Божият печат 10 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„Тогава той извика в ушите ми с висок глас и рече: „Нека се приближат ония, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка.“
„И славата на израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, та застана над прага на дома. И Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница. И Господ му рече: „Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.“ А на другите рече, като слушах аз: „Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и младенци, и жени избийте съвсем, но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. Прочее, та започнаха от старейшините, които бяха пред дома“ (Езекиил 9: 1, 3-6).
Исус се готви да напусне умилостивилището на небесното светилище, да облече одеждите на отмъщението и да излее гнева Си над онези, които не са се отзовали на дадената им от Бога светлина. „Понеже присъдата против нечестивото дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло (Еклисиаст 8:11). Вместо да се смекчат от търпението и дълготърпението, което Господ проявява към тях, онези, които не се боят от Бога и не обичат истината, вкоравяват сърцата си в злите си пътища. Но Божието дълготърпение има граници, а много са хората, които преминават тези граници. Те са излезли от пределите на благодатта и затова Бог трябва да се намеси и да защити своята чест.

Бог иска сметка от народите
За аморейците Господ бе казал: „А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука, защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си“ (Битие 15:16). Макар този народ да бе забележителен с идолопоклонството и покварата, той не бе изпълнил още чашата на нечестието си, затова Бог не даваше заповед за пълното му изтребление. Хората трябваше да видят Божествената сила, изявена по удивителен начин, за да нямат извинение. Състрадателният Създател бе готов да търпи още тяхното нечестие до четвъртия род. И тогава, ако не се видеше промяна в добро, наказанието Му щеше да се стовари над тях.
С непогрешима точност Вечният все още държи сметка за всички народи. Докато Неговата милост продължава, придружена с покани за покаяние, тази сметка остава открита. Но когато цифрите стигнат до известна стойност, която Бог е определил, действието на Неговия гняв започва. Сметката се приключва. Божественото дълготърпение престава. Милостта не може вече да се застъпва за тях.
Пророкът, гледайки напред във вековете, видя във видение картината на това време. Народите от този век са получили безпрецедентна милост. Давани са им били най-отбраните небесни благословения, но въпреки това за тях е записано: увеличена гордост, алчност, идолопоклонство, презрение към Бога, неблагодарност. Те скоро ще си приключат сметката с Бога.
Но това, което ме кара да треперя, е фактът, че тези, които са имали най-голямата светлина и привилегии, са заразени от преобладаващото нечестие. Повлияни от неправедните около тях, мнозина, даже хора, изповядващи истината, са охладнели и са завлечени от силното течение на злото. Общото презрение, с което се гледа на истинското благочестие и святост, кара онези, които не са тясно свързани с Бога, да изгубват всяко почитание към Неговия закон. Ако те следваха светлината и се покоряваха на истината от сърце, този свят закон, колкото повече биваше презиран от другите, толкова по-скъпоценен щеше да им изглежда. Колкото неуважението спрямо Божия закон става по-явно, толкова линията, която различава неговите пазители от света, ще става по-ясна. Любовта към Божествените заповеди се увеличава успоредно с увеличаващото се презрение към тях.
Кризата наближава бързо. Бързо уголемяващите се цифри показват, че времето за Божието посещение е наближило. Макар да не обича да наказва, Бог все пак ще накаже, и то много скоро. Тези, които ходят в светлината, ще видят белези за приближаващата се криза. Но те не трябва да очакват спокойно и хладнокръвно идващата гибел, утешавайки се с мисълта, че Бог ще ги закриля в деня на Своето посещение. Те трябва да бъдат далеч от такава мисъл и да разберат, че им е отреден дълг да заработят прилежно за спасението на други, като със силна вяра в Бога очакват от Него помощ. „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16).
Квасът на благочестието не е загубил напълно силата си. През времето, когато опасността и притеснението на църквата ще са най-големи, малката група хора, стоящи в светлината, ще стенат и ще плачат за мерзостите, които се вършат в страната. Но техните молитви ще се издигат по-специално в полза на църквата, тъй като и нейните членове постъпват като света.
Сериозните молитви на малкото верни няма да бъдат напразни. Освен като отмъстител Господ ще дойде и като закрилник на онези, които са съхранили вярата в нейната чистота и са се опазили неопетнени от света. Това е времето, в което Бог е обещал да отмъсти за избраните Си, които викат към Него ден и нощ, макар Той да търпи много.
