Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

,,Видът на злото“ 35 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Чувствам се принудена да се обърна към онези, които участват в разнасянето по света на последната предупредителна вест. Лично от работниците зависи до голяма степен дали душите, за които те работят, ще познаят и приемат истината. Божията заповед гласи: „Очистете се, вие, които носите Господните съсъди.“ А апостол Павел умолява Тимотей: „Внимавай на себе си и на поучението си…“ Делото трябва да започне у работника; той трябва да бъде свързан с Христос, както пръчката с лозата. „Аз съм лозата, вие сте пръчките“ (Йоан 15:5), казва Христос. Тук е представена най-тясната връзка. Безлистната пръчка, присадена на зелената лоза, става жив клон, който всмуква сока и храната си от лозата. Нишка с нишка, жилка с жилка се свързват, сокът се изкачва и клонът дава цветове и принася плодове. Безсочният клон представлява грешника. Свърже ли се с Христос, връзката е душевна, слабият и смъртният – със Святия и Безкрайния; човек става едно с Христос.
„Отделени от Мене не можете да сторите нищо“, казва Христос. Свързани ли сме ние, които се наричаме Христови работници, с Него? Вестта, която носим, е всесветска. Тя трябва да проникне до всички народи, племена и езици. Господ не изисква от никого от нас да излезе сред хората с Неговата вест, без Той да дава милост и сила, за да можем да я представяме в нейното пълно значение. Важният въпрос за нас днес е: представяме ли на света тази важна истина така, че нейната важност да стане явна? Господ желае да бъде с работниците, ако те се предадат изцяло на Христос. Той не желае работниците Му да работят без Неговата помощ и сила.
Христос ни е избрал от света да бъдем особен и свят народ. Той „даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела“ (Тит 2:14). Божиите работници трябва да бъдат хора на молитвата, прилежни изследователи на Писанията, да гладуват и жадуват за правдата, за да бъдат за другите светлина и подкрепа. Нашият Бог е ревнив и иска от нас да Му се покланяме с дух на истина и в святост. Псалмистът казва: „Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18). Като работници трябва да внимаваме на пътищата си. Щом псалмистът не можеше да бъде чут, ако съзираше нечестие в сърцето си, как биха могли да бъдат чути сега молитвите на хора, които същевременно подхранват неправда?

Избягвайте и най-малкото приближаване към злото
След изтичане на определеното в 1844 г. време фанатизмът се промъкна в редовете на адвентистите. Бог даде предупредителни вести, за да спре нахлуващото зло. Между мъже и жени се ширеше твърде голям фанатизъм. Аз им представих святия образец на истината, който трябва да достигнем, и чистотата в отношенията, които трябва да имаме, за да сме одобрени от Бога и да бъдем без петно или бръчка. Бог съобщаваше извънредно важни заплахи към мъже и жени с нечисти мисли, докато те твърдяха, че били особено благословени от Бога. Но вестта от Богат не се уважи, а бе отхвърлена. Те се опълчиха против мене и казаха: „Само чрез тебе ли е говорил Господ, не е ли говорил чрез нас?“ Не поправиха пътищата си и Бог ги остави, докато грехът се откри в живота им.
Ние и сега не сме вън от опасност. Всяка човешка душа, желаеща да занесе на света предупредителната вест, ще бъде изкушена да тръгне по такъв житейски път, който би противоречил с нейната вяра. Добре обмислен план на Сатана е да прави работниците, вследствие на техните характерни грешки, слаби в молитва, слаби и в сила, и във влияние. Ние като работници трябва да се съединим, за да подчиняваме и осъждаме всичко, което, макар и най-малко, клони към зло в нашите отношения. Вярата ни е свята. Делото ни трябва да оправдае славата на Божия закон. То не трябва да води когото и да било към по-ниско равнище в мисъл или в поведение.
Ние трябва да заемем високо становище. Трябва да вярваме в истината и да поучаваме в нея така, както тя е в Исус. Светостта на сърцето никога не ще доведе до нечисти постъпки. Ако някой, който заявява, че поучава в истината, е склонен с удоволствие да бъде в обществото на млади или омъжени жени, ако той полага ръката си върху тях и разговаря интимно, пазете се от него; чистите принципи на истината не живеят в неговата душа. Такива хора не са в Христос и Христос не е в тях. Такива хора се нуждаят от основно покаяние, преди Бог да може да приеме работата им. Истината с небесен произход никога не унижава оня, който я приема; тя никога не го води и до най-малката неподобаваща интимност. Напротив, тя освещава вярващия, прави вкуса му изтънчен, възвишава го, облагородява го и го довежда в близост с Исус. Довежда го до състоянието да уважава напомнянето на апостол Павел и сам да избягва злото, за да не бъде злословено доброто в него.
Това е нещо, за което ние трябва добре да внимаваме. Да се пазим от греховете на тази покварена епоха. Да изоставим всичко, наподобаващо на неподходяща интимност. Бог осъжда такова поведение. Това е забранена почва и е рисковано да се стъпва на нея. Всяка дума и всяка постъпка трябва да възвишават и облагородяват характера. Грях е да бъдем лекомислени в тези неща. Апостол Павел напомня на Тимотей да бъде внимателен и предпазлив в своята проповедническа служба. Умоляваше го да занимава мислите си само с доброто и чистото, за да се открие пред всички ползата, която е извлякъл от тези неща. От същия съвет се нуждаят и младите мъже на нашето време. Необходима е сериозна разсъдливост. Ако работниците обмисляха нещата повече и по-малко се оставяха да бъдат водени от моментните чувства, те биха били по-успешни в делата си. Ние имаме работа с безкрайно важни неща и не бива да допускаме в нашето дело характерни грешки. Ние трябва да представляваме Христовия характер.

