БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ, БОЖИЯТА СИЛА-ГЛАВА ПЪРВА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Посветена на Джоел Джейгър, доживотен приятел

ГЛАВА ПЪРВА
БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ, БОЖИЯТА СИЛА
Молитвата е една неестествена дейност
Още от рождение сме започнали да учим правилата на самоувереност, когато сме се напрягали и борили да постигнем самостоятелност. Молитвата е едно предизвикателство към тези дълбоко засягащи ни стойности. Тя е атака върху човешката автономия, един обвинителен акт срещу независимото живеене. За хората, движещи се в скоростните отсечки на живота и решени сами да се оправят, молитвата е едно объркващо прекъсване.
Молитвата е чужда на нашата горда човешка природа. При все това, някъде, на някое място, вероятно всеки от нас достига до момента, когато пада на коленете си, навежда глава, съсредоточава вниманието си върху Бога и се моли. Може да се оглеждаме на всички страни за да сме сигурни, че никой не ни наблюдава; може да се червим; но въпреки, че това действие ни е чуждо, ние все пак се молим.
Кое ни кара да се молим? Намирам две възможни обяснения.

ОБКРЪЖЕН ОТ БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ
Ние се молим защото по интуиция или от опит, разбираме, че най-интимното общение с Бога се постига само чрез молитвата.
Запитайте хората, които са преживели някоя трагедия или тежко изпитание, душевно сътресение или скръб, неуспех или поражение, самота или дискриминиране. Запитайте ги, какво е станало в душите им, когато са паднали на коленете си и са излели сърцата си пред Господа.
Такива хора са ми казвали: „Не мога да го обясня, но имах чувството, че Бог ме е разбрал“.
Други са казвали: „Чувствах се обкръжен от Неговото присъствие“.
Или: „Почувствах такава утеха и мир, каквито никога преди това не съм чувствал“.
Апостол Павел познаваше тази опитност. Пишейки на християните във Филипи той каза: „Не се безпокойте за нищо, но при всички случаи представяйте просбите си пред Бога с моления и молби и с благодарение. И Божият мир, който превъзхожда всяко знание, ще пази сърцата и умовете ви в Христа Исуса“ (Филипяни 4:6,7).
Преди няколко години моят баща, един все още относително млад човек, който беше крайно деятелен, умря при сърдечен пристъп. Докато пътувах към къщата на майка ми в Мичиган, се питах как ще продължа да се справям без човека, който вярваше в мен повече от всеки друг, който го е правил или ще го направи.
През онази нощ аз имах тежка борба с Бога в моите мисли. „Защо стана това? Как мога да го вместя в ума и живота си? Ще се съвзема ли от загубата на моя баща? Боже, ако наистина ме обичаш, как можа да ми направиш това?
Но по средата на нощта изведнъж всичко се промени. Като че ли бях завил на един ъгъл и тръгнал по нова улица. Бог просто ми каза: „Аз мога. Аз съм ти достатъчен. Точно сега се съмняваш в това, но довери ми се“.
Възможно е това преживяване да звучи недействително, но резултатите от него бяха безпогрешни. След онази пълна със сълзи и отчаяние нощ, никога вече не бях измъчван от съмнение – както по отношение Божията грижа за мен, така и във връзка със способността ми да се оправя в живота без моя баща. Скръб, да – смъртта му ме нарани дълбоко и той винаги ще ми липсва, но това не ме остави безпомощен по вълните, без котва и компас. Посред най-мрачната нощ, която съм прекарвал един свръхмощен момент на тясно общение с Бога ми придаде кураж, възстанови сигурността ми и надеждата ми.

