Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Бягство към Бога Джим Хонбергер с Тим и Джули Канутесън, ЕПИЛОГ

Почти седемнадесет години изминаха откакто се преместихме в планината. Нашите малко момчета пораснаха, след това станаха тинейджъри, и така до днес, когато са вече пълнолетни млади мъже. Перспективата на времето сега ми позволява да погледна назад в последните две десетилетия на моя живот, които са фокусът на тази книга. От времето, когато съобщихме плановете си за преместване в планината, имаше хора, които казваха, че това не е практично. Когато заявихме, че целта ни е да осигурим на нашите момчета най-доброто и да ги предпазим от всичко останало, те ни заявиха, че това е невъзможно. Казваха, че целите ни са високи и не могат да се постигнат!
С течение на времето, мога да кажа определено, че това може да се постигне! И всичко това действа! Програмата, която си поставихме – да намерим Бога и да се приближим до Него като семейство – работи абсолютно! Не препоръчвам нищо, което не ни беше подействало. Но хората продължаваха да казват: “Почакайте докато момчетата станат тинейджъри, тогава ще се разбунтуват върху вашия начин на живот.” По-късно, когато те видяха, че синовете ни преминаха тази възраст без да се бунтуват, промениха монотонната песен: “Почакайте докато станат пълнолетни.” Днес те са пълнолетни и ние дори не забелязваме гласовете “против”, понеже знаем какво направихме да работи. И то ще работи и за вас, независимо дали живеете в планината или просто искате да се преместите на по-тихо място, за да приложите същите принципи сега.
Днес Матю и Андрю са успяващи служители по продажби на провинциални и планински недвижими
имоти. Характерите им, старателно оформяни в планината, привлякоха вниманието на много от техните
клиенти. Мнозина се свързаха с мен, за да узнаят как в света сме успели да възпитаваме такива явно
отличаващи се от другите млади мъже. Тайната е проста. Сали и аз не сме ги възпитали. Позволихме Бог
да извърши това чрез нашето сътрудничество с Него. Затова, докато се радваме на техните успехи,
постоянно смирено признаваме, че единствено чрез Божията благодат нашето семейство постигна такива
резултати.
По време на писането на тази книга, четиримата продължаваме да живеем в нашия малък дом близо до националния парк Гласиер. Момчетата вършат своята работа извън дома и имат офис и в града. Те все още харесват и се радват на компанията на родителите си. Ако общуването ни днес е по-сладко, то е защото всички знаем, че времето ни да бъдем заедно ще свърши някой ден. Скоро момчетата ще се оженят и ще си създадат свои семейства. Няма да съжаляваме. Те са готови, също и ние. Сали, моята кралица и аз стоим готови да ги насърчаваме през всеки етап на живота, за който имаме привилегията да свидетелстваме, дотогава докато се радваме на нашето време.
След като Бог ме призова за пълно служене ние създадохме не правителствена организация “Международно възстановяване” с друго семейство, което също се определи да следва Бога напълно. Това не правителствено служене е посветено на обучение на другите как да открият и живеят практическо евангелие, така че то да може да преобрази и възстанови техните бракове и семейства, така както направи с нашите. Ние истински вярваме, че най-важното в Христовото евангелие е възстановяването.
Какво бихме казали за бъдещето? Достигнахме ли всичко, което си поставихме да изпълним в брака, за да не бъде втори за никой и научихме ли се да ходим с Бога? Да, и осъществихме целта си да възпитаме нашите синове като истински християни.
Но това е само загатване за бъдещето. Като тийнейджър Матю беше запленен от идеята за откриване на скрит езерен път обратно в канадската планинска област. Това стана негова мечта, негова цел и остана с него през годините. Накрая той постигна целта си и след време ние се върнахме в цивилизацията, където той вече мисли за нови области за изследване, за нови приключенски преживявания.
Така със Сали виждаме как бъдещото изпълнение на една мечта не замъглява изгледа на следващата. Изкачването на една височина само открива още и по-големи височини за преодоляване. В нас гори желанието да видим какво се намира зад следващия хълм. Преживяванията на християнския живот са насочени винаги нагоре. Ще има винаги нови височини на себе предаване и изследване на нови дълбочини за умиране на себелюбието. Всяко ново преживяване носи увеличени отговорности и повече радости в присъствието на Христос, нашия постоянен Спътник.
Да бъдете и вие доведени до бягство към Бога и да бъдете все повече прилепени към Него е моето пожелание, моята молитва и моето сърдечно желание. Амин.

Разговор с Джим Хонбергер

Въпрос: Когато в началото осъзнахте, че във вашата духовна опитност нещо не е наред, какво ви доведе до решението, че отговорът ще бъде простия начин на живот?
