,,Видът на злото“ 35 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Твърдостта на Йосиф
Жените твърде често са изкусителки. Под един или друг предлог те привличат вниманието на мъжете, женени или неженени, и ги водят все по-далеч, докато престъпят Божия закон, докато авторитетът им се провали и душите им се опропастят. Историята на Йосиф е записана за всички изкушавани като него. В принципите си той беше твърд като скала и отговори на прелъстителката: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?…“ (Битие 39:9). Днес е необходима подобна на неговата морална сила.
Ако жените се стремяха да облагородяват живота си и да бъдат Христови съработници, те биха имали по-малко опасно влияние. Но в сегашното си безгрижно отношение към семейните задължения и към изискванията на Бога тяхното влияние в отрицателна насока е твърде силно. Силите им отпадат и делото им не носи Божествен печат. Те не са мисионери нито в дома си, нито вън от него. И често домът им, техният хубав дом запустява.
Нека всеки, който изповядва Христос, да се старае да побеждава всички слабости и всяко безумие. Някои мъже никога не стигат до пълно мъжество в Исус Христос. Те остават детински доволни от себе си. Смиреното благочестие би коригирало това. В истинската религия не се допуска детинско самоснизхождение. Тя е честна до крайност. Дано никой от постъпилите като борци в Христовите редици не отстъпи в деня на изпита! Всички би трябвало да разберат, че им предстои сериозно дело – да вдигат ближните си от пропадналото им състояние. Никой няма право да си почива в борбата, която прави добродетелта желана и порока омразен. Да бъдем послушни на Божиите заповеди, значи да вършим правдата и само правдата. Няма почивка за християнина, намиращ се от тази страна на вечния свят. Това е християнска мъжественост.
Мнозина обаче често имат нужда да извличат поучения от живота на Христос, Който е Начинателят и Завършителят на нашата вяра. „Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха“ (Евр. 12:3, 4). Вие трябва да покажете, че растете в християнските добродетели. Ако при повод за раздразнение проявявате кротост и се отклонявате от всичко нечисто и земно, вие доказвате, че Христос живее във вас и всяка мисъл, всяка дума и всяка дело ще привличат повече хора към Него. Много предстои да се прави, а времето за това е малко. Нека целият ви живот бъде вдъхновен от мисълта, че имате да извършите дело за Христос. Сами вземете която и да е длъжност. Когато има за вършене задължения, които другите не разбират, защото не желаят да видят своята задача в живота, то вие ги приемете и извършете.

Мъже с непорочна репутация
Нравственият образец не се издига достатъчно високо сред Божия народ. Мнозина, които заявяват, че пазят Божите заповеди и ги защитават, сами ги нарушават. Изкушенията ги доближават до такава степен, че те мислят, че имат извинение за престъплението си. Всички работници в мисионерското поле трябва да бъдат мъже и жени, които живеят и говорят с Бога. Всички на свещения пост на проповедника, говорещ от амвона, трябва да са мъже с безукорна репутация. Техният живот трябва да бъде непорочен и издигнат над всичко, което има нечист вид. Не излагай доброто си име, като тръгваш по пътя на изкушението.
Стиска ли една жена ръката ти продължително, бързо я отдръпни и запази жената от грях. Проявява ли тя неподобаваща симпатия към теб и оплаква ли се, че мъжът й не я обича и не й съчувства, ти не се опитвай да запълниш тази липса. Единствено сигурният и мъдър път за тебе в този случай е, да не показваш съчувствието си. Такива случаи са неизброими.
Обърни вниманието на такава душа към Носителя на всяко бреме, към истинския и най-добрия Съветник. Ако е избрала Христос като приятел, Той ще й даде сила да понася пренебрежението без оплакване. От друга страна обаче, тя трябва да прави всичко по силите й да привърже мъжа си към себе си чрез най-голяма вярност и да прави дома си за него по възможност по-приятен и привлекателен. Ако всички нейни старания са напразни и не бъдат признати, тя има съчувствието и помощта на своя мил Спасител. Той ще й помага да носи всички тежести и ще я утешава в нейните разочарования. Тя показва недоверие към Него, щом търси хора да запълнят мястото, което Христос с готовност желае да заеме. Чрез оплакванията си греши против Бога. Би направила добре да изпита по-сериозно собственото си сърце да не би да бие някой грях в душата й. Сърце, което по такъв начин търси човешко съчувствие и приема забранени проявления на внимание, не е чисто и без петно пред Бога.
Библията дава много поразителни примери за силното влияние на лоши жени. Когато Валаам беше поканен да прокълне Израил, той не смееше да направи това, защото Господ не виждаше никакво зло в Яков и никаква вина в Израил. Валаам обаче, който се беше вече отдал на изкушението, стана изцяло сатанинско оръдие и реши да извърши непряко онова, което Бог не му позволяваше да извърши направо. Веднага постави примка за израилтяните – да бъдат омаяни от красивите моавски жени и подведени от тях да престъпят Божия закон. По такъв начин у тях би се намерило нечестие и Божието благословение не би могло да почива върху тях. Силите им биха били много отслабени и неприятелите им не биха се страхували повече, защото присъствието на Господа на силите нямаше да е вече между тях.
Този случай е предназначен да бъде едно предупреждение за Божиите чада в последните дни. Ако те следват правдата и истинската святост, ако пазят всички Божии заповеди, на Сатана и на неговите оръдия не ще бъде позволено да ги победят. Всяка съпротива на техните най-големи неприятели ще бъде безсилна да пречупи или изкорени лозата, която сам Бог е присадил. Сатана знае онова, което Валаам научи чрез печалната опитност, че против Яков не може да се употреби магьосничество, нито против Израил пророчество, когато у тях няма грях. Затова той постоянно направлява силата и влиянието си, за да нарушава единството на Божиите деца и да петни чистотата на техния характер. Простира примките си по хиляди различни начини, за да отслабва силата им за доброто.

