Божието да се дава на Бога – 3 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Господ е дал на народа Си вест за това време. Тя е представена в третата глава на Малахия. Как Господ би могъл да изкаже изискванията Си по по-ясен и силен начин от този, направен тук?
Всички трябва да помнят, че Божиите права над нас са в основата на другите изисквания. Бог ни дава богато, като иска от човека да Му връща 1/10 от всички Негови притежания! Господ милостиво поверява на раба Си Своите съкровища, но за десятъка казва: „Това е Мое!“ Точно в каквато мярка Бог е дал на хората от Своята собственост, точно в такава степен те трябва вярно да Му връщат десятъка! Божието изискване бе потвърдено и от Исус Христос.
Това включва важни и вечни последици и е твърде свято, за да зависи от човешки решения! Не трябва да се чувстваме свободни да действаме, както ние искаме, но послушни на Божиите нареждания, да внасяме редовно средства за Неговото дело, като ги смятаме за святи!

Първите плодове
Освен десятък Господ изисква и първия плод от всеки наш приход, за да може делото Му на земята да бъде богато подкрепяно! Божиите служители не трябва да търпят лишение. За възвестяване на истината трябва да имат достатъчно средства, за да може делото да има най-доброто и благословено влияние. Необходима е и милост, и да се помага на бедните и страдащите. За тази цел са нужни дарби и жертви. Това трябва да става особено в новите полета, където знамето на истината още не е издигнато.
Ако Божият народ, стари и млади, бе изпълнявал дълга си, в касата би имало достатъчно средства. Ако всички дават десятък и посвещават на Господа първия плод от прихода си, за Неговото дело ще има достатъчно средства. Но Божият закон не се уважава и не се изпълнява, поради което има недостиг на финанси.

Помнете бедните
Трябва да скъсаме с прахосничеството, защото времето, в което още можем да работим, е кратко! Около нас се ширят недостиг и страдания, семейства се нуждаят от храна, малки деца викат за хляб. В домовете на бедните често липсват най-елементарните неща. Мнозина живеят в ниски колиби, лишени от удобства. Викът на бедните стига до небето! Бог вижда, Бог чува! Но мнозина искат да прославят себе си. Докато техните ближни са бедни, гладни и търпят лишения, те харчат много за своите богати трапези и консумират повече, отколкото им е необходимо. Някога обаче ще трябва да дават сметка за себелюбивото използване на Божиите средства! Който не уважава нарежданията, които Господ е дал за бедните, ще узнае, че е ограбвал не само своите ближни, но и Бога, като е бил неверен към Неговите блага.

Всичко принадлежи на Бога
Всяко добро, на което човек се радва, идва от Божията милост! Бог е големият и добър Дарител! Неговата любов се открива в богатите приготовления, които е направил за хората. Той ни е дал време, в което да изградим характери за небето! От нас изисква да Му отдаваме част от доходите си не защото се нуждае от нещо.
Господ създаде всяко дърво в райската градина приятно наглед и добро за храна и предложи на Адам и Ева да се радват на плодовете според желанието на сърцето си. Но постави и условие – да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото! Него Бог си запази като постоянен спомен за това, че е Собственикът на всичко! Даде им възможност да изявят вярата и доверието си в Него чрез пълно послушание към изискванията Му.
Така е с Божиите изисквания и към нас! Бог поставя съкровищата си в ръцете на хората, но иска 1/10 да бъде отделена за Неговото дело! Иска тази част да се донесе в съкровищницата Му и да се отдаде като Негова собственост. Тя е свята и трябва да се използва за святи цели – за издръжка на тези, които разнасят спасителната вест по света! Бог изисква тази част, та в съкровищницата Му постоянно да има средства за разнасяне на светлината на истината до всички – и близки, и далечни. Чрез послушание към това изискване ние признаваме, че всичко принадлежи на Бога!
Няма ли Господ право да иска това от нас? Не даде ли единородния Си Син, защото ни обича и желае да ни спаси от смъртта? Не трябва ли нашите благодарствени жертви да се втичат в Божията съкровищница, за да се използват за разпространяване на Неговото царство на земята? Понеже Бог е Собственик на всички наши блага, благодарността към Него трябва да ни подтиква към доброволни дарби и благодарствени жертви, с което признаваме Неговото право на собственост върху тяло, душа, дух и имот! Ако Божият план се изпълняваше, сега в Неговата съкровищница би имало достатъчно средства, та проповедници да обработват нови полета, както и достатъчно работници, които съединени с проповедниците да издигат знамето на истината в тъмните места на земята.

