Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Бягство към Бога Джим Хонбергер с Тим и Джули Канутесън, ГЛАВА 11, ЧЕТВЪРТА ОСНОВНА ТОЧКА

“… Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него! А народът не му отговори нито дума.” (3 Царе 18:21).

Сълзите ми се стичаха от очите ми без да мога да ги спра. Капчиците скоро образуваха тънки струйки надолу по бузите ми и падаха върху леглото ми, а други достигаха до носа ми, докато започваха да капят върху Библията ми. Не зная колко време продължи това. Но преди да стане достатъчно дълго, Сали се събуди и ме погледна: “Скъпи, защо плачеш?” – ме попита тя.
“Откъде да започна?” – чудех се аз – Дали да започна с проповядването през почивните дни? Или да се върна към поканата? Как да го обясня, когато Сали беше, без да усетя, включена от самото начало? Накрая реших да започна от най-доброто място … от началото! Затова си поех дълбоко въздух и започнах да разказвам историята за четвъртия основен момент.
Речниците определят думата “основен” като нещо, към което друго нещо се върти, като централен, главен, съдбоносен или критичен момент. Тази сутрин заедно със Сали трябваше да взема определено решение, което да изпълни това обяснение. Всъщност решението беше четвъртия от няколко то основни момента в моя живот, който долових и осъзнах във връзката си с Бога.
Когато, в началото започнах да изучавам Божието слово и разбрах, че то беше повече от предания и молитви, бързо достигнах до първия критичен момент във връзката си с Господа. Ако аз приемех
Неговото слово като основен водител в живота ми и сериозно прилагах истините, които то съдържаше, значими промени щяха ли да настъпят в начина на живот, който водех, щях ли да пожелая Бог да има тази голяма власт в моя живот?
Реших да направя тези промени и да приема Божията изявена воля за живота ми. Открих, че това промени и начина, по който гледах на себе си и на семейството си. Отказах цигарите и алкохола, защото разбрах, че тялото ми е храм на Бога. Христос беше умрял за мен и бе платил пак за мене с цената на Своя живот, затова аз не съм си “свой”, за да върша каквото си искам. Когато научавах повече от Библията, се опитвах да споделям и моята ревност – макар тя да беше с добри намерения – да забивам клин между семейството си и себе си. Изборът да опитам и следвам Божието слово драматично промени посоката на моя живот. Така че, първият ми критичен момент беше приемането на Божието слово като абсолютен авторитет в живота ми.
“Вторият ми критичен момент дойде, когато разбирането ми за Божието слово ме доведе да се присъединя към църква, различна от онази, в която бях израснал. На някои хора им се струва, че могат да сменят религиозните деноминации, както си сменяме ризите, но за мен това беше съдбоносна стъпка. Осъзнах, че към истинската религия не можем да се отнасяме несериозно. За мен това беше трудно нещо за осъзнаване, макар че бях израснал с определени вярвания и поучаван от искрени родители. Всички тези факти не правят религията практическа, живото променяща сила.
Третият критичен момент беше когато Бог ме убеди, че е нужно да се преместим в пустото планинско място и да станем истински преобразени. Това беше борба, понеже мнозината, които мислехме за твърди християни, се противопоставиха на нашите планове и работеха упорито да ни убедят, че сме на погрешен път. Сега ние разбрахме отвъд всички съмнения, че сме направили правилния избор.
Може да се спори, дали всеки път когато вие и аз се изправяме пред избор, ние сме в критичен момент и това до известна степен е истина. Но критичните, основни моменти за които ви говоря, са далеч по-простиращи се, живото променящи избори, които променят посоката на нашият живот.
Когато Мойсей изпрати дванадесет съгледвачи, за да съгледат Ханаанската земя, десетимата от тях донесоха обезкуражаващи вести на народа. Само двама бяха изпълнени с вяра и надежда. Народът беше в критичен момент! Техният избор да не приемат вестите на двамата съгледвачи и да се обезсърчат, отне възможността на цяло поколение да се радва на обещаната земя.