Издава се заповедта: „Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него“ (Езекиил 4:9). Тези въздишащи и плачещи са предлагали думите на живота; те са изобличавали, съветвали и умолявали. Някои, които са били обезславили Бога, са се покаяли и са смирили сърцата си пред Него. Но Божията слава се е оттеглила от Израил. Макар мнозина да продължават да изпълняват формите на религията, Неговата сила и присъствие липсват.
Във времето, когато Божият гняв ще се излее като възмездие, тези смирени, предани последователи на Христос ще се различават от останалите хора в света по душевната си мъка, изразена в плач и въздишки, изобличения и предупреждения. Докато другите се опитват да прикриват съществуващото зло и да извиняват преобладаващата навсякъде поквара, тези, които проявяват ревност за Божията слава и любов към душите, няма да мълчат, за да спечелят нечие благоволение. Техните праведни души се възмущават ден след ден от нечестивите дела и разговори на неправдата. Те са безсилни да спрат силното течение на нечестието, затова са изпълнени със скръб и тревога. Скърбят пред Бога, като виждат религията презряна в самите домове на хора с голяма светлина. Плачат и измъчват душите си, защото гордост, алчност, себелюбие и измама от всякакъв вид са нахълтали в църквата. Божият Дух, Който приканва към покаяние, се погазва, докато служителите на Сатана тържествуват. Бог е обезславен, истината е обезсилена.
Онази категория хора, които не скърбят за собствения си духовен упадък, нито тъжат за греховете на другите, ще бъдат оставени без Божия печат. Господ заповяда на служителите си, на мъжете с меч в ръцете: „Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем, но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми.“
Тук виждаме, че църквата – светилището на Господа, първа трябваше да почувства удара на Божия гняв. Старейшините – хората, на които Бог бе дал голяма светлина и които бяха като пазители на духовните интереси на народа, бяха изменили на доверието Му. Те твърдяха, че нямало нужда да очакваме чудеса и забележителни изявления на Божията сила, както в миналото. Времената се били променили. Тези думи затвърждават тяхното неверие, те казват: „Господ не ще направи нито зло, нито добро. Той е милостив и няма да накаже народа Си.“ „Мир и безопасност“ викат онези, които никога вече няма да издигнат гласа си като тръба, за да предупреждават Божия народ за греховете му и Якововия дом за престъпленията му. Тези неми псета, които не искат да лаят, са точно хората, които ще почувстват справедливото отмъщение на един оскърбен Бог. Мъже, девици и малки деца, всички загиват.

Най-лошите грехове
Мерзостите, поради които верните стенеха и плачеха, бе всичкото, което човешкото око можеше да види; но много по-страшните грехове, тези, които предизвикаха ревността на чистия и свят Бог, не бяха разкрити. Великият изследовател на сърцата знае всеки тайно извършен грях от служителите на нечестието. Те се чувстват сигурни в измамата си и поради дългоотърпението на Бога мислят, че Той не вижда, и започват да постъпват така, сякаш Господ е изоставил земята. Но Той ще открие тяхното лицемерие, ще разкрие греховете им, които те така грижливо са прикривали.
Никакво превъзходство на пост, достойнство или светска мъдрост, никаква свещена служба не ще предпазят хората от жертване на принципите, когато бъдат оставени на собствените си измамни сърца. Тези, които са били считани достойни и праведни, се оказват водачи на отстъплението и пример на равнодушие и злоупотреба с Божията милост. Бог няма да търпи повече тяхното греховно поведение и в гнева си ще постъпи с тях без милост.
Бог оттегля с неохота присъствието си от благословените с голяма светлина, които са почувствали силата на Словото в служенето за другите. Някога те са били Негови верни служители, облагодетелствани от присъствието и ръководството Му; но са се отклонили от Бога и са заблудили и други; затова сега заслужават Божието негодувание.

На кои се поставя Божият печат
Денят на отмъщението е точно пред нас. Божият печат ще се постави на челата на онези, които въздишат и плачат за извършваните в страната мерзости. Тези, които симпатизират света, ходят и пият с пияните, със сигурност ще бъдат погубени със злосторниците. „…очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но лицето на Господа е против ония, които вършат зло“ (1 Петрово 3:12).
