Бизнес и религия 21 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Работниците в различните наши институти – издателски къщи, училища и здравни заведения, трябва да имат жива връзка с Бога. Особено важно е ръководителите на този голям клон от делото да са хора, чиято главна цел е царството Божие и неговата правда. Те няма да бъдат способни да изпълняват поверените им служби, ако не приемат да бъдат съветвани от Бога и не принасят плодове за Неговата прослава. Трябва да водят такъв живот, че да възхваляват своя Създател, да облагородяват себе си и да бъдат за благословение на другите. Всички имат по природа характерни черти, които трябва да се развиват или побеждават според това дали те допринасят за растежа в благодатта и в добиването на дълбок религиозен опит.
Назначените на работа в делото на Бога не могат да служат на Неговата кауза приемливо, ако не употребяват по най-добрия начин религиозните привилегии, на които се радват. Ние сме като дървета в градината на Господа и Той търси от нас плода, който има право да очаква. Неговото око ни вижда всички; чете в сърцата ни и познава живота ни. Това е едно тържествено изследване, защото се отнася до нашата длъжност и нашата участ и с какъв интерес само се извършва! Нека всеки, на когото са поверени святи задължения, се запита: Как мога да срещна всеизпитващото Божие око? Очистено ли е сърцето ми от всяко петно? Или неговите храмови дворове са така осквернени, така изпълнени с купувачи и продавачи, че не остава място за Христос? Това постоянно търгуване изсушава духовния живот и лишава душата от Христос. Когато хората живеят ден след ден без жива връзка с Бога, то макар че изповядват истината, ще бъдат подведени да вършат странни неща, ще вземат решения,които не са в съгласие с Божията воля. Няма сигурност за нашите ръководещи братя, докато постъпват подтиквани от собствените си импулси. Те не се оставят под игото на Христос и затова и не ще действат в съгласие с Него. Не са в състояние да виждат и познават нуждите на делото и Сатана ще им повлияе да вземат становища, които ще затрудняват и пречат.
Братя, култивирате ли посвещение? Преобладава ли любовта към религиозното? Живеете ли чрез вярата и побеждавате ли света? Посещавате ли публичните богослужения? Чува ли се гласа ви на молитвените и на общите събрания? Издигнат ли е семейният олтар? Събирате ли сутрин и вечер децата си и представяте ли пред Бога техните нужди? Поучавате ли ги как да станат последователи на Агнеца? Ако в семействата ви няма религия, това свидетелства за вашата небрежност и невярност. Печален факт е, ако сте свързани със святото дело, а децата ви са равнодушни и непочтителни и нямат радост в религиозните събрания и в свещените истини. Такова семейство влияе против Христос и истината. Христос казва: „Който не е с Мене, той е против Мене.“
Занемаряването на религията в дома, в детското възпитание, е най-неугодно на Бога. Ако едно от вашите деца би паднало в реката и се бори с вълните, и е в опасност от удавяне, каква тревога би създало това! Какви усилия биха се положили, какви молитви биха се изговорили, каква ревност би се проявила, за да се спаси телесният живот! Но ето, вашите деца са без Христос, техните души не са спасени. Дори може би те са груби и неучтиви – укор за адвентното име. Загиват без надежда и без Бога в този свят, а вие сте безгрижни и равнодушни.
Какъв пример давате на децата си? Какъв е редът във вашия дом? Децата ви трябва да бъдат възпитавани да бъдат любезни, благородни, кротки и над всичко друго – да почитат религиозните неща и да чувстват важността на Божиите изисквания. Те трябва да бъдат учени да зачитат часа за молитва. Да се изисква от тях сутрин да стават, за да присъстват на семейното богослужение.

Домът, където Бог царува
Бащи и майки, които в дома си отдават първото място на Бога, които учат децата си, че богобоязливостта е началото на всяка мъдрост, прославят Бога пред ангелите и хората, като представят пред света добро възпитание и уредено семейство, което обича Бога и Го слуша, а не Му се противи. В техните домове Христос не е чужденец. Семейството носи Неговото име и Го почита, и възхвалява. Ангелите благоволят в дом, където Бог владее и децата са научени да почитат религията, Библията и техния Творец. Такива семейства могат да претендират за обещанието: „… които славят Мене, тях ще прославя Аз…“ (1Царе 2:30).Бащата от такъв дом отива на всекидневната си работа с кротък дух, плод от общението с Бога. Той е християнин не само по изповедание, но и в професията си, във всичките си бизнес отношения. Извършва вярно работата си, защото знае, че Божието око го следи.
В църквата не мълчи. Изговаря думи на благодарност и насърчение, защото е развиващ се християнин, който расте всекидневно с нови опитности. Той е полезен, активен работник в църквата, като работи за прослава на Бога и за спасението на своите ближни. Би се чувствал виновен пред Бога и осъден, ако пренебрегва публичното богослужение и с това загуби привилегиите, които биха му дали възможност да служи по-добре и по-ефективно в делото на истината.
Бог не се прославя, когато влиятелни мъже стават чисто и просто бизнесмени и не обръщат внимание на своите вечни интереси, които са много по-съществени, по-благородни и по-възвишени от временните. Къде би трябвало да се прилага най-голям такт и умение, ако не в непреходните неща, трайни като вечността? Братя, развивайте талантите си за служба на Господа; влагайте толкова много такт и способност в работата си за съграждането на Божието дело, колкото влагате в светските си работи.

