Виж с нови очи истинската красота на Божия характер -ТВОЕТО ОТРАЖЕНИЕ В НЕГОВИТЕ ОЧИ – Част тринадесет – Тай Гибсън

В началото тя се чустваше като богата проститутка. В края тя се чустваше като че ли никога не е била проститутка.

Коя си? Да, ти, която държиш тази книга.

Джесика Монро.

Нямам предвид името ти. Не те питам за колекцията от букви, които съставят името, с които се наричаш. По-скоро аз проучвам твоята самоличност.

Зная какво си готова да ми кажеш.

Аз съм човешко същество от женски род, от ирландски произход, гражданин на САЩ с постоянно местопребиваване в Калифорния. Имам баща на име Джим и майка на име Кати, и куче на име Бруно.

Бог знае всичко това и всяка друга подробност от твоя объркан живот. Но Той знае и нещо повече за теб … нещо жизненоважно, нещо, което все още може би си, а може би не си разкрил. Но преди да навлезем там, нека продължим малко по-нататък с това кой си ти, според собствената ти преценка.

Как се казваше? О, да, Джесика.

Да, Джесика, спирала ли си се някога, за да се върнеш назад във фамилното дърво? Твоите родители са имали родители, които също са имали родители, които също са имали родители. Фактически, плачещата върба поема обратния път, целия обратен път до Адам и Ева, първите родители на всички човешки същества. Началото беше прекрасно. Но се оказа, че е и трагично. Прекрасно, защото бяхме създадени в нашите първи родители, по съвършения образ на Бог. Трагично, защото те го заличиха. Но те не го заличиха само за себе си, но за цялото си потомство, включително теб и мен. Понеже те станаха грешници, ние всички сме грешници.

Голяма промяна настъпи в идентичността на Адам и Ева, а оттам и в целия човешки род. Като повярваха на лъжите на Сатана относно своя Отец Създател, те прехвърлиха верността към измамника и отхвърлиха своята самоличност като деца на Бога. Тогава падналата двойка създаде потомство по свой образ и подобие, това беше всичко, което можеха да направят. Те можеха да предадат само това, което имаха, това, което бяха.

И така, ето ни и нас. Синове и дъщери на Адам и Ева. Грешници по наследство, емоционални хранители на фалшивия образ на Бог по рождение. Ние сме престъпно грозни от първия ден. И твоят мил бебешки портрет няма нищо общо с това. Външният вид може да мами /е измамен/. Ти си роден като бунтар изменник, който, подобно на родителите си, стана явен от двегодишен.

Ама че работа!
Какво/ама че/ наследство!
Каква ама че/ самоличност!
И има само един изход.

Трябва да промениш напълно самоличността си, както направих аз. Нов баща. Ново семейство. Нов адрес. Дори ново име. Нови идеи. Нови желания. Всичко това следва от напълно нов образ на Бог, истинският образ.?????

Веднъж чух една история /във въображението си/ за жената от квартала на червената светлина. Тя беше отгледана по партита на ?????висшата класа проституция. Майка й беше проститутка. от двадесетгодишна. Жената презираше живота си, но това беше всичко, което познаваше. Усмивката й беше изкуствена, защото тя никога нямаше истинска усмивка, родена в душата й. Лицето й беше боядисано в контрастни цветове, тъмни и светли, за да се опита да си придаде вид на красавица, каквато не виждаше в себе си. В късните сутрини тя проливаше сълзи на себеомраза, като желаеше да бъде някой друг в друго време, на друго място.

Тогава, един ден се случи нещо странно и прекрасно. Тя срещна мъж, който й предложи по-висока цена от нормалната за нея.

– Колко струваш? – попита мъжът.

Когато тя съобщи цената си, той се усмихна и каза:

– Много евтино. Ти струваш много повече от това.

– Добре, господине, – отговори тя – какво ще кажете, ако удвоим цената.

– Все още е малко.Ти струваш далеч повече от това.

Наддаването продължи, тъй като парите не бяха целта. Тя се чудеше дали този приятел беше толкова богат, че имаше излишни пари или просто играеше с ума й.

Тя почуства, че той беше много сериозен.

-Защо не ме вземеш на околосветско пътешествие без да лимитираш разходите и когато всичко свърши да ми дадеш един милион долара?

