Брак с невярващи 19 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Мила сестра Л., научих, че възнамеряваш да сключиш брак с човек, който не е единен с тебе в религиозната вяра, и се страхувам, че не си обмислила достатъчно този важен въпрос. Преди да направиш стъпката, която ще повлияе на целия ти бъдещ живот, умолявам те настоятелно още веднъж да обмислиш въпроса грижливо и с молитва. Ще бъде ли новата връзка източник на щастие? Ще ти помага ли тя в християнския живот? Ще бъде ли одобрена от Бога? Примерът ти ще бъде ли безопасен за другите?
Преди да даде ръката си за брак, всяка жена трябва да се запита достоен ли е мъжът, с когото ще съедини съдбата си. Какво е неговото минало? Чист ли е животът му? Дали любовта му е благородна, възвишена, или е само чувствена? Притежава ли той онези качества на характера, които биха я направили щастлива? Може ли тя да намери истински мир и радост в любовта му? Ще й бъде ли позволено да запази своята индивидуалност, или ще подчини ума и съвестта си на мъжа си? Като ученичка на Христос тя не принадлежи на себе си; купена е със скъпа цена. Ще може ли да почита правата на Спасителя като върховни? Ще може ли тяло и душа, мисли и цели да се запазят чисти и святи? Тези въпроси имат жизнено значение за благосъстоянието на всяка жена, встъпваща в брачна връзка.
В дома е необходима религия. Само тя може да предотвратява сериозните грешки, които тъй често вгорчават брачния живот. Само където царува Христос, може да има дълбока, истинска, несебелюбива любов. Тогава душите ще бъдат вплетени в едно и двата живота ще се слеят в хармония. Божии ангели ще бъдат гости в този дом и святото бдение ще освети брачната стая. Унизителната чувственост ще бъде прогонена. Мислите ще бъдат издигнати нагоре към Бога! Към Него ще се възнася сърдечна преданост.
Сърцето копнее за човешка любов, но тази любов не е достатъчно силна, достатъчно чиста или достатъчно скъпа, за да замести Исусовата любов. Само в своя Спасител съпругата може да намери мъдрост, сила и благодат за посрещане на грижите, отговорностите и житейските скърби. Той трябва да й дава сила и да я води. Нека да се предаде на Христос, преди да се предаде на някой земен приятел, да не създава никаква връзка, която би била в конфликт с това. Търсещите истинско щастие трябва да имат Божието благословение на всичко, което притежават, и на всичко, което вършат. Окаяните сърца в много домове се дължат точно на непослушанието към Бога. Моя сестра, не се свързвай с човек, който е неприятел на Бога, освен ако искаш да имаш дом, от който сенките никога да не се вдигат.
Тъй като ти ще чуеш тези думи в съда, аз те умолявам да размислиш добре стъпката, която искаш да направиш. Попитай се: Дали невярващият съпруг няма да отклони мислите ми от Исус? Той обича повече удоволствията, отколкото Бога; няма ли да ме накара да обичам нещата, които той обича? Пътят към вечния живот е стръмен и неравен. Не си добавяй тежест, за да забавиш напредването си. Духовната ти сила е малка. Сега ти трябва помощ, а не пречка.

Божиите заповеди
Господ заповядва на стария народ Израил да не встъпва в брак със заобикалящите го идолопоклоннически народи. „Да не се жениш между тях и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син.“ Причината е дадена. Вечната Мъдрост, предвиждайки последствията от такъв съюз, заявява: „Защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, Който скоро ще те изтреби.“ „Понеже вие сте люде святи на Господа, вашия Бог, вас избра Господ, вашият Бог…верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му. А на ония, които Го мразят, въздава в лице и ги изтребява; няма да забавя наказанието на онзи, който Го мрази…“ (Второз. 7:3, 4, 6, 9, 10).
И в Новия завет има подобни забрани за женитбата на християнин с безбожни. В първото си послание до коринтяните апостол Павел заявява: „Жената е свързана, докогато е жив мъжът й, но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще само в Господа“ (1Коринт. 7:39). Във второто си послание отново пише: „Не се впрягайте несходно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос със Сатана? Или какво съучастие има вярващият с невярващия? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде.“ Затова „Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до нечисто и Аз ще ви приема. И ще ви бъда Отец и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ“ (2 Коринт. 6:14-16).
