Божията грижа за Неговото дело 47 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Докато беше още младеж, Исая бе призован за пророческа служба при трудни и обезкуражителни обстоятелства. Неговата страна бе застрашена от бедствие; юдейският народ се беше лишил от закрилата на Бога поради нарушението на Божествения закон; асирийските войски се канеха да нападнат юдейското царство. Обаче не опасността от неприятелите, а покварата на народа потискаше Божия слуга. Падение и упорство предизвикаха Божиите съдби. Младият пророк беше призван да занесе предупредителна вест и знаеше, че ще срещне твърда съпротива. Той потреперваше, поглеждайки пред себе си и мислейки за твърдоглавието и неверието на народа, за когото трябваше да работи. Задачата му се струваше почти безнадеждна. Трябваше ли да се отчае, да се откаже от мисията си и да не попречи на Израил в идолопоклонството? Трябваше ли боговете на Ниневия да завладеят земята против волята на небесния Бог?
Такива мисли вълнуваха ума му, когато стоеше в предверието на свещения храм. Изведнъж му се стори, че портата и вътрешната завеса на храма се повдигнаха или се отдръпнаха и му се позволи да надникне в Светая Светих, в която дори нозете на пророците не смееха да пристъпят. Пред него застана образът на Йехова, седнал на висок и възвишен трон, а дрехата Му изпълваше храма. От двете страни на трона стояха серафими с по две крила – с две закриваха със страхопочитание лицето си и с две покриваха нозете си. В тържествено поклонение ангели издигаха гласовете си и викаха: „Свят, свят, свят Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя!“, докато стълбовете и колоните на кедровите порти сякаш потреперваха от звука, и домът беше изпълнен с ангелското славословие.
Никога преди това Исая не беше осъзнавал така добре величието и съвършената святост на Йехова и чувстваше, че пред Божието присъствие ще умре в своята човешка слабост и недостойнство. „Горко ми – извика той, – защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни; понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите“ (Исая 6:3, 5). Но при него доближи един серафим, за да го приготви за великата му мисия. Докосна устните му с един разгорен въглен от олтара и каза: „Ето, това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.“ И когато чу Божия глас, който казваше: „Кого да пратя и кой ще отиде за Нас?“, Исая отговори със свято доверие: „Ето ме, изпрати мене!“ (ст. 7, 8). И да се повдигнеха земните сили против Юда, какво от това? Какво от това, че трябваше да се бори с пречки и съпротива в своята мисия, нали той бе видял Царя, Господа Саваота, беше чул славословието на серафимите: „Цялата земя е пълна с Неговата слава“; и пророкът бе укрепен за предстоящото му дело. Споменът за това видение го вдъхновяваше в неговата дълга и трудна мисия.

Видението на Езекиил
На Езекиил, скърбящия пророк, изгнаник в страната на халдеите, се даде едно видение, чиято цел бе същият урок на доверие в могъщия израилев Бог. Когато беше на брега на реката Ховар, той видя, че от север се зададе силен вятър „с голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал“. Определен брой колела със странен вид, като че ли едното се врязваше в другото, се движеха от четири живи същества. Високо над всичко това „като камък сапфир наглед като подобие на престол“. И на този престол седеше „облечен в ленено мъж“. „А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре-надолу между живите същества; огънят беше светъл и светкавица изскачаше из огъня.“ „А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.“
Колелата бяха така сплетени едно в друго, че на Езекиил и това се стори на пръв поглед цяла бъркотия. Но когато те започнаха да се движат, всичко тръгна с чудесна точност и съвършена хармония. Небесни същества движеха тези колела и над всичко Вечният седеше на славния трон от сапфир. Една дъждовна дъга, емблема на милост и любов, обгръщаше трона. Когато Езекиил, поразен от ужасната слава на гледката, падна на лицето си, глас му заповяда да стане и да чуе словото на Господа. Тогава му бе дадена предупредителна вест до Израил.
Това видение Езекиил получи в момент, когато духът му бе изпълнен с печални предчувствия. Той виждаше страната на отците му запустяла, многонаселеният някога град сега нямаше жители, между стените му не се чуваше вече глас на радост и хвалебни песни. Сам пророкът беше чужденец в чужда страна, където владееха безгранично славолюбие и безчовечна жестокост. Тиранията и неправдата на хората, които виждаше и чуваше, потискаха душата му и той оплакваше горчиво народа ден и нощ. Но чудесните символи, представени му на брега на реката Ховар, му откриха една всевладееща сила, по-могъща от земните владетели. Над гордия и жесток монарх на Асирия и Вавилон царуваше Богът на милостта и истината.
Вплетените едно в друго колела, сторили се на пророка като цяла бъркотия, бяха под управлението на Божествената ръка. Божият дух, Който му се изяви като силата, задвижваща тези колела, внасяше хармония в привидния хаос. Така целият свят беше под Неговия контрол. Безчет славни същества бяха готови по Неговата дума да преодолеят мощта и замислите на зли хора и да донесат добро на верните Му чада.

