Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Бягство към Бога Джим Хонбергер с Тим и Джули Канутесън, ГЛАВА 6, ДА ВИЖДАМЕ НЕВИДИМИЯ

“…Защото издържа като човек, който вижда Невидимия!”(Евреи 11:24)

След битката при Гетисбърг, генерал Робърт Ли, случайно срещнал офицер, който анализирал някои от грешките при Гетисбърг.
Млади човече- казал Ли- Защо не ми казахте това преди сражението? Дори и такъв невеж човек като мене може да види всичко това сега!
Повечето от нас приемат предпоставката на Ли, че двадесет на двадесет от събитията, които са се случили, са неизбежна част на живота ни, но все пак има някои особени спомени. Неудобни спомени за това, което можеше да бъде… ако само.Ако само знаехме тогава, каквото знаем сега. Кой от нас може да погледне назад в историята на живота си без угризение на съвестта си и без болка за сторените грешки или за чувствата на съжаление? За погрешните усилия да съдим другите, за пропуснатите благословения, за изгубените възможности? Дори и когато четете тези редове, минутите преминават една след друга във вечността, оставяйки следа след като бъдат записани, и които ще видим отново в бъдещето. Ще бъде ли вашата бъдеща история така изпълнена със съжаление, както миналото ви?
Приятели, уверявам ви, има път, който мога да ви покажа чрез филма за моя живот като християнин. Никой не ме е научил на това, което споделям с вас. То ми отне години- буквални години-на трудности и пропуски и на много грешки докато си представя и начертая всеки един от принципите. Досега разбрахте, че аз не бях удовлетворен само от интелектуалното знание, но желаех истина, която има практическо приложение в живота ми. Надявам се да може да запаля същото желание и у вас. Това ме стимулира, тъй като религия, отделена от прилагането й всеки ден, всъщност всяка минута в живота, е почти безполезна.
В ранната християнска църква, религията беше жива и силна. Тя променяше живота така пълно, че хората бяха изпълнени със страхопочитание. Беше религия със сила.
А в наши дни намалява членството в църквата и се пренебрегва причината за нейното съществуване. Защо в църквите, във всички християнски църкви, има толкова ново повярвали, които се отделят от тях с възмущение? Защо само малцина от младите в църквите изглежда да се държат здраво за вярата? Защо религията прави само малко различие в броя на разводите сред християнските семейства, сравнени с тези в света? Казано честно, ще спрете ли да си задавате такива въпроси?
Църковните ръководители имат отговори и те са родените твърде много програми, отнасящи се до тези слаби страни. Почти всяка една е тъжен провал! Защо? Защото те се опитват да се справят със симптомите, а не със самия проблем. Голямата загуба в християнството е, че само малко, много малко от онези които изповядват, че са християни (много малко даже от служителите) са завладени от евангелие, способно да преобразява цялостния им живот.
Това бе смело твърдение. Позволете ми да го покажа нагледно!
Веднъж бях поканен да говоря пред група служители. Аз съм най-обикновен проповедник-мирянин, а не професионален служител. Какво трябваше да кажа когато се обръщах към “експерти”? Когато застанах на подиума, казах: “Желая всеки път когато служителят застане на амвона, голям екран да се спусне надолу зад него и да показва как той е постъпвал през миналата седмица- в дома с децата си и жена си, как е отговарял на изкушенията и трудностите. Бихте ли станали и проповядвали при тези условия?”
- Не!- отговориха служителите.
- Тогава, приятели, вие не сте открили евангелието.
Исус не би имал никакъв проблем при такова условие. Той знаеше, че Неговите дела бяха така справедливи и чисти, както и доктрините Му.
Историята на ранната църква е записана в книгата “Деяния на апостолите”. Делата, не доктрините, нито вярванията, нито проповедите на апостолите, но делата- това бе знака на истинското евангелие. Защото “… по плодовете им ще ги познаете!”-Матей 7:20
Скъпи читателю, желаеш ли да бъдеш поставен пред такъв критичен поглед, пред такова внимателно изследване? Ако не, тогава ще те поканя да направиш нещо различно с тази книга, отколкото си правил, с която и да е друга, която си чел. Това, което държите в ръцете е книга, с която може да се изработи проект, който ще трябва да изградиш в живота си. Тя е за теб, читателят, за да вземеш опитностите описани тук, и да ги обмислиш, да размишляваш над тях, да ги усвоиш в практически аспект, докато те станат твои собствени.
Изисква се твърде малко от теб, за да живееш такъв живот. Нужно е само да развиеш усещането си за Божието присъствие с теб през целия ден и тогава трябва да бъдеш мотивиран да действаш под Негово ръководство. Много е просто-внимавай и виж!
Една вечер ми позвъни мъж, с когото се бях запознал преди няколко години. Той и семейството му ни посетиха, за да видят нашия планински дом и начина ни на живот. Споделихме с тях практическото евангелие, което прилагахме в живота си, но те просто не се интересуваха от него. Сега този мъж ми каза по телефона:”Джим, бих искал твоето семейство да ни гостува в края на седмицата. Зная, че вие сте разбрали практическото евангелие, а ние се нуждаем от помощ за семейството и брака ни!” Казах му, че ще се моля за това. В последствие, след като почувствах, че имам Божието одобрение да го направя, позвъних на Роб и ние уточнихме датата на посещението.
