Великият ден на Господа е близо 1 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„Близо е великият ден Господен. Близо е и много бърза – гласът на деня Господен. Така ще извика горчиво и силният. Ден на гняв е оня ден, ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла, ден на тръба и на тревога против укрепените градове и против високите кули при ъглите. Аз така ще наскърбя човеците, щото ще ходят като слепи, защото са съгрешили против Господа“ (Софония 1:14 – 17).
„И в онова време ще претърся Ерусалим с лампи и ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си. Които думат в сърцето си: „Господ няма да стори ни добро, ни зло“ (Софония 1: 12).
„Изпитайте себе си, да! Изпитайте, народе безсрамни…, преди да влезе указът в сила – (денят минава като плява) – преди да ви сполети лютият гняв Господен, преди да ви постигне денят на гнева Господен. Търсете Господа, всички кротки на земята, които извършвате съдбите Му; търсете правдата, търсете кротост, негли бъдете покрити в деня на гнева Господен“ (Софония 2: 1-3).
Ние сме вече към края на времето. Показано ми бе, че Божиите наказателни възмездия са вече съвсем близо. Господ ни е предупредил за предстоящите събития. От Неговото Слово се излъчва светлина, макар мрак да покрива земята и гъста тъмнина народите. „Когато казват: „Мир и безопасност!“, тогава ще ги постигне внезапно погубление… и никак няма да избегнат.“
Наш дълг е да изследваме причините за тази страшна тъмнина, за да се предпазим от действия, чрез които хората са си предизвикали такава голяма измама. Бог им е дал възможност да научат Неговата воля и да й се покоряват. В Словото Си той им е дал светлината на истината. Изпращал им е предупреждения, съвети и увещания, но малцина ще послушат Неговия глас. Подобно на еврейския народ повечето така наречени християни се хвалят със своите големи предимства, но не се обръщат към Бога, за да получат тези велики благословения. В безкрайната си милост Бог е изпратил на света една последна предупредителна вест, обявявайки, че Христос е вече при вратата и обръщайки вниманието към нарушения Негов закон. Но както предпотопните хора отхвърлиха с презрение предупреждението на Ной, така и днешните любители на удоволствия ще отхвърлят вестта на Божиите верни служители. Светът върви по своя неотклонен път, погълнат, както винаги, от неговите работи и удоволствия, докато в същото време Божият гняв е готов да се излее над престъпилите закона.

Внимавайте на себе си
Нашият състрадателен Изкупител, предвиждайки опасностите, които щяха да застрашат Неговите последователи в това време, им даде едно специално предупреждение: „Но внимавайте на себе си да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син“ (Лука 21:34-36). Ако следва примера на света, църквата ще сподели същата участ. Но тъй като тя е имала по-голяма светлина, наказанието й ще бъде по-голямо от това на непокаяните.
Ние като народ изповядваме, че познаваме истината по-добре от всички други хора на света. Тогава нашият живот и характер трябва да бъдат в хармония с такава вяра. Точно пред нас е денят, когато праведните ще бъдат събрани на снопи като скъпоценно жито за небесната житница, докато нечистите ще бъдат събрани подобно на плевелите за огъня на последния велик ден. Но пшеницата и плевелите „растат заедно до жетвата“.
В житейските си задължения праведните до последния момент ще бъдат свързани с безбожните. Чадата на светлината са пръснати между чадата на тъмнината, та всички да виждат контраста. Така Божиите чада ще „изявяват славата на Този, Който ги е извел от тъмнината и ги е въвел в Своята чудесна светлина“. Горящата в сърцето Божествена любов, изявяваната в живота христоподобна хармония ще бъдат като небесен лъч, огрял хората в този свят, за да могат те да видят и оценят неговото превъзходство.
Подобните привличат подобни. Пиещите от един и същи извор на благословение ще бъдат привлечени по-близо един до друг. Живата истина в сърцата на вярващите ще води към блажена и щастлива сплотеност. Така ще се отговори на Христовата молитва учениците му да бъдат едно, както Той е едно с Отца. Всеки истински покаян човек ще се стреми към това единство.
При безбожните ще се наблюдава измамна хармония, прикриваща отчасти вечно несъгласие. В съпротивата им срещу Божията воля и истина те са единодушни, докато във всичко друго са раздирани от омраза, съперничество, завист и борба до смърт.
