Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Бунтът на Корей – 35 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Бунтът на Корей – 35 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Бунтът на Корей
Съдбите, връхлетели израилтяните, за известно време задържаха тяхното
недоволство и неподчинение, но бунтовният дух още бе в сърцата им и щеше
да даде горчивите си плодове. Предишният бунт бе просто народно
брожение, надигнало се от внезапен импулс на развълнуваното множество.
Но сега бе образувано дълбоко съзаклятие с решително намерение да се
събори авторитета на избраните от самия Бог водачи.
Корей – вдъхновителят на това движение – бе левит от семейството на Каат
и братовчед на Мойсей, способен и влиятелен човек. Макар че бе посочен
за служба в скинията, той бе недоволен от поста си и пожела да бъде
удостоен със свещеническа служба. Това, че свещенството, принадлежало
по-рано на първородния син на всяко семейство, бе дадено на Аарон и на
неговото семейство, възбуди ревността и недоволството му и за известно
време той тайно се противопоставяше на авторитета на Мойсей и Аарон,
макар да не се осмеляваше да предприеме открит бунт. Накрая взе дръзкото
решение да събори гражданската и религиозната власт. Не бе трудно да
намери сподвижници. Близо до шатрите на Корей и каатците, от южната
страна на светилището, бе станът на Рувимовото племе, а шатрите на
двамата князе от това племе – Датан и Авирон – бяха близо до Кореевата.
Двамата с готовност се присъединиха към амбициозните планове на Корей.
Като потомци на най-стария Яковов син, те твърдяха, че гражданският
авторитет принадлежал на тях и решиха да поделят с Корей почестите на
свещенството.
Настроението на народа благоприятстваше Кореевия замисъл. След горчивото
разочарование по-раншните съмнения, ревност и омраза се върнаха и
израилтяните отново насочиха оплакванията си против своя търпелив водач.
Те постоянно забравяха факта, че имат Божествен Водач. Забравяха, че
Ангелът на завета бе невидимият им вожд, че покрито от облачен стълб,
присъствието на Христос вървеше пред тях и че от Него Мойсей получаваше
всичките си наставления.
Те не желаеха да се подчинят на ужасната присъда, според която всички
трябваше да умрат в пустинята. Затова бяха готови да се хванат за всеки
повод, за да повярват, че не Бог, а Мойсей беше водачът, произнесъл се
за участта им. Най-добрите усилия на най-кроткия човек на земята не
можаха да смирят неподчинението на този народ. И макар че пред тях още
бяха знаците на Божието неодобрение към предишното им неправдиво
упорство – разкъсани редици и липсващи множества, сърцата им не се
поучиха от това. Изкушението ги победи отново.
Скромният пастирски живот на Мойсей бе много по-спокоен и щастлив от
сегашното му положение като водач на това голямо събрание от буйни
духове. Но Мойсей не дръзна да избира. Вместо овчарска тояга му бе даден
жезълът на властта, който не трябваше да остави, докато Бог не го
освободи.
Този, Който чете тайните на всички сърца, имаше определени намерения за
Корей и неговите сподвижници и даде на народа Си такива предупреждения и
наставления, че да избегне измамата на заговорниците. Людете бяха видели
Божията присъда, постигнала Мариам поради завистта и оплакванията й
против Мойсей. Господ бе заявил, че Мойсей бе по-велик от пророк. “С
него Аз ще говоря уста с уста… Как, прочее, не се убояхте – добави Той
- вие да говорите против слугата Ми Мойсея?” (Числа 12:8). Тези
наставления бяха отправени не само към Аарон и Мариам, но и към целия
Израил.
Корей и неговите съзаклятници имаха привилегията да видят особени
изявления на Божията сила и величие. Те бяха от хората, които се
изкачиха с Мойсей на планината и видяха Божествената слава. Но оттогава
бе настанала голяма промяна. Допуснаха изкушение, най-напред
незначително, но насърчено, то се бе засилило, докато Сатана завладя
умовете им и се осмелиха да изразят недоволството си. Твърдейки, че са
заинтересовани за успеха на народа, първо нашепваха недоволството си
един на друг, а после – на водещите мъже в Израил. Внушенията им се
приемаха с такава готовност, че се осмелиха да продължат и накрая
наистина си повярваха, че са движени от ревност за Бога.