-* След като пристигнахме вечерта в петък, Роб ме помоли да се поразходя с него. Знаете ли, той не ми беше казал цялата история. Роб не предвиждаше, че съдията ще каже:”Всичко е свършено!” Само малко преди да ми позвъни, жена му бе казал, че тя се разделя с него. Била много ядосана.Почти всичко си отивало.Не били останали никакви чувства.Тя планирала да го остави и да вземе децата със себе си.Роб я попитал дали иска да остане,ако той се промени.Жена му се съгласила, ако той действително се промени, тя да остане.Така че Роб имаше уикенд, през който да се промени, ако искаше да спаси брака си.
- Роб – казах веднага щом той ми разказа цялата история. Бог, Когото опознах в планината, -Негово евангелие, е така мощно и аз ти гарантирам, че можеш да станеш ново създание в Христос до неделя.Но, Роб – продължих аз – не мога да ти гарантирам, че твоята жена няма да те остави!”
- Добре, какво трябва да направя?- попита той.
- Просто вземи един текст от Свещеното писание и го приложи за живота си.Този текст се намира в посланието на апЛков 1:19″…нека всеки човек да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи.”
Роб ме погледна и с цялото си изражение казваше: “Така ли?”То бе такова, като че ли говореше: “Толкова пъти съм го чел, и това предполага ли, че ще спаси брака ми?”
Да, това е проблемът, който мнозина от нас имат с Писанията.Четем ги и продължаваме по пътя си, без никога да спрем и да размислим какво практическо приложение имат те за живота ни.
Аз продължих: “Роб, какво според теб означава всеки човек да бъде бърз да слуша?”Това означава, че ти трябва да развиеш у себе си нюх към Бoжия глас, усещане за Божието присъствие с теб през целия ден.Това че, за първи път в живота си, ще трябва да оставиш някой друг да ръководи действията ти. Ще трябва да се научиш да изследваш всяка ситуация и да я филтрираш, да отделиш това, което знаеш и виждаш чрез невидимия Бог, Който знае това, което ти не знаеш.”
“Всичко в този свят е планирано да се прилага чрез вяра в невидимия Бог. Видимият свят е врага на невидимия Бог. Светът вдига глъчка за вниманието ти, изградено от чувствата ти и иска настойчиво да го слушаш.Но ти ще трябва да превъзмогнеш този навик и вместо него да слушаш Божия глас”.И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което… ще казва:Този е пътят, вървете по него(Исая 30:21)
Роб нямаше навика да пречиства думите си.Всъщност това бе основната причина да бъде в затруднено положение с жена си.Можех да си обясня — защото и аз съм бил в същото състояние — но сега можех да говоря като човек, видял разликата, която този пречистващ процес извършва.
Спомням си, че една сутрин работех в гаража, където почиствах и наточвах един от верижните си триони. След като го напълних с газ и масло, го поставих на мястото му, готов да бъде използван в бъдеще.Радвах се на стореното с моите ръце, но не обичам мириса на бензин по ръцете си, затова преди да се захвана с друга работа, отидох до задната врата на дома ни, която е близо до банята, за да измия ръцете си. Насапунисайки ръцете си, чувствах се щастлив от добрия ден, който имах с Господа.”Какво правиш, скъпи?”-чу се нежен глас от към вратата. Обърнах се да видя Сали, която гледаше към мен.Изведнъж почувствах нещо да се надига в мен, готвейки се да изрече:”Какво искаш да кажеш? Не виждаш ли, че си мия ръцете.Това е глупав въпрос!”
Във миналото бих казал всичко това, дори много повече.Моят брак би пострадал.Но когато тялото ми се надигаше, аз чух тихия глас на Бога да ми казва:”Постъпи нежно Джим!” Кой глас трябваше да послушам, гласът на тялото, който искаше да възроптая за глупавия въпрос на жена ми или Божия глас?Толкова съм благодарен, че избрах да кажа:”Мия си ръцете, скъпа!”
Добре, скъпи. Аз просто исках да видя как преминава твоя ден – моята мила жена отговори, без да се нарушава хармонията между нас.
Мъже, защо след като сме се оженили за своите съпруги, искаме да вършат всичко и да изразяват всичко точно както ние искаме?Нужно е да разберем, че в нашите съпруги Бог е вложил красиво различие и баланс в живота.Не бих изразил запитването по същия начин, както тя го направи, но истинската причина, поради която бях привлечен към моята съпруга беше, че мисли, действа, гледа и дори помирисва по друг начин различен от моя. Това, джентълмени, е добра вест!
Така че, искам да знаете, всички вие мъже, че моят брак – по-важното, моето отношение към чудесния човек, за когото съм се оженил – рязко се промени, когото веднъж за винаги разбрах и научих да пазя тези различия.Ако искате да подобрите своя брак, научете се да култивирате у себе си усещането за Божието присъствие с вас и да отговаряте на това.То действа всеки път, но Роб все още не беше го открил.
