Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Беше ли прав Джон Ленън? – 8 – Направено,за да устои – Дуайт Нелсън

В края на нашето съвместно пътешествие, аз ще съм първият, който ще признае, че с нищо не съм по-добър от шофьора на Алберт Айнщайн.
Може би сте чували тази история. Аз съм я чувал два пъти, затова сигурно трябва да е вярна! Айнщайн е имал дислексия и по всяка вероятност е нямал шофьорска книжка. Зависел от един шофьор, който го карал от района на Принцетонския Университет, където преподавал, до различните места, където ученият изнасял вечерни лекции – или поне така се разказва в тази история. Шофьорът присъствал на всички тези лекции и му ставало скучно само като си помислел, че и през тази вечер трябва да прави същото. Докато карал великия учен към местото на следващата лекция, шофьорът, в един момент на самохвалство, му казал, че е запомнил наизуст цялата лекция за теорията на относителността и може сам да изнесе цялата беседа. Айнщайн бил изморен, но поразен и веднага се хванал за възможността да отправи предизвикателство на шофьора си.
- Добре, тази вечер ти влизаш в залата на мое място, а аз ще се представям за теб. Тук никой не ме познава, така че нека да видим как ще се справиш.
И тъй, шофьорът бил този, който се качил на подиума след представянето и успял гладко да предаде дословно запомнената лекция за теорията на относителността. Дори Айнщайн бил впечатлен! В края, след аплодисментите на публиката, преди шофьорът да може да слезе от подиума, водещият скочил и запитал дали някой няма въпроси към д-р Айнщайн. Шофьорът пребледнял, но успял да запази самообладание.
Някакъв човек от публиката се изправил и задал някакъв изключително сложен въпрос за техническите разклонения на теорията на Айнщайн. Мъчейки се да намери нещо – каквото и да е, – за да излезе от положението, шофьорът изведнъж казал:
- Приятелю, Вашият въпрос е толкова лесен, че за мен е обидно да отговарям на него. Всъщност, за да Ви покажа колко елементарен е той, ще помоля шофьора си да дойде на подиума и да отговори вместо мен!
Днес с готовност изповядвам, че с нищо не съм по-добър от шофьора на Айнщайн, защото – въпреки че съм прочел и проучил много въпроси по темата, – аз не мога да дам отговор на всички въпроси!
Трябва да кажа напълно откровено, че за мен бе истинска привилегия да мога да споделя с вас своето търсене на отговорите – отговорите, спомагащи за интелигентния израз и защита на вярата в Писанието пред лицето на предизвикателствата на скептиците. Аз съм напълно убеден във въпросите, които разгледахме в предишните седем глави. В резултат на проучването ми в областта на Сътворението и Еволюцията, собствените ми убеждения за силата и валидността на историческия библейски доклад за Сътворението станаха още по-силни.
Сигурно вече сте се досетили, че аз твърдо вярвам в логичната, вътрешна последователност на библейския доклад и че големият кодекс на божествената истина в този човешко-божествен документ е тясно свързан с историята за Сътворението. Както казах, вярвам, че истината за Сътворението и в един Създател Бог лежи в основата на всяка друга разкрита истина. Да, твърдо вярвам във всичко, което споделихме в съвместното ни пътешествие. Надявам се, че в хода му сте осъзнали, че не е нужно да сме селския глупак, за да вярваме в историческата точност на доклада на Битие за Сътворението и Потопа. Можем да вярваме в интелигентната цялостност на тази Книга и в Божието намерение да сме нещо много повече от обикновени животински продукти на еволюцията! Не сме обречени да се появим на сцената по случайност и да я напуснем по същия начин. Ние сме човешки същества, създадени по Божия образ. Създадени да живеем – да устоим – през вечността. Ние сме били направени, за да устоим!
Но като пастор трябва да отбележа следното: Въпреки че не сте селският глупак, ако вярвате, вие не сте и устремен към ада неверник, ако се борите с убеждения, по-различни от изразените от мен в тази книга. Бог ни отправя една прекрасна покана в книгата на пророк Исая, където Той вика: “Елате сега и нека заедно да разсъждаваме” /Исая 1:18, превод на крал Яков/.
