Божият характер разкрит в Христос 45 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Спасителят е казал: „А това е вечен живот, ДА ПОЗНАЯТ ТЕБЕ, единия истинен Бог, Исуса Христа, Когото Си изпратил“ (Йоан 17:3). И Бог заявява чрез пророка: „Мъдрият да не се хвали с мъдростта си; и силният да не се хвали със силата си; богатият да не се хвали с богатството си. Но който се хвали, да се хвали с това, че Ме познава и разбира, че Аз съм Господ, Който проявява милост, право и справедливост на земята, защото това ми харесва, говори Господ“ (Еремия 9:23, 24).
Никой човек не може да постигне това познание без Божествена помощ. Апостолът казва, че „светът с мъдростта си не позна Бога“ (1Кор. 1:21). Христос „бе в света и светът чрез Него стана, но светът Го не позна“ (Йоан 1:10). Исус заяви на Своите ученици: „Освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Сина и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие“ (Матей 11:27). В последната молитва за последователите Си, преди да навлезе в сянката на Гетсимания, Спасителят погледна към небето, изпълнен със състрадание поради невежеството на падналия човек, и каза: „Отче праведни, светът не Те е познал, но аз Те познах… И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която Си ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях“ (Йоан 17:25, 26).
Още от самото начало добре обмисленият сатанински план е бил хората да забравят постепенно Бога и така Сатана да ги спечели за себе си. За тази цел той се е опитвал да представя лъжливо Божия характер и да им внушава лъжливо разбиране за Бога. Представил им е Твореца като облечен в качествата на княза на тъмнината – славолюбив, жесток и непримирим – за да се плашат хората от него, дори да го мразят. Той се е надявал да заблуди умовете на прелъстените от него, та те да не желаят вече нищо да знаят за Бога. После поиска да заличи Божествения образ у човека и да отпечата в душата му своя образ. Желаеше да изпълни хората със своя дух и да ги направи пленници на волята си.
Като злепоставяше така Божия характер и възбуждаше съмнение в Него, Сатана съблазни Ева да съгреши. Чрез греха разумът на нашите първи родители се помрачи, естеството им отслабна, така че представата им за Бога се изгради в рамките на тяхното тесногръдие и себелюбие. И докато хората ставаха все по-дръзки в греха, познанието за Бога и любовта към Него постепенно намаляваха и избледняваха в умовете и сърцата им. „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха: но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи“ (Римл. 1:21).
От време на време изглеждаше, че усилията на Сатана за овладяване на човешката фамилия се увенчава с успех. През вековете преди Първото идване на Христос светът сякаш бе почти напълно под властта на княза на тъмнината и той владееше с такава страшна власт, като че ли от съгрешаването на нашите първи родители световните царства бяха станали негово владение по право. Дори народът на завета, когото Бог бе избрал с цел да запази в света познанието за Себе Си, се беше така много отдалечил от Него, че бе изгубил истинската представа за характера Му.
Христос дойде, за да открие на света Бога като Бог на любов и милост, на състрадание и съжаление. Гъстата тъмнина, с която Сатана се опитваше да обгърне Божия престол, бе разпръсната от Спасителя на света, така че Бащата на хората бе изявен отново като светлината на живота.
Когато Филип дойде при Исус с молбата: „Покажи ни Отца и достатъчно ни е“, Господ му отговори: „Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца, как казваш: „Покажи ми Отца?“ (Йоан 14:8, 9). Христос казва за Себе Си, че е изпратен на света, за да изяви Отца. С чистотата на характера Си, с милостта и нежното Си съчувствие, с любовта и добротата Си, Той стои пред нас като въплъщение на Божественото съвършенство, като образ на невидимия Бог.

Изявен в спасителния план
Апостолът казва: „… Бог в Христа примиряваше света със Себе Си…“ (2Кор. 5:19). Само когато се замислим над великия спасителен план, ще можем да получим правилна представа за характера на Бога. Делото на сътворението бе изявление на Неговата любов, но само Божият дар за спасение на провиненото, заблудено човечество открива безкрайната дълбочина на Божествената любов и милост. „Защото Бог ТОЛКОВА ВЪЗЛЮБИ света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вече живот“ (Йоан 3:16). Докато Божият закон се поддържа и правдата му се защитава, на грешника може да бъде простено. Най-скъпият дар, който Небето трябваше да даде, е даден, та да бъде Бог „праведен и … оправдава този, който вярва в Исуса“ (Римл. 3:26). Чрез този дар хората да бъдат спасени от гибелта на греха, за да станат Божии чада. Павел казва: „… но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: „Авва, Отче!“ (Римл. 8:15).
