Божието намерение с нашите санаториуми 67 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вай

Всеки институт, основан от адвентистите от седмия ден, трябва да бъде за света това, което Йосиф бе за Египет, Даниил и неговите другари – за Вавилон. Взети по Божие провидение в план, тези избрани мъже трябваше да разнесат между езическите народи благословенията, които получава човечеството чрез познаване на Бога. Те трябваше да са представители на Йехова. Никога не трябваше да правят компромиси с идолопоклонниците. Тяхната религиозна вяра и име като последователи на живия Бог трябваше да им бъде като белег на специална чест.
И това те направиха. В успех и в трудности почетоха Бога и Бог почете тях.
Изведен от тъмницата, слуга на пленници, жертва на неблагодарност и злоба, Йосиф остана верен на своята принадлежност към небесния Бог. И целият Египет се учудваше на мъдростта на човека, който бе поучаван от Бога. Фараонът го постави „господар на дома си и управител на всичкия си имот, за да връзва първенците му по волята си и да поучава старейшините му на мъдрост“ (Пс. 105:21, 22). Но чрез Йосиф Бог се изяви не само на Египет, но и на всички други народи, свързани с това могъщо царство. Той пожела да направи от него светило на всички народи, затова го постави до престола на най-великата световна империя, така че небесната светлина да се разпръсне наблизо и далеч. Чрез мъдростта и правдата си, чрез чистотата и добродетелността на всекидневния си живот, чрез предаността си на интересите на народа – и то идолопоклоннически народ – Йосиф бе символ на Христос. В лицето на техния благодетел, към когото целият Египет се обръщаше с благодарност и хвала, този езически народ, заедно с всички народи, свързани с него, трябваше да вижда любовта на своя Създател и Изкупител.
Чрез Даниил Бог също постави светило до престола на най-великото световно царство, така че всички желаещи да се запознаят с истинския и жив Бог. Във вавилонския дворец бяха събрани представители от всички страни, рядко талантливи мъже, мъже най-богато надарени с природни дарби и притежаващи най-висшата тогавашна култура! И все пак еврейските пленници нямаха съперник сред всички тях. Никой не можеше да се мери с евреите по физическа сила и красота, по умствени способности и литературни знания, както и по духовна сила и прозрение. „И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство“ (Даниил 1:20). Верен на задълженията си в царския дворец, в същото време Даниил вярно поддържаше принадлежността си към Бога, че Бог го почете като Свой вестител до вавилонския монарх. Чрез него бяха разкрити тайните на бъдещето и сам Навуходоносор бе принуден да признае Данииловия Бог като „Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни“ (Даниил 2:47).
Така и институтите, които Божият народ открива днес, трябва да прославят Бога. Единственият начин, по който може да изпълним Неговото очакване, е да бъдем представители на истината за времето сега. Бог трябва да бъде признат в институтите, откривани от адвентистите от седмия ден. Чрез тях истината за това време трябва да се представи на света с убедителна сила.

Да се представя Божият характер
Ние сме призвани да представим на света Божия характер такъв, какъвто бе изявен на Мойсей. В отговор на молитвата на Мойсей: „Покажи ми, моля, славата Си“, Господ обеща: „Аз ще сторя да мине пред тебе всичката моя благост…“ „Господ замина пред него и прогласи: „Господ, Господ, Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилства с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях…“ (Изх. 33:18, 19, 34:6, 7). Това е плодът, който Бог изисква от Своите чада. В чистотата на техния характер, в светостта на техния живот, в тяхната милост, благост в състрадание, те трябва да показват, че „законът Господен е съвършен, възвръща душата“ (Пс. 19:7).
Намерението на Бога за Неговите институти днес също може да се прочете в целта, която Той преследваше чрез еврейския народ – да предаде богати благословения на всички народи. Чрез Израил трябваше да се подготви пътят за разпръсването на Неговата светлина по целия свят. Народите, следвайки покварените обичаи на света, бяха изгубили всяко познание за Бога. Но в милостта си Бог не ги унищожи. Целта Му бе да им даде случай да се запознаят с Него чрез Неговата църква. Възнамеряваше принципите, изявявани в живота на Неговия народ, да станат средство за възстановяване на моралния Божи образ у човека.
Христос бе техният наставник. Както бе с тях в пустинята, така бе с тях като техен Учител и водач и при установяването им в обещаната земя. В скинията и в храма Неговата слава обитаваше в святата Шекина над умилостивилището. Заради тях Той постоянно показваше богатството на Своята любов и търпение.
Бог възнамеряваше да издигне израилевия народ за хвала и слава. Дадени му бяха всички духовни предимства. Бог не задържа от чадата Си нищо, което би благоприятствало за изграждането на техния характер, че да бъдат Негови представители.
Послушанието към законите Му щеше да им осигури чудно благоденствие, превишаващо богатството на всички други народи в света. Този, Който можеше да им даде мъдрост и умение във всяка изкусна работа, щеше да продължава да бъде техен Учител и щеше да ги облагородява и възвишава чрез послушанието спрямо Неговите закони. Ако бъдеха послушни, щяха да бъдат запазени от болестите, надвили другите народи, и щяха да бъдат благословени с голяма сила на ума. Славата на Бога, Неговото величие и сила, трябваше да се разкриват във всяко тяхно благополучие. Щяха да бъдат царство от свещеници и князе. Бог им даде всичко необходимо, за да станат най-великия народ на земята.
По най-определен и ясен начин Той им изясни чрез Мойсей Своята цел, както и условията за благоденствието им. „Понеже вие сте люде свети на Господа, вашия Бог… народ, измежду всичките племена, които са по лицето на земята… И тъй, да знаеш, че Господ, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му… И ако слушате тия съдби и ги пазите, и вършите, Господ, твоят Бог, ще пази за тебе завета и милостта…, ще те благослови и ще те умножи… Ще бъдеш благословен повече от всичките племена“ (Втор. 7:6-14).
„Днес си заявил, че Йехова е твоят Бог и че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите му, и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас. А Господ днес е заявил, че ще бъдеш негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде святи на Господа, твоя Бог, според както Той е говорил“ (Втор. 26:17-19).
В тези думи са изложени условията за всяко истинско благополучие, условия, които, ако бъдат спазвани, нашите институти ще отговорят на целта, за която са създадени.

