Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Божии съработници 4 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

СЪРАБОТНИЦИ във великото жетвено поле, остава ни още малко време за работа. Сега е най-благоприятната възможност, която някога ще имаме, затова колко внимателно трябва да използваме всяка минута. Нашият Спасител бе така посветен на делото за спасение на души, че копнееше дори за Своето кръвно кръщение. Апостолите възприеха ревността на своя Учител и твърдо, смело, решително тръгнаха да изпълняват великото си дело, като се бореха с началствата и властите, и лукавите духове в поднебесната.
Живеем във време, когато е необходимо още по-голямо усърдие, отколкото в дните на апостолите. Но у мнозина от Христовите служители има чувство на безпокойство, желание да се имитира романтичният стил на съвременните религиозни пробуждания, желание да се извърши нещо велико, да се създаде сензация, да бъдат смятани за способни говорители и да си спечелят почест и слава. Ако такива хора биха могли да срещнат опасности и да получат слава, каквато се дава на герои, те биха се ангажирали в делото с неотслабваща енергия. Но да работят почти неизвестни, да се трудят и жертват за Христос някъде в уединение, в неизвестност, без да получават специални хорски похвали – това изисква здрави принципи, постоянна цел, каквито малцина притежават. Ако се правеха по-големи усилия да се върви смирено с Бога, да не се гледа на хора и да се работи само заради Христос, би се извършила много повече работа.
Мои братя проповедници, търсете Исус с всяко смиреномъдрие и кротост. Не се опитвайте да привличате вниманието върху себе си. Нека хората не гледат на вас, инструментите, докато вие възвишавате Исус! Говорете за Исус. Загубете личното си Аз в Исус. Около нашата религия се вдига твърде много шум и врява, а Голгота и кръстът се забравят.
Изпадаме в голямо опасност, когато приемаме похвали един от друг, когато се съгласяваме да се възвишаваме един-друг. Най-голямата грижа на фарисеите бе да си осигурят човешка похвала; но Христос им заяви, че това ще им бъде всичката награда. Нека се заловим за определената ни работа и я вършим заради Христос. Нашият божествен Учител се усъвършенства чрез страданията. О, кога ли ще видим хора да работят така, както Той работеше!
Божието слово е нашият образец. Всяко дело на любов, всяка любезна дума, всяка молитва в полза на страдащите и угнетените се докладва пред вечния престол и се записва във вечния небесен доклад. Божественото слово излива светлина и върху най-помрачения ум и тази светлина прави и най-издигнатите да чувстват своята недостатъчност и греховност.
Днес врагът купува човешки души на много евтина цена. „Продадохте се за нищо“ (Исая 52:3), казва Писанието. Един продава душата си за светска слава, друг за пари! Един, за да задоволи низките страсти, друг – за светско удоволствие. Такива пазарлъци стават всеки ден. Сатана наддава за изкупените с Христовата кръв души и ги купува твърде евтино, въпреки безкрайно високата цена, платена за техния откуп.
Велики благословения и привилегии са на наше разположение. Ние можем да притежаваме и най-ценните небесни съкровища. Нека проповедници и миряни помнят, че евангелската истина погубва, ако не спасява. Душата, която ден след ден отказва да послуша поканите на милостта, скоро няма да се вълнува вече и от най-горещите призиви.
Като Божии СЪРАБОТНИЦИ ние се нуждаем от по-ревностна набожност и по-малко себевеличаене. Колкото повече се издига личното Аз, толкова повече намалява вярата в свидетелствата на Божия дух. Най-тясно свързани с Бога са тези, които познават гласа Му, когато говори. Духовните хора разпознават духовните неща. Те ще чувстват благодарност, че Господ им е посочил грешките, докато онези, които се доверяват само на себе си, ще виждат все по-малко и по-малко Бога в свидетелствата на Неговия Дух.
Нашата работа трябва да е съпроводена с голямо смирение, пост и молитва. Не трябва да очакваме само мир и радост. Ще има и скръб, но ако сеем със сълзи, ще жънем с радост. Понякога в сърцата на себепожертвувателните може да проникне мрак и униние, но това още не е в тяхна вреда. Може да е проява на Божието намерение да ги накара да го потърсят още по-сериозно.

