Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Божието царство наближи- 23 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Божието царство наближи- 23 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

“Божието царство наближи”

И сус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:
Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте
в благовестието!” ( 1:14,15 Марко 1:14,15).
Идването на Месия бе възвестено най-напред в Юдея. Раждането на
предвестника бе предсказано на Захария, когато служеше пред олтара в
Ерусалимския храм. Над Витлеемските хълмове ангели бяха провъзгласили
раждането на Исус. Мъдреците бяха дошли в Ерусалим да Го търсят. В храма
Симеон и Анна свидетелстваха за Неговата Божественост. “Ерусалим и цяла
Юдея” бяха слушали проповядването на Йоан Кръстител и делегацията от
Синедриона заедно с множествата бе чула неговото свидетелство за Исус. В
Юдея Христос бе намерил Своите първи ученици. Тук премина по-голямата
част от службата Му. Проблясването на Неговата Божественост по време на
очистването на храма, Неговите чудеса на лекуване и уроците върху
Божествената истина, които излизаха от устата Му – всичко възвестяваше
онова, което след излекуването на болния във Витесда бе заявил пред
Синедриона – че е Син на Вечния.
Ако водачите на Израил бяха приели Христос, Той би ги почел като Свои
вестители, които да занесат евангелието на света. Първо на тях бе дадена
възможността да станат вестители на царството и благодатта на Бога. Но
Израил не разпозна това време. Завистливите и недоверчиви еврейски
водачи узряха до открита злоба и отклониха сърцата на народа от Исус.
Синедрионът бе отхвърлил Христовата вест и желаеше силно Неговата
смърт. Затова Исус се отдръпна от Ерусалим, от свещениците и храма, от
религиозните водачи, от народа, който бе поучавал в закона, и се обърна
към друга класа хора, за да провъзгласи вестта Си и да събере ония,
които щяха да разнесат евангелието на всички народи.
Светлината и спасението на хората бяха отхвърлени от духовните
авторитети в дните на Исус така, както бяха отхвърляни и във всяко
следващо поколение. Историята на отдръпването на Христос от Юдея се
повтаря непрекъснато. Когато реформаторите проповядваха Словото Божие,
те нямаха намерение да се отделят от установените църкви. Но
религиозните водачи не искаха да търпят светлината и ония, които я
носеха, бяха принудени да потърсят друга класа, копнееща за истината. В
наши дни малцина от изповядващите се за последователи на реформаторите,
действат според техния дух. Малцина слушат Божия глас, готови да приемат
истината по какъвто и начин тя да бъде представена. Често тези, които
следват стъпките на реформаторите, са принудени да се отделят от
църквите, които обичат, за да изявят ясното учение на Словото Божие. И
често те, които търсят светлината, са принудени да напуснат църквата на
своите бащи, за да останат послушни на това учение.
Народът в Галилея бе презиран от равините в Ерусалим като груб и
неучен, но той представляваше по-благоприятно поле за делото на
Спасителя. Хората бяха по-сериозни и по-искрени, по-малко завладяни от
манията за величие. Техните умове бяха по-отворени за истината. Отивайки
в Галилея, Исус не потърси уединение. Тази област по онова време бе
населена с многоброен народ, по-пъстро смесен с хора от други нации,
отколкото Юдея.
Когато Исус пътуваше през Галилея, поучавайки и лекувайки, при Него
се стичаха множества от градове и села. Идваха и от Юдея, и от околните
провинции. Често бе принуждаван да се крие от народа. Ентусиазмът
стигаше такъв предел, че бе необходимо да се вземат предпазни мерки да
не би римските власти да се уплашат от въстание. Никога преди по света
не бе имало период като този. Небето бе слязло долу при хората. Гладни и
жадни души, дълго чакали изкуплението на Израил, сега тържествуваха
поради благодатта на един милостив Спасител.
Тежестта на Христовата проповед бе: “Времето се изпълни и Божието
царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието!” Така, както
бе предадена от самия Спасител, евангелската вест бе основана върху
пророчествата: “Времето”, за което се каза, че бе изпълнено, бе
периодът, известен на Даниил от ангел Гавриил: “Седемдесет седмици -
каза ангелът – са определени за людете и за светия ти град за
въздържането на престъплението, за довършване на греховете и за правене
умилостивение за беззаконието и да се въведе вечна правда, да се
запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият” (Даниил;
9:24,25,27 Даниил 9:24). Един ден в пророчеството означава една година
(Числа;14:34 Езекиил; 4:6 виж Числа 14:34; Езекиил 4:6). Седемдесетте
седмици или четиристотин и деветдесет дни представляват четиристотин и
деветдесет години. Началната точка на този период е дадена: “Знай,
прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново
Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две
седмици- “ (Даниил 9:25), 69 седмици или четиристотин осемдесет и три
години. Заповедта за възстановяване и изграждане на Ерусалим бе
завършена чрез декрета на Артаксеркс Лонгиман (Ездра; 6:14 Ездра; 7:1-9
виж Ездра 6:14, 7:1-9) и влезе в сила през есента на 457 г. пр. Хр.