“А сега, Роб, нека да погледнем към последната част на текста – продължих аз – “бавен да се гневи”, означава, че дори когато нашите съпруги и деца ни провокират, ние избираме да останем в Исус и позволяваме на Светия Дух да ни ръководи и контролира вместо пристъпите на гняв, както много често те са правили това в миналото.Избираме да предадем гневните чувства на Бога и да оставим Той да ги премахне от нашия живот преди те да са наранили тези, които обичаме.
Роб и аз се разхождахме дълго – разходка, която беше придружена със сълзи.Тази нощ той си легна с много мисли в главата.Така започна един от най-удивителните уикенди, които някога съм преживявал.
Когато се събудихме на другия ден, се питах дали той ще продължи.Молих се за тази двойка, на която никой човек не можеше да помогне, но с която Всемогъщия Бог се бореше.Тази сутрин имаше прекрасна закуска и когато седнахме на масата забелязах, че пред Роб имаше голяма купа овесена каша, от която се издигаше пара.След като благодарихме на Бога за храната, Роб стана и започна да сервира закуската.Сервирането изглеждаше да бъде първото променено отношение, извиращо от него.
Стоях в очакване да видя дали Роб бе отсял и пречистил своите действия чрез Бога, когато той изведнъж спря сервирането, но след мигновена пауза подаде купата на моя син.След това сервира на другия ми син, на жена ми, на мен, на неговата съпруга и на децата си.Докато вършеше това, аз тайничко погледнах към жена му.Тя гледаше съпруга си с широко отворени уста.Знаете ли, искрено вярвах, че през целия им съвместен живот, това бе първият й случай да вижда Роб да сервира на някой друг, освен на себе си.Роб беше станал бърз да слуша.Божият Дух се бе разкрил на съвестта му и той бе започнал да се сътрудничи на Този, който е невидим..
Малко по-късно, по време на закуската, неговата пет годишна дъщеря започна да тича из стаите невъздържано – като казвам невъздържано, имам предвид, че тя пречеше на баща си, когато той говореше.Дали Роб си спомняше какво говорихме предната вечер относно това да бъде бавен да говори и бавен да се гневи?Това наистина си беше естествена наклонност на Роб и той я демонстрира като смъмри дъщеря си грубо и гневно.Изведнъж той спря.Никога не съм виждал някой да прави това, което той направи – просто наведе главата си надолу пред всички нас за момент и след като отново погледна дъщеря си, погледът му беше изпълнен с Божия Дух и всеки можеше да види разликата.Отново погледнах към жена му и я видях учудена от промените в нейния “безнадежден” съпруг.Стоях и гледах всичко това, но дори и аз трудно повярвах на контраста.
Виждах живота на този мъж да се преобразява пред очите ми.Невидимия Бог ръководеше и поучаваше провала му като съпруг и оставайки този процес Роб изработваше спасението си със страх и трепет.”Изработвайте спасението си със страх и трепет.Защото Бог е, Който според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.”(Филипяни 2:12,13)
Бих желал да споделя с вас преживяването през целия уикенд, който протичаше все в тази посока.Беше прекрасно!Накрая по време на дискусията ни почти в края на уикенда, Роб имаше възможността да се освободи от една от несправедливостите, упражнявани към жена му.Това беше просто малък, мил сарказъм, на който се смее, но жена му я заболя и тя заплака, тъй като удара бе насочен към нея. А това бе продължавало с години.На края то така я бе закоравяло, че не бяха й останали никакви чувства и тя искаше да се разведе.След тишината, която последва след неговата необмислена шега, Роб погледна към жена си и откровено извика:”Защо ти направих това?Правил съм го през целия ни семеен живот.Ще ми простиш ли?”Бихте могли да си представите угризенията на съвестта и себе ненавиждането, изписани на лицето му .Жена му заплака силно, защото в крайна сметка, тя бе затворникът на надеждата. В неделя следобед четиримата възрастни останахме сами.Исках да узная, какво щеше да направи жена му.Щеше ли да го остави?Не, тя бе решила да остане.
“Виждам малък проблясък на надежда, че нещата ще заработят.” – отговори тя.Оставихме ти със светлата надежда за бъдещето, но също и с мисълта, колко лесно Сатана може да преобърне новото преживяване. Надеждата е всичко, което мнозина желаят, дори само проблясък на надежда, че нещата ще заработят, независимо дали проблема е лошо протичащия брак или самотния родител или нещо съвсем различно от това.
Мойсей също имаше проблеми.Беше натоварен с ръководството на целия народ от упорити и себе уповаващи личности, които вървяха към Обещаната земя.Не бих пожелал такава работа на никого!Но Мойсей “…издържа като човек, който вижда Невидимия.”(Евреи 11:27). Той се научи да вижда видимите неща – липсата на храна, нямането на вода, змиите, идолопоклонството – чрез
очите на невидимия Бог.Когато направи това, всички проблеми потънаха в мрак.Нищо не бе трудно и невъзможно за Бога.Ако развиваме у себе си това усещане и доверие в Него, Който знае и вижда всичко бихме видели по-добре Божията ръка във всичко, което се случва в живота ни,
След повече от две години в планината, узнах, че може би ще си намеря някаква работа, без обаче да ми е ясно, какво ще трябва да работя.Вярвах, че моят Небесен Баща знаеше, какво трябваше да правя аз.Но, това беше още в началото на моята опитност и преживявах трудно време за следване на Неговото водителство.Бог трябваше да бъде настойчив, за да привлече вниманието ми.
