Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ВИДЕНИЕ ЗА СЪДА – 63 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ВИДЕНИЕ ЗА СЪДА
Около 2 часа сутринта на 23 октомври 1879 г. Духът на Господа слезе над мен и аз видях сцени от идващия съд. Просто нямам език, с който да опиша нещата, които преминаха пред мен и въздействието, което оказаха върху духа ми.
Изглеждаше, че великият ден на изпълнението на Божия съд е настъпил. Десетки хиляди по десетки хиляди бяха събрани пред голям престол, на който стоеше Личност с величествена външност. Пред Него се намираха няколко книги и на корицата на всяка бе написано със златни букви, подобни на горящ огнен пламък: “Дневник на Небето”.
Една от тези книги, съдържаща имената на претендиращите, че вярват в истината, бе отворена. Веднага изгубих от поглед безбройните милиони около трона и вниманието ми се съсредоточи само върху онези, които изповядваха, че са чеда на светлината. Когато тези хора бяха извиквани по име един по един и се споменаваха техните добри дела, лицата им се озаряваха от свята радост, която се отразяваше във всяка посока. Но не това се запечата в ума ми с най-голяма сила.
Отвори се и друга книга, в която бяха записани греховете на изповядващите истината. Под общото заглавие “себелюбие” бе отбелязан всеки друг грях. Над всяка колона също имаше заглавия, а под тях, срещу всяко име, в съответната графа бяха записани по-малките грехове. Под “алчност” идваха лъжа, кражба, грабеж, измама и скъперничество. Под “амбиция” идваха гордост и екстравагантност; “завист” стоеше начело на злоба, ревност и омраза, а “невъздържание” оглавяваше дълъг списък от ужасни престъпления като похотливост, прелюбодейство, отдаване на животински страсти и пр. Докато гледах, се изпълних с неизразима мъка и възкликнах: “Кой може да бъде спасен, кой ще застане оправдан пред Бога? Чии дрехи са неопетнени? Кои са безгрешни пред лицето на чистия и свят Бог?”
Докато Светият на престола бавно прелистваше листата на дневника и очите Му се спираха за момент на някого, погледът му сякаш проникваше в самата душа и в същия момент всяка дума и дейност в живота на съответната личност преминаваше пред очите й така ясно, като че се пишеха с огнени букви. Разтреперваше се и лицето й пребледняваше…
Група хора бяха вписани като спъващи истината. Когато всепроникващото око на Съдията се насочи към тях, бяха ясно разкрити греховете им на немарливост. С бледи и треперещи устни те признаха, че са били предатели на святото доверие. Имали са предупреждения и привилегии, но не са им обърнали внимание, нито са се възползвали от тях. Сега виждаха, че са проявили твърде голяма дързост спрямо Божията милост…
Имената на всички, които са изповядвали истината, бяха споменати… На една страница от дневника под заглавие “вярност”, се намираше и името на моя съпруг. Неговият живот, характер и всички случаи на духовна опитност, която сме имали, сякаш бяха ясно представени в ума ми. Само няколко неща от списъка ми направиха впечатление, които ще спомена. Беше ми показано, че Бог е подготвил съпруга ми за извършването на специално дело и че в Своето Провидение Той ни е съединил, за да проведем това дело. Чрез свидетелствата на Своя Дух, Той му бе дал голяма светлина. Беше го съветвал, предупреждавал, изобличавал и насърчавал. Но на силата на Божията благодат се дължеше това, че бяхме в състояние да носим част от делото още от самото му начало. Бог бе запазил по чуден начин умствените му способности, въпреки че физическите му сили много често отпадаха.
На Бога принадлежи и славата за непреклонната честност и благороден кураж да се защитава правото и да се осъжда неправдата, което моят съпруг бе правил. Точно такава твърдост и решителност са били необходими в началото на делото, а и през цялото време, докато то напредваше стъпка по стъпка. Той бе стоял в защита пред трудностите, без да отстъпи и от един-единствен принцип, за да угоди и на най-добрия си приятел. Бе имал пламенен темперамент, бе дръзновен и безстрашен в действие и говорене. Това често го бе въвличало в трудности, които много пъти би могъл и да си спести. Бил е задължен да стои по-твърдо, да бъде по-решителен, да говори по-пламенно и дръзновено точно поради различния темперамент на хората, свързани с него в работата му.
Бог му бе дал сили да съставя и да реализира планове с необходимата твърдост, защото той не бе отказвал да упражнява тези свои качества на ума и бе дръзвал да рискува за напредъка на делото. Отвреме навреме личното му “аз” се бе намесвало в работата, но когато Светият Дух е контролирал ума му, той е бил много полезен инструмент в Божиите ръце за изграждането на Неговото дело. Имал е възвишени схващания за изискванията на Господа спрямо хората, които изповядват Неговото име – за техния дълг да стоят в защита на вдовици и сираци, да бъдат добри към бедните, да помагат на нуждаещите се. Ревностно е бранил интересите на братята си, за да не се възползва някой и да извърши неправда спрямо тях.