Собственото ни поведение ще определи дали ще получим печата на живия Бог, или ще бъдем посечени от погубващите оръжия. Няколко капки от Божия гняв са паднали вече на земята; но когато последните седем язви бъдат излети върху земята без милост в чашата на Неговата ярост, тогава ще бъде завинаги късно за покаяние и търсене на заслон. Тогава няма да има умилостивителна кръв за измиване на греховните петна.
„И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват – всеки, който се намери записан в книгата“ (Даниил 12: 1). Когато настане това време на скръб, всеки случай е вече решен и няма да има повече благодатно време, нито милост за непокаяните. Печатът на живия Бог е поставен върху народа Му. Този малък остатък, неспособен да се защитава сам в смъртната борба със земните сили, предвождани от войнството на змея, прави Бога своя защита. Издаден е указ от най-висшия земен авторитет този Божи народ да се поклони на звяра и да приеме неговия белег под страх от преследване и смърт. Дано Бог помогне на народа Си сега, защото какво ще може да направи той тогава в такава страшна борба без Неговата помощ!
Куражът, твърдостта, вярата и пълното доверие в Божията сила да спасява не идват за миг. Тези небесни добродетели се придобиват чрез дългогодишен опит. Божиите чада са подпечатали своята съдба чрез живот на свято старание и твърдо съобразяване с правдата. Изкушавани отвсякъде, те са знаели, че трябва твърдо да се противопоставят, иначе ще бъдат победени. Чувствали са, че им е предстояло да извършат велико дело и всеки час могат да бъдат повикани да сложат оръжие, а приключат ли живота си с незавършено дело, това би означавало вечна загуба. Те са приели жадно небесната светлина, както първите ученици я приеха от устата на Исус. Когато онези първи християни биваха заточавани в планини и пустини, когато биваха оставяни в тъмници и умираха от глад, студ и мъчения, когато мъченичеството бе единствен изход от угнетението им, те се радваха, че можеха да бъдат счетени за достойни да пострадат за Христос, Който бе разпнат за тях. Достойният им пример ще бъде утешение и насърчение за Божиите чада, които ще живеят през времето на скръб, каквато никога не е имало.
Не всички, които изповядват, че пазят съботата, ще бъдат запечатани. Мнозина, даже и такива, които учат другите на истината, няма да получат Божия печат на челата си. Те са притежавали нейната светлина, знаели са Господнята воля, разбирали са всяка точка от нашата вяра, но са нямали съответните дела. Християните, които са били така добре запознати с пророчествата и съкровищата на Божествената мъдрост, е трябвало да приложат вярата си на дело. Трябвало е да заповядат на домовете си да живеят според нея, така че чрез своето добре уредено семейство да изявят пред света какво влияние има истината върху човешкото сърце.
Поради липсата у тях на преданост и благочестие и поради това, че не отговарят на един висок религиозен образец, те стават причина и другите да се задоволяват със състоянието си. Хора с ограничена разсъдливост не могат да схванат, че подражавайки на мъжете, които тъй често са им разкривали съкровищата на Божието слово, със сигурност излагат душите си на опасност. Исус е единственият истински образец. Сега всеки лично трябва да изпитва Библията на колене пред Бога със смирено, поддаващо се на поучение сърце на дете, ако наистина иска да знае каква е Божията воля за него. Колкото и високо да е поставен пред Бога някой проповедник, ако отказва да последва дадената му от Него светлина, ако отказва да бъде поучаван като малко дете, той ще потъне в мрак и сатанинска измама и ще повлече и други в същия път.
Нито един от нас не ще получи Божия печат, ако в характера си има дори едно „петно или бръчка“. От нас зависи дефектите на характера ни да бъдат излекувани, сърдечният ни храм да бъде очистен от осквернение. Тогава късният дъжд ще се излее над нас, както ранният се изля върху учениците в деня на Петдесетница.
Много лесно се задоволяваме с постиженията си. Чувстваме се богати, а не знаем, че сме „окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол“ (Откр.3:17). Сега е време да се вслушаме в увещанието на Верния свидетел: „…съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота; и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш“ (Откр.3:10).

