Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Ахаз – 27 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Ахаз – 27 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Възцаряването на Ахаз постави Исая и сътрудниците му в условия, по-
ужасни откогато и да било в миналото в Юдовото царство. Мнозина,
устоявали преди на покваряващото влияние на идолопоклонническите
обичаи, сега бяха убедени да участват в поклонението на езическите
божества. Израилевите князе се оказаха недостойни за поверените им
отговорности. Фалшиви пророци идваха със заблуждаващи вести. Някои от
свещениците пък проповядваха заради заплащането. Въпреки това водачите
на отстъпничеството все още спазваха формата на Божието поклонение и
твърдяха, че са част от Божия народ.
Пророк Михей, който през тези размирни времена даваше своето
свидетелство, заяви, че грешниците в Сион, макар и да твърдят, че “се
облягат на Господа” и богохулно да се хвалят: “Не е ли Господ всред
нас? Никакво зло няма да ни сполети”, продължаваха да градят “Сион с
кръв и Ерусалим – с беззаконие”. Срещу тези злини пророк Исая издигна
глас на строго изобличение: “Чуйте словото Господне, князе содомски;
слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски. Защо Ми е множеството на
жертвите Ви? – казва Господ… Когато дохождате да се явявате пред Мене
, кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми?”
Божието слово заявява: “Жертвата на нечестивите е мерзост, колко
повече, когато я принасят за нечестива цел!” Небесният Бог е с очи
твърде чисти, за да гледа злото и не може да гледа извращението. Той се
отдръпва от грешника не защото няма желание да прощава, а защото
грешникът отказва да се възползва от богатия дар на благодатта и по
този начин Бог не може да избавя от греха. “Ето, ръката на Господа не
се е скъсила, та да не може да спаси, нито ухото Му отъпяло, та да не
може да чува. Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви и вашите
грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.”
Соломон е написал: “Горко ти, земьо, когато царят ти е дете”. Така бе и
с Юдовата земя. В резултат на непрестанните си прегрешения нейните
управници бяха станали като деца. Исая насочи вниманието на хората към
слабата им позиция сред земните народи. Показа им, че този резултат се
дължи на безчестието, практикувано по високите места. “Защото ето,
Господ, Йехова на Силите ще отнеме от Ерусалим и от Юда подкрепата и
подпорката – каза пророкът – всяка подкрепа от хляб и всяка подкрепа от
вода. Всеки силен и всеки ратник, съдията и пророка, чародея и стареца,
петдесетника и почтения, и съветника, изкусния художник и вещия баяч. И
ще им дам деца за князе, които детински ще владеят над тях… Защото
Ерусалим рухна, Юда падна, понеже и каквото говорят, и каквото правят
са противни на Господа и дразнят славните Му очи…”
“Люде Мои – продължи пророкът, – вашите водители ви правят да
заблуждавате и развалят пътя, по който ходите.” Това се изпълни
буквално по време на царуването на Ахаз. За него е записано: “Но ходи в
пътищата на израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.
При това той кади в долината на Еномовия син…” “… даже преведе сина
си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред
израилтяните.”
Наистина бе време на голямо изпитание за избрания народ. Само след
няколко години десетте племена от израилевото царство щяха да бъдат
разпръснати сред езическите народи. И в юдовото царство перспективите
изглеждаха мрачни. Добрите влияния бързо намаляваха, а злите -
нарастваха. Когато размисли за положението, пророк Михей бе принуден да
възкликне: “Благочестивият се изгуби от страната и няма ни един
праведник между човеците… Най-добрият между тях е като трън, най-
праведният е по-бодлив от трънен плет.” “Ако Господ на Силите не бе ни
оставил малък остатък – каза Исая, – като Содом бихме станали, на Гомор
бихме се оприличили.”