Докато изпълнявах някои поръчки в града, така се случи, че минах покрай собственика на службата за недвижими имоти. Бяхме работили с Пол, когато за първи път обмисляхме решението си да се преместим в Монтана.Макар и да не бе в състояние да ни помогне, той беше приятелски настроен, нещо типично за жителите на западните щати.Сега той ме посрещна топло и каза:”3наеш ли, напоследък си мисля за теб.Смятам да разширя службата, свързана със земеделска и планинска собственост и мисля да те наема да работиш с мене.” Благодарих му, но отхвърлих идеята му.В края на краищата голяма част от живота си бях прекарал в продажби и знаех, че продажбата на недвижими имоти изискваше много време, прекарано в офиса и в участие в съвещания по продажби.Трябваше да получа лиценз, а и не можех да продавам имоти без телефон.По онова време, единствената телефонна връзка в нашата долина бе радиотелефона, който бе толкова скъп, че нямаше смисъл да се мисли за него.
Но идеята не си отиде напълно и скоро започна да се появява всеки път, когато отивах в града и
виждах Пол в магазина или на улицата и той винаги ме насърчаваше да помисля за работата при
него.Накрая се съгласих да се срещна с него и да поговорим за възможностите.Все още бях сигурен, че
тази работа бе загуба на време, но ставаше ясно, че Пол не може да се откаже докато не му представя
колко не практична беше тази идея. )
Скоро аз и Сали седяхме срещу Пол в неговия офис.
И така, какво те смущава да започнеш работа при мен, Джим?
Добре – започнах аз – нямам нужния лиценз.Трябва да заплатиш всички разходи за моето обучение, включително за учебниците и за изпитите. Пол кимна с глава и аз продължих.
Когато дойдох в планината работих много усилено, за да придобия контрол над времето си.Ако аз ще участвам в управителния съвет, трябва да ми обещаеш, че няма да присъствам на никакви съвещания.Трябва да бъда оставен да работя много или толкова малко, колкото аз желая.Трябва да ми плащаш всички осигуровки и разходите за реклама.
Това ли е всичко, което искаш, Джим? ‘
Не! Нужно е да заплатиш поставянето на радиотелефон в дома ми и разходите по него. Това ли е? — попита той. Да – отговорих аз.
Добре, с едва прикрит триумф той бръкна в бюрото си, извади два големи учебника и ми ги подаде.Разбрах, че държах ръководства за вземане на изпити за лиценз.
Ти си луд- успях неясно да кажа. Предлагах му най-лошите неща в света. Никой бизнесмен нямаше да вложи пари без гаранция за тяхната възвращаемост. Пол само се усмихна и каза:
Уведоми ме кога си готов за изпита.
Едва по-късно бях разбрал, че Пол бе проверил как се справям с работата, като се бе свързал с някои свои колеги в Уископсин. Те му бяха казали:”Джим върши най-добрата работа сам. Просто го остави сам и той ще върши всичко добре,”
Със закъснение разбрах, че Бог бе променил събитията и се опитваше да привлече вниманието ми. Реших, че единствения възможен начин за мен беше да подхождам към продажбата на недвижими имоти, по който се Опитвах да подхождам към целия си живот.Винаги се питах:”Господи, какво желаеш да направя сега?” Затова, когато се срещах с клиент се обръщах към Бога да ме ръководи в избора ми на собственост, която да му покажа. И Господ благославяше моята зависимост от Него.
Бях казал на Пол, че е луд, но беше ли наистина такъв? Скоро станах служител номер едно в общия брутен приход и службата ни зае първото място в щата. Помислете си, ако бях отхвърлил идеята за работа по продажба на недвижими имоти. Независимостта от Бога винаги е била проклятие в живота на Джим Хонбергер. Научавах се ден след ден да ставам все по-малко зависим и уверен в собственото си ръководство. Молих се Господ да ме направи по-чувствителен към ръководството на Неговия Дух. За нещастие, аз съм така бавен да се научавам, че понякога се отчайвам дали ще се науча изобщо. Виждате ли, Бог желае да ръководи всеки един от нас по пътя на живота ,но понякога Неговото ръководство не ни се струва така осезателно , освен ако не погледнем назад в миналото.
Джим, ще се изкачиш ли до парника и да го затвориш за през нощта преди да отидеш на разходка? -ме попита Сали една вечер.
Разбира се – отговорих аз и се заизкачвах към него.Той трябваше да се проветрява през топлото време, за да не става задушно в него.Но нощите в планината дори и през лятото, ставаха студени и за това отдушниците трябваше да се затварят, за да се запазят нежните растения.Беше шест часа вечерта, когато свърших работата по парника.Обикновено вечер се разхождах край реката.Това ми помагаше да се разведря и да си почина преди нашето семейно време в шест часа и тридесет минути.Тази вечер промених разходката си и вместо покрай реката реших да се разходя покрай задната част на нашето място.
Тръгвайки, почувствах следното внушение в ума си:”Джим, трябва да кажеш на жена си в каква посока ще вървиш.Можеш да бъдеш разкъсан от сива мечка.”Това ми се струваше толкова глупаво.Все пак бях в полезрението на дома си.Така че, аз го отхвърлих, но то отново се появи и отново аз го отхвърлих настрана, но се почувствах неспокоен и все още борещ се с него в ума си.
