Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Ако искаш, можеш да ме очистиш – 27 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Ако искаш, можеш да ме очистиш – 27

Ако искаш, можеш да ме очистиш

От всички болести, познати на Изтока, проказата бе най-ужасната.
Нейното нелечимо и заразно естество и страшните последици върху жертвите
- изпълваха със страх и най-смелия. Евреите я смятаха за наказание
вследствие на извършен грях и я наричаха “удар”, “Божи пръст”.
Проникваща дълбоко, неподлежаща на изкореняване, смъртоносна, тя бе
смятана за символ на греха. Чрез ритуалния закон прокаженият бе
провъзгласяван за нечист. Подобно на човек, който вече е умрял, той бе
отстраняван от обществото на хората. Каквото се докоснеше до него,
ставаше нечисто. Въздухът се замърсяваше от дъха му. Ако някой биваше
заподозрян, че страда от тази болест, трябваше да се представи на
свещениците, за да го прегледат и да решат болен ли е. Провъзгласяха ли
някого за прокажен, изолираха го от семейството му, отлъчваха го от
обществото на вярващите в Израил и го осъждаха да общува само с хора,
пострадали като него. Законът бе непреклонен в своето изискване. Дори
царе и управители не правеха изключение. Ако цар се разболееше от тази
ужасна болест, трябваше да предаде скиптъра и да се оттегли от
обществото.
Прокаженият трябваше да носи проклятието на своята болест настрана от
своите приятели и близки. Той бе задължен да оповестява публично за
своята беда, да раздере дрехите си и да вика, за да предупреди всички да
бягат от оскверняващото присъствие. Викът “Нечист! Нечист!”, който
идваше с печален тон от самотния изгнаник, бе предупреждение, пораждащо
страх и отвращение.
В областта, където Христос служеше, имаше много от тези страдалци.
Вестите за Неговото дело достигнаха и до тях, като запалиха искрицата на
надежда. Но от дните на пророка Елисей такова нещо не бе се разчувало -
човек, заразен от болестта, да се очисти. Те не се осмеляваха да очакват
Исус да направи за тях нещо, което никога за никого не бе правено. Имаше
обаче един, в чието сърце започна да се поражда вяра. Но човекът не
знаеше как да достигне Исус. След като беше отблъснат от своите ближни,
как можеше да се представи на Лечителя. Питаше се дали Христос би
излекувал НЕГО. Ще благоволи ли да забележи един, за когото се смята, че
страда от Божие наказание? Няма ли и Той като фарисеите и като
лечителите дори да го презре и да го предупреди да бяга от обществото на
хората? Човекът размисли за всичко, което бе чул да му разказват за
Исус. Никой, който беше потърсил помощ от Него, не беше върнат.
Злочестият човек реши да намери Спасителя. Макар и отлъчен от градовете,
той можеше по някакъв начин да пресече Неговия път в планината или да го
намери, когато поучава извън градовете. Трудностите бяха големи, но това
беше единствената му надежда.
Прокаженият бе доведен до Спасителя. Исус проповядваше край езерото
и хората бяха събрани около Него. Като стоеше настрана, човекът долови
няколко думи от устата на Спасителя, видя Го да полага ръцете Си върху
страдащите. Видя сакатите, слепите, парализираните и смъртно болните да
се изправят здрави и да славят Бога за своето избавление. Вярата се
укрепи в сърцето му. Той се приближи крачка по крачка до събраното
множество. Ограниченията, които му бяха наложени, безопасността на
хората и страхът, с който всички гледаха на него, бяха забравени.
Мислеше само за блажената надежда да бъде излекуван.
Прокаженият представлява отвратителна гледка. Болестта е направила
страшни белези и неговото разлагащо се тяло е потресаващо. Виждайки го,
хората се отдръпват от ужас. Налитат един върху друг в стремежа си да
избягнат допира. Някои се опитват да му попречат да се доближи до Исус,
ала напразно. Той нито ги вижда, нито ги чува. Не чува изразите им на
отвращение. Вижда само Божия Син. Чува само гласа, който съживява с думи
умиращите. Пробивайки си път, той се хвърля в нозете Му с вика:
“Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!”
Исус отговори: “Искам, бъди очистен!” и постави ръката Си върху него
( 8:3 Матей 8:3).
В прокажения настъпи внезапна промяна. Плътта му стана здрава,
нервите му – чувствителни, мускулите твърди. Грубата люспеста
повърхност, характерна за проказата, изчезна и се появи мека лъскавина,
подобна на тази върху кожата на здраво дете.
