Белегът на нашия ред – 19 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Възможно е в санаториумите ни да се вмъкне дух на непочитание и невнимание при пазенето на съботата. На ръководителите на медицинското мисионерско дело лежи отговорността да наставляват лекарите, медицинските сестри и техните помощници относно освещаването на Божия свят ден. Всеки лекар трябва особено да се старае да дава добър пример. Характерът на длъжността му естествено го кара да се чувства оправдан за извършването в събота на много неща, които не трябва да върши. Доколкото е възможно, той така трябва да нарежда нещата си, че да оставя настрана обикновените си задължения.
Често пъти в събота лекари и медицински сестри се извикват да служат на болните и понякога им е невъзможно да си почиват или да посещават молитвените служби. Никога не трябва да се пренебрегват нуждите на страдащото човечество. Чрез примера Си Спасителят е показал, че е простено в събота да се облекчават страдащите. Но ненужната работа, например обикновени лечения и операции, които могат да се отложат. Нека и болните да разберат, че лекарите и помощниците се нуждаят от един почивен ден. Нека да разберат, че те се боят от Господа и желаят да пазят свят деня, който Той е отделил последователите Му да пазят като знак между Него и тях.
Възпитателите и тези, които се обучават в нашите медицински институти, трябва да помнят, че да пазят правилно съботата значи много нещо за тях и за тези, за които се грижат. С пазенето на съботата, която Господ казва, че трябва да се пази в света, те изявяват знака на своя ред, показвайки ясно, че са на страната на Господа.
Ние трябва да стоим сега и винаги като отделен и особен народ, свободни от всяка светска тактика, несмущавани от присъединяването на хора, които нямат мъдрост, за да видят Божиите заповеди, така ясно изложени в Неговия закон. Всички наши медицински институти са установени като институти на адвентистите от седмия ден, за да представляват различните характеристики на евангелската медицинска мисионерска работа и по този начин да приготвят път за идването на Господа. Ние трябва да показваме, че искаме да работим в съгласие с Небето. Трябва да свидетелстваме на всички езици, племена и народи, че сме народ, който обича и се бои от Бога, народ, който пази свят Неговия спомен за сътворението, знакът между Него и послушните Му деца. Също така трябва да изповядваме вярата в скорошното идване на нашия Господ в небесни облаци.
Като народ ние сме много унижени поради пътя, по който са тръгнали някои от братята ни с отговорни постове, отделили се от старите знаци. Има и такива, които, за да изпълнят плановете си, с думите си са се отрекли от вярата. Това показва колко малко може да се разчита на човешка мъдрост и човешки разум. Сега, както никога по-рано, се нуждаем от това да видим опасностите, да не би да бъдем отвлечени неусетно от верността към Божиите заповеди. Трябва да осъзнаем, че Господ ни е дал една определена вест за света, също както даде и на Ной предупредителна вест за предпотопните хора.
Нека нашите хора да внимават да не омаловажават съботата, свързвайки се с невярващи. Да се пазят да не би да се отдалечат от принципите на нашата вяра, показвайки с това, че не е погрешно да се съобразяваме със света. Да се страхуват да слушат съветите на който и да е човек, действащ против онова, което Господ е направил, за да запази народа Си отделен от света.

Опасността от светски съвети
Господ изпитва народа Си, за да види кой ще бъде верен на принципите на Неговата истина. Нашето дело е да провъзгласим на света първата, втората и третата ангелски вести. При извършването на длъжностите си не трябва да презираме или да се страхуваме от нашите неприятели. Да се свържем с тези, които не са от нашата вяра, е против Божия ред. Ние трябва да се отнасяме любезно и учтиво с хората, които отказват да са верни на Бога, но никога да не се съединяваме с тях, за да се съветваме за жизнените интереси на Неговото дело. С упование в Бога трябва да се движим решително и да вършим делото Му безкористно в смирена зависимост от Него, оставяйки на провидението Му себе си и всичко, което се отнася за настоящето и бъдещето ни, държейки твърдо докрай началото на нашето доверие и помнейки, че получаваме небесните благословения не заради нашето, но заради Христовото достойнство сме приети от Него чрез вяра в Божията изобилна благодат чрез Него.
Аз умолявам братята си да разберат, че третата ангелска вест е от голямо значение за нас и че пазенето на истинската събота трябва да бъде знак, който отличава служещите на Бога от другите, които не Му служат. Нека да се събудят тези, които дремят и които са равнодушни. Ние сме призвани да бъдем святи и трябва да внимаваме да не създадем впечатлението, че не е толкова важно дали задържаме или не особените характеристики на нашата вяра. Върху нас лежи сериозното задължение да се застъпим за истината и правдата по-решително, отколкото сме правили това в миналото. Знакът, който отличава тези, които пазят Божиите заповеди, и тези, които не ги пазят, трябва да се открива с непогрешима яснота. Ние трябва да почитаме Бога съвестно, прилежно да използваме всички средства, за да стоим в заветна връзка с Него и да можем да получим Неговите благословения, така нужни за един народ, който ще бъде изпитан много строго. Ако направим впечатлението, че вярата ни не е господстваща сила в нашия живот, ще обезславим много Бога. По този начин се отричаме от заповедите Му, които са живот, отричаме се от това, че е наш Бог и ние – Негов народ.