След няколко прекарани години в планината, изведнъж почувствах, че съм изправен пред съдбоносно критично решение. Бяхме намерили почти всичко за което дойдохме в планината. Бяхме опознали истински Бога и бяхме израснали в по-близка връзка с Него. Научаването да подчиняваме собствената си воля и собственото си “аз” и да ги предаваме на Бога доведе до учудващи резултати. Бяхме се придвижили от това да “бъдем бракосъчетани” към имането на истински брак. Семейството ни се промени в истинско семейство! Работата ми като служител по продажби на недвижими имоти осигуряваше добър доход за семейството ми. Нямахме дългове, а аз работех само три дни в седмицата. Влиянието на външния свят беше сведено до минимум, дори и при моя ангажимент с работата, ние отивахме в града не повече от два пъти в месеца. Бяхме осъществили и живеехме нашата мечта.
И в този успешен момент, Господ каза: “Джим, Аз искам да оставиш работата си в службата за недвижими имоти. Искам да работиш за мен през цялото си време като мой служител. Фокусът на смирението ти ще бъде възстановяване на живота, възстановяване на брака и възстановяване и обновяване на семейството.”
Спомням си какво отговорих на Бога: “Господи, не мога!” И бях прав, със своята сила не можех да служа на Господа, но това не беше всичко, което мислех. И наистина мислите ми изявяваха чувствата ми. “Уредил съм си живота, Господи – мислех си аз – Ти ме молиш за твърде голямо нещо.”
Преди това, бях канен от хора, които ме познаваха да проповядвам тук и там. Бях преуспял служител в службата за недвижими имоти. Имах добър доход и времето ми за проповядване беше между другото. Но сега ми се струваше, че Господ иска твърде много от мен.
И когато мислех за това, вътрешно се борех, какво решение да взема. Спомних си за живота на Мойсей, който беше на път да става цар, фараон, когато Бог го призова да остави това зад себе си. Тогава си спомних за Петър и другите рибари, които Исус повика, за да Го следват. Бяха повикани да следват този беден и непризнат Проповедник. Тези избори бяха критични моменти в живота им. Нищо нямаше да бъде същото, без значение какво те решаваха. И веднага разбрах, че този призив за служене, беше критичен момент и за мен.
х) Скъпи читателю, ти също имаш критични моменти в живота си днес. Не зная какво Бог иска от тебе, но направи го и Святият Дух ще бъде с тебе. Проблемът идва когато Бог ни моли за нещо, но ние не сме сигурни, че го желаем. Тогава ние навлизаме в “отдалечаване” от Бога. За някои това отдалечаване вгорчава и дори убива тяхната любов към Бога. Всеки има поне веднъж в живота си подобен критичен, съдбоносен момент. Има нещо, което Бог ви е помолил да направите. Той желае да изберете да навлезете по-надълбоко в живота с Него. Моля се, Святият Дух да постави това решение на първо място в мислите ви, докато четете. Моля се, Бог да не ви дава мир и почивка, докато не Му се предадете напълно. И аз нямах истински мир, докато се борих с този неочакван призив за служение.
В планината се радвах на плода от начина на живот, за който Бог ни беше призовал и сега трябваше да реша, какво щеше да спечели душата ми от това “отдалечаване” от Бога. Богатият младеж от Библията се бе отдалечил от Бога и това му коства всичко. И аз трябваше да реша дали да работя за Бога или просто да бъда доволен да се ровя в добрия живот, който бяхме намерили. Ако аз станех служител, който да служи през цялото време, как щях да издържам семейството си? Откъде щяха да дойдат пари? Знаех, че Господ ще осигури, но как щеше да стане това? Наистина ли Бог ме призоваваше? Желаех ли да се оставя със сигурност в Неговите ръце, без да зная от къде щеше да дойде финансовата подкрепа за мен и за семейството ми? Чувствах, че се нуждая от известно потвърждение. Спомних си за Гедеон от Библията и как той използва руно вълна, да потвърждение на Божия призив към него. Започнах да се моля: “Господи, нуждая се от руно вълна за този призив на служене, но не зная какво да поискам от Тебе.”