Основани върху библейски принципи
Още преди години Бог ми даде светлина за откриването на здравен институт, където болните да бъдат лекувани по начин, съвсем различен от предлагания в другите институти в нашия свят. Той трябваше да бъде основан и ръководен върху библейски принципи, като Божи инструмент и трябваше да бъде в ръцете Му едно от най-ефективните средства за разпространяване на истината по света. Според Божието намерение този институт трябваше да се отличава с научни възможности, съчетани с морална и духовна сила и да стане верния вестител на реформа във всяко отношение. Всички участници в здравния институт трябваше да са реформатори, да защитават принципите на Бога и да се вслушват в светлината на здравната реформа, огряваща ни като народ.
Бог възнамеряваше институтите, които желаеше да основе, да служат като фар, който да просвещава, предупреждава и изобличава. Той искаше да докаже на света, че един институт, основан на религиозни принципи като прибежище за болни, може да бъде поддържан, без да се пожертва неговия особен, свят характер; че може да бъде свободен от нежелателните характерни черти, присъщи на други здравни институти. Този институт трябваше да бъде инструмент за осъществяването на големи реформи.
Господ разкри, че благосъстоянието на санаториума не трябва да е зависимо само от познанията и умението на неговите лекари, но и от Божието благоволение. Той трябваше да е известен като институт, където Бог е признат за Владетел на вселената, институт, намиращ се под Неговия специален надзор. Управителите му трябваше да поставят Бога на първото, последното и най-доброто място във всяко нещо. И в това щеше да се състои неговата сила. Ако се управляваше по начин, одобрен от Бога, той щеше да реализира голям успех и да застане на първо място пред всички други подобни институти в света. Дадени бяха голяма светлина, големи познания и големи привилегии. И съобразно получената светлина щеше да бъде и отговорността на хората, на които щеше да се повери завеждането на института.
С разширяването на нашето дело и с увеличаването на нашите институти Божията цел за тяхното основаване си остава все същата. Условията за преуспяване остават неизменни.

Да се проповядват здравни принципи
Човешкото семейство страда, защото е нарушило Божиите закони. Господ желае хората да разберат коя е причината за техните страдания и кой е пътят, за да се облекчат. Той желае те да разберат, че благосъстоянието им – физическо, умствено и морално – зависи от послушанието към закона Му. Неговото намерение е нашите институти да бъдат нагледни уроци, като показват резултатите от послушание спрямо правите принципи.
За да се подготви един народ за Второто идване на Господа, голям дял от работата ще се извърши чрез проповядване на здравните принципи. Хората трябва да бъдат поучавани за нуждите на физическия организъм и за стойността на здравословното живеене, както учат Писанията. Така телата, които Бог е създал, ще могат да Му бъдат представени в жива жертва, годна да върши одобрена от Него служба. За страдащото човечество трябва да се извърши велико дело за намаляване на страданията му чрез употребата на предоставени от Бога природни средства и чрез даване на съвети как да се предотвратят разните болести чрез регулиране на апетита и страстите. Хората трябва да разберат, че нарушаването на природните закони е нарушаване на Божиите закони. Да научат в духовен и физически смисъл истината, че „страхът от Господа спомага към живот“ (Пр. 19:23). „Но ако искаш да влезеш в живота – казва Христос, – пази заповедите“ (Матей 19:17). Живей според „поуката Ми“ и я цени „като зеницата на очите си“ (Пр. 7:2). Когато се изпълняват, Божиите заповеди „са живот на тия, които ги намират, и здраве на цялата им снага“ (Пр. 4:22).
Нашите санаториуми представляват мощна възпитателна сила, която да учи хората на тези неща. Получилите познанията върху принципите на здравеопазване и лекуване могат да ги предават на други. Така нашите санаториуми ще станат инструмент за достигане на хората, средство, което да им показва злото от нарушаване законите на живота и здравето и да ги просвещава как да се запазва тялото в най-добро здравословно състояние. Санаториуми трябва да се откриват в разните страни, където са навлезли наши мисионери – центрове за лекуване, възстановяване и просвещаване.