Моя сестра, смееш ли да не зачиташ тези ясни и положителни напътствия? Като Божие чадо, като поданица на Христовото царство, купена от Неговата кръв, как можеш да се свържеш с човек, който не признава Божиите права и не се ръководи от Неговия Дух? Заповедите, които цитирах, не са човешко, а Божие слово. Дори и другарят на твоя избор да е достоен във всяко друго отношение (но не е), все пак той не е приел истината за това време; невярващ е и Небето ти забранява да се свържеш с него. Не можеш без опасност за душата си да не зачетеш това Божествено наставление.
Искам да те предупредя за тази опасност, преди да е твърде късно. Ти слушаш гладки, приятни думи, които те карат да мислиш, че всичко ще бъде добре, но не можеш да прочетеш подбудите, които подтикват тези красиви думи. Не можеш да видиш дълбочината на нечестието, скрито в сърцето. Не можеш да погледнеш зад сцената и да видиш примките, които Сатана поставя за душата ти. Той иска да постъпиш така, че да може лесно да отправи към теб стрелите на изкушението. Не му давай ни най-малка възможност. Докато Бог действа в умовете на Своите слуги, Сатана работи чрез чадата на непослушанието. Няма нищо общо между Христос и Велиал. Двамата не са в съгласие. Да се свържеш с един невярващ, значи да застанеш на сатанинска почва. Ти оскърбяваш Божия дух и губиш правото на Неговата закрила. Можеш ли да си позволиш в битката за вечния живот да даваш на Сатана такива страхотни предимства, за да ги използва в борбата срещу тебе?
Можеш да кажеш: „Но аз съм дала вече обещание, сега да го взимам назад ли?“ Отговарям: „Щом си дала обещание противно на Святото писание, по всякакъв начин го оттегли без бавене и смирено пред Бога се покай за обаянието, което те е накарало да дадеш такова прибързано обещание. Много по-добре е да го оттеглиш в страх Господен, отколкото да го изпълниш и с това да обезславиш своя Творец.
Помни, че ти предстои да спечелиш едно небе, да избегнеш един открит път към гибел. Бог държи на това, което е казал. Когато забрани на първите ни родители да ядат от плода на Дървото на познанието, а те не го послушаха, това отвори широко вратата на нещастието за цял свят. Ако постъпваме против Бога, и Той ще постъпва против нас. Единственият безопасен път за нас е да се подчиняваме на всичките му изисквания, каквото и да струва това, защото всички са основани на вечна любов и мъдрост.

Както Ноевите дни
Духът на прекомерна световност, който сега съществува, разположението да не се признават по-висши права от тези на себезадоволяването е едно от знаменията на последните дни. „И както беше в Ноевите дни – казва Христос, – така ще бъде и в дните на Човешкия Син: ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички“ (Лука 17:26, 27). Хората от днешното поколение се женят и омъжват със същото безразсъдно незачитане на Божиите изисквания.
В християнския свят се наблюдава удивително, обезпокояващо безразличие към ученията на Божието слово относно брака на християни с невярващи. Мнозина, които изповядват, че обичат Бога и се боят от Него, предпочитат да следват разположението на ума си, отколкото съвета на Безпределната Мъдрост. Въпросът, който е жизнено важен за щастието и благосъстоянието на двете страни за този и за бъдещия свят, разумът, здравите разсъждения и страхът от Господа се пренебрегват и се оставя да победи слепият импулс и упоритата решителност. Мъже и жени, иначе разумни, в този случай затварят ушите си за съвети, за молбите на приятели, роднини и Божии служители. Съветът или предупреждението се приема като неподходяща намеса и верният приятел, изказващ своето неодобрение – като враг.
