Важността на Съботата 27 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Заемащите отговорни постове трябва да внимават какви са думите и примерът им, за да водят хората към правилни възгледи и постъпки. Те трябва да са уверени, че с нищо не омаловажават Божиите изисквания. Тъй като четвъртата заповед е широко незачитана, ние трябва да сме по-усърдни и по-решителни в старанията си да почитаме тази заповед от Божия свят закон. Третата ангелска вест ни е дадена, за да я представим на света. Чрез нея Бог ни изпробва и ако отговаряме на образеца, ще бъдем особен народ.
Който пази четвъртата заповед, констатира, че между него и света има разделяща линия. Съботата е един изпит, не човешко изискване, а Божия проба. Тя е знак, по който ще се различават тези, които служат на Бога и тези, които не Му служат. И върху този знак ще се разрази последното голямо сражение в борбата между истината и заблудата.
Изобщо всред нашия народ в тези царства Съботата не е заемала високото положение, отредено й от Бога. Светът е инструментът, чрез който Бог пресява църквата и изпробва истинността на нейните членове. Светът предлага разни примамки, които, като се приемат, поставят вярващия там, където животът му не може да бъде в съгласие с вероизповеданието му.

Съучастие с невярващи
Някои от вашите братя, заети с бизнес, не са пазили Съботата според заповедта. Някои са имали за партньори невярващи и тези непазещи съботата съдружници са оказали своето влияние върху тях. Някои са били така заслепени, че не са могли да различат опасността от такива връзки; но тя е толкова по-голяма, колкото по-малко се забелязва. Докато единият партньор изповядва, че съблюдава Съботата, другият, с наетите работници, продължава работата на фирмата. Пазителят на Съботата, макар външно да не е ангажиран в работата, не може да не мисли за търговските си работи. Макар да се старае да пази Съботата, той всъщност не я пази. Бог го оценява като престъпник.
Даже и в бизнес отношенията ние не можем да се свържем с хора, неверни на Бога, без да нарушим принципа. Това, което едната страна мисли, че съвестта забранява, другата страна мисли, че е позволено. И това не се отнася само за религиозните въпроси, но и за търговските сделки. Единият действа от себелюбиви подбуди без оглед на Божия закон или спасението на човешката душа. И ако другият искрено обича Бога и истината, или трябва да пожертва принципа, или да се появят болезнени различия.
Ще се изисква постоянна борба против светското влияние и пример на безбожния съдружник. Вярващият човек трябва да се справя с големи трудности, защото е стъпил на сатанинска почва. Единственият безопасен път е да се послуша Божественият съвет: „Не се впрягайте заедно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общо има между светлината и тъмнината? Затова „Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до нечисто, и Аз ще ви приема“ (2 Коринт. 6:14, 17).

Посещаване на училище в събота
Някои от нашите хора са изпращали децата си на училище в събота. Те не са били принуждавани да сторят това, но училищните власти не са били съгласни да приемат децата, ако не посещават училището шест дни. В някои от тези училища се преподават не само обикновените учебни предмети, но учениците биват обучавани и в разни трудови занимания; и там са били изпращани в събота деца на така наречени пазители на заповедите. Някои родители се опитаха да оправдаят действието си, като цитираха думите на Христос, че е законно да се върши добро в съботен ден. Но със същото това разсъждение би могло да се докаже, че на мъжете е позволено да работят в събота, защото трябва да изкарват хляба на децата си. Така няма граница, няма пределна линия, която да показва какво трябва и какво не трябва да се върши.
Ако тези скъпи братя бяха изпълнени с по-голяма духовност, ако съзнаваха задължителността на Божия закон, както всеки един от нас би трябвало да съзнава това, те биха знаели какъв е дългът им и не биха ходили в тъмнина. За тях беше много трудно да разберат как биха могли да постъпят по друг начин, но Бог не гледа на нашето удобство, когато се касае за Неговите заповеди. Той очаква от нас да ги изпълняваме и така да поучаваме и децата си. Имаме примера на Авраам, бащата на вярващите. Небесният Бог казва: „Зная, че ще заповяда на децата си и на дома си след себе си и те ще опазят пътя Господен“ ( по Битие 18:19). Тази е и причината, поради която се произнесоха такива големи благословения над Авраам и потомството му.
Нашите братя не могат да очакват Божието одобрение, докато поставят децата си там, където ще им бъде невъзможно да пазят четвъртата заповед. Те трябва да се постараят да уредят с училищните власти отсъствието на децата им от училище в събота да бъде извинено. Ако не успеят, техен дълг е да се подчинят на Божиите изисквания, каквото и да им коства.
На някои места в Централна Европа наши хора са бивали глобявани и затваряни, защото не са изпращали децата си на училище в събота. На едно място, след като нашият брат обяснил добре вярата си, съдебен служител дошъл на вратата му и принудил децата да отидат на училище. Тогава родителите им дали Библията вместо определените учебници и те прекарали времето в четене на Библията. Но където е възможно, нашите хора трябва да откриват свои училища. А където това не може да се направи, по възможност по-скоро да се заселят на друго място, където ще могат свободно да пазят Божиите заповеди.