Душеспасително средство
Ние трябва да работим както за здравето на тялото, така и за спасението на душата. Нашата мисия е като тази на нашия Учител, за Когото е писано, че е обикалял да върши добро и да лекува измъчваните от Сатана (Виж Деян. 10:38). За собствената Си работа Исус казва следното: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовествувам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените“ (Исая 61:1; Лука 4:18). Като следваме Христовия начин на работа за доброто на другите, ние ще събудим техния интерес към Бога, Комуто служим.
Нашите санаториуми във всичките си отдели трябва да са паметници на Бога, Негови инструменти за посяване семената на истината в човешките сърца. Това те ще бъдат, ако се завеждат правилно.
Живата истина на Бога трябва да се известява в нашите медицински институти. Мнозина, които идват в тях, са гладни и жадни за истината и когато тя бъде представена правилно, те ще я приемат с радост. Нашите санаториуми са били средство за издигане на истината за това време и за занасянето й на хиляди хора. Религиозното влияние, което е проникнало в тези институти, въодушевява гостите и ги изпълва с доверие. Увереността, че там владее Господ, както и многото молитви, отправени за болните, вълнуват сърцата им. Много от тях, които никога по-рано не са се замисляли за стойността на душата, биват убеждавани от Святия Дух и не са малко онези, които променят начина си на живот. Незаличими впечатления получават мнозина, които са били самодоволни, които са одобрявали характера си и не са чувствали нужда от Христовото оправдание. Когато бъдещият изпит настъпи, когато бъдат просветени, много от тях ще застанат на страната на останалия Божи народ.
Бог бива прославян от институти, които се ръководят по този начин. В милостта Си Той е направил санаториумите такава сила за намаляване на физическите страдания, че хиляди са били привличани за лекуване на заболяванията си. А при много хора излекуването на тялото е било съпроводено с излекуването на душата. От Спасителя те получават прощение на греховете. Получават Христовата благодат и се уеднаквяват с Него, с Неговите интереси, с Неговата слава. Мнозина излизат от нашите санаториуми с обновени сърца. Промяната е решителна. Завърнали се по домовете си, те служат за светила на света. Господ ги прави Свои свидетели. Тяхното свидетелство е: „Видях Неговото величие, вкусих от Неговата доброта… Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми“ (Пс. 66:16).
Така, докато Божията благославяща ръка почива над нашите санаториуми, те могат да бъдат средство за осъществяване на голямо добро. Но е необходимо да се издигат все по-нагоре. Бог ще работи с онези, които Го почитат.
Чудно е делото, което Бог иска да извърши чрез Своите раби, за да се прослави името Му. Той направи от Йосиф извор на живот за египетския народ. Чрез Йосиф бе запазен животът на онези хора. Чрез Даниил Бог спаси живота на всички вавилонски мъдреци. И тези избавления служеха на хората като нагледни уроци, илюстрираха духовните благословения, които те получават чрез връзката си с Бога, Когото Йосиф и Даниил почитаха. Така и днес чрез народа Си Бог желае да излее благословенията си над света.
Всеки работник, в чието сърце пребъдва Христос, всеки, който изявява Неговата любов пред света, е Божи съработник за благословение на човечеството. Докато той получава от Спасителя благодат, която да даде на други, от цялото му същество блика извор на духовен живот. Христос дойде като великия Лекар, Който да излекува раните, нанесени от греха на човешкото семейство. И Неговият Дух, действайки чрез служителите Му, предава на заболялото от греха страдащо човечество мощна целителна сила, благоприятна за тялото и душата. „В оня ден – казва Писанието – ще се отвори извор за Давидовия дом и за ерусалимските жители за грях и за нечистота“ (Захария 13:1). Водите на този извор съдържат лечебни вещества, които лекуват и физическите, и духовните заболявания.
От този извор изтича голяма река, която Езекиил видя във видението си. „Тая вода изтича… в морето; и когато се излее в морето, водата му ще се изцери. И всяко одушевено, с което морето изобилства, ще живее на всичките места, дето би отишла тая пълна река… А край реката, по бреговете й от двете й страни ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да съхнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод по причина, че водата, която ги пои, изтича от светилището; и плодът им ще бъде за храна, и листата им за изцеление“ (Езекиил 47:8-12).
Ето такава река на живот и изцеление иска Бог да бъдат нашите санаториуми чрез Неговата сила, действаща в тях.

Нашите санаториуми трябва да изявяват на света благотворителността на Небето. Макар в зданието да не се вижда видимото Христово присъствие, все пак работниците могат да се държат за обещанието: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 23:28).