Успяха да отцепят двеста и петдесет князе – хора, известни в събранието.
С тази силна и влиятелна подкрепа се почувстваха уверени, че ще направят
радикална промяна в управлението и ще началстват много по-добре от
Мойсей и Аарон.
Завистта роди омраза, а омразата – бунт. Докато обсъждаха въпроса за
правото на Мойсей да има такъв голям авторитет и чест, те започнаха да
гледат на него като на заемащ завидна служба, която всеки от тях можеше
също така добре да изпълнява. Сами се подведоха и взаимно се измамиха да
сметнат, че Мойсей и Аарон си бяха присвоили заеманите постове.
Недоволниците казаха, че водачите им се въздигнали над събранието на
Господа, поемайки върху себе си свещенството и управлението, и че
техният дом няма право да бъде над другите в Израил; че не са по-святи
от народа и че им е достатъчно да бъдат на едно ниво със своите братя,
наравно с тях почетени с Божието особено присъствие и закрила.
Следващото действие на заговорниците бе насочено към народа. За
грешащите и заслужаващите укор няма нищо по-приятно от това да получат
съчувствие и похвала. И така Корей и неговите съмишленици привлякоха
вниманието и си осигуриха подкрепата на събранието. Обявено бе за грешка
обвинението към народа, че с недоволството си е навлякъл Божия гняв. Те
казаха, че събранието изобщо не е съгрешило, тъй като не е търсило нищо
друго освен правата си, а Мойсей бил прекалено властен водач, обвинил в
грях народа, който бил свят и Бог бил сред него.
Корей напомни историята на техните пътувания през пустинята, където бяха
поставени в трудни обстоятелства и мнозина загинаха поради недоволството
и непослушанието си. На слушателите им се стори, че разбират ясно нещата
- че тревогите им можеше да бъдат предотвратени, ако Мойсей бе вървял по
друг път. Решиха, че всичките им беди били причинени от него и че не
влезли в Ханаан в резултат на погрешното ръководство на Мойсей и Аарон -
че ако Корей им бил водач, щял да ги насърчава, отдавайки повече
внимание на добрите им дела, вместо да ги укорява за греховете им; щяха
да пътуват спокойно и успешно, вместо да се скитат насам-натам из
пустинята, и да влязат направо в обещаната земя.
В тази проява на недоволство между роптаещите в събранието имаше по-
голямо единство и хармония, отколкото когато и да било до този момент.
Успехът на Корей сред народа увеличи доверието му в самия себе си и
потвърди вярата му, че ако не бъде възпряно, окупирането на властта от
Мойсей ще е фатално за свободите на Израил. Той твърдеше също, че Бог му
открил нещата и го упълномощил да промени управлението, преди да стане
твърде късно. Но мнозина не бяха готови да приемат обвинението на Корей
и съвестта им се смути, когато си спомниха за търпеливия, саможертвен
труд на Мойсей. Затова на дълбокия му интерес към Израил трябваше да се
припише някой себелюбив мотив. Отново бе повторено старото обвинение, че
ги е извел да погинат в пустинята, за да ограби притежанията им.
За известно време това дело се вършеше тайно. Но веднага щом движението
събра достатъчно сила, гарантираща откритото избухване, Корей се появи
начело на групата и публично обвини Мойсей и Аарон, че са окупирали
властта, която той и неговите сподвижници имаха същото право да
споделят. Последва обвинението, че са лишили народа от свободата и
независимостта му. “Стига ви толкоз! – казаха заговорниците. – Цялото
общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо
възвишавате себе си над Господнето общество?” (виж Числа 16 гл.).
Мойсей не подозираше за този дълбоко скрит заговор и когато пред него
изпъкна ужасното му значение, падна на лице, призовавайки тихо Бога.