Исус поръча на човека да не разгласява за делото, което бе извършено,
а направо да се представи в храма с приношение. Такова приношение не
можеше да бъде прието, докато свещениците не прегледат човека и не го
провъзгласят за напълно здрав. Колкото и да не желаеха, те трябваше да
извършат тази служба. Не можеха да избягнат прегледа и решаването на
случая.
Думите на Писанието показват с каква сериозност Христос внушаваше на
хората необходимостта да не разгласяват и да вършат онова, което им е
поръчал. “И Исус му каза: Гледай да не кажеш това никому, но за
свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който
Мойсей е заповядал.” Ако свещениците узнаеха за излекуването на
прокажения, омразата им към Христос можеше да ги подведе да издадат
нечестна присъда. Исус пожела човекът да се представи в храма, преди
слухове за чудото да стигнат дотам. Така щеше да се вземе непредубедено
решение и на възстановения прокажен щеше да бъде позволено да се
присъедини отново към семейството и приятелите си.
И други причини имаше предвид Христос, когато предупреди човека да не
разгласява. Спасителят знаеше, че Неговите неприятели постоянно се
стараеха да ограничат делото Му и да отдалечат хората от Него. Той
знаеше, че лекуването на прокажения щеше да се разчуе надалеч. Мнозина
болни от тази болест няма да използват подареното им здраве за
благословение на себе си и на другите. А с привличането на прокажените
към Себе Си Христос щеше да даде повод да бъде обвинен, че нарушава
ограниченията на ритуалния закон. Така Неговото дело за проповядване на
евангелието щеше да бъде спънато.
Случката оправда Христовото предупреждение. Много хора бяха видяли
излекуването на прокажения и с нетърпение очакваха да научат решението
на свещениците. Когато човекът се върна при своите приятели, там цареше
голяма възбуда. Въпреки предупреждението на Исус, човекът не направи
повече усилия да крие факта на своето лечение. Наистина това бе
невъзможно да се скрие, но и прокаженият разгласи нашироко станалото.
Смяташе, че Исус постави ограниченията пред него само от скромност и не
спираше да разгласява за силата на този Велик Лекар. Не разбираше, че
всяко такова изявление затвърждава решението на свещениците и
старейшините да унищожат Исус. Излекуваният човек почувства, че дарът на
здравето е много ценен. Той се наслаждаваше на силата на мъжеството и на
връщането си в семейството и в обществото и не можеше да се въздържи да
не отдаде слава на Лекаря, който го бе направил отново здрав. Но
неговата постъпка спъна делото на Спасителя. Той стана причина край
Христос да се натрупват такива големи тълпи, че бе принуден да спре за
известно време Своето дело.
Всяка постъпка от Христовата служба има дълбоки намерения. Тя съдържа
повече, отколкото е самият акт. Подобен е случаят с прокажения. Макар
Исус да служеше на всички, които идваха при Него, Той копнееше да
благослови и тези, които не идваха. Като привлече бирниците, езичниците
и самаряните, желаеше да привлече свещениците и учителите, които се бяха
затворили в предразсъдъци и традиции. Използва всички средства, чрез
които можеше да ги спечели. Като изпрати излекувания прокажен при
свещениците, Той им даде свидетелство, предназначено да обезоръжи
техните предразсъдъци.
Фарисеите твърдяха, че Христовото учение е против Мойсеевия закон. Но
Той настави очистения прокажен да принесе жертва според закона и това бе
достатъчно свидетелство за всички, които желаеха да бъдат убедени.
Водачите на Ерусалим бяха изпратили шпиони, та да намерят някаква
причина да предадат Христос на смърт. Той отговори като им даде
доказателство за Своята любов към човечеството, за почитта Му към закона
и за силата Му да освобождава от грях и смърт. Така им засвидетелства:
“И въздадоха Ми зло за добро и омраза за любовта Ми” (109:5 Пс. 109:5).
Този, Който на планината даде предписанието: “Обичайте неприятелите си”,
сам приложи този принцип, като не върна “зло за зло или хула за хула, а
напротив – благославяйте” ( 5:44 1Петрово; 3:9 Матей 5:44; 1Петрово
3:9).