Нужни са хора като Халев
Това, от което сега се нуждаем, са мъже верни и истинни като Халев. Днес леността е отличителен белег на много хора. Те издърпват рамото си от колелото тъкмо когато трябва да постоянстват и да вложат всичките си сили. Христов служителю, „стани ти, който спиш, и възкресни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Ефес. 5:14). В работата ви толкова силно се чувства личното Аз, че Христос е забравен. Някои от вас биват твърде много глезени и ласкаени. Както в Ноевите дни е налице голямо отдаване на ядене и пиене, садене и градене. Светът е откраднал силите на Христовите служители. Братя, ако искате религията ви да се почита от невярващите, сами я почитайте с подобаващи дела. Чрез тясна връзка с Бога и строго придържане към Библията и нейната истина при трудности и светски натиск можете да всаждате истината в сърцата на вашите деца, така че и те да работят енергично с вас като инструменти в ръцете на Бога за добро.
Мнозина са станали неспособни и за умствени занимания, и за физическа работа поради преяждане и задоволяване на низките страсти. Животинските страсти се засилват, а моралното и духовното естество отслабват. Когато застанем около големия бял престол, какво ще представлява докладът за живота на мнозина! Тогава те ще видят какво са могли да направят, ако не бяха злоупотребявали с дадените им от Бога сили. Тогава ще осъзнаят до какво умствено величие биха стигнали, ако бяха посветили на Бога всичката си мисловна и физическа сила, поверена им от Бога. В агонията на угризението те ще копнеят, ако е възможно, да изживеят живота си отново.
Обръщам се към онези, които се изповядват за носители на светлината – пример на стадото – да се отдалечат от всяко нечестие. Използвайте добре малкия остатък от време, който ви остава. Държите ли се така здраво за Бога, посветили ли сте се така напълно на Неговата служба, че религията ви да може да устои и при най-сурово преследване? Само дълбоката Божия любов е способна да крепи душата по време на изпитанията, които са точно пред нас.
Себеотрицанието и кръстът са нашият дял. Ще ги приемем ли? Не очаквайте, че когато последните големи изпитания се стоварят над нас, за миг ще развиете себеотрицателен, патриотичен дух. Не, съвсем не, този дух трябва да бъде вплетен в нашата всекидневна опитност и всаждан в сърцата и умовете на нашите деца чрез правило и пример. Майките в Израил може да не са бойци, но те могат да отглеждат бойци, които ще се облекат с пълно всеоръжие и ще се сражават мъжествено в Господните борби.

Пригответе се за деня на изпита
Проповедници и народ се нуждаят от преобразяващата сила на благодатта, за да устоят в деня на Господа. Светът бързо приближава онази точка в нечестието и човешката извратеност, когато ще стане наложително Бог да се намеси. В това време Неговите така наречени последователи трябва да се отличават още повече с верността си към закона Му. Молитвата им ще бъде като тази на Давид: „Време е да подействаш, Господи, защото наруших закона ти“ (Псалм 119:126). С поведението си ще говорят: „Понеже аз любя Твоите заповеди повече от злато…“ (ст. 127). Самото презрение към Божия закон е достатъчна причина за Господните последователи, пазещи закона, да излязат напред и да покажат уважението и почитта си към него.
„Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее“ (Матей 24:12). Самата атмосфера е опетнена от грях. Скоро Божият народ ще бъде изпробван с огнени изпитания и тогава по-голямата част от изглеждащите сега истинни и верни ще се окажат прост метал. Вместо да станат още по-твърди от съпротивата, заплахите и униженията, те страхливо ще вземат страната на врага. Обещанието е: „Които следват Мене, тях ще прославя Аз“ (1 Царе 2:30). Дали и ние ще отслабим привързаността си към Божия закон, защото светът до голяма степен се е опитал да го омаловажи?
Божиите съдби са вече над земята и се проявяват чрез бури, наводнения, земетресения и опасности по суша и вода. Великият АЗ СЪМ говори на тези, които пренеберегват закона Му. Когато Божият гняв се излее над земята, кой ще устои? Сега е време Божият народ да се покаже верен на принципа. Когато Христовата религия се презира най-много, когато законът Му е най-ненавиждан, тогава нашата ревност трябва да е най-гореща и куражът и твърдостта ни непоклатими. Да стоим в защита на истината и правдата, когато мнозинството ни напусне, да се борим в борбите на Господа, когато шампионите са малко – това ще бъде нашият изпит. В това време ще трябва да събираме топлина от студенината на другите, кураж от тяхната страхливост и вярност от тяхното предателско държание. Повечето хора ще бъдат на страната на великия водач на бурята.
Изпитът ще дойде със сигурност. Преди тридесет години* ми бе показано какво ще стане – подчинението на папската институция ще бъде налагано на хората чрез закона за неделята, докато почивният ден на Йехова ще бъде потъпкан.
Капитанът на нашето спасение ще укрепи народа Си за предстоящата борба. Колко често, когато Сатана е издигал всичките си сили против последователите на Христос и те са били застрашавани от смърт, сърдечните им молитви са довеждали на полесражението Капитана на Божието войнство, ходът на борбата е вземал обрат и угнетените са били избавяни.
Сега е време да се вкопчим здраво в Бога, за да бъдем скрити, когато Неговият страшен гняв се излее над човешките синове. Ние сме се отклонили от старите гранични камъни. Нека се върнем. Ако Господ е Бог, служете Нему, ако Господ е Ваал, тогава нему служете. На коя страна ще бъдете?