След като бях извървял два километра, стигнах до един малък остър склон на възвишението на нашето място, което наричахме тераса.След като започнах да слизам по склона, почувствах студ, който нямаше нищо общо с времето.
Оглеждайки се, видях женска мечка с мечета.Стоеше на хълбоците си на около стотина метра от лявата ми страна и гледаше втренчено право към мен.Когато по този начин те гледа мечка, тя не стои просто на мястото си и само да гледа.Тъй като мечките не виждат достатъчно добре, те се отместват малко назад или малко напред, за да фокусират и да насочат погледа си точно към вас.Това е най-обърканото и страшно преживяване, което можете да си представите.Когато гледах към мечката, в съзнанието ми изпъкна отчетливо библейската история за пророк Елисей и присмиващите му се деца, които Бог наказа с две мечки.Те „нашляпаха”, така да се каже, четиридесет и две деца.Не можех да помогна, но се питах дали и аз трябваше да бъда нашляпан в случай, че не послушам тихия и нежен глас на Божия Дух. Погледнах към близките дървета и си помислих:”По никакъв начин не мога да го направя освен това, интуитивно знаех, че трябваше да подходя към този видим проблем чрез силата на Невидимия. Исус казва:”Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме слушат”(Иоан 10:27).Осъзнавах, че не бе достатъчно да зная, че Бог ми говори.Не бе достатъчно и да осъзная, че Неговото решение е да ръководи живота ми.Трябваше да Го следвам и точно тук аз се бях провалил.Помолих се:”Господи, прости ми!Какво искаш да направя сега?”
“Тръгни надолу, към подножието на възвишението, за да не те достигне мечката и бързо върви към дома си!”Това бе внушението, което получих и аз тръгнах към подножието на възвишението и започнах бързо да се предвижвам към дома си.Но дори и в този момент, аз не се покорих напълно.Благодаря на Бога, че ни изоставя, когато просто не успяваме да слушаме.На какъв дълготърпелив Бог служим!
Моята майка често ми казваше:”Джим, това твое любопитство ще ти донесе голяма беда някой ден.”И докато тичах към подножието на това малко възвишение се питах какво ли прави мечката?Все пак нищо не бе захапало гърба ми докато тичах.Докато се покорих на внушението да се върна към дома си, обърнах гърба си на мечката, а аз мразех да бъда с гръб към една мечка.
Бях стигнал до половината път, когато реших да погледна какво прави мечката.Като погледнах назад видях я на мястото, където очаквах да бъде. Тя бе покачила мечетата си на едно дърво, те ревяха, но внимаваха в пътя на майка си, докато тя се занимаваше с мен. Оглеждайки се наоколо, аз я видях да стои на хълбоците си на мястото, което току що бях напуснал и гледаше право към мен.Познавах мечките достатъчно добре и това състояние означаваше, че тя щеше да връхлети върху мен.Но като чуваше своите мечета да реват върху дървото и запаления огън в очите й ми казваше, че не е доволна от мен.Погледнах към дома си и си казах:”Няма никакъв начин да стигна до него!”
Имате ли идея, колко бързо бяга сивата мечка?Те бягат много по-бързо от мен, даже с повече адреналин в кръвта си! В Псалом 34:6 се казва:”Този сиромах извика и Господ послуша и от всичките му неволи го избави!”На такъв Бог искам да служа!А вие?Бог, Който избавя онези, които викат към Него. В бедата се помолих:”Господи, ще се науча ли някога?” “Остани спокоен, Джим.Всичко ще завърши добре” Когато отново погледнах, видях мечката да слиза надолу като ревеше към мечетата си.Те знаеха как да се подчиняват и започнаха да тичат.Беше месец юни и те бяха все още много малки, като две пухкави топки, но в края на лятото щяха да пораснат достатъчно, за да станат по същия начин хищни и страшни като майка си.С мечетата край себе си, мечката още веднъж се обърна към мен и изрева с отвращение, преди всички те да тръгнат с лека походка към гората.
Преодоляването на навика да игнорираме невидимото присъствие на Господа, може да стане със силата на вярата.Развитието на духовното усещане би трябвало да бъде най-важната цел за ръководство в нелекия път на живота ни.
Аз не съм единствения, който страдам от трудностите, когато изгубя усещането си за вечно присъстващия Бог.Семейството ми също страда.Така е още от времето на навлизането на греха в света.Когато Ева се приближи до Адам със забранения плод, той знаеше, че тя не се бе покорила на Бога.Но тъй като Адам обичаше Ева така силно, беше невъзможно да си мисли върху идеята да се отдели от нея.Той избра да яде от плода, за да остане с нея, даже и ако единственото им бъдеще беше смъртта.Вижте обаче как неговото отношение се промени, така че вече волята и пътищата му да не се предават на Бога.
Когато се срещна със своя проблем, Адам обвини Ева, след това обвини Бога, че я беше създал.”Жената която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото та ядох”(Битие 3:12).Винаги откривах, че обикновено жена ми понасяше главния удар от моето безсилие, когато губих от погледа си присъствието на Бога.Но открих също, че нищо не подобряваше толкова брака ми, както научаването ми да филтрирам, да отделям “видимото – моите думи и дела чрез влиянието на “невидимия” Бог.
