Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – ГЛЕДКА ЗА НАСКЪРБЕНИ ОЧИ – Част дванадесет – Тай Гибсън

В края на краищата, нашето вечно оцеляване зависи от познанието ни и вярата ни, че Бжията любов превъзхожда нашия грях.

Моята по-малка дъщеря Лий и сина ми Джейсън един ден бяха заети с разговор, тъпчещ на едно място. Предметът? Значението на думата любов. След като изслуша обясненията на Джейсън, малката Лий каза на по-големия си брат: “Ние нямаме запек на любов”.[constipation of love]

Джейсън настояваше: “Аз разбирам любовта, но това няма нищо общо със запека. Сигурна ли си, че не искаш да кажеш понятие /представа/? [conception]

- Не, – отговори твърдо Лий. – Искам да кажа запек,[constipation]. Това значи да разбираш нещо. Ако не вярваш можеш да погледнеш в dichotomy/разполовяване/.

Бедното момиче. Тя наистина преживяваше определен вид раздвояване, [dichotomy] но това от което се нуждаеше наистина беше речник [dictionary]. По-често, отколкото никога, Лий знае за какво говори. Но в този случай, моят малък етимолог , се нуждаеше от помощ.

Вие нуждаете ли се от помощ относно вашето разбиране на думата любов – особено Божията любов.? Ако трябва да напишете обяснение на думата любов за нов речник, как би прозвучало?

Апостол Павел се молеше да можем да “разберем” и “познаем” Божията любов. Тогава в следващия стих той казва, че Божията любов “превъзхожда всяко знание” (Еф. 3:18,19), което значи, че не може да бъде разбрана само с ума, дори и да е обяснена с точните думи. Да познаеш Божията любов не е само интелектуално усилие, като да изучиш математиката или философията. За да я разбереш наистина, тя трябва да докосне вътрешната личност, покорявайки чуствата и волята, така както и интелекта. Тя трябва да влезе в царството на личното преживяване, като премахне старите територии на теоретично познание, в сърцевината на личността, преобразявайки индивидуалността и целта. Това ниво на отъждествяване с Божията любов може да се случи само по един начин. Тя трябва да задоволи основните жизнени нужди на нашето съществуване и да стане единствено средство за нашето оцеляване.

Нека ви обясня какво искам да кажа. Да вплетем в мислите си следващите три реалности и картината ще се проясни:

1. Грехът е разрушителна сила и вината е средството, чрез което той руши.

2. Основна и жизненоважна нужда за нашето оцеляване срещу обвинението е да бъдем обгърнати с такава любов, която отказва да ни обвинява, макар да е правилно да бъдем обвинени. Трябва да бъдем обичани отвъд всичко, което заслужаваме, защото в действителност ние не заслужаваме да бъдем обичани, като се има предвид нашето представяне. Това е така, не защото ние нямаме никаква стойност. Напротив! Това става, защото нашата стойност в Божиите очи е много по-висока, отколкото като я мерим с напредъка в доброто си поведение или паденията си. Когато разберем този вид любов, тя ни освобождава от вината и премества нашата зависимост от самите нас към Извора на любовта.

3. Това качество на любовта има един единствен Източник. То беше напълно изявено само в Едно човешко същество. В Исус Христос Бог изяви Своята любов към нас, не само на думи, но в славната реалност на живота и смъртта, обсипа ни с благодат, тогава, когато заслужавахме осъждане. Той ни обича над и отвъд нашия грях. Това е природата на Божията любов.

Заключението се подразбира. Никое човешко същество не ще оцелее без да познава Божията любов от опит. Без изцеляващата сила на тази любов, грехът бавно, но сигурно ще прекърши душата под тежестта си, достигайки зенита на разрушителната си сила при последния съд. Великата, неизбежна реалност на нашата вина трябва да бъде изместена от нашето възприятие от много по-великата реалност на Божията незаслужена милост. Където изобилства греха (а това е в нашето сърце), там трябва да изобилва повече Божията благодат. (виж Римл. 5:20). В умовете и чуствата ни, тъмната реалност трябва да бъде погълната от светлината. Винаги, когато нашият грях активира осъждането в нашата съвест, трябва да се съгласим с претенциите му и уверено да посочим превъзходната истина за божествената любов: “Да, аз съм грешник и моята вина е огромна. Но Бог все още ме обича и то безрезервно.”

Когато разберем Божията любов на това ниво, тя влиза в царството на личната опитност и ставаме жизнено зависими от нея, от нея зависят умствения ни мир, сърдечната радост, волята /желанието/ и целта на живота ни.

