Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – Какво виждаш – Част втора – Тай Гибсън

Сърцето ти е направено от платно. То притежава портрет на Бог. Красив ли е?

Дъщеря ми Амбър прилича на мен. Веднъж, когато двамата пътувахме извън страната, един митнически служител ни запита за роднинската ни връзка. (Много деца са отвличани).

- Той е мой баща – беше сигурният отговор на Амбър.

- Не мисля така – строго отговори служителят. – Изглеждаш много голяма, за да си му дъщеря, а той изглежда много млад, за да ти е баща.

Амбър изглеждаше по-възрастна от тринадесет. А аз явно изглеждах по-млад, отколкото бях. Митничарят не прие нашата история. Мислехме едно и също, без да си кажем нито дума. Позирахме в двоен профил и казахме на служителката да огледа добре лицата ни и особено еднаквите ни носове.

- Е, определено сте близки – каза тя и ни помаха с ръка.

Бях изкушен да поздравя Амбър за явната й приликата с мен през годините. Тя не изглеждаше обезпокоена от това. Веднъж забелязах нов декор в стаята й.(Винаги е интересно да видиш какво ще закачат тийнейджърите на стените си) Това беше рамкирана моя снимка от тийнейджърските ми години. (Разбирате ли какво имам предвид?).

- О, Амбър, наистина приличаш много на мен, когато съм бил тийнейджър – казах аз с широка усмивка, като я наблюдавах.

-Амбър, – продължих аз – притесняваш ли се, че приличаш толкова много на мен?

Няма да забравя момичешкото й кикотене и отговорът, който ми даде.

- Не, татко, не ме безспокои. Харесва ми да приличам на теб.

- Миличка, дори и носа?

- Да, татко, дори и носа. (Не го разбирайте погрешно. Нямаше някакъв видим проблем с “нашия” нос. Трябва да кажа само, че обонянието ни беше много силно. За щастие, нейното беше малко по-слабо, женски вариант на моето.)

Онези думи: “Харесва ми да приличам на теб”, са нещо много ценно, казано ми някога като на баща. Мисля, че Бог би се зарадвал да чуе такива думи от Своите деца. Аз се зарадвах. Знаете ли защо? Защото абсолютната, най-висока похвала, която трябва да бъде дадена на всеки човек, включително и на Бог, е подражанието. Да искаш да бъдеш като Бога е най-значим израз на почит и благоговение, които можем да му предложим.

Но…

Точно тук възниква сериозен проблем.

Наистина ли желаеш да бъдеш като Бога, когото виждаш в ума си? Красив ли е Той в твоите очи?

Не отминавай леко този въпрос. Размисли внимателно върху портрета на Бог, който е в сърцето ти. В края на краищата, ще оцелееш във вечността или в сянката на забравата, благодарение само на този жизненоважен въпрос. (Повече по този въпрос по-късно.)

И така, размислете.

Почуствайте със сърцето си.

Кой е Бог?

Нашият свят е пълен с общодостъпни портрети на Бог. Забелязали ли сте ги?

Срещнах един човек на летището в Индия, който вярваше, че знае кой е Бог. Мъжът беше облечен в роба в светли цветове и тюрбан. Когато седна до мен и започна да чете религиозна книга, любопитството ми започна да нараства. Опитах се да позная каква е вярата му.

- Господине, – обърнах се учтиво към него, – бих желал да ви задам няколко въпроса.

- Слушам ви – беше бързият му отговор. Това ме улесни.

- Виждам, че сте облечен в специални дрехи, а забелязах и книгата, която четете. Религиозен ли сте?

- Да, такъв съм. В действителност аз съм много религиозен човек, монах универсалист. Целият ми живот е посветен на изучаване Бога.

- Много интересно., – продължих аз. – Какво точно вярвате за Бог? Кой е Той?

- Лесен въпрос, на който ще отговоря с удоволствие, въпреки че би трябвало да попитате какво е Бог, не кой е Бог. БОГ е Създаване, Организация и Разрушение.Бог е универсална енергия, която създава всички форми на живот. Същият Бог-енергия организира развитието на живота, функционалните структури. И тогава Бог унищожава всичко живо.

Не можах да разбера добре и се замислих.

- Този Бог личност с ум и сърце ли е?

- Не, съвсем не – се засмя той. – Бог е много безмилостен и дързък, за да е личност.

Каква картина виждаш ти, когато ти мислиш за Бог? Той безумна и безсърдечна енергия ли е, поела жесток курс на еволюция и разрушение?

Когато бях в Индия, се сблъсках и с друга картина за Бога. Когато минавах покрай едно светилище, оборудвано с много силна усилвателна система, от която се разнасяха песни, за да привлекат хората, спрях, за да наблюдавам молителите, които поставяха храна, цветя и пари пред статуя направена от хартия и лейкопласт. Когато попитах за нейната самоличност, ми казаха: “Това е Кали, богинята на разрушението. Подаръците се правят, за да омилостивят нейния гняв и да предпазят поклонниците от трагични случаи.”