В същото това време, една жена, която познавах, ме покани да говоря пред нейната църква. “Джим – каза тя, като се извиняваше – ние наистина искаме да дойдеш, но единственото време, което имаме е на четвърти юни, празника на САЩ. Заради почивните дни вероятно ще има по-малко и от двайсеина човека. Разбирам те, ако ти не пожелаеш да дойдеш заради малкото хора.” Докато тя говореше, дойде Божието нашепване в мислите ми, което казваше: “Това е твоето руно, ако го искаш, Джим.” Аз й отговорих: “Разбира се, че ще дойда.” Тогава се обърнах към Бога с молитва: “Господи, ако Ти наистина ме призоваваш изцяло да стана Твой служител, бих искал да има там хора, на които да говоря. Не мисля че тридесет или дори четиридесет би било чудо, затова Те моля да доведеш петдесет човека – два и половина пъти повече отколкото тя каза ,че ще бъдат в църквата.”
Бях първият посетител в църквата онзи ден. Бях мотивиран. Исках да видя как Господ ще отговори на молитвата ми. Действително ли Господ ме бе призовал да бъда служител? Сали и аз седнахме близо до амвона и хората започнаха да идват. В часа когато трябваше да изляза да говоря в църквата имаше осем души. “Да, Господи – казах в себе си – досещам се за отговора.” И точно тогава вратата се отвори и влезе четиричленно семейство. “Все още са само дванадесет човека, Господи.” След това влязоха още трима човека. “Станаха петнадесет.” След тях влязоха още двама и с още едно четиричленно семейство станаха двадесет и един човека. Скоро броят се увеличи на двадесет и осем, след това на тридесет и четири, на четиридесет, а след това и на четиридесет и четири. Опитвах се да проповядвам, но чувствата във вътрешното ми естество се вълнуваха! Следях моите бележки по проповедта, но не беше лесно по едно и също време да проповядваш и да броиш. Сигурен съм, че хората са се учудвали, какво беше не наред с мен, след като се отвличах по време на проповедта. Все още си мислех: “Това не може да се случи.” Но ето, че се случи.
Броят на хората продължаваше да расте – четиридесет и осем, петдесет и един, шестдесет. Все още проповядвах и броях и нямаше изгледи това да се прекрати. След малко хората станаха седемдесет и три и скоро след това – седемдесет и осем. Накрая се отказах да броя. Извиках в сърцето си: “Господи, отказвам се да броя! Имам моя отговор!” Хората продължаваха да идват докато малката църква беше пълна!
Да, аз проповядвах със сърце, отворено към тези хора. В мен гореше огън, защото знаех, че Бог ме беше призовал да направя това. След проповедта попитах всеки когото можех: “Защо дойдохте днес?” “Нямахме намерение да идваме днес на църква” – каза един от тях – “но не почувствахме и желание да отидем на къмпинг, както бяхме планирали.”
“Не зная – каза друг — просто почувствахме, че трябва да бъдем тук днес.”
“Имахме други планове – каза една семейна двойка – но някой ни се обади по телефона и каза, че тази седмица в църквата ще изнася проповед служител, от когото сме слушали проповеди на касети. Много е добър! Идва от повече от 1600 километра и ще бъде тук само един ден – променете плановете си, трябва да дойдете.”
И другите споделени истории говореха за телефонно обаждане или отлагане на плановете в последните минути преди проповедта. Само аз знаех истинската причина, защо бяха дошли. Бог ми говореше чрез техните действия. “Джим, ти ме помоли за петдесет, но аз ти дадох повече от петдесет. Аз искам да работиш за Мен!”
Когато говорих с тези мили хора на излизане от църквата, аз си повтарях: “На какъв Бог служа!”
“Господи, Ти ме помоли да изляза в света и да бъда “ловец на човеци” и ето ме. Аз не съм учил в никакъв педагогически институт, обучен съм в планината от Твоя Дух. Но Господи, на какво желаеш да ги науча?”
“Джим, Аз желая да ги научиш на практическото евангелие за ходене с вяра. Научи ги как да пребъдват в Мене, как да живеят с благодатта и как да я прилагат в ежедневния си живот – в техните бракове, в семействата си, в църквите си, в контактите си със света. Нека да разбират основата на евангелието, което е живото преживяване с Мене. Нека да осъзнаят, че това тяхно преживяване трябва да бъде всяка минута, всеки час, всеки ден.”
