Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Бягство към Бога-Джим Хонбергер с Тим и Джули Канутесън-ПРЕДГОВОР

Бягство към Бога
Джим Хонбергер
с
Тим и Джули Канутесън

Как нашето семейство остави зад себе си
личното надбягване, за да потърси истинската духовност и истинския живот.
2008 г.

ПРЕДГОВОР

“Джим, ти наистина трябва да представиха тези послания в книга!”-Джак и неговата съпруга Джуди настояваха.
Мисълта за такова нещо ме изненада.Все пак за Джак беше лесно да предложи написването на книга.Той беше писател.Това беше втората му природа.В училище английският език бе един от предметите, от които аз учих това, което беше абсолютно необходимо, за да премина в по-горния клас и след това незабавно забравях всичко.
Аз?Да напиша книга?Абсурд!Благодарих им, и престанах да мисля за идеята.Дарбите и възможностите ми определено са насочени в словесното общуване, а’ не в писането.Но идеята не си отиде от мен.Накъдето и да се обърнех, приятели и познати държаха да ми кажат, че трябва да напиша книга. Дори и писмата, които получавах звучаха с това неизменно ехо.
На края реших, че вероятно Бог се опитва да ми каже нещо. Коленичих за молитва и попитах почти скептично:”Господи, наистина ли искаш да напиша книга?” Когато ясното отпечатване във мислите ми беше:”Да, Джим, Аз искам да направиш това!”, бях слисан, удивен и шокиран.”Но аз не мога да го направя Господи!”
Опитвах се да изоставя идеята, да не говоря за нея, но тя отново и отново идваше в мислите ми.Бях видял вече, как няколко души бяха употребени от Бога, за да ми дадат идеята да пиша и знаех, че употребяването на множество хора и таланти е един от най-използваните Божии методи за вършене на Неговото дело.
Когато Бог призовава даден човек за работа, обикновено това е необучен за нея човек.Така той трябва да бъде зависим от Бога, каквото и да се случи.Изкушението, на което всички сме подвластни, е да приемаме слова и похвали за това, което Бог е извършил.Соломон ръководеше строежа на храма в Ерусалим.Огромната работа включваше десетки хиляди работници, но пак при освещението на храма Соломон се обърна към Бога като каза:”… и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих!”(2Летописи 6:33).
Соломон прие похвалата за това, което Бог бе направил чрез хилядите работници и храма не бе наречен с Божието име. Дори и до днес тази величествена постройка е известна като Соломоновия храм. Не бих искал въобще да се прославя с писането на книга. Нещо повече, не бих могъл да приема слава, защото знаех, че без Божията намеса, не бях в състояние да го направя.
На края казах.на |Господа, че ако Той желае да напиша книга, тогава аз желая и някой друг да ми каже това. По това време исках някой друг, различен от образованите и ясно говорещи, които ми бяха направили предложение за написването на книга. “Господи, желая най-смирения инструмент, когото Ти откриеш. Ако ти ми говориш чрез него, тогава аз ще изпълня задължението си да напиша книга.”
През есента на 1995 г. пристигнах в Калифорния за серия евангелизационни събрания.Милите хора, които ме взеха от летището, ми разказаха за Елеонор.Тя беше бедна, възрастна жена, почти на смъртно легло в старчески дом, но която истински обичаше проповедите ми и бе преживяла мир в Господа, Който никога преди да ги чуе, не бе познавала.На фона на това те споделиха:”Джим, тя е толкова болна, че не може да посещава събранията, но изрази желание да те види.Това би било много за нея, ако спрем да я видиш, дори само за няколко минути.”
След потвърждението, че имаме достатъчно време в графика и след като се помолихме за случая, аз почувствах, че трябва да отида и да видя Елеонор.Отправих ме се към старческия дом.Не мога напълно да опиша чувствата си, когато влязох в стаята и тази жена, която никога не ме е виждала, възкликна:”Джим ХонбергерШе мога да повярвам’.Елате тук!”След това тя продължи:’Тоспод ми показа, че вие възнамерявате да напишете книга.”Тя посочи към етажерката където стояха няколко касети с мои записи.”Вие трябва да представите всичко това в книга.Моля те, Джим, обещай ми, че ще ги представиш в книга.Толкова е важно за нас да ги имаме на книга.Моля те, обещай ми, че ще направиш това!”
Гласът ми секна и сълзи изпълниха очите ми, защото знаех, че стоя на свята земя.Тази умираща жена бе избрания от Бога инструмент, който да ме тласне към действие.Беше 8 септември 1995г.
“Елеонор, вие сте отговор на молитва!”- успях само да кажа.Елеонор чувстваше, че бе благословение да ме срещне макар и за няколко минути.А за мен бе привилегия да се запозная с тази жена в последния месец от живота й. Тя заспа в Исус на 4 октомври същата година.
Бог казва:”Преди да Ме призовете, A3 ще отговарям!”Никога не съм имал по-добра илюстрация за този стих от написването на книгата, което държите в ръцете си.Сега знаех, че написването на книгата трябваше да бъде приоритет и се борих с мисълта как да намеря място за писане без прекъсване.Както обикновено, Бог бе предвидил всичко.Само трябваше да бъда търпелив.