Като обясних тази истина със свои думи нека се обърнем сега към Писанието за яснота и потвърждение. Има най-малко три измерения на Божията любов изявени в Библията.

1. Несебична любов. Точно преди разпятието Си Исус се молеше: “Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине; но не моята, а твоята воля да бъде” (Мат. 26:39). Две желания тук са в конфликт – Аз искам и Ти искаш. Жертвата, която предстоеше пред Христос надигна в Него естественото чуство за самосъхранение, обитаващо в нашето естество. Той не искаше да умре. Той не искаше да премине през тъмнината на раздяла със Своя Отец. Но имаше нещо, което Той не желаеше изобщо. Той не искаше ти и аз да бъдем загубени завинаги. Нашият живот беше от по-висок приоритет отколкото Неговият собствен. Ето защо, Той с желание се подчини на възможността за вечна смърт, за да ни даде вечен живот.

Когато казваме, че Божията любов е несебична, това практически значи, че Той обича без лични интереси, но с всепоглъщащ интерес с друг център. Когато Бог избира между Себесъхранение и стойността /цената/ на другите или закрилата на другите пред собствената цена, Той винаги решава в полза на другите, дори и те да са хората, отнемащи живота Му. Няма граница за Божията любов, няма точка, отвъд която Той не може да премине. Той не пази в резерв нищо, което да не може да бъде пожертвано за доброто на другите. Неговата любов достига най-дълбокото ниво на себепожертвователността.

2. Вечна любов. “Обикнах те с вечна любов; затова те привлякох с милост” (Ер. 31:3). В този силен стих думата вечна е описателна за вида любов, с която Бог ни обича. Да се каже само, аз те обикнах, би оставило любовта неопределена. Бог иска да разберем точно каква е Неговата любов. Така че Той казва: “Моята любов към теб е вечна.”

Вечна любов е любов без край. Любов, която винаги е и никога е не.Непрестанна любов. Непроменима любов. Любов, която не престава или се изключва, когато ние правим или не правим нещо. Тя не се подсилва чрез доброто ни представяне и не намалява чрез нашето лошо поведение. Тя просто, безусловно е. “Бог е любов” (1Йоан 4:8). Винаги е бил. Винаги ще бъде. Не можем да я спечелим. Не можем да я разрушим.

Тази страна на Божията любов естествено ни води към следващото измерение.

3. Любов, която не осъжда. Йоан 3:16 е най-често цитиран от всички Библейски стихове. Седемнадесети стих е също жизненоважен. Да обхванем целия текст: “Защото Бот толкоз възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света, за да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него.”

Не позволявай значението /значимостта/ на тази невероятна истина да избегне от вниманието ти. Нуждаеш се от нея. Аз също. Като следваме граматичната структура на пасажа, виждаме, че любовта, спомената в шестнадесети стих е антипод на осъждането, споменато в стих седемнадесети.С други думи, Бог обясни Своята любов като изпрати Своя Син да се свърже с нас без осъждане. Неговата любов е неосъдителна по природа. “Защото Бог толкова възлюби….че Той даде Своя….Син…. не…. да…осъди….но света да бъде спасен чрез Него.”

Осъждането, което чустваме за греха, се поражда от самия грях. Грехът е неправда и нашата съвест знае това. Съвсем естествено и правилно се чустваме виновни за греха, който сме сторили. На свой ред, нашата вина отслабва волята ни, желанието ни да вършим правда като ни кара да се чустваме без стойност и без надежда. Колкото по-голяма е вината ни, толкова по-ниско се оценяваме. Ние възприемаме нашите падения като истинска мярка за нашата стойност. Самоувереността е намаляла. Самоуважението е разядено. Моралните сили са разбити. Всичко, което можем да направим е да се предадем на греха.

Има едно единствено разрешение на проблема грях. Надеждата е достъпна само в една единствена насока. Трябва да видим и повярваме, че Божията любов превъзмогва /превъзхожда/ нашата вина. Това е единственото достатъчно силно лекарство за нашето изцеление. Като познаем и повярваме, че Бог ни обича, въпреки нашия грях, това ще възстанови нашето чуство за лична стойност и ще изпълни душите ни с морални сили.

Застанете за момент до мен в края на тълпата, заобиколила мъж и жена. Тук ще видим свидетелство за Божествената любов в действие.

Виждате ли жената? Голото й тяло е увито в спален чаршаф. Свита от страх, с една ръка на кръста, а с друга закрива очите си от срам. Дългата й черна коса се спуска като завеса от конци около обляното й в сълзи очи.

Сега погледнете тълпата. Те са предимно мъже, облечени в религиозни дрехи. Те са църковни лидери, обявяващи се за представители на Бога. Те са онези, в чието лице хората вярват, че виждат Бога.