Чистият и нечистият метал сега са така смесени, че само проницателното око на Бога може със сигурност да ги разпознае. Но моралният магнит на светостта и истината ще привлича чистия метал, а ще отблъсква долния и фалшивия.

Фалшива сигурност
„Близо е великият ден Господен. Близо е и много бърза…“ (Софония 1: 14), но къде виждаме истинския християнски дух? Кои се приготвят да устоят във времето на предстоящото изкушение? Хората, на които Бог е поверил святите, тържествени, изпитващи истини за това време, спят на поста си. С действията си те казват: „Ние имаме истината; ние сме „богати, забогатяхме и нямаме нужда от нищо“; а Верният свидетел заявява: „… не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол“ (Откр. 3:17)
С каква точност тези думи описват сегашното състояние на църквата; „Не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“ Вести на предупреждение, диктувани от Святия Дух, са предадени от Божиите служители, дефекти в характера са посочени на грешащите, но те казват: „Това не се отнася за мен. Не приемам вестта, която ми носиш. Аз върша най-доброто, което мога. Вярвам в истината.“
Злият слуга, който каза в сърцето си „господарят ми се забави“ (Матей 24: 48), изповядваше, че очаква Христос. Той беше „слуга“ – външно предан на Божията служба, докато сърцето му бе отдадено на Сатана. За разлика от подигравателя той не отрича явно истината, но в живота си разкрива чувствата на сърцето си – че Христовото идване ще се забави. Неговата дързост го прави нехаен към вечните интереси. Живее според принципите на света и се съобразява с неговите обичаи и навици. В него вземат връх себелюбието, светската гордост и славолюбието. Опасявайки се, че братята му може да се издигнат над него, той започва да подценява усилията и да оспорва подбудите им. По този начин бие съслужителите си. Като се отчуждава от Божия народ, той все повече се приближава към безбожните. Намираме го, че яде и пие с „пияниците“ – събира се със светски хора и споделя техния дух. Така бива приспиван в плътска сигурност и побеждаван от небрежност, безразличие и леност.
Злото е започнало със занемаряване на бдението и тайната молитва, след това са били пренебрегнати други религиозни задължения и така се е отворил пътят за навлизане на всичките грехове. Всеки християнин ще бъде нападнат от съблазните на света, исканията на плътското естество и преките изкушения на Сатана. Никой не е в безопасност. Независимо каква е била предишната ни опитност, колко високо е положението ни ние имаме нужда от постоянно бдение и молитва. Всекидневно трябва да бъдем ръководени от Божия дух, иначе ще бъдем ръководени от Сатана.

Сериозно предупреждение
Наставленията на Спасителя към Неговите ученици бяха дадени за поука на последователите Му от всеки век. Когато каза: „Внимавайте над себе си“, Той имаше предвид тези, които щяха да живеят в последните дни. На нас се пада задължението да подхранваме в сърцето си скъпоцените добродетели на Святия Дух.
Сатана действа с неотслабващо постоянство и огромна енергия, за да привлича в редовете си изповядващите се за Христови последователи. Работи „с всичката измама на неправдата между ония, които погиват“. Но той не е единственият работник, чрез когото се крепи царството на тъмнината. Всеки, който подтиква другите към грях, е изкусител. Всеки, който подражава на великия измамник, е негов помощник. Поддръжниците на някое зло дело провеждат стратегията на Сатана.
Постъпките разкриват принципите и подбудите. Плодът на мнозина, смятащи се за растения в Божието лозе, говори, че те са само тръни и бодли. Цяла църква може да одобрява погрешното поведение на някои свои членове, но одобрението не доказва, че неправдата е правда. Трънката не може да роди грозде.
Ако някои, изповядващи, че вярват истината за това време, можеха да разберат действителното си положение, те щяха да загубят надежда за Божията милост. Упражнявали са цялото си влияние против истината, против предупрежадващия глас и против Божия народ. Вършили са делото на Сатана. Мнозина са били така омаяни от сатанинските измами, че никога няма да могат да се възвърнат. Такова състояние на отстъпничество не може да не причини загубата на много човешки души.