В този божествен призив има две ключови думи: Разсъждаване – Бог кани Своите чада да направят точно това, за използваме целия си даден ни от Бога интелект, за да проучим данните и Писанията, за да разберем по-дълбоко истинското, божествено-определено сцепление на Библията и науката. Заедно – като християни, като част от общността на вярата и с любов един към друг и доверие в Господа на Писанието и Господа на науката, ние трябва да разсъждаваме и да дискутираме, да проучваме и да пътуваме заедно.
Една вечер късно се отбих в кабинета на мой приятел-учен. И въпреки че имаме различни разбирания за библейския доклад и въпреки че имам известни опасения за някои от тълкуванията му на Библията, нашето посвещение на взаимното уважение трябва да остане постоянно и неизменно. И двамата винаги трябва да намираме в Христос неизчерпаем източник на истината. Исус е казал: “Аз Съм пътят, и истината, и живота” /Йоан 14:6/. Искам да призова всички християнски мислители да отдават на Божието Слово първото място във всичките ни научни и интелектуални начинания. Не бих бил верен като пастор, ако не направя това.
Един автор веднъж отбелязал: “Бог е по-умен от мен!” И разбира се, той е прав. Преп. Джоан Браун Кемпбъл, говорейки на погребението в Ню Йорк на великия астроном и писател Карл Сейгън /отявлен атеист/, сподели: “Той ми казваше: Ти си толкова умен, защо вярваш в Бога? А аз му казвах: Ти си толкова умен, защо не вярваш в Бога?”
Факт е, че Бог е по-умен от всички нас! Ето защо трябва да започваме и да свършваме между кориците на Свещеното Писание, където Вечният ни е призовал да се срещнем с Него. Отхвърляме ли всичкото друго познание извън Библията? Разбира се, че не! Възможно е, обаче, търпеливото изчакване и искреното, молитвено търсене да разреши появяващите се противоречия и привидното напрежение между настоящата наука и настоящата вяра.
Ще разрешим ли всички проблеми? Със сигурност не! 1 Коринтяни 13:12 все още е вярно: “Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.”
Древните огледала представлявали полирани парчета метал и се замъглявали и изкривявали от употреба. Като е нямало друго, ставали са и те, но едва ли са можели да бъдат наречени точно отразяване на действителността. Гръцката дума за “неясно” е ainigmati, от където идва нашата дума енигматичен, загадъчен. Някой де ще видим всичко така ясно, като че ли сме застанали лице в лице – без нуждата от огледала! Един ден ще има друго Сътворение и тогава най-после ще научим истината за първото Сътворение.
Позволете ми да бъда напълно откровен с вас в края на тази книга. Можем ли да превърнем тази адска дупка – тази паднала, покварена, дисфункционална планета, която наричаме свой дом – в рай? Джон Ленън се надяваше на това, преди да умре в локвичката от собствената си кръв на тротоара в Ню Йорк. Месеци преди да бъде застрелян, Ленън написа, композира и изпя песента, превърнала се в най-известната му соло-творба. В нея той ни моли да си представим, че няма рай и ад и че хората, “живеещи за днешния ден,” няма да се убиват по националистични и религиозни причини. В неговия имагинерен свят няма притежания, но всички се държат като братя и споделят всичко. Той си представяше, че когато тези притеснителни неща се уредят, светът ще се обедини като едно щастливо, райско кътче.
О, само ако Джон Ленън знаеше, че раят на земята, за който си мечтаеше, вече ни е бил обещан много, много отдавна!
“Понеже ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум” /Исая 65:17/. Ето за какво копнееше Джон Ленън – за един нов свят, където на старото завинаги е сложен край! Как се беше изразил Джон Ленън? “Представете си, че всички хора живеят в мир…” Един нов свят, където на старото завинаги е сложен край! И как завършваше стихът? “Предишните неща няма да се спомнят.”
Изучавах Библията с един човек, който искаше да се кръсти. Когато прочете този стих, той запита защо Бог ще изтрие спомените ни.
- Бог не постъпва ли ужасно своеволно – да изтрие земните ни спомени, така че да не си спомняме миналото?
В същност, Исая използва известно преувеличение, използвано и няколко страници по-нататък, в Еремия 3:16, където пророкът твърди: “Нито ще им дойде на ум, нито ще си спомнят, нито ще им липсва” /превод на крал Яков/.
Когато Бог създаде ново небе и нова земя, с новото общество, никой няма да запее точно обратното на желанието на Джон Ленън: “Представи си, че има рак… лесно е, само опитай… представи си, че има убийства, изнасилвания и грабежи… представи си, че има още смърт, войни, морги и съдилища… О, може да си мислиш, че съм мечтател, но не съм само аз.”