Същите свещеници, които осъдиха прокажения, освидетелстваха неговото
излекуване. Тази присъда, произнесена и регистрирана публично, бе живо
свидетелство за Христос и когато излекуваният човек се върна отново в
обществото на израилевите поклонници според уверенията на свещениците,
че върху него няма и петънце от болестта, самият той стана живо
свидетелство за своя Благодетел. Представи радостно приношението си и
възвеличи името на Исус. Свещениците бяха убедени в Божествената сила на
Спасителя. Беше им дадена възможност да познаят истината и да се
възползват от светлината. Отхвърлеха ли я, тя щеше да ги отмине и никога
да не се върне при тях. Светлината бе отхвърляна от мнозина, но не бе
дадена напразно. Много сърца бяха развълнувани, но това остана за
известно време неизразено. По време на живота на Спасителя мисията Му
сякаш предизвика малък отклик на любов сред свещениците и учителите, но
след Неговото възнесение “голямо множество от свещениците се подчиняваха
на вярата” ( 6:7 Деян. 6:7).
Делото на Христос относно излекуването на прокажения от ужасната
болест е илюстрация на делото Му на очистване на душата от греха.
Човекът, който бе отишъл при Него, беше “целият прокажен”. Смъртоносната
болест бе обхванала тялото му от край до край. Учениците се постараха да
предпазят своя Учител от допир, защото, който се докоснеше до прокажен,
също ставаше нечист. Но поставяйки ръката Си върху болния, Исус не се
оскверни. Неговото докосване даде животворна сила. Проказата бе
изчистена. Така е и с проказата на греха – дълбоко вкоренена,
смъртоносна и неподдаваща се на очистване чрез човешка сила. “Вече всяка
глава е болна и всяко сърце изнемощяло; от стъпалото на ногата дори до
главата няма в някое тяло здраво място. Но струпеи и посинения, и
гноясали рани” ( 1:5,6 Исая 1:5,6). Но като дойде да живее в човешко
естество, Исус не се оскверни. Присъствието Му беше лечителна благодат
за грешника. Който падне в нозете Му и каже с вяра: “Господи, ако искаш,
можеш да ме очистиш!”, ще чуе отговора: “Искам, бъди очистен!” ( 8:2,3
Матей 8:2,3).
При някои случаи на лекуване Исус не даваше веднага исканото
благословение. Но в случая с проказата отговори на молбата незабавно.
Когато се молим за земни благословения, отговорът на нашата молитва може
да бъде отложен или Бог може да ни даде нещо друго, различно от това,
което искаме. Не е така обаче, когато искаме освобождение от греха.
Неговата воля е да ни очисти от греха, да ни направи Свои деца, способни
да живеем свят живот. Христос “даде Себе Си за нашите грехове, за да ни
избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец” ( 1:4
Гал. 1:4) и “увереността, която имаме в Него е това, че ако просим нещо
по Неговата воля, Той ни слуша и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да
Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него”
( 5:14,15 1Йоаново 5:14,15). “Ако изповядваме греховете си, Той е верен
и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда”
( 1:9 1Йоаново 1:9).
При лекуването на паралитика в Капернаум Христос предаде отново
същата истина. Това чудо бе извършено, за да се открие силата Му да
прощава грехове. Лекуването на паралитика илюстрира и други скъпоценни
истини. То е изпълнено с надежда и кураж, а във връзката му с коварните
фарисеи има също и урок на предупреждение.
Подобно на прокажения този паралитик бе изгубил всяка надежда да се
излекува. Неговата болест беше резултат от живот в грях и страданието му
бе вгорчено от угризения на съвестта. Дълго бе призовавал фарисеите и
лекарите, надявайки се да се успокои от умственото страдание и
физическата болка, но те студено го провъзгласиха за нелечим и го
изоставиха на Божия гняв. Фарисеите приемаха бедствието като
доказателство за Божие отхвърляне и стояха настрана от болните и
нуждаещите се. Но често тези, които се провъзгласяваха за святи, бяха
по-виновни от осъжданите от тях страдалци.
Парализираният човек беше напълно безпомощен и като не виждаше
никакви изгледи за помощ отникъде, потъна в отчаяние. Тогава чу за
чудните дела на Исус. Казано му бе, че други, така грешни и безпомощни
като него, били излекувани. Дори прокажен бил очистен. А приятелите,
които му разказаха тези неща, го окуражиха да повярва, че и той може да
бъде излекуван, ако бъде занесен при Исус. Но надеждата му повехна,
когато си спомни как го връхлетя болестта. Страхуваше се, че чистият
Лекар не би понесъл неговото присъствие.
Но парализираният човек не желаеше толкова физическо възстановяване,
колкото да се освободи от бремето на греха. Ако можеше да види Исус и да
получи уверение за прощение и мир с Небето, щеше да бъде доволен да
живее или да умре според Божията воля. Викът на умиращия човек беше: “О,
да мога да се явя пред Него!” Нямаше време за губене. Изхабената му плът
вече се разлагаше. Помоли своите приятели да го занесат върху постелката
му при Исус и те с радост се заеха с това. Но тълпата, събрала се вътре
и около къщата, където беше Спасителят, бе толкова гъста, че бе
невъзможно болният и приятелите му да достигнат до Него или дори да чуят
гласа Му.
