Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Ако не видите знамения и чудеса – 20 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Ако не видите знамения и чудеса – 20

Тази глава е основана на Йоан 4:43-54.

“Ако не видите знамения и чудеса”

Галилеяните, които се върнаха от Пасхата, разказаха за чудните дела
на Исус. Осъждането на Неговите действия от високопоставените в Ерусалим
Му откри път към Галилея. Много от хората скърбяха за оскверняването на
храма, поради алчността и арогантността на свещениците. Надяваха се, че
Човекът, Който бе накарал управителите да избягат, може би беше
дългоочакваният Освободител. Дошлите сега вести изглежда потвърждаваха
най-бляскавите им очаквания. Говореше се, че пророкът се бе обявил за
Месия.
Но хората в Назарет не повярваха в Него. Ето защо Исус не посети
Назарет на път за Кана. Спасителят заяви на учениците Си, че един пророк
не е почитан в собствената си родина. Хората оценяват характера според
възможностите си да го разберат. Ограничените и светски настроените
съдеха за Христос по Неговото скромно рождение, по простата Му дреха и
всекидневния Му тежък труд. Те не можеха да оценят чистотата на този
дух, върху който нямаше и петънце от грях.
Новината за връщането на Христос в Кана се разпръсна бързо из
Галилея, носейки надежда на страдащите и нещастните. В Капернаум тази
вест привлече вниманието на еврейски благородник, който бе царски
служител. Един от синовете на офицера страдаше от болест, която
изглеждаше неизлечима. Лекарите го бяха оставили да умира, но когато
бащата чу за Исус, реши да потърси помощ от Него. Детето беше много зле
и мислеха, че може би няма да остане живо, докато бащата се върне. Но
благородникът чувстваше, че трябва да представи случая лично. Надяваше
се, че бащините молби биха събудили състраданието на великия Лекар.
Като стигна в Кана, той намери голямо множество, обкръжило Исус.
Нетърпеливо си проправи път до Спасителя. Вярата му се разколеба, като
видя само един скромно облечен човек, прашен и уморен от път. Поколеба
се дали тази Личност би могла да стори това, за което бе дошъл да се
моли. Въпреки смущението си заговори с Исус. Разказа Му защо бе дошъл и
Го помоли да отиде в дома му. Но неговата мъка бе известна вече на Исус.
Преди още офицерът да излезе от къщи, Спасителят бе видял тревогата му.
Исус знаеше и това, че бащата си бе поставил условие, при което да
повярва в Него. Ако молбата му не бъдеше изпълнена, той не би Го приел
за Месия. Докато офицерът стоеше в мъчително очакване, Исус каза: “Ако
не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.”
Въпреки всички доказателства, че Исус бе Христос, молителят бе решил
да повярва в Него само ако отговори на молбата му. Спасителят подчерта
контраста между тази съмняваща се вяра и простото доверие на самаряните,
които не поискаха нито чудеса, нито знамения. Словото Му, постоянно
доказателство за Неговата Божественост, имаше убедителна сила, която
докосна сърцата им. Христос страдаше от това, че Собственият Му народ,
на когото бяха поверени святите слова, не можеше да чуе гласа на Бога,
говорещ им чрез Неговия Син.
Но благородникът имаше вяра до известна степен, защото бе дошъл да
помоли за това благословение, което му се струваше най-скъпоценно от
всичко. Исус щеше да му даде по-голям дар. Той желаеше не само да
излекува детето, но да направи служителя и семейството му участници в
благословенията на спасението и да запали светлина в Капернаум, който
съвсем скоро щеше да стане поле на Неговия труд. Но преди да пожелае
Христовата благодат, благородникът трябваше да осъзнае нуждата си. Този
царедворец представяше голяма част от своите сънародници, интересуващи
се за Исус от себелюбиви подбуди. Надяваха се да придобият някаква
особена печалба чрез Неговата сила и залагаха вярата си за получаването
на тези земни облаги. Но те бяха невежи за духовната си болест и не
виждаха нуждата си от Божествена благодат.
Думите на Спасителя към благородника разкриха помислите на сърцето
му, както блясъкът на светкавицата прави това. Той видя, че подбудите му
да потърси Исус бяха себелюбиви. Видя колебливата си вяра в истинската -
светлина. С дълбока тревога осъзна, че неговото съмнение можеше да