Хонбергер: Не бях израснал във вярата, в която съм понастоящем. След като дойдохме в Божията църква на остатъка, станахме твърде активни в споделяне на истините, които ни доведоха в нея. Но започнах да откривам, че много от християнските ми опитности бяха само външни – църковно богослужение, даване на библейски уроци и др. Станах главен старейшина в църквата. Проповядвах и бях включен в църковния живот малко повече от три години. Но една вечер се върнах у дома и между Сали и мен се разгоря истинска битка. Моите синове – единият тригодишен, а другият – петгодишен, се разплакаха. Те не знаеха как ще продължи тя, бяха много малки да разберат. Сали излезе да се поразходи в огромния ни двор и когато се върна, аз само й казах: “Скъпа, ще продължава ли това?” По-късно позвъних в службата (По това време бях собственик на застрахователна агенция.). Казах на служителите си, че ще си взема 10 дни отпуск. Заедно със Сали поехме с нашия фургон към езерото Имп в хълмистата част на полуострова Мичиган и прекарахме 10 дни в преоценка на нашия живот.
Когато двамата се запознахме, бяхме силно влюбени. Имам в предвид преживяването на красива романтика. Но след като се ожениехме, ние просто отскочихме върху въртележката на брачния живот, такъв какъвто е в света — гигантско еднообразно надбягване. Мислехме, че ще бъдем щастливи, ако имаме по-голям дом. Сменихме три къщи. И вече имахме дом, целият от кедър, с огромен двор и малко езеро. Бях главен старейшина, много активен в обществото, но живеехме отдалечени един от друг. Имахме хубави коли и висок доход. Но между нас имаше реален разяждащ процес и единственото нещо, което нямахме беше истинската обич помежду ни. Налице бяха всички уловки, които за “другите” бяха успех, но ние бяхме неуспяли.
Когато преоценявахме себе си през онези десет дни започнахме да гледаме на другите в моята кариера. Гледахме на другите в църквата, не от критична гледна точка, не посочвайки ги с пръст, но гледайки какво можем да научим от тях, но ние не харесвахме това, което виждахме. Решихме, че успехът не беше в посоката, в която вървяхме. Трябваше да преосмислим нашето време (единственото нещо, което нямахме тогава беше времето) и да го използваме в истинско откриване на ходенето с Бога, а не в откриване на просто истината и не просто на църквата. И тогава издигнахме брака си и децата си като най-важни. И така, знаехме, че трябва да изоставим тази бясна скорост, тази въртележка, върху която сме в Съединените щати. Разбира се и Европа е върху нея, Австралия, Канада и Англия също са там – не е само в Щатите.
Въпрос: Много хора, които са също върху забързаният път, не могат да живеят живот, подобен на описания от вас. Те живеят в предградия, квартали или в града, с много малко тревни площи. Макар че казвате, че трябва да слезем от въртележката, вашият случай ми се струва като идилия с този красив собствен дом върху огромна площ. Звучи ми повече като дом за почивка, отколкото такъв с който мнозина се задоволяват, когато живеят в града и работят по 50-80 часа на седмица.
Хонбергер: Много хора са ми казвали: “Добре, всеки ли трябва да се премести в планината, за да постигне това, за което говорите?” И моят отговор, особено гледайки назад след 18 години, е, че аз вярвам че всеки един от нас се нуждае от преживяване в пустинята, но не е нужно да ходите в пустинята, за да го постигнете. Трябва да се научите да контролирате това, което идва в живота. Независимо дали това е в апартамент в Чикаго, или сте в Ню Йорк или живеете в малък град или в село. Наблюдавал съм много хора, които се опитват да следват метода, преместват се на село и всъщност правят живота си по-лош от преди. Те, подобно на нас, всъщност пренася! начина на живот от големия град в малкия. Въпрос: Говорите за вашето сутрешно духовно посвещение и за разговор с Бога в продължение на 2 часа и 30 минути. Някои хора ще кажат, че това е много добре за вас, който живее в планината, но какво да направят останалите, които живеят в Лос Анжелис, или в Торонто, или в Индианаполис? Хонбергер: Добре, нека ви отговоря. Бяхме активни в в този вид служене – участие в семинари, в евангелизационни събирания, в пътувания — за няколко години, и най голямата грешка, която хората правят е да следват методите. Методът, който трябва винаги да следвате е да се откажете от шофьорското място – на него позволете да бъде Бог. , Въпрос: Това ли е основният метод?
Хонбергер: Това е методът. А какво правят хората – те са чули какво вие правите, за да възпитате децата си, или как вие общувате със съпругата си, или че вие сте се преместили в малък град и те се опитват да го повторят. Но това не им действа. И причината за това е, че те все още държат контрола на нещата в свои ръце.