Наистина се натъжи, но остана спокоен и силен. Получи Божествено
наставление. “Утре – каза той – Господ ще покаже кои са Негови и кой е
свят, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере,
ще направи да се приближи при Него.” Изпитът трябваше да се отложи за
сутринта, за да имат всички време за размисъл. Тогава пожелалите
свещенството трябваше да дойдат с по една кадилница да принесат тамян в
скинията в присъствието на събранието. Законът бе изричен: в светилището
да служат само посочените за святата служба. Дори и свещениците Надав и
Авиуд бяха погубени поради това, че пренебрегвайки Божествената заповед,
се бяха осмелили да принесат “чужд огън”. Но Мойсей предизвика своите
обвинители – щом се осмеляват да излязат с такава сериозна тъжба, да
отнесат въпроса до Бога.
Отделяйки Корей от неговите последователи левити, Мойсей каза: “Малко ли
ви е това, гдето израилевият Бог отдели вас от израилевото общество, та
ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на
Господнята скиния и да стоите пред обществото, за да им служите? Той те
направи да се приближиш при Него и заедно с тебе всичките ти братя
левийците; а искате ли и свещенството? Така че ти и цялата ти дружина
сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против
него?”.
Датан и Авирон не бяха заели толкова дръзка позиция както Корей.
Надявайки се, че може да се отдръпнат от заговора, без да се покварят
напълно, Мойсей ги повика при себе си, за да чуе обвиненията им против
него. Но те не пожелаха да дойдат и нахално отказаха да признаят
авторитета му. Отговорът им, произнесен на всеослушание, бе: “Малко ли е
това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни
измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над
нас? При това ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си
ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма
да дойдем.”
Така за картината на своето робство те използваха същия израз, с който
Господ бе описал обещаното им наследство. Обвиниха Мойсей, че действал
престорено уж под Божествено ръководство, за да наложи по такъв начин
авторитета си. Заявиха, че не желаят повече да се подчиняват и да бъдат
водени като слепци ту към Ханаан, ту към пустинята според амбициозните
му намерения. Така нежния баща и търпеливия пастир представиха в най-
черни краски като тиранин и узурпатор. Това, че не бяха допуснати да
влязат в Ханаан, бе наказание за собствените им грехове, а те го
приписаха на него.
Очевидно симпатиите на народа бяха на страната на недоволната група, но
Мойсей не направи усилие да се оправдае. В присъствието на събранието
той тържествено призова Бога да засвидетелства чистотата на подбудите и
правотата на поведението му и усърдно Го помоли да бъде негов Съдия.
Сутринта 250-те князе начело с Корей се представиха със своите
кадилници. Въведени бяха в двора на скинията, а народът се събра отвън
да чака резултата. Не Мойсей събра народа, за да види погублението на
Корей и сподвижниците му, а бунтовниците в сляпата си самоувереност го
бяха призовали тук, за да види победата им. Голяма част от събранието
открито застана на страната на Корей, чиито надежди бяха да заеме
високия пост на Аарон.
Така, както бяха събрани пред Бога, “Господнята слава се яви на цялото
събрание”. На Мойсей и Аарон бе дадено Божественото предупреждение:
“Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.” Но те
паднаха на лицата си и възкликнаха: “О, Боже, Боже на духовете на всяка
твар! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?”
Корей се бе отдръпнал от събранието, за да се присъедини към Датан и
Авирон, когато Мойсей, придружен от седемдесетте старейшини слезе с
последно предупреждение към мъжете, отказали да дойдат при него.
Множеството го последва и преди да предаде вестта си, Мойсей заяви на
народа: “Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тия нечестиви човеци и не
се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни
грехове.” Всички послушаха предупреждението, тъй като усещаха надвиснало
наказание. Главните бунтовници се видяха изоставени от хората, които
бяха подмамили, но упоритостта им остана непоклатима. Те стояха със
семействата си пред входовете на своите шатри, сякаш противейки се на
Божественото предупреждение.
