Вашето разумно служене 31 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„… да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служене“ (Римл. 12:1).
По времето на стария Израил свещениците критически преглеждаха всяка жертва, донасяна за приношение. Ако намереха някакъв недостатък, отказваха да приемат животното, тъй като Господ бе заповядал приноса да бъде „без порок“. От нас се иска да представим телата си на Бога като жива жертва. Щом е така, не трябва ли да се стараем да направим приносът по възможност най-съвършен? Бог ни е дал всички нужни наставления, отнасящи се до нашето физическо, умствено и морално благополучие. Наш дълг е да съобразяваме навиците на живота си с Божествения образец във всяка подробност. Нима Господ ще се задоволи, ако Му принесем нещо по-малко от най-доброто, което можем да принесем? „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“ (Матей 23:37; Марко 12:30; Лука 10:27). Ако Го обичате с всичкото си сърце, вие ще желаете да Му дадете най-доброто служене в живота си и ще се стараете да синхронизирате всяка ваша сила със законите, осигуряващи способността ви да изпълнявате Неговата воля.
Всичките ни сили са ни дадени да служим на нашия Господ така, че Той да приеме службата ни. Когато поради греха ние изопачихме Божиите дарби и продадохме силите си на княза на тъмнината, Христос плати откуп за нас – собствената Си скъпоценна кръв. „… Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Тогова, Който за тях е умрял…“ Не трябва да следвате обичаите на света. „И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си…“

Ако се обличаме скромно, прилично, без оглед на модите; ако на трапезата си слагаме проста, здравословна храна и избягваме всички луксове, всяко разточителство; ако къщите ни са изградени и обзаведени с подобаваща простота, това показва, че в нас действа освещаващата сила на истината, което ще оказва положително влияние върху невярващите. Но докато в тези работи се съобразяваме със света, като в някои случаи дори се мъчим да надминем светски хора с разни фантастични уредби, проповядването на истината ще има малък или никакъв ефект. Кой ще повярва тържествената истина за това време, когато тези, които вече я изповядват, противоречат на вярата си с делата си? Не Бог, а нашето съобразяване с обичаите и нравите на света ни е затворило небесните прозорци.