Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – ЛЪЖА КОЯТО ЗАСЛЕПЯВА – Част четиринадесет – Тай Гибсън

Бог ни спасява или защото е добър, или защото ние сме добри. Ако ни спасява, защото Той е добър, тогава спасението е наше преди да станем добри.

Някога мислех, че има много различни религии в света. Срещнах много различни мнения: будизъм, хиндуизъм, ислям, юдаизъм, католицизъм, протестантизъм, адвентизъм, мормонизъм. И още много изъм. След размисъл и изследване, сега съм убеден, че има само две религии между които да избирам. От една страна, има различни интерпретации на една фалшива религия. От друга страна, в противовест, има само една истинска религия, една истина относно Бога.

Фалшивата религия се облича в много различни теологични костюми, за да приляга на 31 ароматични вкусове на човешкото сърце. Някои са силни и шумни. Други са фини и сладки. Но когато ги съблечеш голи, всички са еднакви. Различни изрази на една и съще концепция. Много рамки, но само един истински портрет на Бог.

Единствената истинска религия е такава, каквато е и е изключително ясно каква е. Никакви фини нюанси. Просто само реалност във всичката й несъмнена красота.

И така как да разберем разликата?

Въпросът зависи само от един съдбоносен фактор: това, което прави една религия истинска или фалшива е нейната идея как Бог спасява хората. Има само две възможности относно спасението , които възникват от двете конфликтни идеи за Божия характер.

Първо мнение: основанието на всяка фалшива религия е това, което ги обединява и ги прави едно. Основанието е спасение чрез дела. В тази идея Бог е виновната част.Той се нуждае от успокоение /помирение/, защото в сърцето Му има вражда /враждебност/ към грешника. Пръстът Му е насочен с осъждане и веждите Му са сбръчкани в гняв, когато изисква послушание и заплашва да накаже онези, които не успяват да отговорят на стандарта. “Обърни се или изгори”, е Неговото мото. “ Сложи в ред делата си или ще те разкъсам.”

Бремето на отговорността да възстанови връзката с Бога лежи върху падналия човек. Той трябва да направи нещо, за да победи, спечели или заслужи разочарованото Божие покровителство. Той трябва да направи нещо – каквото и да смята дадена религия, че това трябва да бъде ,– за да промени Божието отношение към себе си.. Себеотрицание. Покаяние. Молитви. Странствания. Плащане с пари. Пост. Страдание поради самонараняване. Изповеди. Диетични правила. Обет за безбрачие. Церемонии. Жертви. Съблюдаване съботата.

Без значение какво е, дали са правила сътворени от човека или дадени от Бог заповеди, идеята е една и съща. Ние човеците трябва да направим нещо, за да променим Бог. Нашата доброта Го подтиква. Бог спасява хората в замяна на техния стремеж да бъдат добри, не защото Той е добър. Нашите себесъздаващи??? постижения предизвикват промяна в Божието сърце. От друга страна, след като веднъж ни е отхвърлил, сега, понеже вършим правда, Той ни приема. Докато Той беше враждебен към нас, сега Той желае да ни прости. Той изпълнява музикалния съпровод на нашата твърде внушителна песен за нашата религиозна опитност.

Проблемът е, че нашата опитност не винаги е така впечатляваща. И така в лицето на нашите падения, образът на Бог – спасяващ чрез дела, ни води до отчаяние или непочтеност. Ние или се предаваме и се отвръщаме от Бога съвсем, или се предаваме на изкушението да усъвършенстваме нашия грях и да се представим за праведни. Себеомразата или себеоправданието са двете неизбежни алтернативи за човек, който вярва, че Бог спасява на базата на доброто поведение.

Втори избор: само истинската религия е въплътена и олицетворена в Исус Христос. В Него срещаме образа на Бог, който е пълна противоположност на идеята за оправдание чрез дела. В живота и смътта на Христос виждаме Бог, който спасява напълно чрез Своята благодат, чрез очевидната /истинска/, спонтанна, незаслужена, присъща доброта на Неговия собствен характер. Човеците се добират до това спасение чрез вяра; това значи чрез вяра в образа на Бог, изявен в Христос.

От тази гледна точка, човекът е виновната страна. В сърцето му има “вражда” към Бог (виж Римл.8:7), породена от сатанинското изкривено представяне на Божествения характер. Избягвайки истината за своята собствена вина, обвиняващият пръст на човека е насочен към небето, когато се бунтува срещу своя Създател.