Съществува – тъжно ми е да го кажа – голяма липса на сериозност и интерес към духовните неща от страна на много глави на семейства. Някои рядко се виждат на богослужения в Божия дом. Те извиняват отсъствието си с това и онова, но истинската причина е, че сърцата им нямат наклонност към религиозните неща. В семейството не се развива духът на благочестието. Децата не се възпитават и наставляват в Господа. Тези мъже не са такива, каквито Бог ги желае. Те нямат жива връзка с Него. Те са чисти бизнесмени. Нямат примирителен дух. В обноските им се забелязва такава липса на кротост, любезност и учтивост, че техните подбуди се тълкуват невярно и за доброто, което действително притежават, се говори лошо. Ако можеха да познаят колко оскърбителен е техният недостатък в Божиите очи, биха се променили.

Качества за Божии работници
Делото Божие би трябвало да се ръководи от хора, които всеки ден имат живи духовни преживявания в Христовата религия. „Без мене, казва Христос, нищо не можете да сторите.“ Никой от вас не е сигурен пред властта на изкушението. Всички, свързани с нашите институти, съюзи, мисионерски предприятия, винаги могат да са сигурни, че имат един могъщ враг, чиято постоянна цел е да ги отделя от Христос – тяхната сила. Колкото по-отговорна е длъжността, която те заемат, толкова по-свирепи ще бъдат сатанинските атаки, защото този враг знае, че ако ги накара да тръгнат по пътя на противопоставянето, и други ще последват примера им. Но хората, които се учат постоянно в Христовото училище, ще могат да следват неотклонно пътя си, така че старанията на Сатана да ги извади от равновесие, ще бъдат осуетени. Изкушението не е грях. Исус беше чист и свят макар и изкушен всякак, подобно на нас, с такава сила и настойчивост, каквито хората никога няма да изпитат. В своята успешна съпротива Той ни е оставил блестящ пример за следване. Ако сме самонадеяни и се облягаме на собствената си правда, ще паднем под силата на изкушението; гледаме ли обаче на Исус с доверие, тогава ще ни помага сила, победила неприятели на бойното поле; при всяко изкушение тя ще открива спасителен път. Когато Сатана връхлети като буря, ние трябва да се изпречим срещу примките му с меча на Духа и Исус ще бъде наша помощ, ще се опълчи за нас против него. Бащата на лъжата настръхва и трепери, когато Божията истина застане срещу лицето му с нейната изгаряща сила.
Сатана полага всякакви усилия, за да отклонява хората от Бога. Той има успех, когато религиозният живот е заглушен от грижи в бизнеса, когато мислите са заети с разни сделки, така че хората не намират време да четат Библията, да се молят в тайното си място и да поддържат хвалебното и благодарствено приношение, горящо сутрин и вечер на олтара. Колко малко хора познават коварството на измамника! Колко много хора са невежи по отношение на неговите примки.
Когато нашите братя и сестри странят доброволно от религиозните събрания, когато не мислят за Бога и не Го прославят, избирайки Го за съветник и защитна крепост, колко скоро тогава се явяват светски мисли и безверие и суетна самоувереност и светска мъдрост заемат мястото на смирената уповаваща се вяра. Често настъпват изкушения относно гласа на добрия Пастир, защото хората са се отделили от Исус. Те нито за момент не могат да бъдат сигурни, ако в сърцата си не спазват правилни принципи и не провеждат тези принципи и в своите бизнессделки.
„Но ако някой от вас е недостатъчен в мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде“ (Яков 1:5). Такова обещание е по-ценно от злато и сребро. Търсите ли със смирено сърце Божественото ръководство във всяка трудност и смущение, неговото Слово ви уверява, че ще получите милостив отговор. Неговото Слово не лъже. Небето и земята може да преминат, но Неговите думи не преминават. Доверете се на Господа и няма да бъдете нито засрамени, нито опозорени. „По-добре е да се надява някой на Господа, а не да се уповава на човека. По-добре да се надява някой на Господа, а не да се уповава на князе“ (Псалм 118:8,9).