Доказателство за вярност
Някои ще твърдят, че Господ не е толкова дребнав по отношение на заповедите Си; че не са задължени да пазят Съботата толкова строго, с цената на такава голяма загуба или да влизат в конфликт със законите на страната. Но точно в това се състои изпитът, да се види дали ще почитаме Божия закон над човешките изисквания. Това ще отличи тези, които почитат Бога, от тези, които не Го почитат. Тук ще трябва да докажем своята вярност. Историята на отношението на Бога с народа Му през вековете показва, че Той изисква точно послушание.
Когато погубващият ангел се канеше да мине през египетската страна и да убие първородните на човек и животно, на израилтяните бе заповядано да приберат децата си у дома и да напръскат горния праг на вратата с кръв. Никой не трябваше да излиза вън от къщи, защото всички, които биха се намерили всред египтяните, биха били погубени заедно с тях. Да предположим, че някои израилтяни нехаеха да поставят кръвния знак на вратата, казвайки си, че Божият ангел ще може да различи евреина от египтянина. Щяха ли небесните стражи да пазят това жилище? Трябва да си вземем поуката.
Погубващият ангел отново се готви да мине през страната. Върху Божиите чада ще се постави белег и този белег е пазенето на Съботата. Не трябва да следваме собствената си воля и разсъждения и да се мамим, че Бог ще се съгласи с нашите условия. Бог изпитва вярата ни, като ни дава да извършим и ние известна част от Неговата намеса за нас. За съобразяващите се с условията ще бъдат изпълнени Неговите обещания, но всички, които дръзват да се отклоняват от наставленията Му и да поемат по избран от самите тях път, ще загинат заедно с безбожните, когато Божиите съдби се излеят на земята.
Ако родители позволяват на децата си да получат образование в света и да превръщат Съботата в обикновен ден, тогава Бог не може да постави печата Си върху тях. Те ще бъдат унищожени заедно със света и в такъв случай причината за кръвта им няма ли да е в родителите? Но ако вярно поучаваме децата си на Божиите заповеди, подчиняваме ги на родителския авторитет и след това чрез вяра и молитва ги поверяваме на Бога, Той ще съдейства за нашите усилия; защото е обещал това. И когато бичът мине през страната, те заедно с нас ще бъдат скрити в шатъра Господен.

Съвестно пазене на Съботата
Бог изведе народа Си, Израил, от Египет, за да пази Съботата Му, и даде специални упътвания за нейното съблюдаване. Десетте заповеди, които Той сам изговори от Синай, и дадените на Мойсей наставления бяха записани за доброто на всички, които щяха да живеят на земята до края на времената. Бог е дал на човека шест дни за работа, но е запазил седмия ден за Себе Си и е произнесъл благословение за онези, които го пазят свято.
Денят преди Съботата трябва да е подготвителен, за да бъде всичко готово за съботните святи часове. „Опечете, колкото искате да опечете, и сварете, колкото искате да сварите, и турете настрана, каквото остане, да ви стои за утре“ (Изход 16:23).
Божествената милост е наредила болните и страдащите да бъдат обслужвани в този ден. Тъй като работата за облекчаване на тяхното състояние е необходимост, следователно няма нарушаване на Съботата. Мнозина безгрижно отлагат до началото на съботния ден малки работи, които би трябвало да се направят в подготвителния ден. Това не трябва да става. Всяка недовършена до започването на святия ден работа да се оставя недовършена до преминаването на Съботата.
Също трябва да се пазят и думите, и мислите. Хора, които в събота разискват делови въпроси и правят планове, се определят от Бога като действително заети в работа. За да пазим Съботата свято, не трябва да позволяваме дори и на умовете си да се занимават с неща, имащи светски характер.
Неделята обикновено се превръща в ден за пируване и търсене на удоволствия; но Господ иска народът му да даде на света един по-възвишен, по-стар пример. В Събота семейството трябва да се отдава на тържествено посвещение на Бога. Заповедта включва всички отвътре вратите ни; всички обитатели на къщата да оставят настрана светската си работа и да използват свещените часове в посвещаване на Бога. Нека в този свят ден всички се обединят, да почетат Бога чрез приятна служба в Неговия свят ден.