Църквата е получавала предупреждение след предупреждение. Задълженията и опасностите са били ясно разкрити на Божиите чада. Но светският елемент в тях се е оказвал твърде силен и е взел надмощие. Обичаи, навици и моди, които отклоняват душата от Бога, с течение на годините са печелили почва въпреки предупрежденията и умоляванията на Святия Дух, докато накрая погрешните им пътища са започнали да им изглеждат прави, а гласът на Духа – едва да се чува. Никой човек не може да каже колко далеч би отишъл в греха, щом веднъж се поддаде на силата на големия измамник. Сатана влезе в Юда Искариотски и го склони да предаде своя Господ. Сатана накара Анания и Сапфира да излъжат Святия Дух. Тези, които не са се отдали напълно на Бога, могат да бъдат подведени да вършат делото на Сатана, а да се ласкаят, че служат на Христос.
Братя и сестри, умолявам ви „да изпитвате себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си“. За да се поддържа топлотата и чистотата на християнската любов, е необходимо постоянно да се получава ново количество от Христовата благодат. Използвате ли всяко средство, посредством което Божията любов да „изобилства все повече и повече“ във вас, „за да изпитвате нещата“ и да бъдете изпълнени с „плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа за слава и хвала Божия?“ (Филип. 1: 9-11).
Много хора, които би трябвало да стоят твърдо за правдата и истината, са проявявали слабост и нерешителност и с това са насърчили атаките на Сатана. Тези, които не успяват да порастат в благодат, като не се стремят да достигнат най-високия образец в Божествените неща, ще бъдат победени.

Това, от което църквата се нуждае
За християнина този свят е място на чужденци и врагове. Ако не прибегне за своя защита към Божественото всеоръжие и не си служи с меча на Духа, той ще стане плячка на силите на мрака. Вярата на всеки ще бъде изпитана. Всички ще бъдат изпробвани, както златото се изпробва в огъня.
Църквата се състои от несъвършени, грешащи мъже и жени, които имат нужда постоянно да упражняват милосърдие и дълготърпение. Но от дълго време съществува всеобща хладкост; вмъкналият се в църквата светски дух е бил последван от отчужденост, критикуване, злоба, борба и нечестие.
Ако се проповядва по-малко от хора с неосветено сърце и живот, а се посвещава повече време за смиряване на душата пред Бога, тогава можехме да се надяваме, че Господ ще ви се яви на помощ и ще излекува отстъпничествата ви. Много от проповедите напоследък пораждат чувство на измамна сигурност. Важни интереси в Божието дело не могат да се ръководят мъдро от хора с толкова слаба реална връзка с Бога, каквито са някои от нашите проповедници. Да се повери делото на такива мъже, е все едно да се поставят деца да управляват големи морски плавателни съдове. Лишените от небесна мъдрост, лишените от Божията жива сила не са компетентни да управляват евангелския кораб всред айсберги и бури. Църквата преминава през сурови борби, но в нейното опасно състояние мнозина са склонни да я поверят в ръцете на хора, които със сигурност ще я доведат до корабокрушение. Още сега се нуждаем от кормчия на борда, защото наближаваме пристанището. Като народ трябва да сме светлината на света. Но колко много от нас са безумни девици без масло в светилниците си. Дано Господ на благодатта, изобилстващ с милост и изпълнен с прощение, ни съжали и спаси, за да не загинем заедно с неправедните.
В това време на борба и изпитание ние се нуждаем от цялата подкрепа и утеха, които можем да извлечем от правдивите принципи, от ясно определените религиозни убеждения, от пребъдващата увереност в Христовата любов и от богатата опитност в Божествените неща. Ще стигнем до пълния ръст на мъже и жени, вярващи в Исус Христос, само в резултат на постоянно растене в благодатта.
О, какво да кажа, за да отворя слепите очи, да просветя духовните схващания! Грехът трябва да бъде разпънат. Святият Дух да извърши пълно морално подновяване. Трябва да имаме Божията любов с жива, пребъдваща вяра. Това е златото, пречистено през огън. Можем да го постигнем единствено чрез Христос. Всеки искрен и сериозен търсач на истината ще стане участник в Божественото естество. Душата му ще бъде изпълнена със силен копнеж да опознава пълнотата на онази любов, която надминава всяко знание. С напредването в духовния живот той все повече ще схваща възвишените, облагородяващи истини на Божието слово, докато чрез гледане се промени и започне да отразява подобието на своя Изкупител.