“И, Джим, както е записано в Откровение 12:11: “Те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.” Твоето проповядване не бива да бъде обикновено проповядване, което е толкова популярно в църквите днес. Трябва да проповядваш от твоето лично свидетелство – при всяка възможност да свързваш силата на Христос в тебе с надеждата на славата. Така кръвта на Агнеца нека винаги бъде издигана пред хората във всяка проповед, която изнесеш.”
“Джим, не бива да обичаш този прекрасен живот, който ти намери с Мене в планината. Вместо това, желая да го оставиш в полза на другите. Аз те призовавам да се отделиш от своето усамотение в планината и да прекарваш време за споделяне на личното си свидетелство с другите, така че и те да открият практическото евангелие, за да преобразят живота си, така както бе преобразен и “твоя живот.”
Онази нощ си легнах с разбирането, че Господ ме молеше да оставя доходната си работа в службата за недвижими имоти, с която Той така изобилно ме бе благословил. Но когато на следващата сутрин се събудих в 4 часа и 30 минути, аз седнах на леглото треперещ с Библията в скута си. Великолепното емоционално преживяване от отговора на молитвата ми беше отминало и сега оставах с действителността на живота.
Трябваше ли наистина да направя това? Накрая казах: “Господи, Гедеон имаше второ руно вълна. И аз, Господи, ако трябва никога повече да не се връщам към това време, ако никога няма да съжалявам за това решение, аз имам нужда от второ руно. Ти трябва да потвърдиш призива за служене с Твоето слово, Господи. Зная, че казах, че ще работя за Тебе ако ти ми изпратиш хора, но и Гедеон беше казал, че ще отиде след първото руно, но въпреки това поиска второ руно за потвърждение.”
“Господи, това е труден призив. Имам впредвид че това е решение, да не се гледа никога повече назад. Това е остатъкът от моя живот. Никога да не правя друго, за да върша това, което Ти искаш от мен. Аз никога преди не съм правил такова нещо.”
И след това добавих: “Господи, аз желая Ти да потвърдиш призива за служене чрез Словото Си.” Разбира се, това е трудно нещо за искане, защото няма стих в Библията, който да казва: “Джим Хонбергер, ти трябва да станеш служител на евангелието.”
Тогава седнах с моята Библия. Помолих се и се обърнах към сърцето си, за да бъда сигурен, че няма нещо, което да ми пречи в общуването ми с Бога. Като направих това, започнах да прелиствам Библията, страница след страница почти в продължение на час, докато стигнах до книгата “Послание към Ефесяните”, глава трета. И почувствах как Святият Дух ме разтърси и казах: “Господи, чувствам, че тук трябва да прочета!” “Започни от дясната колона, Джим!”
Погледът ми се спря върху стих седми: “на което станах служител според Божията благодат – дар, който ми е даден по действието на Неговата сила.”
Разтреперих се от главата до петите! О! Говореше потвърждението! Сега знаех, че Бог ме призоваваше и Неговата благодат щеше да ме поддържа. Седях на леглото със сълзи, стичащи се надолу по лицето ми, докато Сали се събуди. Казах й какво се беше случило и как тя беше част от него, макар че по това време тя нямаше никаква представа. Божият призив към сърцето често е непознат за близките ни. Може да бъдете единственият, който знае, какво Бог иска от вас в този момент. Дори вашата съпруга може да не знае какъв критичен, съдбоносен момент е това във вашия живот, но вие знаете. Всичко трябва да се направи за него. Днес, вие, когато четете тези редове, избирате — дори ако вашият избор е просто опит да отхвърлите този избор. Всички ние трябва да осъзнаем, че когато не решаваме да направим избор, всъщност тогава изборът ни е отхвърляне на това, което Господ ни моли да направим. “Сали – казах аз — когато имаме дом, аз няма да бъда повече в службата за недвижими имоти. Не мога да продам лиценза за посредническата си практика по продажбата на недвижими имоти, понеже Бог ме помоли да я дам на друг мъж.” Този християнин и семейството му се бяха преместили в нашата околност от Калифорния. Те не бяха материално добре и мъжът се опитваше да стъпи на краката си. Можех да продам лиценза си заедно със всички придружаващи документи за десетки хиляди долара. Но Бог ми казваше да ги дам на това семейство и да работя с този човек всяка седмица в продължение на година, така че той да обезпечи своето семейство със същите възможности, които Бог бе дал и на мене”;
И аз за спорих: “Господи, някой може да ми даде петдесет или шестдесет хиляди долара за този лиценз. Това означава, че те могат да бъдат мои спестени пари. Мога да ги използвам, за да се издържам през следващите две години, докато Ти уредиш нещата с моето служене.”