Исус поучаваше в къщата на Петър. Според своя обичай учениците Му
бяха насядали близо до Него и “там седяха фарисеи и законоучители,
надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим”. Те бяха дошли като
шпиони да търсят обвинение против Исус. Зад тези официални лица се
тълпеше смесено множество най-различни хора – нетърпеливи, изпълнени с
почит, а други с любопитство, както и невярващи. Различни националности
и всички степени на обществото бяха представени тук. “И сила от Господа
бе с Него да изцелява.” Духът на живота се изливаше над събранието, но
фарисеите и законоучителите не различиха присъствието Му. Те не
почувстваха нуждата си и лекуването не се отнасяше за тях. “Гладните
напълни с блага, а богатите отпрати празни” (1:53 Лука 1:53).
Отново и отново носачите на парализирания се опитваха да си проправят
път през тълпата, но напразно. Болният човек се оглеждаше с неизразима
мъка. Когато дълго желаната помощ беше толкова близо, как можеше той да
изостави надеждата си? По негова молба приятелите му го качиха на
покрива на къщата и като развалиха покрива, го пуснаха долу в нозете на
Исус. Беседата бе прекъсната. Спасителят погледна натъжения израз на
лицето му и видя молещите очи, спрели се върху Него. Разбра случая. Сам
бе привлякъл този изкушаван и съмняващ се дух. Още докато парализираният
беше у дома си, Спасителят убеди неговата съвест. Когато той се покая за
греховете си и повярва в силата на Исус да го излекува, животодаващата
милост на Спасителя бе благословила най-напред неговото копнеещо сърце.
Исус бе наблюдавал първата искра на вяра да се разраства в доверието, че
Той е единственият помощник на грешника. И видя как тя се разгаря по-
силно с усилието на човека да дойде в Неговото присъствие.
Сега с думи, които се сториха като музика в ушите на страдалеца,
Спасителят каза: “Човече, прощават ти се греховете.”
Бремето на отчаянието се смъкна от душата на болния. Мирът на
прощението завладя духа му и изгря на лицето му. Физическата болка си е
отишла и цялото му същество е преобразено. Безпомощният парализиран е
излекуван! Виновният грешник е простен!
С проста вяра той прие думите на Исус като благодат за нов живот. Не
зададе повече въпроси, а остана в благоговейна тишина, прекалено
щастлив, за да може да каже дума. От лицето му се излъчваше светлината
на Небето и народът наблюдаваше със страхопочитание сцената.
Равините чакаха с нетърпение да видят как Христос ще постъпи в този
случай. Спомняха си как човекът ги бе призовавал за помощ и те му бяха
отказали надежда и съчувствие. Не бяха се задоволили с това и бяха
заявили, че страданието му е проклятие от Бога за греховете му. Тези
неща изплуваха отново в главите им при вида на болния. Забелязаха
интереса, с който всички наблюдаваха сцената, и почувстваха ужасен страх
да не изгубят влиянието си върху народа.
Тези високопоставени мъже не си размениха нито дума, но гледайки се
един друг, прочетоха една и съща мисъл в очите си – трябваше да се
направи нещо, за да се възпре народната симпатия към Исус. Той бе
заявил, че греховете на парализирания са простени. Фарисеите се хванаха
за тези думи като богохулни и намислиха да ги представят като грях,
достоен за смърт. Решиха в сърцата си: “Той богохулства. Кой може да
прощава грехове освен един Бог?” ( 2:7 Марко 2:7).
Исус спря върху тях погледа Си, който ги изпълни със страх и ги
накара да се дръпнат назад, и каза: “Защо размишлявате това в сърцата
си? Кое е по-лесно да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или
да река: Стани, вдигни постелката си и ходи! Но за да познаете, че
Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на
паралитика): Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си!”
Тогава този, който беше донесен на носилка при Исус, стана на крака с
подвижност и младежка сила. Животодаваща кръв затече във вените му.
Всеки орган на тялото му внезапно се задейства. Руменината на здравето
замести бледността на приближаващата смърт. “И той стана веднага, вдигна
си постелката и излезе пред всичките, така щото всички се зачудиха и
славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо!”
