Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

БРАК И ОБЕДИНЕНИ УСИЛИЯ – 25 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

БРАК И ОБЕДИНЕНИ УСИЛИЯ
На 30 август 1846 г. се свързах в брак със старейшината Джеймс Вайт. Старейшината Вайт притежаваше голям духовен опит в адвентното движение и бе благословен от Бога в работата си за прогласяване на истината. Сърцата ни се съединиха във великото дело и ние заедно пътувахме и работехме за спасението на души.

В потвърждение на вярата
През ноември 1846 г. посетих със съпруга си едно събрание в Топсам, щата Мейн, на което присъстваше и старейшината Джоузеф Бейтс. Тогава той не вярваше напълно, че виденията ми са от Бога. Това събрание предизвика сериозен интерес. Божият Дух дойде над мен и аз бях взета във видение. Беше ми представена Божията слава и за първи път виждах други планети. След като излязох от видение, разказах какво съм видяла. Тогава старейшината Бейтс попита дали съм учила астрономия. Казах му, че не си спомням някога да съм поглеждала в учебник по астрономия. Тогава той каза: “Това е от Господа”. Лицето му бе озарено от небесната светлина и той увещаваше църквата с голяма сила.
За отношението си към виденията старейшината Бейтс направи следното изявление:
“Макар да не можех да видя в тях нищо, което не съответства на Словото, все пак се чувствах неспокоен и крайно несигурен. Дълго не исках да повярвам, че това е нещо повече от резултат на нейната телесна слабост. Затова търсех случай в присъствието на други хора, когато умът й изглеждаше свободен от възбуда (вън от събрание), за да я разпитам и да й задам кръстосани въпроси, както на нея, така и на придружаващите я приятели и особено на по-голямата й сестра, за да стигна, ако е възможно, до истината. По време на посещенията й в Ню Бедфорд и Феърхейвън на нашите събрания, съм я виждал във видения на няколко пъти, а също и в Топсам, Мейн. Присъстващите на някои от тези вълнуващи сцени добре знаят с какъв интерес и колко напрегнато съм слушал всяка дума и съм наблюдавал всяко движение, за да открия измама или месмерично влияние. Благодаря на Бога за възможността, която ми даде заедно с други да стана свидетел на тези неща. Сега мога с увереност да изповядам от лично убеждение: Вярвам, че това дело е от Бога и е дадено за утеха и укрепване на Неговия разпръснат, разпокъсан и люшкащ се народ от времето на приключването на нашето дело… през октомври 1844 г.”* (Забележка под черта: От записки на лист хартия, озаглавени “Едно видение”. Откъсът е издаден през април 1847 г. (печатницата на Бенджамин Линдзи, Ню Бедфорд) и препечатан от старейшината Джеймс Вайт в “Слово към малкото стадо”, стр.21, от май 1847 г./

Пламенна, действена молитва
По време на събранието в Топсам ми беше показано, че ще ме сполети голямо страдание и че ще преживеем едно изпитание на вярата си, след като се върнем в Горъм, където живееха тогава родителите ми.
След като се върнах, се разболях тежко и страдах извънредно много. Родителите, съпругът и сестрите ми се съединиха в молитва за мене. Но аз продължих да страдам три седмици. Често припадах като мъртва, но в отговор на молитвите се съживявах отново. Страданието ми беше толкова голямо, че умолявах околните да не се молят за мене, защото мислех, че молитвите им само удължават страданията ми. Съседите ни ме бяха отписали. За известно време на Господа бе угодно да изпита нашата вяра.
Брат и сестра Никлъс от Дорчестър, щата Масачузетс, чули за страданието ми и техният син Хенри дойде в Горъм, като донесе някои неща за мое облекчение. По време на гостуването му приятелите ми отново се съединиха в молитва за възстановяването ми. След като се бяха молили други, брат Хенри Никлъс започна да се моли много пламенно. Божията сила дойде на него и той се изправи, прекоси стаята и положи ръце на главата ми с думите: “Сестра Елена, Исус Христос те изцелява” и падна, повален от Божията сила. Повярвах, че това е Божие дело и болката ме напусна. Душата ми се изпълни с благодарност и мир. Песента на сърцето ми беше: “Никъде няма помощ за нас, освен при Бога. Можем да имаме мир само когато се оставим в ръцете Му и очакваме спасението Му”.

Работа в Масачузетс
Няколко седмици след това на път за Бостън взехме парахода в Портланд. Разрази се страхотна буря и бяхме изложени на голяма опасност. Но чрез Божията милост всички стигнахме благополучно до брега.
За нашата дейност в Масачузетс през февруари и първата седмица на март съпругът ми писа от Горъм, щата Мейн, на 14 март 1847 г. малко след като се бяхме върнали вкъщи:
“Докато близо седем седмици бяхме тук далече от нашите приятели, Бог бе милостив към нас. Той беше наша сила и по море, и на суша. През изминалите шест седмици Елена се радваше на най-добро здраве, каквото не беше имала от шест години. И двамата се радваме на добро здраве…
Откак напуснахме Топсам, преживяхме някои големи изпитания. Имали сме и много славни, небесни, освежаващи дни. Като цяло това е едно от най-добрите посещения, които сме правили в Масачузетс. Братята ни в Ню Бедфорд и Феърхейвън бяха силно подкрепени и утвърдени в истината и в Божията мощ. Братята и на други места бяха богато благословени.”