Скоро след това, синът ми продаде имот на бизнесмен от друг щат.Този човек бе така впечатлен от поведението на сина ми, че ми се обади, дали могат той и съпругата му да ни гостуват за няколко дни, за да опознаят семейството ми.Искаше да разбере какво правим, за да възпитаме такива млади мъже.Съгласихме се и се радвахме на времето прекарано с тях.
Преди да си заминат, мъжът каза:”Джим, имам вила на остров Сейнт Кройкс.Ако някога семейството ти се нуждае от тихо място за почивка, можете да останете във вилата, колкото пожелаете, без да плащате нищо.”
И тук бях учуден как ми бе осигурено необезпокоявано време.Бог знаеше и дори беше направил нещата така че, можах ме да отлетим и да прекараме цял месец в благословен мир и тишина на този остров.
Всяка сутрин прекарвах в молитва, в размисъл и писане. Следобедите прекарвах със семейството си край морския бряг, във водата и в подводно гмуркане. Беше спокойно и приятно време, което позволи умът ми да бъде под влиянието на Господния Дух. Напуснах острова със схемата на книгата.
Главите, контурите и историите бяха почти поставени на мястото им, но как да взема тази схема и да направя ръкопис не бе по моите възможности. Знаех, че се нуждаех от редактор, но къде да го намеря?Няколко професионални редактори предлагаха своите услуги, но всеки път когато се молех за това Господ винаги ми отговаряше:”Не, не е този!”
Знаех, че се нуждая повече от някой, който можеше да оправи граматиката, правописа и другите неща. Нуждаех се от помощ при писането на моето преживяване с Господа и затова трябваше да намеря някой, който е имал същото преживяване и същия стил на писане, уеднаквяващ се с моя. Но къде по земята можех да намеря такъв човек?
“Преди да Ме призовете, A3 ще отговарям!”Отново обещанието беше щедро изпълнено. Преди няколко години срещнах семейството на Тим и Джули Канутесън, които се нуждаеха от преживяване, за което бях говорил. След като ги посъветвах, започнахме да се опознаваме един с друг и видях, че започна промяна в тях, което позволи на Бог да подейства в живота им. През следващите няколко години си пишехме писма и често ми правеше впечатление, че стилът на писане на Тим бе подобен на моя.Споделих със Сали, съпругата ми, че чувствам писмата на Тим, като че ли чета своите мисли.Той притежаваше способността да вземе практическата истина и да я постави във кратко стегнато изложение.Знаех че бяха започнали да преживяват това което бяха търсили.
През есента на 1998 г, Джули дойде на нашето лагерно събрание във Верджиния и аз почувствах влиянието на Божия Дух върху мислите ми, че тук беше човекът когото трябваше да помоля за помощ.Джули обичаше английския език и от предишните ми посещения знаех, че се интересува от издателска дейност.Обърнах се към тях и те ми казаха, че са изпълнени с трепет да видят какво съм направил.
Нямах идея какво беше това за тях.Изпратих първите няколко глави и те ги върнаха напълно различни.Те не само бяха просто редактирали книгата, но я бяха написали отново и в този процес тя преминаваше от добра към по-добра и накрая към най-добра форма.Скоро ми дойде на ум да им изпратя само схематичното изложение с илюстрациите и касета със записа на мислите, целите и значението на отделните глави.
След време, по пощата щях да получа завършената книга, за да я прегледам.След няколко глави оформени по този начин, бях възхитен да видя Божията ръка в действие.
Тази книга не бе единствено дело на Джим Хонбергер, но съвместен проект на хора, които Бог постави на място и призова за Неговата служба.Наблюдавах Тим и Джули, когато работиха, за да укрепят своето преживяване. С ентусиазъм бяха вложили всичко в този проект, никога не помолиха за признание, за парично възнаграждение или за връщане на направените разходи.Когато видях това смирено отношение, знаех че Бог бе поставил най-подходящите хора.Това, което очаквах да бъде трудна задача, се превърна в радост.
Днес оставам възхитен, когато виждам какво Бог направи.Трябва да призная, че докато човешките имена могат да се напишат като автори, всеки от нас, включените в задачата, знае че ние не написахме тази книга.Това беше книга на Бога.Когато ви насърчавам да я прочетете, това правя без намек за себе величаене,защото тя е написана както във време, избрано от Бога, така и под Негово ръководство, не чрез моята ръка или за моя прослава.
Нека всички, които прочетат тази книга да доловят целта на нейното съществуване-да покаже пътя на бягството към Бога.
ПОСВЕЩАВА СЕ:
На всички онези,в този час на земната история,в чийто живот расте глада и жаждата за Бога, и които няма да се наситят,докато не се подготвят да ходят всеки ден със своя Творец.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Историите,които следващите страници съдържат,са истински.Те са свързани с действителни места и хора.Там, където историята не накърнява личността,аз съм използвал истинските им имена.В други случаи, имената и несъществените им характеристики са променени, за да се запази тайната на личността.Някои събития са съкратени заради яснота и стегнатост.Но събитията са истински и всички заинтересовани да ги прочетат, ще видят ясното отражение на случилото се и истините, които могат да се научат от него.