Авторитетът на църквата – 76 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Изкупителят на света е вложил голяма сила в Своята църква. Той обявява правилата, които трябва да се прилагат, в случай че някой от членовете й изпадне в изкушение. След като дава изрични наставления за поведението, което трябва да се следва, Той казва в Матей 18:18: „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята; ще бъде развързано на небесата.“ По този начин дори небесният авторитет потвърждава необходимостта от дисциплина в църквата, като се прилагат библейските правила. Божието слово не дава свобода на всеки да противопоставя мнението си в църквата или да налага възгледите си върху другите. Ако нямаше духовна дисциплина и управление, църквата би се разпаднала. Тя не би могла да бъде поддържана като единно тяло. Винаги е имало личности с независим ум, които са претендирали, че са прави и че Бог ги поучава по особен начин, внушава им мисли и ги ръководи. Всеки си има своя теория, свои особени възгледи, за които претендира, че са в съгласие с Божието слово. Всеки си има различна теория и вяра и всеки претендира за специална светлина от Бога. Хора, които мислят така, всъщност се отделят от тялото и всеки в себе си представлява отделна църква. Всички те не могат да бъдат едновременно прави и въпреки това претендират, че са водени от Господ. Боговдъхновеното слово не е „да“ и „не“, а „да“и „АМИН“ в Исус Христос. Нашият Спасител завърши Своите наставления с обещанието, че ако двама или трима са единодушни да поискат нещо от Бога, ще им бъде дадено. Тук Христос посочи, че трябва да бъдем единни дори и в желанията си. Изключително важни са единната молитва и единните цели. Бог чува молитвите на отделните личности, но в този случай Исус даде специални и много важни уроци, които трябваше да изиграят особена роля в новоорганизираната църква на земята. Трябваше да има съгласие за всичко, което те желаеха и за което се молеха. Молитвата не биваше да изразява само мислите и съображенията на един отделен ум, подвластен на изкушения. Тя трябваше да изразява сериозното желание на няколко души, съсредоточени върху един и същ въпрос.
В чудното обръщане на Павел се вижда Божията сила, която извършва чудеса. Славна светлина, по-силна от обедното слънце, изгря около него. Исус, Чието име той мразеше и презираше повече от всичко друго, Му се разкри, за да спре безумното му, макар и искрено, поведение и да направи от този крайно необещаващ инструмент избран съсъд, който да занесе евангелието на езичниците. Съзнателно Павел бе извършил много неща против името на Исус от Назарет. В своята ревност той беше упорит и сериозен преследвач на църквата. Твърде здраво и дълбоко бе убеден в дълга си да унищожи това смущаващо учение, което непрекъснато се разрастваше и учеше, че Исус Княз на живота.
Павел наистина вярваше, че вярата в Исус обезславя Божия закон, религиозната служба на святите приношения и обряда на обрязването, неспазването на който в миналото Бог наказваше. Чудното откровение на Христос обаче внесе светлина в тъмните кътчета на ума му. Исус от Назарет, срещу Когото той се бе опълчил, наистина бе Изкупителят на света.