През годините, в които започнах да работя по продажбата на недвижими имоти в планинския район нещата се промениха много.Сега работех изключително за Бога чрез проповядване и писане, като споделях онова, което Той ме научи.Семейството ми започна да получава покани за разнасянето на евангелието в различни места по света.
Бяхме току що се завърнали от Австралия и Нова Зеландия, където в продължение на два месеца срещнахме много прекрасни хора, на които служихме, според нуждите им.Често гостувахме на семейства, които ни канеха и през тези два месеца ние четиримата, никога не се хранехме сами.Когато слязохме от самолета в Калиспео, Монтана, бяхме твърде изтощени.Чувствахме се като хавлиени кърпи, пуснати в някой стар модел пералня.Цялата ни енергия беше изцедена и копнеехме за уединение и приготвяне на простичка храна.
Поемайки по северното разклонение на пътя, установихме, че по не го има повече от шестдесет сантиметра сняг.Със снегорина пред колата карах по пътя за дома ни.Снегът беше дълбок и колата го изхвърляше пред нас.Когато пристигнахме помолих Сали да запали печката и да приготви проста гозба.
Матей – казах аз – ще занесеш ли нещата, които ще разтоваря от колата?Той се съгласи.После помолих Андрю да вземе устройството за почистване на сняг и да почисти пътеките и мястото около гаража.Всеки пое към своите задължения. Скоро усетих приятен мирис на храната, когато тръгнах за дома след разтоварването на колата.Мнозина правят нещо като на шега и то отново се потвърждава да бъде истина.Изпразних колата и излязох навън от нея да проверя под седалките и да съм сигурен, че нищо не съм забравил.Тогава видях Андрю, свършил работа с почистването на снега и вече готов да се прибере. Бях научил момчетата, че инструментите не бива да се прибират не почистени, а на пълно годни за следваща употреба.Това означаваше да заредим нещата като например верижния трион и да го напълним с бензин. Или да вземем четката и да почистим всичкия сняг от почистващото устройство преди да го внесем в гаража.
Спазвайки наученото, Андрю взе скъпо струващата четка, за да почисти съоръжението.То все още работеше и на него му се стори, че може да притиска четката и бързо и с рязко дърпане назад да премахне снега.Това щеше да му спести усилието да спира и да пуска устройството , докато го докара до гаража.Като всеки един от нас и той беше изморен от двумесечното напрежение.
Бях зает под седалката на колата, когато чух силен метален звън. Нямаше нужда да се надигам, за да узная какво се беше случило. Когато погледнах видях, че перките бяха захванали четката и я бяха така извили, че металната й дръжка приличаше на тирбушон. Андрю беше на колене, опитвайки се да изтръгне четката. Запътих се бързо към сина си с изобличителни уми. Когато застанах до него, той не погледна нагоре към мен, вероятно се страхуваше от моята реакция.
Помислете само за минута. Току що се бяхме завърнали от проповядване на практическото евангелие на другия край на света и той беше загрижен, ама наистина загрижен за поведението на баща си. Толкова съм благодарен, че той не погледна към мен веднага. Това ми даде няколко благословени минути, за да чуя гласа на Бога, който ми казваше:” Джим, ще ме попиташ ли какво трябва да направиш?”
„ Не, Господи, аз зная, че той постъпи погрешно и мисля, че трябва да му предам малък урок, за да се поучи от грешката си” , казах аз, извинявайки себе си. „Просто му се усмихни, Джим.”
„ Да му се усмихна?! Това е шега, Господи! Защо, това беше скъпата ми четка, която той просто прахоса.”
„Просто му се усмихни, Джим. Естествените последици са достатъчни.”
Разбира се всичко това продължи само за част от секундата. Изисква повече време да се прочете,, отколкото да се случи.1 Андрю погледна към мен и аз му се усмихнах. Казах му: ” Хайде да вървим да ядем.”
По-късно докато се хранехме, Андрю каза: Татко? Да, синко.
Съжалявам. Постъпих глупаво. Знаете ли, ние всички сме вършили безумни неща в живота си. Господ единствено е прав. Естествените последици от действията на Андрю бяха достатъчни, за да го предпазят от нова грешка. Той никога повече не направи това. Ако аз му бях предал урока, както плътта ми желаеше, той можеше лесно да
бъде напразен. Синът ми щеше да насочи вниманието си към защитата от бащиния гняв, вместо да научи себе владението. Какво би получил Андрю от Евангелието, в което аз вярвах и бях проповядвал два месеца, ако то не бе в състояние да ме задържи от изговарянето на думи, за които бих съжалявал? Знаех какво заключение щеше да си направи и щеше наистина да бъде прав! „Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си,… неговото благочестие е суетно” (Яков 1:26)
Това е проблемът на християнството днес. Повечето младежи виждат религията на родителите си зад затворената врата суетна, и когато са достатъчно зрели, се отделят от такава безполезна религия. Знаех, че някои деноминации са загубили 75 % от младежите си. Не трябва да ни изненадва този факт, понеже не сме се научили да признаваме Божието невидимо присъствие с нас и да се покоряваме на Неговите нежни умолявания. Бог желае да прилагаме тези принципи във всички наши взаимоотношения, както с наши близки приятели, така и с непознати, които срещаме на улицата. А това включва ли и онези, които не се отнасят с нас мило? Ще ви оставя вие да бъдете съдията.