ЕДНА СЪКРОВЕНА ВРЪЗКА
Молитвата не винаги е била силната ми страна. В продължение на много години, дори като млад пастир на голяма църква, аз знаех повече за молитвата отколкото прилагах в живота си
Имам динамичен темперамент и стремежът към удовлетворение от себе си и себеупование никак не са ми чужди. Аз не исках да напусна лентата на високите скорости за едно по-продължително време, в което да открия същността на молитвата.
Но Светият Дух прояви спрямо мен едно толкова пряко ръководство, щото аз не можех да го пренебрегна, да го оспоря или да не му се покоря. Ръководството се състоеше в това да изследвам, проуча и практикувам молитвата докато най-после я проумях. Подчиних се на това ръководство. Прочетох петнадесет или двадесет обемисти книги върху молитвата, някои от които стари а други, нови. Проучих почти всеки пасаж свързан с молитвата в Библията.
А след това направих нещо съвсем радикално: Молех се.
Има вече двадесет години откакто започнах да си отделям време за молитва и молитвеният ми живот беше преобразен. Най-великата опитност на моя молитвен живот не е списъкът с чудни отговори на молитвите ми, които съм получавал, въпреки че и той е чудесен. Най-вълнуващото от всичко е качествената разлика на моето отношение с Бога. И когато започнах да се моля, аз не знаех, че това ще се случи.
Моята връзка с Бога до тогава беше доста случайна. Ние не ходехме заедно и не разговаряхме много. Сега обаче ние вървим заедно много повече и не разговаряме по делови въпроси, а провеждаме съществени, сърцеизпитващи разговори всяка сутрин за едно достатъчно дълго време. Имам чувството, че съм започнал да познавам Бога много по-добре, откакто започнах да се моля.
Ако Светият Дух ви води в едно по-задълбочено познание на молитвата вие сте на прага на едно удивително преживяване. Заедно с израстването ви в молитвата, Бог ще ви открие повече от Себе Си и ще вдъхне повече от Своя живот в духа ви. Подчертайте си тези мои думи, които ще бъдат най-изпълващата и възнаграждаваща част от вашата опитност с молитвата, повече дори от отговорите на молитвата, които със сигурност ще получите. Дружба с Бога, доверие, упование, мир, облекчение – тези чудни чувства ще бъдат ваши когато се научите как да се молите.

КАНАЛ ЗА БОЖИЯТА СИЛА
Посредством молитвата Бог ни придава Своя мир и това е една причина поради която дори себедоволни хора падат на своите колене и изливат сърцата си пред Него. Но има и друга причина. Хората прибягват до молитвата, защото знаят че Божията сила протича предимно към хората, които се молят.
Писанията изобилстват с текстове, които учат, че нашият Всемогъщ, Всевишен Бог е готов, желаещ и способен да отговори молитвите на Своите последователи. Чудесата на израйлевия изход от Египет и пътуването до обещаната земя бяха всички отговори на молитва. Такива бяха и чудесата на Исус с утешаване на бурите, снабдяване с храна, изцеляване болните и възкресяването на мъртви. Когато ранната църква се оформи и нарасна, разпростирайки се по целия свят, Бог отговаряше на настойчивите молитви на вярващите за изцеление и освобождение.
Божията сила може да променя обстоятелствата и отношенията. Тя може да ни помогне да посрещнем ежедневните борби на живота. Тя може да оздрави психологични и физически проблеми, да отстрани брачни затруднения, да посрещне финансови нужди – в същност, тя може да разреши всеки вид трудност, дилема или обезкуражение.
Някой е казал, че когато ние работим, работим ние; но когато се молим, Бог работи. Неговата свръхестествена сила е на разположение на молещите се хора, които са убедени с цялото си същество, че Той може да промени нещата. Скептиците може да спорят че отговорените молитви са само съвпадения, но както един английски архиепископ забеляза веднъж: „За учудване е, колко много съвпадения стават, когато човек започне да се моли.“

РЪЦЕ, ИЗДИГНАТИ КЪМ НЕБЕТО
Има една случка в Стария завет, която повече от всеки друг библейски пасаж ме е убедила, че молитвата крие невероятни резултати. Тя се намира в Изход 17:8-13:
“По това време дойде Амалик и воюва против Израил в Рафидим. А Мойсей каза на Исус Навин, ‘Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си’. И Исус стори според както му каза Мойсей, и би се с Амалика; а Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. И когато Мойсей издигаше ръцете си, Израил надвиваше, а когато спущаше ръцете си, Амалик надвиваше. И когато Мойсей се умори да държи ръцете си, взеха камък и подложиха на Мойсей и той седна на него; а Аарон и Ор,единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до залязването на слънцето. Така Исус порази Амалик и людете му с острото на ножа.”
Мойсей, прочутият водител на Израил стои пред криза. Една вражеска армия току що е пристигнала при пустинния лагер на Израил с намерение да помете всички.
Мойсей повиква най-способния си пълководец за обсъждане на военната стратегия. След изчерпателен военен съвет, Мойсей обявява тактиката на борбата. Той казва на Исус Навин: „Утре ти вземи най-добрата част от войската ни и ги отведи в равнината, където да срещнат врага; и се бийте смело. А аз ще взема двама души със себе си, ще се изкачим на хълма, който се издига над бойните полета и ще издигна ръцете си към небето. Ще се моля от там Бог да ви даде смелост, доблест, съгласуваност и свръхестествена закрила. И от там ще наблюдавам и виждам това, което прави Бог.“