Оттогава четиристотин осемдесет и три години се простират до есента на
27 г. от н. е. Според пророчеството този период трябваше да стигне до
Месия – Помазания. През 27 г. сл. Хр. Исус при кръщението Си бе помазан
чрез Светия Дух и скоро след това започна службата Си. Тогава бе
възвестено: “Времето се изпълни”.
“И Той – каза ангелът – ще потвърди завет с мнозина в една седмица”
(седем години). В продължение на седем години, след като Спасителят
започна Своята служба, евангелието трябваше да бъде проповядвано
специално за евреите. В продължение на три и половина години от Христос,
а след това – от апостолите. “- а в половината на седмицата ще направи
да престанат жертвата и приносът” (Даниил 9:27). През пролетта на 31 г.
сл. Хр. Христос – истинската Жертва, бе принесен на Голгота. Тогава
завесата на храма се раздра на две, показвайки, че светостта и
значението на жертвената служба са премахнати. Дошло бе времето земната
жертва и приносът да престанат.
Едната седмица – седем години, завършва през 34 г. сл. Хр., когато,
като убиха Стефан с камъни, евреите запечатаха окончателно отхвърлянето
на евангелието. Учениците, които бяха разпръснати от преследването,
“обикаляха и разгласяваха благовестието” ( 8:4 Деян. 8:4). Скоро след
това преследвачът Савел се промени и стана Павел – апостолът на
езичниците.
Времето за идването на Христос, Неговото помазване от Светия Дух,
смъртта Му и даването на евангелието на езичниците бяха специално
посочени. За еврейския народ бе привилегия да разбира тези пророчества и
да разпознае тяхното изпълнение в мисията на Исус. Христос увещаваше
учениците Си за важността от изследване на пророчествата. Говорейки за
пророчеството, дадено на Даниил по отношение на тяхното време, Той каза:
“Който чете, нека разбира” (24:15 Матей 24:15). След като възкръсна, Той
обясни на учениците “от всичките пророци писаното за Него” (24:27 Лука
24:27). Спасителят бе говорил чрез всички пророци: “Христовият дух,
който беше в тях”, “предизвестяваше Христовите страдания и след тях
славите” (1Петрово; 1:11 1Петрово 1:11).
Това бе Гавриил – ангелът, втори по чин след Божия Син, дойде при
Даниил с Божествената вест. Гавриил бе “Неговият ангел”, когото Христос
изпрати да разкрие на любимия Йоан бъдещето; за онези, които четат и
слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него, е изказано
благословение (Откр.; 1:3 Откр. 1:3).
“Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето
намерение на слугите Си пророците”. Докато “скритото принадлежи на
Господа, нашия Бог”, “откритото принадлежи на нас и на чадата ни до
века- “ (Амос; 3:7 29:29 Амос 3:7; Второзак. 29:29). Бог ни е дал тези
неща и Неговото благословение ще придружава смиреното молитвено
изследване на пророческите писания.
Както вестта за Христовото първо идване оповести за царството на
Неговата благодат, така и вестта за второто Му идване оповестява за
царството на Неговата слава. И втората вест, както и първата, е основана
върху пророчествата. Думите на ангела към Даниил за последните дни
трябва да бъдат разбрани в края на времето. В това време “мнозина ще я
изследват и знанието за нея ще се умножава- нечестивите ще вършат
нечестие и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат”
(Даниил;12:4-10 Даниил 12:4-10). Самият Спасител дава знаци за Своето
идване и казва: “- когато видите, че става това, да знаете, че е близо
Божието царство- Но внимавайте за себе си, да не би да натегнат сърцата
ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви постигне оня ден
внезапно като примка- Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да
избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия
Син” (21:31,34,36 Лука 21:31,34,36).
Ние сме стигнали до периода, предсказан от тези писания. Времето на
края е настъпило. Виденията на пророците са разкрити и техните
тържествени предупреждения ни показват, че нашият Господ ще дойде в
слава съвсем скоро.
Евреите погрешно тълкуваха и прилагаха Божието слово и не разбраха
времето на тяхното “посещение”. Годините на Христовата служба и на
службата на Неговите апостоли – скъпоценните последни години на благодат
за избрания народ – те прекараха в заговори за унищожаване на Господните
вестители. Земните амбиции ги бяха погълнали и духовното царство им се
предлагаше напразно. Така и днес царството на този свят поглъща мислите
на хората и те не забелязват бързото изпълнение на пророчествата и
знаменията за бързо приближаващото се Божие царство.
“Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като
крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не
сме от нощта, нито от тъмнината.” Въпреки че не знаем часа за идването
на Господа, можем да знаем кога Той приближава. “И тъй, да не спим както
другите, но да бъдем будни и трезвени” (1Сол.; 5:4-6 1Сол. 5:4-6).