Братя и сестри, заедно с възлюбения Йоан ви казвам: „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада“ (1Йоаново 3:1). Каква любов, каква несравнима любов, та ние, грешници и чужденци, да бъдем върнати при Бога и да бъдем приети в Неговото семейство! Ние можем да Го наричаме с милото име „Татко наш“ в знак на нашата любов към Него и като залог за Неговите нежни отношения и начини на действие към нас. И Божият Син, гледайки наследниците на благодатта, „не се срамува да ги нарича свои братя“. Те са в отношения с Бога, по-близки дори и от никога непадналите ангели.
Всичката бащинска любов, изливаща се от поколение на поколение в човешките сърца, всичките извори на нежност в човешките души, са само малка капчица от безкраен океан, когато се сравнят с вечната, неизчерпаема Божия любов. Езикът не може да я изкаже, перото не може да я опише. Всеки ден от живота си вие можете да мислите върху това, можете грижливо да изпитвате Писанието, за да разберете тази любов. Можете да мобилизирате всичките си сили и способности, които Бог ви е дал, за да обхванете любовта и милостта на небесния Баща, и все пак безкрайно много от тях ще остане необхванато. През цял един човешки живот вие можете да размишлявате върху тази любов, изявена в даването на Неговия Син да умре за нас, хората, и все пак не ще разберете съвършено цялата й дължина и широчина, дълбочина и височина. Дори и вечността не може напълно да я открие. Но като изследваме Библията и разсъждаваме върху Христовия живот и спасителния план, тези велики въпроси ще се разкриват все повече и повече за нашите разбирания. И ще можем да схванем благословението, което Павел пожелава на църквата в Ефес, като се моли: „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде ДУХ НА МЪДРОСТ И НА ОТКРОВЕНИЕ, ЗА ДА ГО ПОЗНАЕТЕ, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите“ (Ефес. 1:17-19).
Сатана постоянно се старае да изпълни умовете на хората с мисли, пречещи им да постигнат Божието познание. Той се опитва да ги занимава с неща, които помрачават разума и обезверяват душата. Ние живеем в свят на грях и смърт, обкръжени от влияния, които подмамват или обезсърчават Христовите последователи. Спасителят казва: „Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее“ (Матей 24:12).

Мислете за Божията любов и сила
Много хора спират вниманието си върху ужасното нечестие, което владее около тях, върху отпадането и неморалната слабост навсякъде и говорят за тези неща, докато сърцата им се изпълнят със скръб и съмнение. Те насочват мислите си върху делата на архизмамника и продължават да се обезсърчават. Стигат до там, че изгубват от погледа си мощта на небесния Отец и Неговата необхватна любов. Точно това желае Сатана. Голяма грешка е да си представяме врага на правдата облечен в голяма мощ, а малко да се опираме на Божията любов и сила. Ние трябва да говорим за Христовата сила. Съвсем сме немощни, за да се освободим сами от примките на Сатана, но Бог предвижда път да ги избегнем. Синът на Всевишния има достатъчно сила, за да води борбата си за нас, и „чрез Него, Който ни е възлюбил“, ние можем да станем „повече от победители“.
Когато се занимаваме постоянно с нашите слабости и безсилие, когато се оплакваме от мощта на Сатана, не ще имаме никаква духовна сила. Тази велика истина трябва да се загнезди в ума и в сърцето ни като жив принцип, точно това, че Бог може да спасява и постоянно спасява всички, които идват при Него и се съобразяват с дадените в Неговото слово условия. Ние трябва да се стремим да подчиним нашата воля на Божията воля; тогава чрез кръвта на изкуплението ставаме съпричастни на Божественото естество, чрез Христос ставаме Божии чада и имаме уверението, че Бог ни обича, както обича и Своя Син. Ние сме едно с Исус и вървим, където Той ни води. Той има власт да разпръсква тъмните сенки, които Сатана хвърля в пътя ни, и на мястото на тъмнината и обезсърчението в нашето сърце огрява слънчевата светлина на Неговата слава.