Отбележете си добре – няма да има копнеж, няма да има пожелание на адската дупка, в която се е превърнала земята благодарение на бунта на Луцифер против Бога. В пресътворената наново земя никой няма да пожелае да се върне при предишните неща – така напълно ще бъдем задоволени от новото Божие творение!
Между другото, знаете ли, че има гаранция за това ново творение, скътана в оригиналния еврейски език на Исая 65:17? Еврейският език на този стих е идентичен с един друг стих в Библията. Можете ли да се досетите кой? Битие 1:1 – “създаде… небето… земята.” Знаете ли какво означава това? Обещанието за небе в бъдеще се основава на предпоставката за Сътворение в миналото.
Проучих основните пасажи в Стария и Новия завет, описващи новата земя, и установих, че езикът на новото сътворение е наситен с терминологията от езика и символите на старото сътворение! Обещанието за небе в бъдеще се основава на предпоставката за сътворение в миналото. Ако в миналото не е имало сътворение, няма да има и небе в бъдещето. Защото в цялото Писание Богът на първото сътворение е Богът и на последното сътворение. Предпоставката на бившето сътворение сама по себе си представлява обещание за бъдещето сътворение. Бъдещето се обуславя от миналото. Богът, първоначално сътворил тази земя, е обещал да я претвори отново! Представете си само! Този свят бе направен, за да устои и нашето предназначение е да живеем завинаги с Бога!
Позволете ми сега в тази интригуваща светлина за последен път /обещавам!/ да повдигна въпроса, с който се сблъсквахме през цялото време: Тъй като Той е Същият Бог, Онзи, Който осъществи сътворението в началото и Който ще го извърши в края, не можем ли да сме сигурни, че Неговият modus operandus, Неговият метод на сътворяване ще бъде един и същ и при двете творения? Което, казано с други думи, означава: Както и да пресъздаде земята в бъдещето, това със сигурност ще отразява Неговият метод на сътворяване на земята за една седмица в миналото. Не ви ли се струва естествено и логично да заключим, че Божиите методи на сътворяване в началото и в края на практика ще бъдат един и същи метод? Което пък означава, че ако е избрал дългите ери от постепенна естествена селекция за Своето творение в началото /както предполагат християните-еволюционисти/, защо да не избере същия метод и при пресъздаване на земята в края?
Всеки, който е прочел внимателно Откровение 20 и 21 знае, че Божието пресътворяване на новото небе и новата земя следва по петите на глобалното, очистващо огнено езеро, разтопяващо самите елементи на въздуха и земята в своите обгарящи, пречистващи пламъци. В Откровението никъде не можете да намерите вечен пъкъл. Вместо това тази земя бива погълната и пречистена от пламъците. И когато пламъците свършат, следващите думи на Апокалипсиса вземат на заем обещанието на Исая за Божието сътворяване на ново небе и нова земя. “И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече” /Откровение 21:1/.
В такъв случай дали ще са Му необходими милиони години? Не! Почти всеки библейски изследовател ще се съгласи с това. Той ще претвори земята чрез /ето сега и техническият термин за това/ ex nihilo божествено fiat Сътворение: От нищото по Неговото Слово Той ще сътвори ново небе и нова земя. Няма да отдели милиарди години, за да създаде ново небе и нова земя. Не може да го направи. Новият Ерусалим ще бъде разположен на това сега разтопено парче скала, чакащо обещанието за ново творение! А ако приемем, че Той ще го осъществи бързо в края, не е ли напълно последователно да заключим, че Битие е било абсолютно право, когато Го е описало да го прави по този начин “в началото”? Еx nihilo божествено fiat Сътворение.
Когато със собствените си очи видим това ново сътворяване – а чрез Божията благодат вие и аз ще сме там, – тогава да видиш ще значи да повярваш, а да повярваш ще значи да видиш! Най-накрая ще го видим. Защото сега трябва да гледаме неясно, като в огледало, а тогава ще го видим лице в лице!

Понеже ето, създавам ново небе и нова земя;
И предишните неща няма да се спомнят,
Нито да дойдат на ум.
Но вие веселете се и радвайте се винаги
В онова, което създавам;
Защото ето, създавам Ерусалим за радост
И людете му за веселие.
