Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Видение за небесното светилище – 26 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

Видение за небесното светилище
На събрание в дома на брат Стокбридж Хауланд в събота, 3 април 1847 г., чувствахме необикновен молитвен дух. Както се молехме, Светият Дух дойде над нас. Бяхме много щастливи. Скоро престанах да усещам земните неща и бях обзета от видение за Божията слава.
Съзрях ангел да лети бързо към мене. За кратко време ме отнесе от земята в светия град. Там видях храм, в който влязох. Минах през една врата, преди да стигна до първата завеса. Тя бе вдигната и аз влязох в Светая (Святото място). Видях кадилния олтар, светилника със седемте светила и масата с хлябовете на предложението. След като разгледах славата на Светая, Исус вдигна втората завеса и аз влязох в Светая Светих (Пресвятото място).
Видях ковчег, отгоре и отстрани покрит с чисто злато. На двата му края два прекрасни херувима простираха крилете си. Лицата им бяха обърнати един към друг и гледаха надолу. Между тях се виждаше златна кадилница. Мястото над ковчега, където бяха ангелите, бе изпълнено с изключително блестяща слава, която изглеждаше като престола на Бога. Исус стоеше до ковчега. Когато молитвите на светиите се издигаха към Него, тамянът в кадилницата започваше да дими и Той представяше молитвите заедно с дима от тамяна пред Своя Отец.
В ковчега се намираше златната стомна с манната, Аароновият жезъл, който е процъфтял, и каменните плочи, сгънати като книга. Исус ги разтвори и аз видях Десетте заповеди, написани с Божия пръст. На едната от плочите бяха четири, а на другата – шест. Четирите заповеди на първата плоча бяха по-блестящи от другите шест. Но четвъртата – съботната заповед – сияеше повече от всички. Защото съботата е отделена, за да бъде спазвана в чест на Божието име. Славен изглеждаше святият ден – около него грееше ореол от слава. Видях, че съботната заповед не е прикована на кръста. Ако това бе така, то и другите девет заповеди би трябвало да са приковани и ние да сме свободни да нарушаваме всичките, както нарушаваме четвъртата. Видях, че Бог не е променил съботата, защото Той е непроменим. Но папата я бе променил – от седмия в първия ден на седмицата, защото щеше да “промени времена и закони”.
Видях също, че ако Бог е преместил съботната почивка от седмия в първия ден, би трябвало да промени и съдържанието на четвъртата заповед, записана на каменните плочи, намиращи се сега в ковчега в Светая Светих на небесния храм. Тази заповед би трябвало да гласи така: “Първият ден е съботата на Господа, твоя Бог”. Но аз видях, че гласи точно както бе написана с Божия пръст на каменните плочи, връчени на Мойсей на планината Синай. “… на седмия ден, който е съботата на Господа, твоя Бог.” Видях, че святата събота е и ще бъде разделителна стена между истинския Божи народ и невярващите; че тя е големият въпрос, който ще съедини сърцата на Божиите мили, очакващи Го светии.
Видях, че Бог има деца, които не познават и не пазят съботата. Те не са отхвърлили светлината за нея. В началото на времето на скръбта ние бяхме изпълнени със Светия Дух. Излязохме да проповядваме още по-пълно истината за съботата. Това разяри църквите и адвентистите по име, тъй като не можеха да опровергаят тази истина. По това време всички от избрания Божи народ видяха ясно, че ние имаме истината. Те излязоха и претърпяха гонение заедно с нас. Видях в страната меч, глад, епидемии и голямо смущение. Безбожните смятаха, че ние сме им причинили тези наказания и се вдигнаха, съветвайки се да избавят земята от нас с надеждата тогава злото да престане.
Във времето на скръбта всички избягахме от градовете и селата, но бяхме преследвани от неправедните, които влизаха в къщите ни и издигаха меч да ни убият. Но той се счупваше и падаше безсилен като сламка. Ден и нощ викахме за избавление и викът ни стигна до Бога.
Слънцето изгря и луната се спря. Реките престанаха да текат. Появиха се тъмни, гъсти облаци, блъскащи се един в друг. Но имаше едно светло място на слава. Оттам дойде Божият глас, подобен на много води, и разтърси небето и земята. Небето се отваряше и затваряше и се движеше. Планините се люлееха както тръстиката се люлее от вятъра и мятаха наоколо назъбени скали. Морето кипеше като гърне и изхвърляше на сушата камъни. Тогава Бог изговори деня и часа на Исусовото идване и предаде на Своя народ вечния завет. Казваше едно изречение и след това спираше, докато думите обиколят земята. Божият израил стоеше с очи впити нагоре, слушайки как думите излизат от устата на Йехова и обикалят земята като гръм от най-мощни гръмотевици. Беше страшно тържествено. В края на всяко изречение светиите извикваха: “Слава! Алилуя!” Лицата им бяха осветени от Божията слава и блестяха така, както лицето на Мойсей, когато е слизал от планината Синай. Поради това безбожните не можеха да ги гледат. Когато бе произнесено вечното благословение над хората, почитали Бога чрез свято пазене на Неговата събота, се чу мощен вик на победа над звяра и над неговия образ.
Тогава започна юбилейната година, когато земята трябваше да почива. Видях набожния роб да се издига победно и тържествено и да се отърсва от веригите, оковавали го досега, а неговия безбожен господар да стои объркан и да не знае какво да прави, защото грешните не можеха да разберат думите на Божия глас. Скоро се появи големият бял облак. Той изглеждаше много по-красив от каквото и да било, видяно някога. На него стоеше Човешкият Син. Отначало не виждахме Исус на облака, но когато Той наближи земята, можахме да видим Неговата славна Личност. Появяването на този облак на небето бе знамението на Човешкия Син. Гласът на Божия Син извика спящите светии и ни облече в славно безсмъртие. Живите светии бяха променени в един миг и бяха грабнати заедно с тях в небесна колесница. Толкова славно изглеждаше всичко, когато тя се понесе нагоре. От всяка страна на колесницата имаше криле, а под нея – колела. И колелата казваха: “Свят!”, и крилата, като се движеха, викаха: “Свят!”, и процесията от свети ангели около облака викаше: “Свят, свят, свят Господ, Бог Всемогъщ!” И светиите в облака възкликваха: “Слава! Алилуя!” Колесницата пътуваше нагоре към светия град. Исус отвори портите на златния град и ни въведе вътре. Тук бяхме приветствани с добре дошли, защото бяхме пазили “Божиите заповеди” и имахме “право над Дървото на живота” (Откровение 14:20, 22:14).