БОЖИЯТА СИЛА ПРОЯВЕНА
Исус Навин се съгласява. Той вярва в молитвата. И би предпочел подкрепата на Мойсей в молитва, пред подкрепата му във военните действия. Става, разбира се така, че когато ръцете на Мойсей са издигнати нагоре към небето, армията на Исус Навин надвива в сражението, проявявайки една божествена бойкост, която отблъсква враговете.
Но, както и може да се очаква, ръцете на Мойсей натежават от умора, той ги отпуска, да си почине. Тръгва по хълма да се раздвижи и разгледа битката от високо. За свой ужас, той забелязва, че ходът на сражението рязко се изменя и войските на Исус Навин биват поразявани.Врагът взима превес.
Отново Мойсей издига ръцете си нагоре към небето и представя случая на Бога. Внезапно бойният момент се обръща в полза на Исус Навин и израилтяните и те отново изтласкват враговете от позицията. Това поразява Мойсей. Той разбира, че трябва да държи ръцете си отправени нагоре към небето в молитва, ако иска да отвори вратата за Божията свръхестествена намеса на бойното поле.
През този ден, Мойсей откри, че всепобеждаващата сила на Бога се задейства чрез молитва. Когато започнах да се моля истински, аз открих същото нещо. То се свежда до следното: ако искате да поканите Бога да се включи в ежедневните ви предизвикателства, вие ще преживеете проявата на превъзходната Му сила – в дома си, в отношенията си, на пазара, в училище, в църква и навсякъде където е най-необходимо.
Тази сила може да дойде във вид на мъдрост – някоя идея, от която страшно се нуждаете и не ви хрумва. Тя може да дойде под формата на кураж, по- голям от този, който някога сте проявявали. Тя може да се прояви във вид на доверие и постоянство, необикновена устойчивост, променено отношение към брачен партньор, дете или родител, променени обстоятелства, може би дори явни чудеса. Независимо от начинът по който идва, Божията превъзходна сила се открива в живота на хора, които се молят.

ПОДЪРЖАЙ ПРИТОКА НА СИЛА
Другата страна на това уравнение е отрезвяваща: за Бога е трудно да открие силата Си в живота ви, ако поставяте ръцете си в джобовете и казвате, „Аз мога сам да се справя.“ Ако постъпите така, не се изненадвайте, когато един ден почувствате заядливото чувство, че насоката на битката се е обърнала против вас и че вие сте съвършено безпомощен да направите нещо срещу това.
Немолещите се хора лишават себе си от Божията превъзходна сила, и най-честият резултат е познатото чувство че си преодолян, изпреварен, повален, изблъскан, победен. Изненадващо голям е броят на хората, които постъпват така, че да попаднат в това положение. Не ставай един от тях. Никой не трябва да живее така. Молитвата е ключът за освобождаване на Божията всепобеждаваща сила в живота ти.
Веднъж установил връзката между молитвата и Божията сила, Мойсей реши да прекара остатъка от деня като се моли за участието на Бога в сражението. Но ръцете му се умориха. Той знаеше нещо, по-добро от това да ги отпусне на мястото им; беше го направил вече и видял, как армиите му се огъват и биват поразени. Затова двамата придружители, които бяха с него на хълма, намериха един голям камък и го настаниха да седне на него. Тогава всеки от тях пропълзя под една от ръцете му и помогна на Мойсей да държи ръцете си изправени. Каква картина – Мойсей, подкрепян от грижовни хора, желаещи да му помогнат да подържа притока на сила! Няма нужда да се казва, че Израил спечели битката през онзи ден.
Чувстваш ли се уморен от молене? Чувстваш ли че молитвите ти са неефективни? Питаш ли се дали Бог наистина те слуша? В тази книга, аз бих желал да изпълня ролята на един от Мойсеевите приятели, и да ви помогна да държите вдигнати ръцете си докато денят свърши и победата стане ваша. Бих искал да ме употреби Бог да ви вдъхновя да продължите да се молите, независимо колко обезсърчен се чувствате в момента.
Аз зная, че Бог отговаря на молитвите. Той отговаря на моите и ще отговори също така и на вашите. Освен това, Той желае да ви слуша. Вашето молитвено преживяване започва с Неговото желание да ви слуша.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 1: БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ, БОЖИЯТА СИЛА
1. Какво значение има молитвата в твоя живот?
2. Как понякога изглежда, че молитвата се натрапва на нашата индивидуалност?
3. Как отговаряш на изявлението на Бил Хайбелс: „Най-интимното общение с Бога идва само чрез молитва“?
4. Какво те привлича към молитвата?
5. Кое те кара да се противопоставяш на молитвата?
6. Какво е отношението между молитвата и Божията сила? Как този възглед се отнася към Римляни 8:26?
7. Изброй някои от съществените въпроси, които имаш относно молитвата.
8. Когато започваш да изучаваш тази книга,постарай се да дефинираш молитвата със свои думи. В каква насока би желал да се подобри връзката ти с Бога, като изучаваш тази книга?