Надеждата ни е да бъдем укрепвани постоянно чрез познанието за Христос – нашата правда. Нека вярата ни да почива на тази основа, защото тя ще устои вечно. Вместо да се занимаваме с мрака на Сатана и да се боим от силата му, ние трябва да отваряме сърцата си, за да получим светлина от Христос и да я оставяме да свети на света, заявявайки, че Той стои по-високо от сатанинската мощ и че могъщата Му ръка държи всички, които Му се доверяват.
Исус каза: „Сам Отец ни люби.“ Ако нашата вяра е насочена към Бога чрез Христос, това ще се окаже „сигурна и здрава котва на душата ни, която влиза зад завесата, където Исус е като предтеча за нас“. Наистина ще дойдат разочарования, ние трябва да очакваме скърби, но всичко голямо и малко можем да предадем на Бога. Той няма да ни остави без помощ в многото грижи, нито ще Го сломи нашият товар. Неговата грижливост се простира над всеки дом, обхваща всяка личност. Загрижен е за нашия бизнес, както и за нашите скърби. Отбелязва всяка сълза. Трогва се от немощите ни. Допуска всички сполитащи ни тук трудности и изпитания, за да изпълни с нас Своите любвеобилни намерения – „да станем участници в Неговата святост“ и така да съучастваме в онази пълна радост, която се получава в присъствието Му.

Гледайте и се променете
„… за тия, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога“ (2Кор. 4:4). Но Библията ни излага с най-силни думи колко е важно да се постигне Божието познание. Апостол Петър казва: „Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила ВСИЧКО, що е потребно за живота и за благочестието ЧРЕЗ ПОЗНАВАНЕТО НА ТОЗИ, КОЙТО ни е призовал чрез Своята слава и сила“ (2Петрово 1:2, 3). И Писанието заръчва: „Сприятели се сега с Него и бъди в мир“ (Йов 22:21).
Бог ни е заповядал: „Бъдете святи, понеже Аз Съм свят“ (1Петрово 1:16), а боговдъхновеният апостол казва, че без святост „никой няма да види Господа“ (Евр. 12:14). Светостта е съгласие с Бога. Божият образ у човека е покварен и почти унищожен поради греха, но евангелието иска да възстанови изгубеното. И в това дело ние трябва да работим заедно с Божествената сила. Но как можем да постигнем хармония с Бога, как да станем подобни Нему, ако нямаме познание за Него? Христос дойде на света, за да ни открие това познание.
Ограничените възгледи на мнозина за възвишения характер и служба на Христос са повлияли техния религиозен живот и много са пречили за напредъка на духовния им живот. Между нас като народ личен религиозен живот се среща рядко. Има твърде много формалност, религия само на уста. Но в религиозните ни преживявания трябва да има повече дълбочина и истина. С всички помощни средства, които имаме на разположение: издателски къщи, училища, санаториуми и много други, ние трябва да бъдем значително по-напред, отколкото сме сега.
Работата на християнина е да представи Христос на света чрез живота и характера си. Бог ни е дал светлина, за да бъде разкрита на другите. Но според нея и дадените възможности и привилегии за достигане на човешки сърца, резултатите от нашата работа досега са били твърде малки. Бог желае истината, която ни е дал да познаем, да принася повече плод, отколкото досега е принасяла. Но когато душата ни е изпълнена със скръб и мислите ни блуждаят в тъмнината и около злото, как ще можем да изявим Христос на света? Как ще може нашето свидетелство да има сила да печели души? Това, от което се нуждаем, е да познаем от опит Бога и величието на Неговата любов, както тя се открива в Христос. Трябва да изследваме Писанието грижливо, с молитва, нашите разбирания да бъдат проникнати от Святия Дух и сърцата ни въздигнати до Бога чрез вяра, надежда и постоянна хвала.
Ние постигаме съвършен християнски характер чрез заслугите на Христос, чрез Неговата правда, която става наша чрез вярата. Апостолът ни посочва всекидневното ни, всекичасното ни дело чрез думите: „Като гледаме на Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни…“ (Евр. 12:2). Като правим това, нашите мисли се проясняват, вярата ни се усилва и надеждата ни се утвърждава; така се задълбочаваме в съзерцаване на Неговата чистота, прелест и жертва, която Той принесе, за да ни направи угодни на Бога, че нямаме никаква склоност да говорим за съмнения и обезсърчения.