Заради остатъка от верни, както и поради безкрайната Си любов към
сгрешилите, Бог във всеки век е дълготърпял бунтовниците и е апелирал
към тях да изоставят злите си дела и да се върнат при Него. Чрез
определените от Него хора Той е разкривал пред нарушителите пътя на
правдата “заповед след заповед, правило след правило…, тук малко, там
малко”.
Така бе и по времето на Ахазовото царуване. Покана след покана бяха
изпращани на съгрешилия Израил да възстановят верността си към Йехова.
Нежни бяха апелите на пророците. Когато заставаха пред хората, искрено
молейки ги да се покаят и реформират, думите им даваха плод за прослава
на Бога.
Михей отправи чудния призив: “Слушайте сега що казва Господ. Стани ми
казва Той, съди се пред планините и нека чуят хълмовете гласа ти, като
им кажеш: Планини, и вие твърди основи на земята, слушайте спора
Господен; защото Господ има спор с людете Си и ще се съди с Израиля.
Люде Мои, що ви сторих? И с какво ви досадих? заявявайте против Мене.
Защото Аз ви изведох из египетската земя, избавих ви от дома на
робството и пратих пред вас Мойсея, Аарона и Мариам.
Люде Мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак и какво
му отговори Валаам, Веоровият син. Спомнете си всичко станало между
Ситиим и Галгал, за да познаете справедливите дела Господни.”
Господ, Комуто служим, е дълготърпелив; “не чезнат щедростите Му”. През
целия период на благодатно време Духът Му умолява хората да приемат
дара на живота. “Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не
благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя
си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да
умрете, доме Израилев?” Свойствена сатанинска уловка е да води хората
към грях и след това да ги оставя безпомощни и без надежда, страхуващи
се да потърсят прощение. Но Бог отправя поканата: “… нека се хване за
силата Ми, за да се примири с Мене! Да! нека се примири с Мене.” В
Христос е дадено всичко необходимо за живота ни, дадено е всяко
насърчение.
В дните на отстъпничеството на Юда и Израил много хора питаха: “С какво
да дойда пред Господа и се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред
Него с всеизгаряния, с едногодишни телци? Ще благоволи ли Господ в
хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло?” Отговорът беше съвсем
ясен: “Той ти е показал, човече, що е доброто и какво иска Господ от
тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено
със своя Бог?”
Изтъквайки стойността на практическото благочестие, пророкът само
повтаряше съвета, даден на Израил векове преди това. Когато се канеха
да влизат в обещаната земя, Господ чрез Мойсей им даде словото Си: “А
сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от
Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да
слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та
да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти
заповядвам за твое добро?” Век след век тези съвети бяха повтаряни от
служителите на Йехова пред застрашените от формализъм и от
пренебрегване на милостта. Когато по време на земната Си служба Христос
бе запитан от един законник: “Учителю, коя е голямата заповед в
закона?”, Исус му отговори: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си
сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа
заповед. А втора, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си, както
себе си. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.”
Тези ясни думи на пророците и на самия Учител би трябвало да приемем
като глас Божи в душата на всеки. Не бива да изпускаме нито една
възможност да вършим дела на милост, на нежно съчувствие и християнска
любезност към обременените и потиснатите. Ако не можем да направим нещо
повече, поне да говорим думи на кураж и надежда на онези, които не
познават Бога и могат да бъдат достигнати най-лесно чрез съчувствие и
любов.
Изобилни са обещанията за хората, търсещи възможности да носят радост и
благословение в живота на другите. “Ако даруваш на гладния желаното от
душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява
в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води
всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти;
и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не
пресъхват.”
Животът на Ахаз, който живееше в идолопоклонство и беше чул най-
искрените апели на пророците, можеше да доведе до едно-единствено нещо.
“… гневът от Господа е бил върху Юда и Ерусалим и Той ги предаде да
бъдат тласкани и да бъдат предмет на учудване и на съскане.” Царството
започна бързо да запада и съществуването му бе застрашено от
завоевателни армии. “Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар
Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват и обсадиха Ахаза.”