Възвишени мисли и действия
Предстои ни велико дело, а именно – да издигаме достойнството на хората и да ги спечелваме за Христос, да ги напътстваме да избират и да се стремят сериозно към това да станат съучастници на Божественото естество, като са избягнали покварата, ширеща се на този свят поради похотливостта. Всяка мисъл, всяко слово и всяка постъпка на работниците би трябвало да носи онзи възвишен характер, който е в съгласие с поддържаните от тях истини. Възможно е в нашите мисионерски полета по необходимост да се налага мъже и жени да работят повече или по-малко заедно; в такъв случай те трябва да бъдат особено предпазливи. Нека женените мъже бъдат резервирани и бдителни, че наистина да не може да се каже за тях нещо лошо. Ние живеем във век, когато неправдата има надмощие и една необмислена дума или една неприлична постъпка може да направят твърде много за авторитета на този, който проявява такава слабост. Нека работниците спазват границите на въздържанието и да не се допуска нищо, от което неприятелят да си прави капитал. Започнат ли да проявяват симпатия един към друг, да си отдават особено внимание и да си говорят ласкателни думи, Бог ще отнеме духа си от тях.
Ако женени мъже постъпят на работа в делото и оставят на жените си у дома грижата за децата, то жената майка извършва също така велико и важно дело, както мъжът баща. Макар и да е извън мисионерското поле, жената е мисионер в дома и нейните грижи, трудности и бреме често далеч надминават тези на мъжа и бащата. Нейното дело да образова и оформи ума и характера на децата си, да ги възпита като полезни хора тук и да ги направи годни за бъдещия вечен живот, е свещено и важно. Мъжът в мисионерското поле може да бъде уважаван от хората, докато вярната работничка в дома не получава за работата си никаква земна похвала. Но ако тя работи за доброто на семейството си и се старае да възпита характерите според Божествения образец, завеждащите книгите ангели ще впишат името й като на един от най-големите мисионери в света. Бог не гледа на нещата така, както смъртните хора гледат.
Колко внимателен би трябвало да бъде мъжът и бащата, за да остане верен на брачното си обещание! Колко предпазливо трябва да бди над характера си, за да не събужда в млади момичета или дори в омъжени жени мисли, които не са в съгласие с високото свято становище – с Божиите заповеди. Тези заповеди се простират, както Христос ни посочва, твърде далеко. Те стигат дори до мислите и намеренията на сърцето. Тук мнозина стават престъпници. Мислите на техните сърца нямат чистия, свят характер, който Бог изисква. И колкото и високо да е призванието им, колкото и талантливи да са те, Бог все пак ще отбележи тяхното престъпление и ще ги смята за много по-виновни и много по-достойни за Неговия гняв от онези, които имат по-малко дарби, по-малко светлина и по-малко влияние.

Отбягвайте похвали и ласкателства
Боли ме, когато виждам мъже да бъдат хвалени, ласкани и глезени. Бог ми е открил, че някои от тези, които получават такова внимание, не са достойни да споменават Неговото име. И все пак смъртни същества, които съдят според външното, ги уважават и въздигат до небето. Мои сестри, не глезете и не ласкайте никога мъжете, били те млади или стари, женени или неженени. Те също са слаби и грешни. Вие не познавате техните слабости и не знаете дали това внимание или тези излишни похвали не биха причинили гибелта им. Аз съм потресена от късогледството и липсата на мъдрост в това отношение у мнозина.
Мъже, които вършат Божието дело, в чиито сърца живее Христос, не ще понижават образеца на моралност, постоянно ще го издигат. Те няма да изпитват радост от това, че са ласкани или глезени от жени. Нека мъжете, женени и неженени, да казват: „Отсранете ръцете! Аз не желая да давам ни най-малък повод да се говори лошо за мене. Моето добро име ми е по-ценно от злато и сребро; оставете ме да го запазя непокварено. Ако хора се нахвърлят против мене, то да е не защото съм им дал повод, но поради същата причина, поради която те говореха лошо за Христос – защото те мразеха чистотата и светостта на Неговия характер, защото той беше един постоянен упрек за тях.“
Бих желала да внуша на всеки работник в Божието дело голямата необходимост от непрестанна молитва. Наистина работниците не могат да бъдат постоянно на колене, но техните сърца могат да се издигат към Бога. Енох така живееше с Бога. Бъдете внимателни, иначе ще изпаднете в самодоволство и ще прогоните Исус, ще работите повече със собствена сила, отколкото в духа и силата на Учителя. Не прахосвайте златните моменти в лекомислени разговори. Когато се връщате от мисионерска работа, не се хвалете, но издигайте Исус; издигайте Голготския кръст.
Не позволявайте някой да ви хвали, ласкае или да ви стиска ръката, сякаш няма да я пусне вече. Страхувайте се от подобни изяви. Ако млади или дори женени хора са склонни да ви разкриват семейните си тайни, пазете се. Когато те изразяват желание за съчувствие, знайте, че е време да бъдете твърде предпазливи. Хора, които са изпълнени с Христовия Дух и живеят с Бога, няма да имат такъв несвят копнеж за съчувствие. Те имат една дружба, задоволяваща всяко желание на духа и сърцето. Женени мъже, които приемат внимание, похвали и ласкателства от жени, могат да бъдат сигурни, че любовта и съчувствието на тези личности не заслужават да бъдат приети.