Аз ще се радвам на Ерусалим
И ще се веселя за людете Си
И няма да се чува вече в него глас на плач,
Нито глас на ридание.
Там не ще има вече младенец,
Който да живее само няколко дни,
Нито старец, който да не е изпълнил дните си:
Защото дете ще умре стогодишният,
А грешник, ако умре стогодишен, ще бъде считан за проклет.
Те ще построят къщи и ще живеят в тях;
Ще насадят лозя и ще ядат от плода им.
Няма те да построят, а друг да живее там,
Няма те да насадят, а друг да яде;
Защото дните на Моите люде ще бъдат
като дните на дърво
И избраните Ми за дълго ще се наслаждават
в делото на ръцете си.
Не ще се трудят напразно,
Нито ще раждат чада за бедствие,
Защото те са род на благословените от Господа,
Тоже и потомството им /Исая 65:17-23/.

И чух силен глас от престола, който казваше:
“Ето, скинията на Бога е с човеците;
Той ще обитава с тях;
Те ще бъдат Негови люде
И сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.
Той ще обърше всяка сълза от очите им
И смърт не ще има вече;
Нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка;
Първото премина /Откровение 21:3,4/.

Забелязахте ли колко често се повтаряха думичките не, ни и нито? Поразително е, но и Исая, и Йоан използват една и съща тактика. Те използват това кратко отрицание, за да опишат новата земя. Не, Не, Не! Няма вече смърт /твърде често сме участвали в погребални шествия/, няма вече сълзи /сълзи от съдебни зали до общински болници до гробища/, няма вече умиране /нито дори достойна смърт, ако това изобщо е възможно/, няма вече болка, няма вече наранявания, няма вече унищожение.
Джон Ленън използваше същите думички не и ни в пожеланието си за нов свят без небе. О, Джон, само да знаеше, че небето, което не желаеше, е новият свят, който както се оказва, ти желаеше най-много. “Представи си, че няма рай.” О, не! Представи си, че има рай, едно ново небе и нова земя. Там, където всичките тези “Не-”та, които никой не желае, вече няма да ги има. Божията новосъздадена земя ще е толкова радикално по-различна от тази паднала земя, наричана от нас наш дом, че писателите, на които е било представено видението, са могли да намерят адекватния език, повтаряйки само Не, Не, Не.
Хари Бламирес го е казал по следния начин в своето есе:

“Само ако можехме да имаме положителните страни на земния живот, без отрицателните. Но точно това има да ни предложи небето – премахване на отрицателното… [В небето] и двете [човешкият грях и владението на времето] ще бъдат пометени. Тук, долу, времето повяхва цветята и човешката красота, кара добрите намерения да се изпаряват, отнема ни хората, които обичаме. Във вселената, управлявана от времето, дори и най-щастливият брак завършва със смърт, дори и най-прекрасната жена се превръща в скелет. Да повяхваме и да остаряваме, да губим и да се проваляме, да бъдем лишени от нещо и да се разочароваме – това са негативните аспекти на живота във времето. Животът във вечността ще ни освободи от всички загуби, от всяко лишение.”

“Представи си, че всички хора живеят в мир. Може да кажеш, че съм мечтател, но съм само аз. Надявам се някой ден да се присъединиш към нас и светът да живее като едно цяло.”
О, приятелю, аз искам да бъда там, а ти? Онова, което Джон Ленън си представяше, Библията го обещава. Няма да има вече сълзи, нито болка, нито смърт, нито болници, нито бракоразводни съдилища, нито затвори, нито квартири под наеми, нито глад, нито вина, нито грях! Там, където всичките “Не-”та, които никой не желае, вече няма да съществуват! Няма да има вече онези “Не-”та, за които знаем повече, отколкото бихме искали.
Аз искам да съм там, но не заради тези “Не-”та. Искам да съм там заради онова Да. Защото, Да, моят Създател ще е там – и затова и аз трябва да съм там. И когато един ден хвана с ръката си Неговата прободена десница и през сълзи на радост погледна аленочервените белези, които никога няма да бъдат претворени, тогава ще знам, че моят Създател винаги ми е казвал Да! Веднъж, когато ми е казал Да и ме е сътворил. Втори път, когато ми е казал Да и ме е спасил. Трети път, когато ми е казал Да и най-после ме е завел у дома. Да, Да, Да.
С такова ДА, как би могъл някой да каже НЕ на Създателя?