Ако Ахаз и високопоставените от царството му бяха истински служители на
Всемогъщия, нямаше да се страхуват от неестествения съюз, формиран
срещу тях. Многобройните грехове обаче ги бяха лишили от сила.
Изплашено от възмездието на оскърбения Бог, сърцето на царя “и сърцето
на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от
вятъра”. В този момент на криза Господ чрез Словото Си поръча на Исая
да отиде при треперещия цар с думите: “Гледай да си спокоен, да не се
уплашиш, нито да се покажеш малодушен… Понеже Сирия, Ефрем и
Ромелиевият син сториха лошо намерение против тебе, казвайки: Да
възлезем против Юда и да го утесним, и да си пробием пролом в него, и
да поставим Тавеиловия син за цар всред него… така казва Господ
Йехова: Това няма да стане, нито да бъде.” Пророкът заяви, че
израилевото царство и Сирия скоро ще бъдат съкрушени. “Ако не вярвате
това, вие няма да се утвърдите.”
Юдовото царство би преуспяло, ако Ахаз бе приел небесното слово. Но
предпочете да се облегне на човешка десница и да потърси помощ от
езичници. В отчаянието си изпрати вест към асирийския цар Теглат-
феласар: “Аз съм твой слуга и твой син. Възлез да ме избавиш от ръката
на сирийския цар и от ръката на израилевия цар, които се подигнаха
против мене.” Молбата бе придружена с богат подарък, взет от царската
съкровищница и от храмовото хранилище.
Поисканата помощ бе изпратена и цар Ахаз получи временно облекчение, но
на каква цена за Юда! Предложеният данък възбуди алчността на Асирия и
тази предателска нация скоро заплаши Юда с нападение и плячкосване.
Ахаз и нещастните му поданици бяха измъчвани от страхове да не би да
попаднат в ръцете на жестоките асирийци.
“Господ смири Юда” заради непреставащите грехове. В това време на
наказание Ахаз вместо да се покае “още повече престъпваше против
Господа… Защото жертваше на дамасковите богове… Понеже боговете на
сирийските царе им помагат – казваше той, – на тях ще принасям жертви,
за да помагат и на мене”.
В края на царуването си отстъпилият цар нареди портите на храма да
бъдат затворени. Святите служби бяха спрени. Светилниците не горяха
повече пред олтара. Не се принасяха жертви за греховете на хората.
Сладкият тамянов дъх повече не се възнасяше нависоко по време на
сутрешната и вечерната жертва. Като изоставиха дворовете в Божия дом и
затвориха портите му, жителите на нечестивия град смело си издигнаха по
ъглите на Ерусалимските улици олтари на езически божества. Като че ли
езичеството победи и силите на тъмнината бяха взели надмощие.
Но в Юда живееха и хора, запазили верността си към Йехова, които твърдо
отказваха да бъдат въвлечени в идолопоклонство. Точно към тях Исая,
Михей и помощниците им гледаха с надежда, наблюдавайки разрухата през
последните години от царуването на Ахаз. Светилището им бе затворено,
но праведните получиха уверението: “… Бог е с нас… Него осветете,
от Него да се страхувате и пред Него да треперите. И Той ще бъде за
светилище.”
Михей 3:11, 10
Исая 1:10-12
Пр. 21:27
По Авакум 1:13
Исая 59:1, 2
Екл. 10:16
Исая 3:1-4, 8
Исая 3:12
2Лет. 28:2, 3
4Царе 16:3
Михей 7:2, 4
Исая 1:9
Исая 28:10
Михей 6:1-5
Плачът на Еремия 3:22
Езекиил 33:11
Исая 27:5
Михей 6:6-8
Второзак. 10:12, 13
Матей 22:36-40
Исая 58:10, 11
2Лет. 29:8
4Царе 16:5
Исая 7:2
Исая 7:4-7, 9
4Царе 16:7
2Лет. 28:19, 22, 23
Исая 8:10, 13, 14