Проявите на Божията любов, милост и доброта и действието на Святия Дух в сърцето, за да го освети и обнови, ни довеждат чрез вярата в такава тясна връзка с Христос, че имайки ясна представа за Неговия характер, ние сме в състояние да разпознаваме най-фините сатанински измами. Като гледаме на Исус и се уповаваме на Неговите заслуги, получаваме благословенията на светлината, на мира и на радостта в Святия Дух. И при вида на великите неща, които Христос е направил за нас, ние можем да извикаме с апостола: „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада“ (1Йоаново 3:1).
Братя и сестри, ние се преобразяваме чрез гледане. Чрез пребъдване в любовта на Бога и на нашия Спасител, чрез изучаване съвършенството на Божествения характер и като приемаме чрез вяра Христовата правда за наша, ние биваме преобразявани в Неговия образ. Заради това нека да не трупаме в паметта си всичките неприятни картини – нечестия, поквари и разочарования, доказателства за сатанинската мощ, да не говорим върху това и да не се оплакваме, докато душите ни се изпълнят с обезсърчение. Обезкуражената душа е тъмно тяло, което не само не възприема никаква светлина от Бога, но я задържа и от другите. Сатана се радва, гледайки картината на своите победи – обезсърчени и обезверени хора.

Картини, които радват душата
Но благодарение на Бога на нас са предложени и по-светли, и радостни картини. Нека съберем блажените уверения на Неговата любов като скъпоценни съкровища, за да ги разглеждаме постоянно. Божият Син остави престола на Отца Си и облече Своята Божественост в човешко естество, за да може да спаси човека от сатанинската мощ; неговият триумф за нас открива небето на хората, показвайки на човешките погледи Божията приемна, където Божеството е в славата Си неприкрито; падналата раса, извлечена от пропастта на гибелта, към която бе тласната от греха, и доведена отново във връзка с безконечния Бог, а след като е издържала Божествения изпит чрез вярата в Спасителя, облечена в Христовата правда, бива издигната до Неговия престол – това са картини, с които Бог желае да ощастливи сърцата ни. И „като гледаме не на видимото, а на невидимото“, ние ще изпитаме, че това е вярно, „защото нашата привременна скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас…“ (2Коринт. 4:16, 17).
На небето Бог е все во все. Там владее най-висшата святост; нищо не нарушава съвършената хармония на Бога. Ако ние действително сме на път за там, то духът на небето ще живее в нашите сърца още тук. Но ако сега не намираме никаква радост в разглеждане на небесните неща, ако нямаме интерес за Божието познание, не изпитваме никаква наслада при вида на Христовия характер и светостта не е привлекателна за нас, можем да бъдем сигурни, че надеждата ни за небето е напразна. Съвършеното съобразяване с Божията воля трябва да бъде постоянната цел пред погледа на християнина. Тогава той ще обича да говори за Бога, за Исус и за дома на блаженството и чистотата, който Той е приготвил за обичащите Го. Размишляването върху тези теми, когато душата ликува от скъпоценните Божии обещания, апостолът представя като „вкусване силите на бъдещия свят“.
Изправени сме непосредствено пред последното сражение в голямата борба, когато „Сатана ще действа с всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата“, за да изопачи Божия характер и „ако е възможно, да съблазни и избраните“. Ако някога някой народ се е нуждаел от нарастващата небесна светлина, то това е народът, който в сегашното пълно с опасности време е призован от Бога да бъде пазител на Неговия свят закон и да представлява вярно Неговия характер пред света. Хората, на които е поверен такъв свят залог, трябва да бъдат вдъхновени, облагородени и оживени чрез истините, които те изповядват, че вярват.
Никога не е било по-нужно и Господ никога не е желаел повече от това, църквата да преживее назованото от апостол Павел в Посланието до колосяните: „… не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога ДА СЕ ИЗПЪЛНИТЕ С ПОЗНАНИЕТО НА НЕГОВАТА ВОЛЯ чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога.“