О, чудна Христова любов, свела се, за да излекува виновния и
изпадналия в беда! Божественост, скърбяща, утешаваща и облекчаваща
болестите на страдащото човечество! О, чудна сила, дадена на човешките
чада! Кой може да се усъмни във вестта на спасението? Кой може да
омаловажи милостите на един съчувстващ Изкупител?
Само творческа сила можеше да възстанови здравето на това разлагащо
се тяло. Същият глас, който даде живот на човека, като го създаде от
земна пръст, бе и гласът, който даде живот на умиращия парализиран.
Същата сила, която дава живот на тялото, бе обновила и сърцето. Този,
Който при сътворението “изговори и стана”, който “заповяда и се изпълни”
(33:9 Пс. 33:9), бе вдъхнал живот в душата, мъртва от престъпления и
грехове. Лекуването на тялото бе доказателство за силата, обновила
сърцето. Христос заповяда на парализирания да стане и да тръгне, “за да
познаете, каза Той, че Човешкият Син има власт на земята да прощава
грехове”.
Парализираният намери в Христос изцерение както за душата, така и за
тялото си. Духовното излекуване бе последвано от физическо
възстановяване. Този урок не бива да се пренебрегва. Днес има хиляди
страдащи от физически болести, които като паралитика копнеят за вестта:
“Твоите грехове са простени!” Бремето на греха с безпокойството, което
поражда, и незадоволените желания са основа на техните болести. Те няма
да намерят облекчение, докато не дойдат при Лекаря на душата. Мирът,
който само Той може да даде, ще придаде сила на ума и здраве на тялото
им.
Исус дойде “да съсипе делата на дявола”. “В Него бе животът”, и
каза: “Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно”. Той е
“животворящ дух” ( 3:8 1:4 10:10 15:45 1Йоаново 3:8; Йоан 1:4, 10:10;
1Кор. 15:45). Той все още и днес има същата животворна сила, както и при
излекуването на болния, когато прости на грешника. Той “прощава всичките
ти беззакония”, Той “изцелява всичките ти болести” (103:3 Пс. 103:3).
Излекуването на паралитика имаше такъв ефект върху народа, сякаш
Небето се бе отворило и разкрило славата на по-добрия свят. Когато
човекът, който бе излекуван, мина през множеството, благославяйки Бога
на всяка стъпка, и носейки постелката си, сякаш беше перце, народът се
отдръпна, за да му направи място, и лицата с изписано на тях почитание
го гледаха, шепнейки тихо помежду си: “Странни неща видяхме днес!”
Фарисеите бяха поразени и онемели от учудване. Те разбраха, че
тяхната ревност не можеше да запали множеството. Чудното дело, извършено
за човека, когото бяха оставили на Божия гняв, толкова бе впечатлило
народа, че равините бяха забравени за известно време. Видяха, че Христос
притежаваше сила, която те бяха приписвали само на Бога. Но благородното
достойнство на Неговата осанка беше в забележителен контраст с тяхното
високомерие. Те бяха смутени и объркани, като разпознаха, но не признаха
присъствието на едно висше Същество. Колкото по-силно бе
доказателството, че Исус имаше сила на земята да прощава грехове,
толкова по-здраво се вкопчваха в неверието си. От дома на Петър, където
бяха видели излекуването на паралитика чрез Неговото слово, отидоха да
обмислят нови планове, как да смълчат Божия Син.
Физическата болест, колкото и тежка и дълбоко вкоренена да е, се
лекува от Христовата сила, но болестта на душата се загнездва още по-
здраво в тези, които затварят очите си пред истината. Проказата и
парализата не са така ужасни, както високомерието и неверието.
Домът на излекувания парализиран се изпълни с голяма радост, когато
той се завърна при семейството си, носейки с лекота постелката, на която
в тяхно присъствие малко преди това бавно беше изнесен. Скупчиха се
наоколо със сълзи на очи, едва смеещи да повярват на станалото.
Излекуваният стоеше пред тях в пълната сила на мъжеството. Ръцете, които
бяха виждали безжизнени, се подчиняваха бързо на волята му. Плътта,
която беше сбръчкана и с оловен цвят, сега беше свежа и румена. Вървеше
с твърда, свободна стъпка. Радост и надежда бяха изписани във всяка
черта на лицето и изражението на чистота и мир бе изместило белезите на
грях и страдание. Радостна благодарност се възнесе от този дом и Бог бе
прославен чрез Своя Син, възстановил надеждата на безнадеждния и силата
на смазания. Този човек и неговото семейство бяха готови да дадат живота
си за Исус. Вярата им не бе помрачена от никакво съмнение. Никакво
неверие не засенчваше доверието им в Този, Който беше донесъл светлина в
техния скръбен дом.