Постоянна нужда от помощ
Каквото и положение да имаме в живота, каквато и да е професията ни, ние трябва да бъдем достатъчно смирени, за да сме способни да чувстваме нуждата си от помощ. Трябва безусловно да се осланяме на ученията на Свещеното писание, да признаваме във всичко Божията грижа за нас и да изливаме с вяра душите си в молитва пред Него. Уповавате ли се на собствения си разум в жизнения си път, мили братя и сестри, вие ще пожънете скръб и разочарование. Доверите ли се обаче с всичкото си сърце на Господа, Той ще води стъпките ви с мъдрост и ще урежда със сигурност работите ви за този и за бъдещия живот. Божия съвет ли ще следвате или собственото си сърце; в светлината на собствения си огън ли ще живеете, или ще събирате божествена светлина от Слънцето на Правдата.
Не действайте от интерес. Голямата опасност за хората, които работят в нашите институти и за заемащите отговорни постове, е тази, че те се оставят да бъдат отклонени от Христос и търсят помощ вън от Него. Петър не би проявил слабост и безумие, ако не бе търсил със собствена мъдрост да избегне хулите, подигравките, преследванията и позора. Неговите най-висши надежди се крепяха в Христос. Но когато Го видя унижен, в него се промъкна неверието и той му се поддаде. Падна в изкушението и вместо да покаже свята вярност във времето на криза, се отрече малодушно от Господа си.
Много хора се отделят от Бога и пренебрегват своите вечни интереси. Те вървят по пътя на кроящия планове светски човек; но Бог няма общо с това; то е оскърбление за Него. Наистина според Божията воля е хората да създават планове и да ги изпълняват, но всички сделки трябва да са в съгласие с Божия велик морален закон. Принципите на любов към Бога и ближния трябва да се прилагат във всички случаи на всекидневния живот – в най-малките, както и в най-големите. Трябва да съществува такъв дух, че да се върши повече, отколкото да се дава десятък от кимиона, копъра и меродията; най-важното в закона – правдата, милостта и Божията любов – не бива да се пренебрегват, защото личният характер на всеки човек, свързан с делото, прави впечатление на другите.

Християнски бизнесмени
Има мъже и жени, които заради Христос са оставили всичко. Личните временни интереси, обществените, семейните и приятелските радости са за тях по-маловажни, отколкото интересите на Божието царство. Техните къщи, стопанства, роднини и приятели, колкото и да са им скъпи, не заемат първо място в живота им, оставяйки второто за Божието дело. Всички, които действат така и посвещават живота си за разпространяването на истината, за да доведат на Бога много синове и дъщери, имат обещанието, че в този свят ще получат стократно, а в бъдещия – вечен живот. Които работят от тази благородна гледна точка без себелюбиви подбуди, ще посветят тяло, душа и дух на Бога. Те няма да възвишават личното Аз; не ще се считат за достойни да поемат отговорности, но не ще отказават да носят товари, защото желанието им е да вършат всичко, на каквото са способни. Те няма да обръщат внимание на личните си удобства, но ще питат: „Какъв е моят дълг?“
Колкото по-отговорна е длъжността, толкова по-важно е влиянието на човека да бъде за добро. Всеки, избран от Бога за особена работа, става прицелна точка на Сатана. Големи и тежки изпитания се изправят пред него, защото нашият буден враг знае, че начинът на поведение на такъв човек оказва оформящо влияние над другите. Ние сме всред опасностите на последните дни и Сатана е много разгневен, защото знае, че малко време му остава. Той действа с всяка измама на неправдата; но Небето е отворено за всекиго, който се уповава на Бога. Единствената сигурност за всеки от нас е да се хванем за Исус и да не допуснем душата ни да бъде отделена от мощния Помощник.
С хора, имащи само вид на благочестие и при това свързани с Делото в бизнесотношения, трябва да внимаваме. Те сигурно ще предадат оказаното им доверие, ще бъдат победени от сатанинските изкушения и ще застрашат Божието дело. Ще дойдат изкушения, които ще подбуждат собственото Аз да владее. Ще се изяви надменен, критикарски дух и в много случаи ще липсва състрадание и снизходителност към хората, които се нуждаят от нежно отношение и разбиране.
„Каквото посее човек, това ще и да пожъне“ (Гал. 6:7). Какво семе разпръскваме? Каква ще бъде нашата жетва сега и за вечността? Господ е посочил работата на всеки човек според способностите му. Семето на истината и правдата ли сеем, или семето на подозрителността, недоволството и любовта към света? Който разпръсква лошо семе може да познае същността на делото си, да се покае и да получи опрощение; но прощението на Спасителя не променя естеството на посятото семе и от тръне и бодили не прави скъпоценно жито. Той може и да бъде благословен като минал през огън, но когато дойде времето за жетва, времето с вълнуващи се жита, нивите ще са пълни само с отровни плевели. Посятото в безбожно безразсъдство ще извърши гибелното си дело. Тази мисъл причинява болка на сърцето ми и ме изпълва със скръб. Ако всички, които изповядват, че вярват истината, биха сели скъпоценното жито на любезност и обич, на вяра и насърчение, те биха възпявали Бога в сърцата си по пътя нагоре, радвайки се на светлите лъчи на Слънцето на правдата, и биха получили във великия жетвен ден вечна награда.