струва живота на сина му. Разбра, че беше в присъствието на Този, Който
можеше да чете мислите и за Когото всичко бе възможно. В мъчителната си
молба той извика: “Господине, слез, докле не е умряло детенцето!” Вярата
му се хвана за Исус както Яков, който, борейки се с ангела, извика:
“Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш” (Бит.;32:26
Бит. 32:26).
И той надви като Яков. Спасителят не може да се отдръпне от душа,
която се държи за Него и Го умолява за голямата си нужда. Той каза:
“Синът ти е жив.” Благородникът си тръгна с мир и радост, чувства, които
никога преди не бе познавал. Не само повярва, че синът му ще се
възстанови, но прие с пълно доверие Христос като Изкупител.
В същия час бдящите край леглото на умиращото дете в дома му в
Капернаум забелязаха внезапна и чудна промяна. Сянката на смъртта се
вдигна от лицето на страдалеца. Червенината на треската се замени с
леката руменина на възстановяващото се здраве. Неясният поглед заблестя
умно и силите се върнаха в слабото, измъчено тяло. Никакъв признак на
болестта не остана в детето. Горящата му плът стана мека и влажна и то
потъна в дълбок сън. Треската изчезна в най-горещия час на деня.
Семейството бе изненадано и радостта му бе огромна.
Кана не беше толкова далеч от Капернаум и служителят можеше да
стигне у дома си вечерта след срещата с Исус, но не бързаше да го стори.
Чак на следващата сутрин пристигна в Капернаум. Какво връщане у дома бе
това! Когато отиде да се срещне с Исус, сърцето му тежеше от мъка.
Слънчевата светлина му изглеждаше жестока, а песните на птиците -
подигравка. Колко различни бяха чувствата му сега! Цялата природа носеше
нова премяна. Той видя всичко с нови очи. Когато пътуваше в тишината на
ранната утрин, цялата природа сякаш хвалеше Бога заедно с него. Докато
още бе далеч от дома, слугите излязоха да го посрещнат, нетърпеливи да
успокоят подозренията му, които, според тях, го измъчваха. Той не се
изненада, като чу новините, а с дълбок интерес ги попита в кой час е
започнало да се оправя детето. “Те му казаха: В седмия час треската го
остави.” В същия момент, когато вярата на бащата се хвана за уверението:
“- син ти е жив”, Божествената любов бе докоснала умиращото дете.
Бащата побърза да прегърне сина си. Притисна го до сърцето си като
възкресен от мъртвите и благодареше на Бога отново и отново за това
чудно възстановяване.
Благородникът копнееше да узнае повече за Христос. Когато по-късно чу
учението Му, той и всички в дома му станаха Негови ученици. Тяхното
изпитание бе благословение, за духовното обръщане на цялото семейство.
Вестта за чудото се разпространи и в Капернаум, където бяха извършени
толкова много от Неговите могъщи дела и бяха приготвени условия за
Христовата служба.
Този, Който благослови благородника в Капернаум, още желае да
благославя. Но подобно на измъчения баща и ние често търсим Исус с
желание за някои земни добрини. И се доверяваме на Неговата любов според
отговора на нашите молитви. Спасителят копнее да ни даде по-голямо
благословение, отколкото искаме и отлага отговора на молбите ни, за да
ни покаже злото в нашите сърца и дълбоката ни нужда от благодатта Му.
Той желае да се откажем от нашия егоизъм, който ни подтиква да Го
търсим. Признавайки своята безпомощност и остра нужда, трябва да се
доверим напълно на Исусовата любов.
Благородникът искаше да ВИДИ изпълнението на своята молитва, преди да
повярва, но трябваше да приеме думите на Исус, че молбата му е чута и
благословението – дадено. Този урок трябва да научим и ние. Не защото
виждаме или чувстваме, че Бог ни чува, трябва да вярваме. Ние трябва да
се доверяваме на Неговите обещания. Когато идваме при Него с вяра, всяка
молитва влиза в сърцето на Бога. Когато се молим за благословение,
трябва да вярваме, че го получаваме и да Му благодарим, че СМЕ го
получили. Тогава трябва да вършим задълженията си уверени, че
благословението ще се осъществи, когато най-много имаме нужда от него.
Научим ли се да правим това, ще знаем, че Бог отговаря на нашите
молитви. Той желае да откликне “изключително щедро”, “съответно с
богатствата на Своята слава” и чрез “действието на Своята могъща сила” (
3:16,20 1:19 Еф. 3:20,16, 1:19).