Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Важността на характера – 31 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО СЕ ВЗЕМА ОТ ТОЗИ СВЯТ.
Характерът, изграден по божествено подобие, е единственото
съкровище, което можем да вземем от този свят, за да го занесем в бъдещия.
Тези, които се учат от Христос в този свят, ще вземат всяко божествено
постижение със себе си в небесните жилища. В небето ние постоянно ще
се развиваме. Следователно колко важно е развитието на характера в този
живот. (161.1)
ИСТИНСКИЯТ ХАРАКТЕР Е КАЧЕСТВОТО НА ДУШАТА.
Интелектуалните способности и дарби не са характер. Често ги притежават
хора, които имат точно обратното на добрия характер. Репутацията
също не е характер. Истинският характер е качество на душата, разкриващо
се в поведението. (161.2)
Един добър характер е капитал много по-ценен от злато и сребро. Той
не се повлиява от паника или неуспехи и в деня, когато земните притежания
ще бъдат пометени, той ще даде богата отплата. Благочестието,
твърдостта и постоянството са качества, които всички трябва да се стараят
да култивират, защото те обличат притежателя си с неустоима сила, която
го прави способен да прави добро, да се съпротивлява на злото и да понася
враждебност. (161.3) .
НЕГОВИТЕ ДВА СЪЩЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТА.
Силата на характера се състои от две неща – сила на волята и сила на
себевладението. Много юноши бъркат силните, неукротими страсти със
силата на характера. Но истината е, че който се владее от страстите си,
е слаб човек. Истинското величие и благородство на човека се измерва
със силата, с която той подчинява чувствата си, а не със силата, с която
неговите чувства го владеят. Най-силният човек е този, който макар да
е чувствителен към оскърблението, пак ще въздържи страстите си и ще
прости на враговете си. (161.4)
ПО-НУЖЕН ОТ ВЪНШНИЯ ПОКАЗ.
Ако се отчиташе важността на характера на юношата и на любезния
му нрав, вместо имитацията на светската мода в облекло и поведение,
бихме имали стотици искрени християни там, където днес имаме само
един – хора, готови да упражнят активно облагородяващо влияние върху
обществото. (162.1)
НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ Е ДЕЛО НА ЦЯЛ ЖИВОТ.
Формирането на характера е дело на цял живот – то е за вечността. Ако
всички можеха да осъзнаят това, ако биха се събудили да разберат, че
всеки индивидуално решава собствената си съдба за вечен живот или за
вечна погибел, каква промяна би настъпила! Колко различно би било
използвано това пробно време и колко по-различни характери биха изпълвали
нашия свят! (162.2)
РАЗВИТИЕ И ИЗРАСТВАНЕ.
Покълването на семето представя началото на духовния живот, а развитието
на растението символизира развитието на характера. Не може да
има живот без растеж. Растението или расте, или умира. Както растежът
му е тих и незабележим, но непрекъснат, така е и развитието на характера.
Във всеки етап от развитието нашият живот може да бъде съвършен. Ако
Божието намерение за нас се изпълнява, ще има постоянен напредък. (162.3)
ТОЙ Е ЖЪТВАТА НА ЖИВОТА.
Характерът е жътвата на живота, той определя съдбата и за този живот,
и за бъдещия. Жътвата е репродукция на посятото семе. Всяко семе дава
плод според вида си. Така е и с чертите на характера, които развиваме.
Егоизъм, себелюбие, превъзнасяне на себе си, себеугаждане възпроизвеждат
себе си, а краят е окаяност и погибел. “Който сее в плътта, в плътта
си ще пожъне тление, но който сее в Духа, в Духа ще пожъне вечен живот.” ,
(Гал.6:8) Любов, съчувствие и милост донасят плод на благословение, това
е жътва нетленна. (162.4)
НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО.
Ако християнските майки представят на обществото деца с благочестив
характер, с твърди принципи и здрав морал, те са изпълнили най-
важната от всички мисионски задачи.Децата им, добре подготвени да
заемат мястото си в обществото, са най-важното доказателство за
християнството, дадено пред света. (163.1)
ВЛИЯНИЕТО НА ЕДНО ДОБРЕ ВЪЗПИТАНО ДЕТЕ.
На смъртни човеци никога не е поверявано по-висше дело от оформя-
нето на характера. Децата не трябва само да бъдат възпитани, но и добре
подготвени, а кой може да каже какво е бъдещето на едно развиващо се
дете или юноша? Нека се положи най-голяма грижа за обучението. Едно
дете, добре дисциплинирано в принципите на истината, което има любов
и страх от Бога, вплетени в характера си, ще притежава несметна сила за,
добро в света. (163.2)