Нужна е жива вяра
В този живот ние ще трябва да посрещаме огнени изпитания и да правим скъпи жертви, но затова пък наградата е Христовият мир. Между нас се забелязва толкова малко себеотрицание, толкова малко страдание заради Христос, че Кръстът е почти забравен. Ние трябва да сме съучастници на Христос в Неговите страдания, ако един ден искаме да седнем тържествуващи с Него на престола Му. Докато избираме и предпочитаме лесния път на себеугаждане, докато се плашим от себеотрицението, вярата ни никога няма да закрепне и никога няма да можем да изпитаме Исусовия мир и радостта, които идват от съзнателната победа. Най-издигнатите от множеството на изкупените, които, облечени в бели дрехи, стоят пред Божия престол и пред Агнеца, знаят какво значи да се бориш до победа, защото те идват от голямата скръб. Тези, които по-скоро са отстъпвали пред обстоятелствата, отколкото да се ангажират в тази велика борба, няма да знаят как да устоят в онзи ден, когато всяка душа ще бъде притисната от скръб, когато, дори Ной, Йов и Даниил, ако бяха в страната, не биха могли да спасят нито син, нито дъщеря, защото всеки трябва да спасява своята душа чрез постигнатата в себе си правда.
Никой не трябва да казва, че неговото положение е безнадеждно, че не може да води християнски живот. Чрез смъртта на Исус Христос е предвидена предостатъчна помощ за всяка душа. Исус е нашата готова помощ във време на нужда. Само извикайте към Него с вяра, и Той е обещал да чуе и да отговори на молбите ви.
О, да имаше жива, действаща вяра! Ние се нуждаем от нея. Трябва да я имаме, иначе в деня на изпита ще пропаднем. Мракът, който тогава ще се стеле по пътя ни, не трябва да ни обезсърчава или отчайва. Той е покривалото, с което Бог закрива славата Си, когато идва да предаде богатите Си благословения. Това трябва да знаем от миналите си опитности. В онзи ден, когато Бог има спор народа Си, този опит ще бъде източник на утешение и надежда.
Сега е време да опазим себе си и децата си неопетнени от света. Сега е време да изперем дрехите на нашия характер и да ги избелим в кръвта на Агнеца. Сега е време да победим гордостта, страстта и духовната леност. Сега е време да се пробудим и да положим решителни старания за постигане на хармоничен характер. „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си…“ (Евреи 3:7,8,15). Ние се намираме в крайно трудно положение, чакаме и бдим за явяването на Господа. Светът е в мрак. „Но вие, братя, казва апостол Павел, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец“ (1Солунци 5:4). Божията цел винаги е била да извади светлина от тъмнината, радост от скръбта и почивка от умората на очакващите го, копнеещи души.
Какво правите, братя, за да осъществите великото дело на приготовление? Тези, които се свързват със света, биват оформяни от него и подготвяни да получат белега на звяра. Тези, които не разчитат на собственото си Аз, които се смиряват пред Бога и очистват душите си чрез послушание на истината, ще бъдат моделирани по небесен образец и готови да получат Божия печат на челата си. Когато указът излезе и печатът се постави, техният характер ще остане чист и неопетнен през вечността.
Сега е време за подготовка. Божият печат никога няма да се сложи на челото на нечист мъж или жена, на челото на амбициозен, обичащ света мъж или жена, на челото на мъже и жени с лъжливи езици или сърца. Всички, получили печата, трябва да бъдат без петно пред Бога, кандидати за Небето. Вървете напред, мои братя и сестри. Сега мога да пиша само накратко по този въпрос, просто да обърна вниманието ви върху необходимостта да се подготвите. Изпитвайте Писанията лично за себе си, за да схванете сериозната и страшна тържественост на днешния час.
Дори и самият живот не може да бъде изкупен с цената на лъжа. Чрез една-единствена дума или само с едно кимване с глава мъчениците можеха да отрекат истината и да спасят живота си. Само да се съгласяха да хвърлят едно зрънце тамян на олтара на идола, и биха могли да се спасят от уреда за изтезание, от ешафода или кръста. Но те отказваха да излъжат с дума или дело, въпреки че срещу това можеха да запазят живота си. Затворничество, мъчения и смърт те посрещаха с чиста съвест вместо освобождение, при условие че измамят, излъжат или отстъпят от вярата. Чрез вярност и вяра в Христос те спечелиха неопетнени дрехи и корони с диаманти. Животът им е ставал по-благороден и възвишен, когато са гледали Бога, защото са стояли твърдо за истината при най-тежки обстоятелства (1879 г., т. 4, с. 336).