Без извинение
Определен от Небето план е хората да Му връщат принадлежащото Нему! Това е казано така ясно и никой няма извинение, че разбира погрешно възложените му от Бога длъжности и отговорности! Хората, които твърдят, че не могат да осъзнаят този свой дълг, завяват пред Небето, църквата и света, че не желаят да го признаят! Мислят, че ще намалят собствеността си, ако изпълнят Господния план. В своята себелюбива алчност искат да имат целия капитал – основен капитал и лихви, за да го използват само за себе си.
Бог поставя ръката Си на всички притежания на хората и казва: „Аз съм Собственикът на вселената и тези блага са Мои. Десятъкът, който сте задържали, Аз съм определил за издръжката на Моите чада, които трябва да възвестяват Писанието на живеещите в тъмнина и на непознаващите закона Ми. Като използвате Моя запасен фонд за задоволяване на капризите си, вие на много хора ограбвате светлината, която Аз желаех да им изпратя. Имахте възможността да Ми докажете верността си, но не го направихте. Ограбихте Ме, окрадохте Моя имот, затова сте проклети.“

Още една възможност
Господ е дълготърпелив и милостив! На всички, които са вършили този грях, Той дава още една възможност да се поправят. Казва им: „Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас!“ Но те отговарят: „В какво да се върнем?“ (вж Малахия 3:7). Използвали са средствата си за лично добро и за прослава, като че ли имуществата им са тяхна собственост, а не заети от Бога съкровища! Покварените им съвест е станала толкова корава и невъзприемчива, че не различават големия грях, който са вършили, като са преграждали пътя, по който истината би могла да напредва.
Хора, смъртни хора, използвали за себе си благата, които Бог си е задържал за възвестяване на спасението, за да се занесе вестта за спасителната любов на изгубените души,и преграждали пътя със своето себелюбие, питат: „В какво Те крадем?“ Бог отговаря: „В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! Целият тоя народ, Ме крадете.“ Целият свят участва в краденето на Бога! С парите, които Той им е дал, хората се отдават на разсипничество, удоволствия, увеселения, празненства и позорни забавления. Но Бог казва: „И като се приближа при вас за съдба, бързо ще заявя против баячите, против прелюбодейците… (ст. 8, 9, 5). Целият свят ще дава сметка в онзи велик ден, когато всеки ще получи присъда според делата си.

Благословението
Бог благославя всички, които са послушни на заповедите Му! „Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него. И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на силите“ (Малахия 3:10-12).
Как могат хора, имайки предвид тези думи на светлина и истина, да се осмелят да пренебрегват така ясното задължение? Как се осмеляват да бъдат непослушни на Бога, когато послушанието спрямо Неговите изисквания означава благословение във временни и духовни дарби, а непослушанието – Божие проклятие? Сатана е разрушителят. Бог не може да благославя онези, които отказват да бъдат верни домакини. Само Той може да остави Сатана да завърши разрушителното си дело. В света виждаме мизерия от всякакъв вид и степен. Защо Бог не използва мощта Си, за да задържа злото. Светът е пренебрегнал Божието слово; живее така, като че няма Бог. Както в Ноевото време и днес хората отблъскват всяка мисъл за Бога! Безбожието владее в ужасяващ вид и земята е зряла за жетва.