Когато някой живее в планината, джипът не е лукс, нито остаряла кола от предградията, но абсолютно необходим, ако някой трябва да се придвижва през зимата. Бях зависим от колата, за да не изолирам жена си и семейството си в планината, така че се отнасях твърде грижливо към механичните и нужди.
Когато дойде време да заменя моя джип Тойота, аз отидох в града и купих нова солидна кола. Скоро след купуването и, започнах да чувам звук от една от главите и. Не бе добър звук за слушане от нова кола, затова я закарах до сервиза и там внимателно смениха главата, тъй като колата беше още в гаранционния срок. Към края на този срок, чух същия звук, идващ от главата на другото предно колело. Този път като знаех каква е повредата позвъних направо в сервиза.
Вие трябва да сте разбрали, че е слабост на характера ми да се ядосвам. Трябваше да извървя дълъг път, докато се убедя, че всичко започва да се изглажда. Този път реших да си помогна като потисна изкушенията, за да не загубя самоконтрол и да се гневя. С тази мисъл позвъних в сервиза още в 8 часа – самото начало на работния ден. Обясних какъв е проблема на Брент, помощник – началника и го помолих да ми каже колко време ще отнеме отстраняването на повредата. “Около час ” – отговори той.
Реших да се поразходя из града и да изпълня някои дребни поръчки. Планирах това внимателно, така че да се върна обратно към 9 часа и 15 минути. Бях сигурен, че до тогава колата ми ще бъде поправена и нямаше да има основание да се ядосвам.
Когато се върнах, забелязах, че тя все още беше на същото място, където я бях оставил. Възможно бе да я бяха паркирали след отстраняване на повредата, но това малко ме озадачи и обезпокои, и с лошо предчувствие влязох в техническата служба.
Готова ли е колата? – попитах Брент от гишето.
Нямахме възможност да я погледнем – отговори той. Почувствах нещо да се надига в мен.
Кога мислите, че ще можете да я погледнете?
Не зная. Наистина не мисля, че има проблем Джим. Отново почувствах как в мен се надига гнева. Исках да се изправя пред него и да защитя правата си. Благодаря на Господ, че Той е винаги на помощ във време на опасност, а аз бях в опасност, не от службата на мениджъра, а от собственото си тяло, което искаше да има контрол над мен.
“Предай това на Мен” – пошепна Господ в мислите ми.
Брент – попитах със спокоен тон – как можеш да знаеш, че няма повреда, след като даже не си я погледнал?
С явно недоволство той се съгласи да се качи в колата, но съвсем скоро се върна обратно.
- Не мисля, че и има нещо – каза той със сигурност.
- Не чули звука? – попитах аз.
- Да, чух го. Но мисля, че това е така, защото този джип се движи по сух път, а не по снежен, където е възможно малко плъзгане.
Това беше най – странното обяснение, което някога бях чувал.
Но това е същия звук, който идваше от другата страна, когато имаше повреда. – продължих аз. Не, различен е.
“Господи, това не е честно! Той е с предразсъдъци за положението без да има някакво основание.” “Просто остани с Мен, Джим. Ти не бива да се отделяш от Мен, независимо от това как другите се отнасят към теб.”
Брент, ако смениш главата и звукът изчезне, би ли се съгласил, че това е проблема? – попитах аз. Не — отговори той.
Не би ли се съгласил, че този е проблема, не зависимо дали ще смениш или не главата на колелото?
Не, не бих се съгласил – отговори той ядосано.
Добре, Брент, явно не мога да те накарам да смениш главата на колелото.

Да, не можеш – отговори убедително той.
Брент, следващата седмица съм планувал да замина за Европа и жена ми трябва да остане сама с колата. Сигурен съм, че е същият проблем какъвто бе и с другата глава. А след като се върна, ще е изтекъл гаранционния срок.
Това е твой проблем – каза той.
Ние просто не се разбираме, нали? – попитах аз.
Да, не се разбираме.
Предполагам, че ще отстраниш повредата, ако закарам колата до дома и се върна обратно, в случай, че стане по – лошо. ,
Да – каза той – можеш да платиш ето там – като ми подаде разписката.
Тръгнах към касата с унил дух. “Господи – помолих се тихо никога не са постъпвали към мен така не справедливо и дори съм принуден да заплатя за това. Твърде много е!” “Довери Ми се, Джим, и предай всичко на Мен.”
0, колко е трудно, когато чувстваме, че сме прави, а правата ни са потъпкани и кака плътта ни иска да се бори с неправдата, която са ни сторили.
Без да зная, Сам, началник на службата, бе наблюдавал всичко, което се бе случило. Той се приближи към мен и ме попита: .
Джим, доволен ли си от оказаната помощ?
Въобще не съм доволен – отговорих аз и му обясних цялата ситуация.
Ако аз сменя главата и не се чува повече звук, би ли заплатил за снемането и поставянето и? – Разбира се – отговорих аз – но ако звукът изчезне, бихте ли се съгласили, че проблемът е в главата и бихте ли покрили разходите от гаранцията?