Отправен към църквата за наставления
Павел видя своята погрешна ревност и извика: „Какво да сторя, Господи?“ Исус не му откри веднага какво дело бе определил за него, както би могъл да направи. Преди всичко той трябваше да бъде научен в Христовата вяра, за да поеме служенето си със съвършено разбиране. Христос го изпрати при онези, които той така горещо преследваше, за да се поучи от тях. Блясъкът на небесната светлина му беше отнел зрението, но Исус, великият Лекар на слепите, не го възстанови. На въпроса на Павел Той отговори със следните думи: „Но остани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш“. Исус можеше не само да излекува Павел от слепотата, но и да му обясни неговия дълг, като му представи предстоящия живот. От Христос трябваше да потече цялата сила и всички благословения. Когато Павел бе обърнат в истината, Бог не му подари опитност далеч от току що организираната на земята Негова църква.
Чудната светлина, с която Павел беше озарен по пътя за Дамаск, го изненада и изуми. Той бе покорен напълно. Това никой не можеше да извърши вместо него, но предстоеше още едно дело. Дело, което Христовите служители щяха да извършат. Исус насочи Павел към посредничеството на църквата, за да получи още по-голямо познание. По този начин Той призна авторитета и властта на Своята църква. Бе извършил делото на откровение и убеждение и сега Павел бе в състояние да се поучава от определените от Бога да учат другите на истината. Насочи го към избраните Си служители, свързвайки го по този начин с църквата Си.
Същите хора, които Павел възнамеряваше да унищожи, сега щяха да бъдат негови наставници по религията, която презираше и преследваше. Незрящ, Той прекара три дни без да сложи залък в устата си и тръгна към онези, които в сляпата си ревност възнамеряваше да унищожи. Сега Исус постави Павел в обкръжението на Своите представители на земята. Във видение Господ каза на Ананий да отиде в определена къща в Дамаск и да повика Савел от Тарс, защото „ето, той се моли“.
Придружен от мъжете, с чиято помощ смяташе да доведе учениците вързани в Ерусалим, за да бъдат разпитани и след това умъртвени, Павел бе отведен в Дамаск. Той остана в къщата на Юда и три дни бе в пост и молитва. Сега вярата му бе изпитана – три дни в пълно неведение за онова, което се изискваше от него, и в пълна слепота. Беше му наредено да отиде в Дамаск, където щеше да получи по-нататъшни указания за онова, което му предстоеше.
При Ананий бе изпратен ангел, за да му посочи къщата, където Савел се молеше за ръководство за работата си по-нататък. Гордостта на фарисея бе изчезнала. Малко преди това той изпитваше задоволство от себе си, смятайки, че върши добро дело, за което очакваше да получи и награда. Но изведнъж всичко се бе променило. Свел глава в пръстта, той умоляваше за прошка, изпълнен с покаяние и срам. Господ каза чрез ангела Си на Ананий: „Ето, той се моли.“ Божият служител бе информиран, че ангелът е разкрил на Савел във видение, че човек на име Ананий идва и полага ръцете си на него, за да възвърне зрението му. Ананий не повярва на думите на Божия вестител и повтори онова, което беше чувал за Савел, че жестоко преследва светиите в Ерусалим. Заповедта към Ананий бе категорична: „Иди, защото той Ми е съд избран…“ (ст. 15).
Ананий послуша наставлението на ангела. Положи ръце върху човека, обхванат до скоро от дух на дълбока омраза, бълващ заплаха срещу всички, които бяха повярвали в името на Христос. Ананий каза на Савел: „Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, който ти се яви на пътя, по който ти идеше, – за да прогледаш и да се изпълниш със Святия Дух“ (ст. 17, 18).
Исус Сам можеше да извърши всичко това за Павел, но имаше друг план. Павел трябваше да се изповяда пред онези, чието унищожение планираше, и затова Бог бе натоварил други да извършат това отговорно дело и да действат вместо Него. Павел сам трябваше да извърви стъпките, необходими за духовното му обръщане. От него се изискваше да се свърже със същите хора, които преследваше заради религията им. По този начин Христос даде на народа си пример как Той работи за спасението на Своите деца. Божият Син уеднакви Себе Си със службата и авторитета на Своята организирана църква. Неговите благословения трябваше да дойдат чрез инструментите, които сам бе определил, свързвайки ги с отделния човек. Павел беше съвършено искрен, когато преследваше светиите, но не бе обезвинен от Божия дух, който го накара да проумее жестокостта на извършеното от него дело. Трябваше да бъде наставляван от учениците. Трябваше да стане ученик на учениците. Павел разбра, че Христос, Когото в слепотата си считаше за самозванец, е наистина Основателят на религията на избрания Божи народ още от дните на Адам и Завършителят на вярата, нещо, което сега вече бе така ясно за осветения му ум. Той видя Христос като защитник на истината и изпълнител на всички пророчества. На Христос се гледаше като на такъв, който обезсилва Божия закон, но когато духовното му зрение бе докоснато от Провидението, Павел научи от учениците, че именно Той е Източникът и Основателят на цялата юдейска жертвена система, разбра, че в смъртта Му сянката срещна своето изпълнение, че Христос дойде на света, за да защити закона на Своя Отец.

Независимостта не се одобрява
В светлината на закона Павел се осъзна като грешник. Той проумя, че престъпва закона, който смяташе, че ревностно пази. Покая се и умря за греха, стана послушен на изискванията на този закон, повярва в Христос като Спасител, кръсти се и започна да проповядва Исус със същата ревност и последователност, с която някога Го бе преследвал. С духовното обръщане на Павел са представени много важни принципи, които би трябвало винаги да имаме предвид: Изкупителят на света не одобрява опитности и практика по религиозните въпроси отделно от Неговата организирана и призната църква в местата, разбира се, където тя съществува.
Мнозина смятат, че са отговорни единствено на Христос за своята духовна опитност и са независими от Неговите признати последователи в света. Исус обаче осъжда това чрез Своите поучения и чрез примерите и фактите, оставени от Него за наше наставление. Ето Павел, човека, когото Христос трябваше да подготви за едно изключително важно дело – да бъде Негов избран съсъд. Той бе въведен направо в Христовото присъствие и въпреки това не Христос го научи на уроците на истината. Той спря хода на живота му и го убеди, но когато Павел запита: „Какво искаш да сторя, Господи?“, Спасителят не му отговори веднага, а го свърза със Своята църква. Членовете й щяха да му кажат какво да прави. Исус е приятел на грешника. Неговото сърце е винаги отворено и винаги откликващо на човешките скърби. Той притежава цялата власт както на небето, така и на земята, но зачита средствата, чрез които е определил да бъдат просветени и спасени хората. Насочи Савел към църквата и по този начин призна силата, която е вложил в нея като проводник на светлина за света. Тя е Христовото организирано тяло на земята, а към Неговите наредби се изисква почит. В разглеждания случай Ананий представяше Христос, а също и Христовите служители на земята, определени да действат вместо Него.

* * *
Христос придава сила на гласа на църквата (Матей 18:18). Не е разрешено никой да върши каквото и да било на своя отговорност или да защитава и разпространява възгледите си, без да мисли за доброто на църквата и без да взема под внимание нейната преценка. Бог е дарил църквата Си с най-високата власт под небето. Божият глас е в Неговия единен народ, който трябва да бъде зачитан и съблюдаван по всякакъв начин чрез проявите на църквата.
Бог е дарил на църквата Си мъже с духовен опит, които постят, плачат и се молят по цели нощи, за да отвори умовете им за Писанията. Със смирение те дават на света онова, което са спечелили от натрупания зрял духовен опит. Въпросът сега е дали тази светлина е от небето или от хора, дали тя притежава някаква стойност или е безполезна?