В името на израилевия Бог Мойсей сега заяви пред цялото общество: “От
това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела и
че не ги правя от себе си: ако тия човеци умрат, както умират всичките
човеци, или ако им се въздаде според както се въздава на всичките
човеци, то Господ не ме е изпратил. Но ако Господ направи ново нещо, ако
отвори земята устата си, та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те
слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.”
Погледите на целия Израил бяха насочени към Мойсей и всички стояха в
ужас и очакване на това, което щеше да се случи. Когато той спря да
говори, твърдата земя се разтвори и бунтовниците потънаха надолу в ямата
живи, с всичко, което им принадлежеше, и “погинаха отсред обществото”.
Народът побягна, укорявайки се за съучастие в греха им.
Но съдбата още не бе свършила. Огнени светкавици от облака убиха двеста
и петдесетте мъже, принесли тамян. Тези мъже не бяха от инициаторите на
бунта, затова не бяха унищожени заедно с главните заговорници, а им бе
позволено да видят края им, за да се покаят. Но те съчувстваха на
бунтовниците и споделиха съдбата им.
Когато Мойсей умоляваше Израил да избегне идещото унищожение,
Божествената съдба все още можеше да се възпре, стига Корей и другарите
му да се бяха покаяли и да бяха потърсили прощение. Но твърдата им
упоритост запечата обречеността им. Цялото събрание имаше дял в греха им
защото всички повече или по-малко им съчувстваха. Но Бог в голямата си
милост разграничи водачите на бунта от подведените от тях. На народа,
оставил се да бъде подмамен, още веднъж бе позволено покаяние. Дадено му
бе неопровержимо доказателство, че грешеше и че Мойсей бе прав.
Забележителната проява на Божията сила отстрани всяко съмнение.
Исус – Ангелът, който вървеше пред евреите, се опита да ги спаси от
гибел. Прощението ги чакаше да се покаят. Божието наказание бе наближило
съвсем и апелираше към тях да се покаят. Бунтът им бе възпрян от
особена, непреодолима небесна намеса. Ако сега откликнеха на
застъпващото се за тях Божие провидение, можеше да бъдат спасени. Но
макар да избегнаха съдбите поради страх от погубление, бунтът им още
тлееше. Тази нощ се прибраха в шатрите си изпълнени с ужас, но
непокаяни.
Приели бяха ласкателството на Корей и на другарите му, докато наистина
повярваха, че са много добър народ, укоряван и обиждан от Мойсей. Ако
признаеха, че Корей и неговите съмишленици бяха на грешен път, а Мойсей
бе прав, щяха да бъдат принудени да приемат като слово от Бога присъдата
да умрат в пустинята. Те не желаеха да й се подчинят и се опитваха да
повярват, че Мойсей ги бе измамил. Дълбоко бяха таили надежда за
установяване на нов ред на нещата, при който похвалата да замести укора,
а безгрижието – тревогата и конфликта. Мъжете, които погинаха, им бяха
говорили ласкателни думи и бяха показали голям интерес и любов към тях.
Народът заключи, че Корей и сподвижниците му са били добри хора и че
Мойсей по някакъв начин е станал причина за гибелта им.
Едва ли е възможно човеци да оскърбят по-силно Бога от това, да презрат
и отхвърлят инструментите, които Той използва за спасението им.
Израилтяните сториха не само това, но и възнамериха да предадат на смърт
Мойсей и Аарон. И въпреки това не осъзнаваха нуждата да потърсят
прощение от Бога за тежкия си грях. Тази нощ на изпитание прекараха не в
покаяние и признание, а в измисляне на начини, с които да оспорят, че са
най-големите грешници. Още таяха омраза към посочените от Бога мъже и се
подготвиха да се съпротивят на авторитета им. Сатана бе готов да изкриви
тяхното мислене и сляпо да ги води към унищожение.