– Не, – отговори той, с израз на сдържани емоции в очите. – Ти си много по-ценна.

– Кой си ти, господине, най-богатият човек на света?

– Може би да, може би не, но познавам ценностите, когато ги видя и ти си безкрайно скъпоценна – струваш всичко, което имам.

– Какво искаш от мен?

– Едно нещо. Ще ти дам всичко, което имам. Нищо няма да ти липсва. Ще задоволявам всяка твоя нужда. В замяна, моля само за едно нещо. Не се продавай отново на никакъв мъж. Отнасяй се към себе си като към невинна жена, която никога turned a trick????????

– Какво! Не виждаш ли каква съм? Аз съм проститутка.

– Да, разбирам каква си. Но не виждам проститутка. Виждам една скъпоценна жена, прекрасна дама. Красива личност , хваната в капана на живота, който, в действителност, не иска да живее. Затова ти предлагам напълно нов живот.. Изход. Напълно нова самоличност.

Можете да кажете, че мъжът беше глупак или много интелигентен, достатъчно интелигентен, за да види отвъд критичното положение към възможностите.

Можехте да наречете това, което той изискваше претендиране /преструване/ , можехте да го наречете пророчество, a self-fulfilling prophecy????? poised for fulfilment, ако тя можеше само да повярва.

Можеше да наречеш неговото виждане за жената слепота или можеш да го наречеш вяра, вяра включваща надежда, която можеше да й даде напълно нова достойна самоличност, защото неговата вяра в нея издигна нейната вяра в него.

Щастлив съм да ви разкажа, че тази проститутка прие предложената й нова самоличност. (Това е моя история. Мога да правя с нея, каквото си искам). В началото тя се чустваше само като богата проститутка. Но скоро започна да се чуства като дъщеря на особено мил човек. Фактически тя се чустваше като че ли никога не е била проститутка. Старата личност, това, което тя някога беше, стана само един далечен спомен, с който тя не се идентифицираше повече. Прекрасната вяра на богатия мъж промени грешната жена в това, което тя желаеше да бъде /за себе си/.

Сега да се върнем при моята и твоята самоличност. Отново питам: “Кой си? Кой съм? Виновните синове и дъщери на Адам и Ева ли сме?”

Да, това е истинското измерение на нашата реалност и, ако изберем да вършим същото, ще можем да поддържаме тази самоличност като продължим да се идентифицираме с нея.

Но има и друга реалност, която очаква нашето решение, също толкова явна , но много по-силна. Има смисъл , в който всичко, което е истина за нас чрез Адам, съвсем не е истина за нас, ако ние изберем самоличността, която Бог избра за нас и ни я даде в Христос.

“Защото ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия Исус Христос, – и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всички човеци оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозина, така и чрез послушанието на единия, мнозина ще станат праведни” (Римл. 5:17-19).

В Исус Христос Бог създаде за нас изцяло нова самоличност и съдба. Не трябва да продължаваме да сме това, което сме по рожздение, но нека станем синове и дъщери на Бога чрез духовно раждане в живота на Христос. Всичко, което трябва да направим е да вярвяме това, което Той вярва за нас, да видим себе си, както Той ни вижда, чрез вяра да бъдем всичко, което Той иска да бъдем. Адам съгреши и донесе осъждане “на всички хора”. Единственото му падение създаде всемирния проблем грях, който засегна всички нас. Но Христос поправи грешката, като живя безгрешен живот в същата човешка природа, която Адам предаде на поколенията. Неговият праведен живот създаде всемирна праведност, която всички могат да приемат като свободен дар.

Поради съвършената правда, която е осъществена реалност в Христос, Бог вярва в нашата възможност чрез Неговата благодат. Вярата Му е толкова силна, че Той “повиква в действителност онези неща, които не съществуват” (Римл. 4:17). В контекста Павел има предвид, че Бог ни смята за праведни, не грешни, въпреки че сме грешни и не сме праведни. Като прави това, Той не възнамерява да извинява или да увековечи нашия грях, но по-скоро да ни даде, като подарък, съвсем нова самоличност на невинност и праведност. Той знае, че ако ни осъди като духовни проститутки, това само ще ни затвърди в греха и ще продължи моралната ни слабост, която ни налага нашата вина. Така Той премахва вината, за да постави нозете ни на превъзходна земя. Като общува с нас като с красавци, въпреки, че все още сме грозни, Той се надява да събуди у нас истинско желание за красота. Като ни счита за праведни, докато сме все още грешници, Той възнамерява да възпламени в нас доверие и надежда наистина необходими да постигнем правда. Така Той ”нарича нещата каквито не са, като че ли са”.?????

