Бъдещето – 27 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

При преображението Исус бе прославен от Своя Отец. Ние Го чуваме да казва: „Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него“ (Йоан 13:31). Така преди да бъде предаден и преди разпятието Той бе подкрепен за последните ужасни страдания. Когато достигнат времето на своята последна борба, „времето на Якововата скръб“, последователите на Исус ще пораснат в Него и ще получат голям дял от духа Му. Когато третият ангел извика с висок глас и голяма сила и слава придружат заключителното дело, верният Божи народ ще вземе участие в тази слава. Това е късният дъжд, който ще ги съживи и ще им даде сили, за да преминат през времето на скръбта. Лицата им ще светят от славата на светлината, придружаваща третия ангел.
Видях, че през времето на скръбта Бог ще пази по чуден начин Своя народ. Както Исус изливаше в агония душата си в Гетсимания, така и Божиите чада ще викат сериозно и ще агонизират ден и нощ за освобождение. Ще бъде издаден указ, който ще ги задължава да не зачитат съботата от четвъртата заповед, а да съблюдават първия ден, неделя, в противен случай ще загубят живота си. Но те няма да се подчинят и няма да потъпчат съботата на Господа, за да се съобразяват с едно папско нареждане. Сатанинското множество и нечестивите хора ще ги обкръжат и ще тържествуват над тях, защото ще изглежда, че няма никакъв начин за спасение. В кулминацията на тяхното опиянение и триумф се чува гръм след гръм като най-мощна гръмотевица. Небесата потъмняват и се осветяват единствено от блестяща светлина и величествена небесна слава, когато Бог проговаря от святото Си обиталище.
Основите на земята потреперват. Сградите се разклащат и падат със страшен трясък. Морето кипи като вода в котел и цялата земя е в ужасно вълнение. Пленничеството на праведните свършва и със сладък и тържествен шепот те си казват един на друг: „Ние сме освободени! Това е Божият глас!“ Те слушат с тържествено благоговение, а неправедните не разбират думите на Божия глас. Те се боят и треперят, докато светиите се радват. Сатана, неговите ангели и нечестивите, които са ликували, че Божият народ е в ръцете им и че могат да го заличат от лицето на земята, сега проумяват, че точно вярващите, почитали святия Божи закон, са удостоени със славата. Те виждат как лицата на праведните светят и отразяват Исусовия образ. Толкова жадуваха да унищожат светиите, а сега не могат да издържат славата, която почива върху освободените, и се свличат като мъртви на земята. Сатана и злите му ангели бягат от присъствието на прославените светии. Силата им да ги безпокоят е изчезнала завинаги.