Всичко става според желанието на Сатана. Той изплита мрежата си около душата и тя бива омаяна, оплетена. Разумът изпуска юздите на самообладанието и ги слага на врата на похотта, неосветената страст започва да владее и много късно жертвата се пробужда в живот на нещастие и робство. Тази картина не е плод на въображението, а посочване на факти. Бог не одобрява съюз, който е забранил изрично. От години получавам писма от сключили нещастни бракове хора и възмутителните истории, които се разкриват пред мен, са достатъчни да причинят болка на сърцето ми. Не е лесно да се реши какъв съвет може да се даде на такива нещастни души или как може да се облекчи тежкият им жребий. Но техният печален опит може да послужи като предупреждение на други.
В този век, когато земната история е на приключване и ние навлизаме във времето на небивала скръб, колкото по-малко бракове се сключват, толкова по-добре за всички, и за мъже, и за жени. А над всичко друго, сега, когато Сатана работи с всяка измама и неправда в тези, които загиват, нека християните се пазят от връзки с невярващи. Бог е казал това. Всички, които се боят от Него, ще се подчинят на тези мъдри увещания. Нашите чувства, подбуди и любов трябва да се издигат към небето, не към земята, не да стигат низките, долни канали на чувствените мисли и задоволявания. Сега е време, когато всяка душа трябва да застане пред лицето на изпитващия сърцето Бог.
Мила моя сестра, като ученичка на Исус трябва да се запиташ, как ще повлияе постъпката ти не само на теб, но и на другите. Христовите последователи трябва да са съработници на Господа, те трябва да са „безукорно незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които – казва Павел – блестите като светила на света“ (Филип. 2:15). Нека да приемаме ярките лъчи на Слънцето на правдата и чрез добрите си дела да ги оставяме да светят ясно и определено, без прекъсване или помрачаване. Не можем да сме сигурни дали не увреждаме хората, които са около нас, ако не излъчваме положително влияние, което да ги води към небето.
„Вие сте ми свидетели“ – казва Исус. Така че при всяка наша постъпка трябва да се запитваме как ще се отрази тя на интересите на царството на Изкупителя. Ако ти си наистина ученичка на Христос, ще предпочетеш ли да тръгнеш по Неговите стъпки, колкото и болезнено да е това за твоите естествени чувства. Павел казва: „А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез Който светът за мене е разпнат, и аз за света“ (Галат. 6:14). Ти, сестра Л., имаш нужда да седиш при нозете на Исус и да се научиш от Него, както направи Мария от миналото. Бог иска от тебе пълно предаване на твоята воля, планове и намерения. Исус е твой водач; на Него трябва да гледаш, на Него да се уповаваш. Не трябва да позволяваш на нищо да те отклонява от живота на посвещение, който дължиш на Бога. Разговорът ти трябва да е насочен към Небето, откъдето очакваш Спасителя си. Благочестието ти да е такова, че да се почувства от всички, намиращи се под твое влияние. Бог иска във всяка житейска постъпка да избягваш и самия вид на злото. Правиш ли това? Ти си подвластна на святото задължение да не омаловажаваш или компрометираш святата си вяра, като се свързваш с неприятелите на Господа. Ако си изкушавана да пренебрегнеш съветите на Неговото Слово поради това, че и други правят същото, то помни, че и примерът ти ще влияе. Други ще те последват и така злото ще се разширява. Докато изповядваш, че си дете на Бога, резултатът от отклонението ти от Неговите изисквания ще има голяма вреда за онези, които се ръководят от тебе.
Хора, които пребъдват в Христос, имат постоянната цел да спасяват души. Но какво си направила ти, за да изявиш славата на Този, Който те е извел от тъмнината? „Стани ти, който спиш, и възкресни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Ефес. 5:143). Освободи се от това фатално обаяние, притъпяващо чувствата ти и парализиращо душевните ти сили.
Най-силните подбуди за вярност са представени пред нас, най-възвишените мотиви, най-славните награди. Християните трябва да са Христови представители, синове и дъщери на Бога. Те са Неговите диаманти, Неговите особени съкровища. За всички, които пазят своята твърдост и непоколебимост, Той заявява: „… и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни“ (Откр. 3:4). Стигналите до портите на вечното щастие и блаженство не ще помислят, че направената жертва е била много голяма.
Дано Бог ти помогне да устоиш на изпита и да се съхраниш. Хвани се чрез вяра за Исус. Не разочаровай своя Изкупител.