Ние трябва да отговорим с подобаваща вяра. Трябва да видим себе си, както Той ни вижда. “Считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса” (Римл. 6:11). Да считаме себе си значи да гледаме на себе си, да мислим за себе си, да вярваме, че сме това, което не сме и по този начин да станем това, което Той иска да бъдем.

Лекарят не става лекар просто като научава от книгите какво е лекар. Трябва да се стреми да стане това, което не е , за да стане това, коета иска да бъде. Той трябва да практикува медицина, като такъв, който никога не е практикувал, за да стане доктор.

По същия начин и ние не сме праведни. Но Бог се свързва с нас като праведен, за да ни внуши необходимата увереност, /вяра, сигурност/ да практикуваме правда. “ И тъй, да не царува греха във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите; и телесните си части на Бога като оръжия на правдата“ (Римл. 6:12-14).

С други думи, живейте като кой си в Христос, не като какъвто си в себе си чрез Адам. Това е възможно, защото не си под осъждането на закона като престъпник, но под Божията благодат, чрез която Той ни счита като праведни чрез вярата ни в Исус.

Гледайки на живота си може да виждаш поражение, но в Христос ти си повече от победител (виж Римл. 8:37).

Може да се чустваш изоставен, но в Христос ти си осиновено дете на Бога (виж Еф. 1:5).

Може да се чустваш отхвърлен или осъден заради греховете си, но ти си “приет във Възлюбения”, Христос Исус (Еф. 1:6).

Ти си всичко това и безкрайно повече, защото Той беше всичко това за теб в същата човешка плът като твоята. В това човешко естество, като твоето и моето, Той “посвети на нас” “нов и жив път” (Евр. 10:20). Той изкова /скрои/ напълно ново естество от нашето старо. Като влезе в нашето истинско положение на слабост и поражение, Той “осъди греха в плътта” (Римл. 8:3) като отказа да се покори на неговата сила. Той не направи това, за да претендира, че сме това, което не сме, не за да оправдае греха ни, но за да ни даде ново начало /старт/, така че “правдата /изискванията/ на закона да се изпълни в нас, които ходим не по плът, но по Дух” (Римл. 8:4).

Може би Го смятате за глупав, защото ни смята за праведни преди в действителност да сме или може би Го наричате изключително мъдър, мъдър защото вижда отвъд затрудненията към нашите възможности.

Може да наречете това, което Той направи просто претендиране или пророчество, a self-fulfilling prophecy, готов за реализация за /във/ всички, които вярват.

Може да Го наречеш сляп или може би ще разбереш, че Неговата вяра ни дава изцяло нова, достойна самоличност.

В началото ще се чустваш като богат нещастник. Но скоро ще започнеш да се чустваш като дете на извънредно милия небесен Отец. Фактически, старата личност, която някога си бил става далечен спомен, с която нямаш нищо общо. Благосклонната вяра на богатия Мъж, богат на праведност и любов, ще те промени в прекрасна нова личност, която Той сътвори в нашата човешка природа, в Христос.

И така, коя си, Джесика, или каквото и да е името ти. Той те е избрал. Сега изборът е твой.

МОЙ ОТЧЕ: Наистина ли е така, че аз съм всичко, което Ти искаш да бъда в Христос? Беше ли Неговото човешко естество наистина моето? Наистина ли съм праведен преди да направя каквото и да било, чрез вяра в Исус? Вярвам. Помогни на моето неверие. Укрепи вярата ми в Теб, за да видя Твоята вяра в мен. Искам /желая/ никога да не злоупотребявам с Твоята удивителна благодат.Украси ме с характера на Единствения, който ме прегърна преди да зная, че се нуждая от Него. Обичам Те в светлината на Твоята любов към мен. Скрий ме в Христос, така че Той да се изяви в мен. Амин.