Кали е една от многото богове с подобен образ. Повечето от тях са напълно жестоки или най-малкото една объркана смес от съчуствие и жестокост. Боговете изискват много и дават малко. Постоянното търсене на поклонниците е да успокоят гнева на боговете чрез средствата на религиозната церемония, плащане с пари или добри дела. Странно, боговете изискват доброта, докато те самите не са добри. Те внимават за всяко лошо дело и със средствата на кармата, правят лошите неща да се случват на лошите като отплата. Ако правиш добро, тогава могат да ти се случат добри неща. Животът е едно безкрайно усилие да бъдеш достатъчно добър, за да получиш по-високо ниво на превъплъщение, за извисяване до лично богоподобие. Ако умреш в несвято състояние, жалко. Можеш да очакваш да влезеш в следващия си живот на по-ниско ниво – може би като деформиран или беден човек или дори като презряно животно или буболечка.

Някой, който чете тези редове си мисли: “Каква пълна глупост са тези езически религии. Радвам се, че съм християнин”.

Ура за християните!

Не!

Бих желал да можем да кажем съвсем ясно, че християнството е защитено от погрешни представи за Бога. За съжаление случаят не е такъв.

Веднъж, едина моя приятелка християнка преминаваше през период на сериозен стрес в живота си. Предложих й да се моля с нея за Божието ръководство и помощ. Първо се помолих аз. След като казах амин, исках тя да се помоли. Тя мълчеше. Накрая отворих очи. Тя трепереше.

- Смяташ, че е по-добре да не се молиш? – попитах аз.

- Искам да се моля – обясни тя, – но просто не мога да се моля на Бог Отец, както ти го направи. Бих се почуствала по-добре, ако мога да се моля на Исус.

- Защо ?– запитах аз.

- Не мисля, че Отец ще отговори на молитвите за мен. Причината за разрухата в моя живот е, че Той ме наказва за греховете ми. Но аз зная, че Исус е състрадателен. Надявам се Той да може да отмени Божия гняв като се моли в моя полза.

Някои хора виждат Бог като супер силен водач, който изпитва садистично удоволствие от нашата болка. Те мислят, че Той в действителност аранжира нашите страдания, за да ни накаже за нашите грехове или още по-лошо, само за Свое собствено удоволствие; а Исус Христос е добрия приятел, който е способен да убеди Отца да бъде по-спокоен и мил.

Чух един мъж християнин, който преживя сериозен инцидент с колата си, как загуби себеконтрол пред жена си. Докато лежеше в болничното легло, неговата прекрасна жена християнка му каза, че Бог трябва да е блъснал колата му в насрещния камион като наказание за гнева му срещу нея.

Пасторът посетител каза: “Амин! Бог знае защо ни причинява злополуки”.

Пациентът от съседното легло попита: “Чудя се по каква причина е бил наказан шофьорът на камиона? В същност се чудя защо съм наказан аз? Пасторе, би ли помолил Бога да ме просветли малко?”

Ето моят приятел Дани. Християнството е единствената религия, която той някога е познавал. През годините той постоянно изчезваше. Появяваше се от време на време след потъване, в зависимост от дрогата или сексуален упадък.Последния път, когато го видях в очите му имаше сълзи и Дани разкри сърцето си пред мен.

- Просто не мога да издържа, – ми каза той с треперещи устни.
- Винаги, когато реша да стана чист и да посветя живота си на Христос, се чуствам много добре. Имам мир. Зная, че това е правилно. Зная, че искам да направя точно това. Но след няколко седмици, може би месец или най-много два, аз се улавям да преяждам или да храня страстни мисли, или да се гневя на някого. Зная, че Библията осъжда лакомията и казва, че трябва да пазим мислите си чисти. Скоро след като пропадна, зная, че Бог не може да ме толерира. Чуствам се осъден и отхвърлен от Него. Просто не мога да си представя как Той ще продължи да ме обича, когато аз не устоявам. Само ако бих могъл да се пазя от съгрешаване, зная, че Той би ме приел.

Като Дани се чустват не само неколцина християни – Бог приема тези, които са достатъчно добри, за да спечелят Неговото благоразположение и чака, готов да осъди, докато останалите от нас се опитват да съберат достатъчно дела.

Един ден, едно разумно малко момче достигнало до логично заключение, след службата в църквата. То казало на родителите си: “Бог и дядо Коледа трябва да са братя или нещо подобно.”

- Защо казваш това? – попитала майката.

- Защото и двамата имат дълъг голям лист и го проверяват два пъти и всичко зависи от това дали си послушен или не.