Сам се съгласи и вкара колата в сервиза. Смениха главата и звукът изчезна. Бог държеше положението в ръката си и имаше решение за мен през цялото време. Нямаше нужда да се защитавам, когато Богът на целия Универс бе на моя страна. Аз само трябваше да Му предам всичко.
А вие, в този миг, чувствате ли невидимото присъствие на Бога да призовава вашето сърце? Той желае да бъде ваш Помощник точно сега . “И ушите ти ще слушат зад теб слово, което … ще казва: Този е пътят, вървете по него” (Исая 30:21). Бог желае да ви даде сили за живот, който не се поддава на покровителството на плътта и на притеглянето на света. А това, става когато света ни вижда избавени в настоящето вместо избавени само от нашето минало, и когато нашия живот показва, че имаме Божия сила, а не само форма на набожност. Днес по-голяма част от църквите са загубили тази сила и мнозина са принудени да си тръгнат от тях. Хората копнеят за сила, която да’ ги избави от самите тях, сила, която прави живота ни тук на земята радост. Те желаят повече от неубедителните слова за радост на онзи свят.
Това преживяване може да бъде изпитано от всички. За мен тази опитност не бе преживяна, докато не открих в сърцето си истинския копнеж да сътруднича с Бога всеки ден, всеки час, всяка минута. А от това тя разцъфна. И днес тя продължава да цъфти и да дава плодове когато се обръщаме към видимото чрез невидимия Бог. Не пиша тези редове като някой, който е дошъл до това заключение, без да е преживял напълно възможността, което ни очаква, а като един, който се е убедил. ” Които не гледаме на видимите, а на невидимите неща, защото видимите са временни, а невидимите вечни” ( 2 Коринтяни 4:18).
В началото, когато започнах да виждам и да разбирам това преживяване, трябваше да се моля всеки ден-Господи, моля Те, помогни ми да бъда чувствителен към Твоето присъствие, за да може и най-тихото нашепване на Исус да раздвижи душата ми.” Сега може да пиша като преживял по-дълбокото навлизане в живота и е достигнал до зрелост. И аз не съм единствения. Когато пътувам в различни страни по света, виждам да има малцина тук и там, които с желание полагат усилия, за да направят това преживяване свое.
Мнозина го желаят, но тъй като то включва постоянно себеотрицание, малцина изглежда го постигат. Сърцето ми се съкрушава, като виждам, че те са дошли така близо до тази опитност и са почувствали влечението на сърцето си за единство с Бога. Те чувстват и виждат как Бог е бил с тях през целия им живот и съзнават, че промяната на живота им би направила по-лесно предаването им на Бога. Осъзнават, че всичките си избори трябва да подчинят на Него. Осъзнават, че Бог е винаги с нас, за да ни води и направлява, ако желаем да Го следваме. Но те никога не се променят. Това може да бъде само умствено въздействие, но не и истинско сърдечно желание и действие. Не позволявайте това да ви се случи. Роб бе мотивиран да направи реално това преживяване, понеже бе в опасност да загуби цялото си семейство, но много повече са в същата опасност, но не я осъзнават. Какво трябва да ви се случи, за да ви мотивира?
Две седмици, след като посетихме семейството на Роб, у мен се появи желанието да разбера как вървят нещата с тях. Върнал ли се бе Роб по стария си път или бе опазил усещането за Божието присъствие и се бе покорил на Неговото ръководство?
Тогава Роб позвъни: “Джим, жена ми стана моя най-добър приятел! Ти не би повярвал на това, но жена ми и аз всяка вечер стоим и разговаряме до късно през тези две седмици. Знаеш ли, тя трябваше да ми каже нещо. Аз никога не съм го знаел. Никога не и бях дал шанс за това. Искам да ти благодаря – каза той. Искам да ти кажа, че ти също можеш да използваш нашия случай, за да помогнеш и на други да видят и повярват. Аз не знаех, че жена ми мислеше да ме напуска. Наистина не знаех, и ако аз не знаех това, сигурно има и други мъже, жените на които имат същото намерение.”
Роб споделяше за риска от временната загуба, но далеч по-лоша би била загубата на съпругата и децата му за небесното царство. Наистина ли вярвате, че те могат да израснат до едно по – висока духовно ниво отколкото е вашето? Заслужава ли си усилието? Христос ни учи, че ние заслужаваме това усилие, защото Той казва: ” И заради тях Аз освещавам Себе си …” (Йоан 17:19). Не трябва ли да направим същото за тези които обичаме?
От всяка житейска ситуация Роб бавно се учеше да вижда невидимия Бог и да бъде ръководен от Него. Вие и аз можем да имаме същото преживяване, но така сме свикнали да следваме наклонностите си, чувствата си и да реагираме на видимия свят около нас, че е нужно време да се “преобу чим” да чуваме Божия глас и да чувстваме Неговото присъствие във всяка ситуация. Над хаоса в света, отвъд глъчката на емоциите, по — силно от интелектуалното ни знание е тихото присъствие на Бога, Който очаква единствено нашето приемане и сътрудничество, за да ни ръководи, утешава и упътва. Това е ключът за живот без съжаление и скърби.