Култивирайте общуване с определена цел
Още един път бих желала да внуша необходимостта от чистота във всяка мисъл, всяка дума, всяка постъпка. Ние имаме лична отговорност спрямо Бога, лично дело, което никой не може да извърши вместо нас, а именно – да направим света по-добър чрез поучения, чрез лични старания и личен пример. Общуването ни с другите не трябва да бъде само за удоволствие, но с определена цел – да се спасяват човешки души. Старайте се да се приближите до тях. Отваряйте вратите си за младежи, изложени на изкушения. Злото ги примамва от всички страни; опитвайте се да ги заинтересувате. Ако те имат много грешки, опитайте се да поправите заблужденията им. Не странете, а напротив, приближавайте се до тях. Канете ги в домовете си и на семейните молитви. Хиляди имат нужда от това. Всяко дърво в сатанинската градина носи примамващи, отровни плодове и „горко“ е изговорено за всеки, който ги бере и яде. Нека да помним Божието изискване към нас да правим пътя към небето красив, светъл и привлекателен, за да можем да освобождаваме души от гибелното магьосничество на Сатана.
Бог ни е дал разум да го употребяваме за благородни цели. В този живот сме на изпит за бъдещия. Времето на всеки от нас е твърде важно, за да бъдем безгрижни или да вървим в несигурност. Нашето общуване с другите трябва да се отличава с възвишеност и с разположение към небесните неща. Нашите разговори трябва да касаят небесните неща. „Тогава боещите се от Господа говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше. И написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се боеха от Господа и които мислеха за името Му. Тия ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям. И ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина си, който му работи“ (Малахия 3:16, 17).
Има ли нещо по-достойно от спасителния план, което да занимава нашите мисли? Това е неизчерапаем предмет. Исусовата любов, предложеното чрез тази безгранична любов на падналите човеци спасение, освещаването на сърцето, скъпоценната спасителна истина за последното време, Христовата милост – всичко това са теми, които могат да съживят душите; и чистосърдечните ще чувстват нещо от радостта, която учениците изпитаха, когато Спасителят се присъедини към тях по пътя към Емаус. Който поставя Исус в центъра на любовта си, ще хареса това свято приятелство и ще черпи Божествени сили от святото общение; комуто обаче не се нравят такъв вид разговори, а предпочита да говори сантименталности и безсмислици, той се е отклонил много от Бога и в него все повече и повече замира свещеният и благороден стремеж. За такива хора небесно е видимото и земното. Когато разговорът е лекомислен, когато изразява неудовлетворен копнеж за човешко съчувствие и признателност, причината е любовен сантиментализъм, от който не са застраховани нито младежи, нито мъже с посивели коси. Станала ли е обаче Божията истина здрав принцип в сърцето, тя ще бъде жив извор. Може да се опитват да я потискат, но тя ще извира от друго място; тя е там и не може да бъде задържана. Истината в сърцето е източник на живот; тя освежава уморените и тези, които потискат лошите мисли и прояви.
Не е ли достатъчно много онова около нас, което ни посочва опасностите, застрашаващи пътя ни? Навсякъде се виждат човешки корабокрушения, занемарени семейни олтари, разтрогнати семейни отношения. Съществува удивително отпадане от принципите, понижено разбиране за нравственост. Грехове, които някога предизвикаха Божиите съдби на земята – потопът и унищожението на Содом чрез огън – вземат все повече надмощие. Ние се приближаваме към края. Бог е търпял покварата на човечеството, но наказанието Му не е по-малко сигурно. Дано всички, които изповядват, че са светлината на света, отстъпят от всяка неправда. Днес виждаме да се открива същият дух против истината, както в Христово време. Поради това, че им липсват библейски доказателства, онези, които искат да направят Божия закон невалиден, измислят лъжи, за да позорят и чернят работниците. Те правеха това със Спасителя на света, ще го правят и с Неговите последователи. Мълви без ни най-малко основание ще се разпространяват като истини.