Ужасен от вика на обречените грешници, потънали в ямата, целият Израил
побягна, викайки: “Да не погълне земята и нас?… А на следния ден
цялото общество израилтяни възроптаха против Мойсея и Аарона, като
казваха: “Вие избихте Господните люде.” И бяха готови да постъпят
жестоко с верните си, самопожертвувателни водачи.
Божествената слава се появи в облака над скинията и глас от облака
проговори на Мойсей и Аарон: “Оттеглете се отсред това общество, за да
ги погубя в един миг.”
Вината за греха не лежеше върху Мойсей и затова той не се уплаши и не
побърза да побегне и да остави обществото да загине. Забави се,
проявявайки в тази ужасна криза истинската заинтересованост на пастир
към повереното на грижата му стадо. Застъпи се Божият гняв да не унищожи
избрания Негов народ. Чрез ходатайството си възпря ръката на
отмъщението, за да не бъде погубен напълно непослушният, бунтовен
Израил.
Но служителят на гнева бе излязъл. Язвата извършваше смъртоносното си
дело. По наставление на брат си Аарон взе кадилница и се втурна сред
обществото, за да “направи омилостивение за людете”. “А като застана
между мъртвите и живите, язвата престана.” Когато димът от тамяна се
въздигна, молитвите на Мойсей в скинията се възвисиха към Бога и язвата
бе прекратена. Но чак след като 14 000 израилтяни паднаха мъртви в
доказателство за вината на недоволството и бунта.
Дадено бе и още едно свидетелство, че свещенството бе установено за
семейството на Аарон. По Божествено нареждане всяко племе приготви по
един жезъл и написа на него името си. Аароновото име бе написано върху
жезъла на Левий. Жезлите бяха поставени в скинията до “плочите на
свидетелството”. Разцъфтяването на един от жезлите щеше да бъде знак, че
Господ е избрал това племе за свещенството. На сутринта “ето, Аароновият
жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал и
завързал зрели бадеми” (виж Числа 17 гл.). Той бе показан на народа и
след това поставен в скинията като свидетелство за идните поколения.
Това чудо разреши благополучно въпроса за свещенството.
Сега стана съвсем ясно, че Мойсей и Аарон бяха говорили чрез Божествен
авторитет. Народът бе принуден да повярва нежеланата истина, че трябва
да измре в пустинята. “Ето – възкликнаха те, – ние загиваме, погубени
сме, всички сме погубени.” Признаха, че бяха съгрешили с бунта си против
своите водачи и че Корей и неговите сподвижници бяха пострадали от
справедливия Божи съд.
В бунта на Корей се вижда ясно действието на същия дух, довел до бунта
на Сатана в небето, само че в по-малък мащаб. Гордостта и амбицията бяха
подтикнали Луцифер да се оплаква от Божието управление и да се старае да
промени установения в небето ред. След падението му неговата цел винаги
е била да вдъхва в умовете на хората същия дух на завист и недоволство,
същата амбиция за пост и почести. Така той подейства в умовете на Корей,
Датан и Авирон, за да подбуди желание за себевъздигане и да предизвика
завист, недоверие и бунт. Сатана накара хората да отхвърлят Бога като
свой Водач, отказвайки ръководството на посочените от Него мъже. Но
докато богохулстваха против Бога в недоволството си против Мойсей и
Аарон, людете бяха подмамени да се мислят за праведни и да сметнат
верните изобличители на греховете им за повлияни от Сатана.
Не съществуват ли и днес същите злини, положили основата на Кореевото
падение? Гордостта и амбицията са широкоразпространени и спотаени в
сърцата. Те дават път на завист и жажда за върховенство; душата се
отчуждава от Бога и несъзнателно се оттегля към редиците на Сатана.
Подобно на Корей и неговите сподвижници мнозина, дори наричащи себе си
Христови последователи, мислят, планират и действат с такова желание за
себевъздигане, че за да спечелят одобрението и подкрепата на народа са
готови да изопачат истината, да представят фалшиво Господните слуги и
дори да ги обвинят в долните и себелюбиви подбуди на собствените си
сърца. С упорито повтаряне на лъжата, и то без никакви доказателства, те
най-накрая стигат дотам сами да я повярват. Докато се опитват да
унищожат доверието на народа в посочените от Бога мъже, те наистина
вярват, че вършат добро дело и Божия служба.