В небесния дневник видях отбелязани и сериозните усилия на моя съпруг да издига институтите в нашата среда. Истината, изпращана чрез литературата, бе като лъчи светлина, разпращани от слънцето по всички посоки. Това дело бе започнато и провеждано с големи жертви от сили и средства.

Време на проба и изпитание
Когато страданието дойде над моя съпруг, бяха избрани други хора, които да заемат мястото му. Те започнаха с добри намерения, но никога не научиха урока на себеотрицанието. Ако бяха почувствали необходимостта всеки ден сериозно да викат с болка към Бога и да се посветят несебелюбиво на делото, без да зависят от собственото си “аз”, а само от Божията мъдрост, щяха да покажат, че делата им са извършени чрез Божията сила. Ако бяха обърнали внимание на укорите и на дадените съвети в случаите, когато не постъпваха в съгласие с волята на Божия Дух, щяха да бъдат спасени от грях.
Човек, който е честен пред Бога, ще се отнася справедливо със своите ближни, независимо дали това е в негов личен интерес или не. Външните дела са добър показател за съществуването на вътрешни принципи у човека. Мнозина, които Бог е призовал в делото Си, са били изпитвани и изпробвани. Има и такива, които в момента са изпитвани и изпробвани.
След като ни изпита в пещта на страданието, Бог въздигна съпруга ми и му даде по-голяма яснота на ума и сила на интелекта да планира и реализира проекти, отколкото преди заболяването му. Когато чувстваше собствената си слабост и се движеше в страх Божи, тогава Господ бе негова сила. Бърз в думи и действия, той тласкаше напред реформите, които иначе други биха забавяли. Правеше много щедри дарения от страх, да не би средствата да се окажат примка за него.

Призив за носителите на отговорности
Макар Бог да ни бе възложил да представяме своето свидетелство на хората чрез перо и глас, и други трябва да носят бремето на делото. Не бива да се обезкуражават, но от всеки явен неуспех да се учат как да превръщат в успех следващото усилие. Ако се свържат с Източника на мъдростта, със сигурност ще успеят.
Бог поставя товари върху по-неопитни рамене. Подготвя ги да бъдат грижливи, да рискуват, да са дръзновени.
Всички, които заемат отговорни постове, трябва да съзнават, че първо е необходимо да получат сила от Бога, за да могат да имат сила в работата си с хората, съставящи и провеждащи планове за нашите институти. Трябва да бъдат свързани с Небето, ако искат да имат мъдрост, проницателност, далновидност и добре да разбират нещата. Господ толкова често е бил изключван от проблема, докато всъщност успехът е зависел от Неговото благословение. Бог слуша молбите на Своите себеотрицателни работници, които се трудят за напредъка на делото Му. Дори е проявявал снизхождението да говори със слаби смъртни човеци лице с лице.
Тясното общение, което Мойсей е имал с Бога, и славните изяви на Божията милост, с които е бил удостоен, са причината лицето му да излъчва такъв небесен блясък, че израилевият народ не е можел да го гледа. Приличал е на светъл ангел от небето. Тази лична близост и познаване на Бога е била за него, като човек носещ отговорностите на водач, много по-ценна от цялото му египетско образование. Най-блестящият интелект, най-сериозното изследване, най-висшето красноречие, никога не могат да заместят мъдростта и силата на Бога у тези, които носят отговорности, свързани с Неговото дело. Нищо не може да замести благодатта на Христос и познаването на Божията воля.
Бог е предвидил всички мерки, за да могат хората да получават помощта, която Той единствен може да им даде. Ако човек допусне в работата си прибързаност, кампанийност и объркване, така че да няма време за мисли на посвещение или за молитва, ще прави грешки. Ако не бъде издигнато от Исус Христос знаме срещу Сатана, неприятелят ще победи всички, които са се посветили на най-важното дело за това време.
Привилегия на всеки служител, свързан с нашите църковни институти, е да живее в тясна връзка с Бога. Ако не стори това, показва, че е негоден за повереното му дело. Спасението, което Христос е осигурил за нас, е пълна и съвършена жертва, принос без недостатък. Неговата кръв може да очисти и най-отвратителното петно. Ако Той е бил само човек, бихме били извинени за нашата липса на вяра и послушание. Но Той е дошъл, за да спаси изгубеното. Ние не бихме били подготвени за великото дело за това време, ако не се трудим в Бога, ако нашите сериозни и пламенни молитви не се възнасят постоянно към Престола на благодатта.
Бог подготвя мъже и жени да носят отговорности, да правят планове и да ги реализират и моят съпруг не би трябвало да ги възпира. Той не би могъл да обхване сам Божието дело с ръцете си. То бе твърде широко. Нужни бяха много глави и много ръце, за да планират и да се трудят, без да щадят себе си. Правят се много грешки поради неопитност. Но ако Божиите работници са свързани с Бога, Той ще им дава все по-голяма мъдрост. Никога от сътворението на света не са били заложени на карта толкова големи интереси, колкото сега – Божието дело да зависи от действията на хора, които вярват и разнасят последната предупредителна вест в света.