Тайната на силата
Бог е благословил Своя народ, който пази Неговите заповеди. Всяка съпротива и всички излагани против Него лъжи само ще усилят защитниците на вярата, дадена на светиите. На хора обаче, които изповядват, че са пазители на Божия закон, а го престъпват, ще им се отнеме закрилата и мнозина ще отпаднат поради себелюбие и разпуснатост. Тогава ние наистина не ще бъдем в състояние да устоим срещу нашите неприятели. Но когато Божиите чада остават отделени и далеч от света като народ, който върши правда, тогава Бог ще бъде тяхна закрила и никакви оръжия срещу тях няма да успеят.
Не трябва ли ние като народ на Бога, който пази заповедите Му, имайки предвид опасностите на това време, да отмахнем от себе си всеки грях, всяка неправда и поквара? Не трябва ли жените, които изповядват истината, да внимават строго на себе си, да не дават и най-малкия повод за непозволена интимност? Те могат да затварят вратата пред някои изкушения, ако във всяко време спазват строго въздържание и прилично поведение. Нека мъжете да взимат пример от живота на Йосиф и да са твърди в принципите си, колкото и голямо да е изкушението. Ние трябва да бъдем силни мъже и жени, които да стоят за правото. Около нас има мнозина слаби и в морално отношение. Те се нуждаят от обществото на стоящите твърдо, чиито сърца са тясно свързани с Исусовото сърце. Принципите на всеки ще бъдат изпитани. Но има такива, които навлизат в изкушението, както безумецът в примка. Сами канят врага да ги изкушава. Те деморализират себе си и последиците са срам и гибел.

Църквата и светът
Как ненавижда Бог такива, които претендират, че спазват закона Му, а престъпват предписанията Му! Те нанасят позор на делото и дават възможност на противниците на истината да тържествуват. Никога не трябва да се заличава границата на различието между последователите на Исус и последователите на Сатана. Бог сам е прекарал ясна линия между света и църквата, между пазителите и престъпниците на закона. Те не се понасят взаимно. Толкова са различни, както обедът и полунощта, различни във вкуса и целите, в стремежа и в характерите си. Ако ние храним любов и страх към Бога, ще мразим и най-малкото нещо, което е близо до нечестието.
Дано Господ да привлича души към Себе Си и лично да им всажда съзнанието за тяхната свята отговорност да изграждат такива характери, че Христос да не се срамува да ги нарича братя. Поставете си високи цели и тогава в онзи ден, когато всеки ще получи според каквото е вършил в плътта си, над нас ще бъде изговорено Божественото благословение. Божиите работници трябва да живеят като пред лицето на Бога и постоянно да се развиват в характер и в истинска добродетел и благочестие. Техните мисли и сърца трябва да бъдат съвършено пропити с Христовия дух и тъй да бъдат осветени от важната вест, която имат да разнасят, че всяка мисъл, всяка постъпка и всяка подбуда да се издигат над земното и плътското и да подтикват към добродетел и благочестие. Тяхното щастие не ще се състои в забранени, себелюбиви удоволствия, но в Исус и Неговата любов.
Моята молитва е: „О, Господи, помажи очите на народа Си, за да различава греха от светостта, покварата от правдата и в края да излезе победител!“

В борбата с вътрешната поквара и външните изкушения дори мъдрият и силен Соломон бе победен. Не е безопасно да се отклоняваме и най-малко от най-строгата праведност. „Въздържайте се от всякакво зло“ (1 Сол. 5:22). Когато една жена разказва домашните си трудности или се оплаква от мъжа си и събаря стената, издигната с цел да запазва светостта на брачните отношения; тя отваря широко вратата и кани Сатана да влезе с прелъстителните си изкушения. Става точно както Сатана би искал да бъде. Ако една жена разказва на брат християнин своите неволи, разочарования и изпитания, той трябва да я посъветва, ако е необходимо да довери трудностите си някому, това да са сестрите. Тогава не ще има нищо, което би се изтълкувало зле и което би хвърлило укор върху Божието дело (1886 г., т. 2, с. 306).