Евреите не желаеха да се подчинят на представените от Бога наставления и
ограничения. Те им се противяха и не желаеха да приемат изобличение.
Това бе тайната причина за тяхното недоволство против Мойсей. Ако бяха
оставени свободно да постъпят както им е угодно, щяха по-малко да се
оплакват от водача си. През цялата история на църквата се е налагало
Божиите слуги навред да срещат същия дух.
С погрешно своеволие хората дават достъп на Сатана до умовете си и
преминават от едно състояние на нечестието си към друго. Отхвърлянето на
светлината затъмнява ума и закоравява сърцето. Така следващата стъпка в
греха и отхвърлянето на още по-ясната светлина стават по-лесни, докато
най-накрая се утвърди навикът да се върши зло. Грехът престава да
изглежда грешен. Който вярно проповядва Божието слово, осъждащо
греховете, твърде често си навлича омраза. Нежелаейки да понесат мъките
и жертвите, нужни за поправлението им, хората се обръщат срещу Господния
слуга и отхвърлят изобличенията му като незаслужени и жестоки. Подобно
на Корей вярват, че не народът греши, а изобличителят причинява всичките
тревоги. Замъглявайки съвестите си с тази измама, завистливите и
недоволните добиват кураж да сеят несъгласие в църквата и отслабват
ръцете на стремящите се да я изграждат.
Всяка стъпка напред на призваните от Бога да водят делото Му, е
предизвиквала подозрение. Всяко тяхно действие е било представяно в
изопачена светлина от ревнивите и търсещите недостатъци. Така бе и във
времето на Лутер, Веслей и на другите реформатори. Така е и днес.
Корей не би поел по този път, ако знаеше, че всички предадени на Израил
наставления и укори бяха от Бога. Но Корей можеше да знае това. Бог бе
дал неопровержими доказателства, че Той води Израил. Недоволстващите
отхвърляха светлината, докато така ослепиха себе си, че и най-
удивителните изявления на Неговата сила не бяха достатъчни да ги убедят.
Приписаха ги на човешки и сатанински агенти. Същото извърши и народът,
който в деня след унищожението на Корей и сподвижниците му дойде при
Мойсей и Аарон с думите: “Вие избихте Господните люде.” Въпреки най-
убедителното доказателство за Божието неодобрение към поведението им -
унищожението на мъжете, които ги бяха измамили – людете се осмелиха да
припишат тези съдби на Сатана. Заявиха, че чрез силата на Сатана Мойсей
и Аарон причинили смъртта на добри и святи човеци. Тази постъпка
запечата осъждането им. Те бяха извършили против Святия Дух грях, който
напълно закоравява сърцето на човека против влиянието на Божествената
благодат. “Ако някой каже дума против Човешкия Син – каза Христос, – ще
му се прости, но ако някой каже дума против Святия Дух – няма да му се
прости…” (Матей 12:32). Нашият Спасител изговори тези думи, когато
евреите приписаха на Веелзевул делата на милост, които Исус извърши чрез
Божията сила. С действието на Святия Дух Бог общува с човека и своеволно
отхвърлящите това действие, обявявайки го като сатанинско, прекъсват
общението между душата и Небето.
Бог работи с проявленията на Своя Дух, за да изобличава и убеждава
грешника. И ако накрая делото на Духа бъде отхвърлено, Бог не може да
направи нищо повече за душата. Последният източник на Божествена милост
е използван. Престъпникът се откъсва от Бога и няма лекарство за
изцерение на греха му. Няма друга сила, чрез която Бог може да действа,
за да убеждава и обръща грешника. “Оставете го!” (Осия 4:17) – това е
Божествената заповед. Тогава “не остава вече жертва за грехове, но едно
страшно очакване на съд и едно огнено негодувание, което ще изпояде
противниците” (Евр. 10:26, 27).