Вижте, борбата, която Бог има със Своя народ е, че те контролират нещата. Това е подхода на човечеството. Когато Луцифер искаше да контролира се яви проблем, затова аз не мога да кажа достатъчно ясно на хората, че преместването в планината няма да им подейства. Понеже има много племена в Африка, които живеят в много по-пустинни места отколкото това на Хонбергер. И въпреки това те не са под влиянието на Святия Дух. Преместването може да помогне и всички можем да имаме полза да живеем на тихо място, но хората се опитват да направят преместването отговора, докато то е само средство.
Методът е прост: Джим Хонбергер трябва да си научи как да предава контрола на собственото си “аз” в настоящия момент, и след това да поддържа това предаване чрез влиянието на Божия дух върху съвестта, позволявайки на Бог да контролира всичко през целия ден. Това е накратко християнския живот. Въпрос: А двата и половина часа?
Хонбергер: Тях аз наричам десятъка от моето време. Сега повечето хора не могат да имат този вид време. Това е реалността и аз трябва да постъпвам според нея. Но когато аз продадох всичко и се преместих в Монтана, имах това време. Имах възможност, която се различаваше от тази на мнозинството. И тогава казах на Господа: “Ще посветя това време на Теб.” Но идеята не е в продължителността от време. Същността е: какво ще изпълня, какво ще постигна през това време. Това е на което искам да наблегна. То е подобно на ходенето по опънато въже. Когато някой за първи път се учи да ходи по него, са нужни дни, за да се научи, но веднъж щом се научи, може да го прави само за минути. И в известна степен това е истина и за нашето ходене с Бога. Въпросът не е в продължителността или колко много четем, той е дали вие сте предали ръководството и водачеството на Исус, дали сте признали, че Той е Който контролира всичко и дали сте готови през това време с Господа да ориентирате вашите мисли, думи и неща които ще вършите този ден с Исус. Ако можете да осъществите това за половин час, отделете го! Ако ви отнема 3 часа и 30 минути, отделете ги! Ако вие можете да постигнете всичко това за 15 минути, отделете ги!
Въпрос: искате ли да кажете с това, че ако себелюбието е под контрол, няма значение колко време се молите или изучавате Писанието?
Хонбергер: Радостен съм, че поставихте този въпрос. Някои хора мислят, че ако те отделят 2 часа и 30 минути или колкото и да е време, тогава те са християни. Но това не е истина. Понеже те могат да бъдат под контрол само за тези 2 часа и половина. Има ли в това смисъл? Познавам много мъже, които са станали ученици на Библията и прекарват с Господа 3, 4, 5 часа, но след това се отнасят зле със своите съпруги. Християнството се простира отвъд простото умствено издигане към истината и включва предаването на изборите на волята на Христос.
Въпрос: Вашето служене ви свързва с всички от църквата – и консерватори и либерали. Как служите ефективно на тези две групи?
Хонбергер: Ако мога да опиша това, бих казал, че консервативните църковни членове скачат срещу либералните членове, тъй като теологията им не е напълно еднаква с тяхната. Но в повечето случаи се себелюбиви. И либералните членове скачат против консервативните понеже са били критикувани, горди и надути. И в повечето случаи те са себелюбиви. Бог казва: “Слушайте вие консерватори и либерали. Имате един и същ проблем. Аз искам да бъдете ръководени от Божия Дух.”
Канени сме на различни срещи, тъй като желанието ни е да спасим хората от самите тях, не от стремящи се една срещу друга групи, или от консерватори, или от сепаратисти. Те не са неприятелят. Той е в нашите собствени сърца! Какво добро се прави ако на всеки кажете за презокеанския звяр, а звярът все още властва в собственото ви сърце? Затова когато се срещаме с такива консервативни групи и те издигнат знамението за звяра и неговата сила им казвам: “Може ли да дойде съпругата ви тук и да я попитам дали звярът в сърцето ви все още властва в дома ви?” Ако той е там скъсайте вашите афиши. Забравете да издигате звяра от Откровението и числото 666 и се научете да се справяте със звяра във вашето сърце!”
Така вестта, която носим преминава през политическите бариери, които днес съществуват. Въпрос: Има ли групи на които няма да служите?
Хонбергер: Вярвам, че ако ние имаме евангелието, ние трябва да го занесем на онези, които го нямат. Когато президентите на конференцията ми звънят и ме казват: “Виждаме, че говорите за онова особено служение. Бихме ви помолили да не отивате там.” Аз им отговарям: “Мислите ли, че имам евангелието?” Те отговарят: “Да.” “Добре, тогава как онези хора ще го имат и те?” Защото ако реално притежавате евангелието, ще намерите начин да го занесете и до онези хора, които са с различни житейски опитности, а не просто да ги отделите.