Виж онзи приятел там отпред. Изглежда, че е най-главният в тълпата, която линчува. Ръцете му са скръстени, едната пред лицето му с насочен показалец към жената. Презрение смесено със самодоволство е изписано на лицето му. Каква грозна гледка!

И ето, тази единствена фигура, другият Мъж. Смазаната жена беше изблъскана пред Него от обвинителите си. Той леко повдигна ръцете си.Лицето Му изглеждаше като парадокс от противоположни емоции. Като погледна тълпата, аз забелязах скръбно разочарование, поддържащо свят гняв. Като погледна надолу към жената, очите Му се изпълниха със съчуствие, желаещо възстановяване.

Чуй, те говорят.

Хванахме тази жена в самото дело на прелюбодейство и я доведохме тук за твоята присъда. Съгласно закона тя трябва да бъде убита с камъни. Но ти какво мислиш? Какво трябва да направим с нея?

Вие не сте по-праведни от нея, отговори Исус, така че, ако осъждате нея, осъждате себе си. Ако тя трябва да бъде убита с камъни и вие също трябва да понесете това наказание.

Тази абсолютна истина беше така неизбежна, че те бяха “осъдени от собствената си съвест” и “излязоха един по един…и Исус остана сам и жената дето си беше насред.” (Йоан 8:9).

Тогава дойде удивителното опровержение на общоприетото религиозно мнение относно Божиите мисли и чуства към загубения, грешащ грешник. Казах грешащ грешник, защото това е, което тази жена беше. Не покаян грешник – не още. Не изповядващ се грешник – не още. Не променен грешник – не още. Но грешник хванат в момента на съгрешаването. Грешник в самия грях, не извън него.

Какво мисли Бог, какво чуства към нас, докато все още сме грешници, преди да спрем да грешим? Преди да правим добро? Преди да съжаляваме?

Чуйте Исус: “Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? Тя каза: Никой, Господи.Нито аз те осъждам; иди си и не съгрешавай вече”. (Йоан 8:10,11).

Невероятно!

Няма осъждане.

Той не каза: “Покай се от греховете си и тогава ще престана да те осъждам.” Той първо каза: Аз не те осъждам. Тогава Той каза, със Своята любов отнемаща вината, Иди си и от сега не съгрешавай. Силата да победим продължаването да вършим грях се намира в Божията безусловна, неосъдителна любов. Осъждането продължава /увековечава/ греха в живота. Божията любов освобождава душата от греха, понеже не осъжда.

Погледнете я сега…след като Той й показа любовта Си. Погледнете лицето й, очите й, сърцето й.

Тя повдигна глава, в отговор на Неговите уникални, поразителни думи. Преди това, тя не можеше да си представи нищо повече от това, което се случи. Повече презрение. Повече изобличение. Повече осъждане. Но Той представи един различен образ на Бога, различен от това, което тя познаваше до сега.

Господине, добре ли ви чух? Наистина ли казвате, че не ме осъждате?Може би не сте разбрал Аз наистина съм виновна.

Да, зная. И въпреки това, ти ме чу правилно. Казах, че не те осъждам за твоя грях. Зная, че си го извършила. Зная, че си го правила отново и отново, и отново. Но въпреки това Аз не те осъждам. Аз те обичам.

За пръв път в живота си, Мария видя образа на Бога. Онези очи, тъжни от мъката на хилядите осъдителни, гневни погледи, включително и себеосъдителния поглед в огледалото. Онези очи тъжни от търсещото желание да видят Божията любов. Онези очи бяха приковани върху Онзи, който можеше да осъди правилно, но не го правеше.

Красотата на Неговото сърце достигна нейното и го обнови. Преклонение започна да се издига от дълбочината на нейната оскърбена /осъдена/ душа.

Благодарност. Вяра. Надежда.
О, сладка надежда.

Слава. Привързаност. Желание.

Желание да бъде такава, каквато Спасителят й би искал да бъде.

Сила. Решение. Мотивация.

Мотивация да бяга от греха и да живее само за Него.

Ако ме помолят да напиша дефиниция на Божията любов за речника, тя ще звучи така:

1. Най-прекрасното нещо в целия универс.

2. тоест Исус.

ОТЧЕ, наистина ли си в Исус? Наистина ли ме обичаш, както Той обичаше жената, хваната в делото на прелюбодейство? Вярвам, че това си Ти и съм удивен. Не зная какво да кажа. Обичам Те толкова много. Благодаря Ти, че първо Ти ме обикна. Не ме оставяй. Понякога, всичко, на което държа е Ти да държиш на мен. Помолих Те в Исусовото име. Амин.