Роптаещите
„Вашите думи са били безочливи против Мене, казва Господ; а вие казвате: „Що сме говорили против Тебе?“ Вие рекохте: „Напразно служим Богу; и каква полза, че сме пазили заръчаното от Него, и че сме ходили с жалене пред Господа на силите? И сега ние облажаваме горделивите. Да! Ония, които вършат беззаконие, успяват; даже изкушават Бога и се избавят“ (Малахия 3:13-15). Тези оплаквания изказват хора, които не отдават на Бога Неговото! Господ ги моли да Го изпитат, като донасят десятъците си в Неговата житница, за да видят дали няма да изсипе благословение над тях. Но те упорстват в сърцата си и роптаят против Бога. В същото време крадат от Него и боравят нечестно с Неговите блага. Когато им се посочи греха, казват: „Случи ми се нещастие; жетвата ми беше малка, а безбожните успяват. Не си струва да се пазят Господните наредби!“
Но Бог не желае никой да бъде печален пред Него! Хората, които роптаят против Бога по този начин, сами са причинили нещастието си. Те са крали от Него и са спирали делото Му, защото средствата, които трябваше да внасят в Божията съкровищница, са били използвани за себелюбиви цели. С това показваха неверността си към Бога, като не изпълняваха Неговите предписания. Когато Бог им даваше успехи и ги подканяше да Му дадат Неговата част, клатеха главите си и не разбираха, че това беше техен дълг. Затваряха очите на разума си, за да не виждат нищо. Задържаха Господните средства и спъваха делото, което Бог желае да бъде извършено. Господ не беше прославян чрез използване на поверените от Него дарби. Затова Бог оставяше да падне проклятие над тях, позволяваше на похитителя да унищожава плодовете им и да им нанася нещастия.

Богобоязливите
В Малахия 3:16 е описана и друга група хора, които се събират не да критикуват Бога, а да говорят за Неговата слава и да разказват за Неговата милост! Те са били верни при изпълняването на дълга си и са отдавали на Господа Неговото. Дават свидетелства, които карат ангелите да пеят и да се радват. Не се оплакват от Бога. Хора, които живеят в светлината, в изпълнението на дълга си и са верни, не се възмущават и не търсят грешки. Говорът им е изпълнен с насърчение, надежда и вяра. Хленчат само хора, които служат на себе си и не отдават Божието Богу.
„Тогава боящите се от Господа говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше. И написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му. Тия ще бъдат Мои, казва Господ на силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям. И ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи. Тогава изново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи“ (Малахия 3:16-18).

__________
Наградата за сърдечната щедрост е все по-голяма близост на духа и сърцето със Святия Дух!
Човек, претърпял нещастие и с дългове, не трябва да взема Господнята част, а да изплаща дълговете си на хората. Трябва да помни, че с такава постъпка бива изпитван и ограбва Дарителя, присвоявайки Господнята част. Той е длъжник на Бога за всичко, което има, но става двоен длъжник, ако използва Господнето, за да връща дълговете си на хората. В небесните книги срещу неговото име ще се напише: „неверен към Бога“! Ще отговаря пред Бога, че е употребявал парите Му за собствени нужди. Нарушаването на принципите, както е доказал това с измамното използване на Божиите средства, ще се открива и в други негови дела. Човек, който ограбва Бога, развива характерови черти, които ще го изключат от достъпа в Божието семейство на небето.

___________
Със себелюбиво използване на средствата човек се показва като неверен към Бога и като неспособен домакин на небесните блага.

__________
Навсякъде се предлагат възможности да се върши добро! Непрекъснато се появяват нови нужди. Развитието на мисионерските полета бива спъвано поради недостиг на средства и дори трябва да престане, ако Божият народ не се събуди и не познае истинското състояние на нещата. Не чакайте да легнете на смъртно легло, за да направите завещанията си, но се разпоредете със средствата си, докато сте още живи!