Но Господ каза: “Не, Джим. Твоята зависимост трябва да бъде от Мене, а не от спестените пари в банката.”
Тогава отидох в дома на това семейство и им разказах историята си. Помолиха се за това и седмица по-късно, започнах да го обучавам като посредник в службата за недвижими имоти. Отне ми два месеца докато той навлезе в работата и след това обучението продължихме само един път седмично. През септември, бях готов да попитам: “Господи, какво да направя? Ето ме, изпрати мен.”
Телефонно обаждане от Калифорния ме молеше да отида и работя с пет или шест семейства, които имаха проблеми. “Това е твоят първи призив, Джим” – ми каза Господ. Зарадвах се и ние започнахме да работим с тях. Връщах се с приповдигнати чувства, тъй като за първи път тези семейства разбираха практическото евангелие, което започнаха да прилагат в живота си. И когато правеха дори малки промени, започнаха да преживяват чудните резултати от живот с принципите и сътрудничеството с Бога.
Бях поканен в дома на приятел, за да разговарям с мъж, който посещаваше нашите събирания. Този мъж беше църковен служител, без да знаех това по онова време. Скоро той трябваше да организира конференция, на която щяха да присъстват повече от петдесет служители от целия свят. В дома му, заедно с други църковни членове, те разговаряха с мен за проблемите в църквата и какво мислеха за тяхното разрешаване. Аз не можех да се съглася с тях. Споделих, че проблемите, съдържащи доктрините и практиката, бяха действително само симптомите на реалния проблем. А той се заключаваше в това, че църквите са напълно загубили от погледа си от практическото евангелие, което може да преобрази живота. Не очаквах това, но този служител ми каза за предстоящата конференция и ме помоли да открия и да закрия тази среща.
Никога няма да забравя проповедта, която изнесох онзи ден, озаглавена: “Кой съм аз?” Споделих пред служителите, че те са напълно неспособни да вършат работата, за която са призовани и че тяхната нужда е постоянната им зависимост от Бога. Когато свърших, мъжете плачеха и проповедта ми промени фокуса на цялата конференция. След нея последваха покани от Европа, Нова Зеландия, Англия и от цяла Америка. Чудех се откъде ще дойдат покани за служене. Бог знаеше. Поканите заприиждаха след като тези служители, завърнали се по родните си църкви бяха споделили чутото на конференцията. Можех да приема само малка част от поканите. Досега, ние сме говорили в четиринадесет различни страни и в пет щата в Америка. Бяха отпечатани статии в списания и имах привилегията да разгласям евангелието чрез сателитната телевизия. Така аз поставих ръката си върху служенето и никога досега не съм се отделил от него.
А какво ще кажете вие, мои приятели? Отделили ли сте? Има ли нещо в живота ви точно сега, за което Бог ви умолява да Му го предадете, някой критичен, съдбоносен момент, в който да протегнете ръката си към Бога? Не отлагайте. С всичко неизбежно ще трябва да се срещнем някой ден. Няма ли да го решите сега?
Често в края на серията от евангелизаторските семинари питам тези, които са ги посещавали, какво ще направят с вестите, които са чули. Това не е питане, а по-дълбок въпрос, ако те истински вярват.Действията са винаги последица от истинската вяра. Сърцето ми се е вълнувало и често съм плакал когато безброй семейства са поемали задължението да направят евангелието практическа реалност в живота си. Аз ги питам пред цялата аудитория, защото това публично задължение насърчава другите, като в същото време “зациментира” решението, взето в сърцето. Затова и вас моля да напишете за критичен момент от живота си, за който Бог ви моли да Му го предадете. Ако желаете, използвайте дадената по-долу форма или го запишете на отделен лист хартия. Но във всеки случай изберете днес, понеже сега е часът и защото никога пак гласа на Божия Дух няма да бъде по-силен. Моят критичен момент с Бога
Господи, признавам, че съм се отдалечил от Тебе в следното място: … Днес, аз го предавам на Тебе! Твое дете,…