На едно от нашите лагерни събрания за семейството имаше 500 човека, 100 от които не бяха с нашата вяра. Беше разгласено с афиши, във вестниците, по бензиностанциите. И някои жени (от света) бяха дошли на събранията с три-четвърти панталони, с високи токове, с по — изрязани деколтета. И една група от силно консервативни членове дойдоха при мен, облечени в много консервативни дрехи и ми казаха: “Брат Хонбергер, искаме да съобщим за стандарта на облеклото на това лагерно събрание.” “Защо?”-попитах аз. И те ми отговориха: “Виждате ли онази жена там?” – “Да виждам я.” “Ето защо. Тя ни отнема вниманието.” Тогава аз казах: “Вие, джентълмени искам да разберете откъде идвам аз. Ще ви го кажа колкото се може по-просто. Ако тя дойде в банския си костюм тя е добре дошла на събранията ми. Защото аз съм след нейното сърце, а не след нейното облекло. И ако ние доведем сърцето й във връзка с Исусовото сърце, за останалото ще се погрижи Той.” Това е моето разбиране. Въпрос: Тази книга е написана на необикновено място, нали?
Хонбергер: Отидох на остров Сейнт Кройкс за един месец, за да я напиша. Аз не съм писател. Английският език беше нещо, което ме тормозеше през моите ученически години. Моята майка ми казваше да внимавам, но аз отговарях: “Мамо, аз няма да използвам тази материя.” Колко малко съм знаел тогава.
Опитах се да пиша тази книга, и за започнах, разпределих я по глави и загубих връзката между тях. Накрая казах: “Господи, нуждая се от време, в което никой да не ме безпокои. Може ли Ти да ми го осигуриш?” И един мъж, на когото моят син беше продал някакъв имот – много богат човек, който не е от нашата деноминация ми позвъни: Той каза: “Вашият син. Как го възпитахте? Не съм срещал в бизнеса никой като него, а той е само на 21 години. Мога ли да дойда и да ви гостувам?”
Този мъж беше собственик на банка, кредитор по ипотека на магазини и на имоти в различни места. Имаше и собствена вила на острова в северозападната му част, където имаше много добри условия за водолазен спорт.
Когато започна да говори с мен и ме попита за някои мои затруднения, аз му казах: “Знаете, че се опитвам да напиша тази книга.” И той ми предложи: “Ако се нуждаеш от спокойно време, защо не използваш моята вила?” “Къде е тя?” – попитах аз. “На остров Сейнт Кройкс.”
И тогава Господ ми осигури безплатно пътуване на мен и моето семейство. Отидохме там за един месец. Пишех всяка сутрин, а през следобедите се занимавахме с водолазен спорт. Въпрос: Хвала на Господа: какъв начин да се напише книга!
Хонбергер: Не можете да повярвате. Разделил съм я на 130 стъпки и знаете ли какво правеше умът ми? Въобще не можете да оставите нещо когато умът ви го дава и връзката сама идва. Бях под водата, когато можех да видя *** и моят ум написа глава 7. аз се движех в цялата тази красота, а моят ум все още пишеше книгата.
Въпрос: Джим, имате серии от проповеди на касети и в списания. От къде могат хората да ги заявят? Хонбергер: Empowered Living Ministries, 157 Turtle Mountain Rd, Kolispell, Ml 59901. (877) 755-8300. Te могат също да ги поръчат и на нашия уебсайт: www.empovveredlivingministries.org
Въпрос: Последен въпрос. Какво бихте казали Джим, кой е най-големият личен урок, който научихте от вашата “пустинна” опитност?
Хонбергер: Да. Аз се 1гуждая от Исус всеки миг, всеки час, всеки ден. И ако за момент се отделя от Него, падам обратно на старите пътища. Бих желал да го илюстрирам – не зная дали вие някога сте се изкачвали с въже по скала. Но ако вие забиете здраво въжето върху скалата, докато се държите за него сте в безопасност. Но ако го изпуснете, какво става? Същото е и с християнския живот. Разбрах, че християнството е повече от принадлежност към истинската църква и живеене на здравословен живот, или от живеене в пустинята, или от познанието за звяра и зверовете от книгите Даниил и Откровение, повече от знанието за пророчествата и Второто пришествие. Това, което е същността на християнството е държането на онова въже, което е Исус. И аз мога безопасно да се изкачвам в този свят докато продължавам да се държа за Исус. Молитвата ми е да дойда до това място в моя християнски живот и да избера никога да не се отделям от него.