Един популярен проповедник изнасял проповеди по радиото.Той свел християнската вест до една основна аксиома: “ Обърни се или изгори”. Това е неговото мото. Той го нарича благовестие, което значи добра новина. От тази основа той развива по-големи дълбочини:

- Обърнете се от греховете си, приемете Исус Христос като ваш личен Спасител или Бог ще ви затвори във вечния огън, за да ви изгори завинаги. Предлагам ти, грешнико, бързо да прегледаш делата си. И не забравяй, Бог те обича.

Това не е елементарна вяра, поддържана от няколко ексцентрични християни. Болшинството от основните църковни членове в действителност вярват, че Бог постоянно тормози милиони хора, които са умрели и са в ада и Той ще продължи да прави това вечно, като всекидневно хвърля нови жертви в пламъците. Ние смятаме мъже като Хитлер и Сталин за по-малки чудовища.

Някои теологични виждания правят атеизма да изглежда като добра идея.

Противоположно на общоприетото християнско мнение, атеизмът не е най-лошото нещо в света. Най-лошото нещо е лошата религия. И в обсега на лошата религия, лошото християнство е начело в листата. Причината за това е очевидна. Когато тези, които претендират, че познават Бог най-добре, в действителност съвсем не Го познават, погрешното представяне на божия характер е фаталният резултат. Забележителни историци намекваха, че е по-добре атеизмът да е дете на средновековната църква, роден в нашия свят като реакция на нейната гротескна представа за Бога.

Не ми казвайте, че греша. Несъмнено, идеята, че няма Бог е обезкуражителна, по-скоро безрадостна /мрачна, тъжен, суров, отблъскващ/ в най-добрия случай. Ако няма Бог, тогава нямаме бъдеще отвъд този живот. И по-лошото е, че понятия като тук и сега са без значение. Всичко що се отнася до живота е само животинско дращене и сграбчване за оцеляване, с пълно себично удоволствие.

Но почакайте за момент. Накрая, когато това свърши ще свърши. Така че атеизмът не е най-лошия сценарий. Има един образ, много по-изопачен от това да не вярваш, че има Бог. И този особен възглед е не само безперспективен, той е съвсем ужасяващ.

Какво става, ако има Бог, едно действително върховно същество, там някъде, но Той не е напълно добър? Какво става, ако Той е непредсказуема смесица от добро и зло? Ако сме единствени в универса, това е лоша новина. Но, ако универса се управлява от всесилно същество, което не е достатъчно добро, това е ужасна новина. В най-тъмните глъбини на човешкото въображение не може да се роди по-кошмарен образ. Смъртта щеше да бъде само път към присъствието на Един, на когото можехме да служим само като роби или да го презрем като бунтовници. След смъртта си щяхме да попаднем в несигурното царство на деспотично управление. Щяхме да се окажем под неизбежния контрол на Един, на когото не можем да се доверим. И истинската любов, за която нашите сърца дълбоко копнеят, би се превърнала в абсолютна невъзможност.

Нека разгледаме друга възможност.

В класическата алегория на Луис, “Хроники на Нарния”, Бог е представен символично чрез могъщия, силен лъв. Когато четири деца посещават Нарния, те чуват за могъщия лъв-управител, Аслан. С израз на страхопочитание и благоговение, г-жа и г-н Бийвър им разказват колко велик е Той.

Едно от децата отговаря: “Като си помисля за среща с лъв ставам нервен.”

Г-жа Бийвър обяснява, че това е съвсем нормално. “Ако има някой, който може да застане пред Аслан без да му треперят коленете, той е или по-смел от всички, или просто глупав.”

“Тогава при него няма сигурност” – отговаря едно от децата.

“Сигурност?” се кикоти г-н Бийвър. “Разбира се, че няма сигурност. Но той е добър.”

При това уверение тревогата на децата премина в облекчение.

Какъв чуден и приятен парадокс!

Всемогъщата сила притежава безкрайна доброта.

Какво става, ако има Бог… и, ако Той е неограничено силен и в същото време безкрайно добър? Никой не може да си представи по-утешителна, славна реалност!

Внезапно животът би станал изключително значим.

Характерът на Бог има значение. Той е Личността отговорна за целия универс, включително за мен и теб, в това огромно владение. Ще дойде време да се озовем в Неговото непосредствено присъствие. Очакваш ли с нетърпение тази среща?

Помисли.

Почуствай.

Кой е Бог?

Какво виждаш?

Той такава личност ли е, каквато ти би искал да бъде?

Всичко зависи от това, което вярваш

Той мисли и чуства, когато те вижда.

БОГ: Който и да си изяви ми се. Позволи ми да Те видя такъв, какъвто си, за да мога да реша дали желая да бъда като Теб или не. Амин.