Божието присъствие – действителност 39 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Драги братко К., радвам се, че днес си в… и ако оправдаеш възложеното ти доверие, ще бъдеш подходящият човек на подходящото място. Остави личното Аз, не го допускай да се намесва и да разваля работата ти, въпреки че това е нещо естествено. Ходи смирено пред Бога. Нека работим за Господа с пълна енергия, като имаме чувството за постоянното Божие присъствие. Спомни си за Мойсей, каква издръжливост и какво търпение характеризираха живота му. Павел в посланието си към Евреите казва: „Защото претърпя, сякаш виждаше невидимия“ (Евр. 11:27). Характерът, който Павел приписва на Мойсей, не означава просто пасивна съпротива срещу злото, а постоянстване в доброто. Мойсей поставяше Господа винаги пред себе си и Господ бе всякога отдясно му, за да му помага.
Мойсей имаше дълбокото чувство за личното присъствие на Бога. Той не само гледаше напред през вековете за изявяването на Христос в плът, но Го видя по особен начин, придружаващ израилевите чада във всичките им пътувания. За Него Бог бе реален, винаги присъстващ в мислите му. Когато биваше неразбран, когато трябваше да посреща опасностите и да търпи хули заради Христос, той понасяше всичко безропотно. Мойсей вярваше, че точно Бог му е необходим и Той би му помогнал в нуждата. Бог му беше готова помощ.
В повечето случаи вярата, която виждаме, е вяра само на име; истинската, доверяваща се, постоянстваща вяра е радост. Мойсей изпита в личното духовно преживяване обещанието, че Бог възнаграждава хората, които Го търсят прилежно. Това е друг въпрос по отношение на вярата, който желаем да проучим; Бог ще възнагради човека на вярата и послушанието. Ако тази вяра бъде въведена в опитността на живота, тя ще даде сила на всеки, който люби Бога, бои се от Него и издържа изпитанията. Мойсей бе изпълнен с доверие в Бога, защото имаше подходяща вяра. Той се нуждаеше от помощ, молеше се за нея, приемаше я с вяра и втъкаваше в опитността си вярването, че Бог се грижи за него. Той вярваше, че Бог управлява живота му. Той Го виждаше и признаваше във всяка подробност на живота си и чувстваше, че се намира под окото на Всевиждащия, Който претегля подбудите, Който изпитва сърцето. Гледаше на Бога и разчиташе на Него за помощ и сила да го преведе непокварен през всяка форма на изкушение. Знаеше, че му е възложено да извърши специално дело и желаеше, доколкото бе възможно, да го изпълни успешно. Но съзнаваше, че това не може да стори без Божествена помощ, защото имаше работа с опак народ. Божието присъствие бе достатъчно да го подкрепя да издържа във всякакви обстоятелства, в каквито би могъл да изпадне човек.

Вярата, която устоява на изпит
Мойсей не само мислеше за Бога, той го виждаше. Бог бе постоянното видение пред него; той никога не изгубваше от очите си Неговото лице. Виждаше Исус като свой спасител и вярваше, че достойнствата на този Спасител ще му се припишат. Тази вяра на Мойсей не бе фантазия, а реалност. От такава вяра се нуждаем и ние, вяра, която да устоява на изпит. О, колко често се поддаваме на изкушението, понеже не гледаме на Исус! Нашата вяра не е постоянна поради себеугаждане, съгрешаване и тогава е естествено да не издържим, „като гледаме Този, Който е невидим.“
Братко мой, направи от Христос свой всекидневен, всекичасен другар и тогава не ще се оплакваш, че нямаш вяра. Размишлявай върху Христос. Разглеждай Неговия характер. Говори за Него. Колкото по-малко издигаш себе си, толкова повече ще издигаш Исус. Бог има за тебе работа. Поставяй Господа винаги пред себе си. Братко и сестро К., издигнете се по-високо и по-високо, за да получите по-ясна картина за характера на Христос. Когато Мойсей се помоли: „Моля те, покажи ми силата Си“, Господ не го упрекна, а изпълни молбата му. Бог заяви на служителя Си: „Аз ще сторя да мине пред тебе всичката моя благост и ще проглася пред тебе името Йехова.“ Ние стоим далеч от Бога и затова не виждаме откровенията на Неговата сила.