Същото уверение се дава и на останалата църква
По същия начин, когато откри на възлюбения Йоан бъдещата история на Своята църква, Бог му даде и уверение за интереса и грижата на Спасителя към Неговия народ, като му посочи един „подобен на Сина Човешки“, Който се движеше между светилниците, представляващи седемте църкви. Бог откри на Йоан последните големи борби на църквата със земните сили, но също и последната победа и спасението на верните. Апостолът видя църквата в смъртна борба със звяра и с неговия образ. Видя също, че поклонението на звяра водеше към смъртно наказание. Но когато погледна през дима и шума от борбата, забеляза на планината Сион тълпа от хора с Агнето, които вместо белега на звяра „носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откр. 14:1). И тогава видя „тия, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му“, „стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето“.
Тези уроци са за наша полза. Вярата ни трябва да се вкорени здраво в Бога, защото точно пред нас е едно трудно време за душите на хората. На Елеонската планина Христос изброи ужасните съдби, които ще предхождат Неговото второ идване: „И ще чуете за войни и за военни слухове… Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство и на разни места ще има глад и трусове“ (Матей 24:6, 7). Макар че се изпълниха отчасти с разрушаването на Ерусалим, тези пророчества се отнасят още повече за последните дни.

На прага на тържествени събития
Ние стоим на прага на големи и важни събития. Пророчествата се изпълняват бързо. Господ е пред вратата. Скоро ще настане време, представляващо много голям интерес за всички живеещи. Стари спорни въпроси ще се съживят и нови ще се повдигнат. Ние още не предчувстваме сцените, които ще се разиграят в нашия свят. Сатана действа чрез човешки посредници. Хората, които се опитват да изменят конституцията и да осигурят закон, налагащ пазенето на неделния ден, не знаят какви ще бъдат последствията. Намираме се точно пред криза.
Но Божиите служители в това време на голяма нужда не трябва да се уповават на себе си. Във виденията на Исая, Езекиил и Йоан ние виждаме в каква тясна връзка е небето със събитията на земята и колко голяма е Божията грижа за неговите верни подчинени. Светът не е без владетел. Програмата на бъдещите събития е в ръцете на Господа. Небесното Величие управлява лично както съдбата на народите, така и участта на собствената Си църква.
Ние се оставяме да бъдем твърде много повлияни от грижите и трудностите в Божието дело. Бремето на отговорността не е възложено на смъртни хора. Трябва да се уповаваме на Бога, да Му вярваме и да вървим напред. Неуморимата бдителност на небесните пратеници и тяхната непрекъсната работа в служенето на земни същества ни посочват как Божията ръка движи колелата едно в друго. Божественият Учител говори на всеки работник в Неговото дело, както някога каза на Кир: „Аз те описах, ако и да не Ме познаваше“ (Исая 45:5).
В Езекииловото видение Божията ръка беше под крилата на херувимите. Това трябва да учи Божиите служители, че Божествената сила им дава успех. Бог желае да действа чрез тях, когато те отхвърлят неправдата и станат чистосърдечни в сърце и живот.
Силната светлина, преминаваща между живите същества с бързината на светкавица, посочва скоростта, с която делото най-после ще завърши. Този, Който не спи, Който не престава да действа за изпълнението на Своите планове, може да провежда великото Си дело хармонично. Онова, което за плътския разум се вижда забъркано и заплетено, Божията ръка може да държи в съвършен ред. Бог може да намери средства и пътища да осуети намеренията на безбожни хора, Той може съвсем да унищожи плановете им, проектиращи нещастия за неговия народ.
Братя и сестри, сега не е време за оплакване и обезсърчение, не е време за съмнения и неверие. Сега Христос не е Спасител в новия гроб на Йосиф, затворен с голям камък и запечатан с римски печат. Ние имаме възкръснал Спасител. Той е Царят, Господарят на господарите; Той седи между херувимите и е всред борбите и размириците на народите; Той още пази своя народ. Владетелят на небесата е нашият Спасител. Той отбелязва всяка скръб, бди над огнената пещ, в която всяка душа бива изпитвана. Когато крепостите на царете ще се сгромолясат, когато стрелите на Божия гняв ще пронижат сърцата на неприятелите на Бога, тогава Неговият народ ще бъде скрит в ръцете Му.

ПОД КОНТРОЛА НА БОГА Поради неосветеността на някои работници нещата често пъти няма да вървят добре. Можете да плачете над последствията от погрешния начин на действие на другите, но не и да се тревожите. Делото се контролира от блажения Господ. Всичко, което Той иска от работниците, е те да отиват при Него, за да им дава Своите нареждания. Всички клонове на делото – нашите църкви, мисии, съботни училища, институти – Той ги носи в сърцето Си. Защо да се тревожим? Силният копнеж да видим църквата пълна с живот трябва да бъде подправен с пълно доверие в Бога, защото „отделени от Мене – е казал великият Бременосец, – не можете да сторите нищо“ (Йоан 15:5). „Следвайте Ме!“ Той върви напред; ние трябва да Го следваме.
Никой да не претоварва дадените му от Бога сили, опитвайки се да ускори Божието дело. Човешката сила не може да направи това. Със старанието на човека трябва да са съединени и старанията на небесните служители. Само така Божието дело може да бъде усъвършенствано. Човек не може да свърши Божията част от работата. Павел може да насажда, Аполос може да полива, но Бог дава растежа. От човека се иска просто и смирено да съдейства на Божествените служители, като през всичкото време върши по възможност най-доброто и винаги осъзнава, че Бог е главният Работник. Той не трябва да се чувства самонадеян, защото така ще изразходи резервните си сили и ще погуби умствените и физическите си способности. Дори и всички работници, които сега носят най-тежките товари, да бъдат отстранени, Божието дело ще напредва. Тогава нека нашата ревност в работата бъде подправена с разум, да не се опитваме да вършим онова, което само Господ може да извърши (1902 г., т. 7, с. 298).