Eдинствената надежда на грешника е Бог да поеме отговорността, да вземе вината, да направи болезненото усилие да докаже Своята любов, за да спечели нашето доверие. Бог трябва да направи нещо – нещо удивително, внушително, страхотно – да демонстрира истината за Своята доброта. Той трябва да направи нещо, за да промени нашите сърца и ги обърне към себе Си.

И ето, Той го прави.

Исус, “като беше в Божия образ, пак не счете че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко като взе на себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ смири себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:6-8).

Въплъщение. Благоволение. Себеотричане. Смирение. Да даваш на тези, които вземат. Да обичаш тези, които не заслужават. Да се грижиш за тези, които не се грижат . Да дадеш всичко в замяна на нищо и по този начин, да създаде в нас възможност да даваме.

Колко много държи Бог да ни промени. Неговото пресъздаване, осъществено в Христос, предизвиква промяна в сърцата ни. Той се доближава до нас по своя собствена инициатива, не подтикнат от нашите добри дела, нито пренебрегващ нашата греховност. Всъщност, нашето състояние по-скоро Го привлича, отколкото Го отблъскват. Той бърза да задоволи нашата нужда. Спасява ни, защото е добър, не в замяна на нашата доброта. И тогава, на свой ред, Неговата доброта ни води до покаяние от греховете ни (виж Римл. 2:4). Незаслужената Му любов събужда в сърцата ни любов на послушание към Него. “Обичаме Го, защото първо Той възлюби нас” (1Йоан 14:19).

Неговата любов е първична, оригинална, незаимствана.

Неговата любов е съзидателна /творческа/

Нашата е създадена.

Неговата любов и доброта правят възможни нашите.

Прекрасният Му характер ще украси нашите, когато гледаме Христос.

Като се има предвид, че веднъж Го отхвърлихме, сега като виждаме любовта Му към нас в Христос, Го прегръщаме, така както сърца ни винаги са се нуждаели от това. Веднъж бяхме враждебни към Него, сега сме меки и податливи в Неговите достойни за доверие ръце. Ние пеем на фона на хармонията на впечатляващата песен на Неговата удивителна любов. А Неговата любов е толкова впечатляваща, че ни дава сила да оставим греха си, клатейки глава в почуда, как е било възможно да сме били толкова слепи. Но ние бяхме. Бяхме заслепени от лъжата, че Бог спасява добрите. Заслепени от лъжата, че трябва да станем добри преди Той да ни спаси. Заслепени от лъжата, че доброто, което вършим, ни спечелва Неговото блговоление, защото Той не е вече щедър към нас, тъй като вече ни е дал безплатния дар в Христос.

Някой, държащ тази книга, започва да нервничи. Чуствам как книгата се клати. Ти знаеш кой си. Безпокоиш се, че спасението, което е дар, ще даде свобода на греха и ще направи послушанието на Божия закон ненужно. Не можем да имаме Бог, спасяващ стопроцентово грешниците чрез вяра, мислиш ти, защото тогава не би имало никаква причина да живеем набожен живот. Бихме могли да живеем, както си искаме и пак да бъдем спасени.

Нека ви обясня защо обратното е истина.

Един образ на Бог, който спасява чрез дела, ражда илюзорно послушание към Бога, но никога истинско. То поражда вътрешно съгласие с буквата на закона, но сърцето остава непроменено. Това е така, защото образът на Бог, спасяващ чрез дела, направлява грешника с чуството за отговорност да спечели Божието разположение, но не привлича грешника с чуството за Божията доброта. Затова, коренът на проблема грях, който е себичност, остава неразрешен. Страхът от лична загуба и желанието за спечелване на награда ни подтикват към послушание към Бога по задължение, когато ние все още не Го обичаме истински. Той все още е нежелан за очите ни, но ние правим това, което трябва да правим, за да избегнем ада и да спечелим небето. А това значи, че ние съвсем не Му служим, по-скоро служим на себе си. Това ни довежда там, откъдето сме започнали – неспасени, служещи на себе си бунтовници. Единствената разлика е, че сега ходим на църква и си мислим, че сме хора, верни на Бога.

Момента, в който човешки дела от всякакъв род, се поставят като необходимост пред спасението, възможността на благовестието да дава сила е ограбена, същината на Божествената любов е скрита от погледа и падналият човек е възвишен над Бога в характер. По-скоро Той става зависим от нас, отколкото ние от Него. Очаква се, по-скоро Той да се промени в отговор на нашата доброта, отколкото ние в отговор на Неговата, което Го превръща в по-малката личност, а нас в по-голямата. Ето защо образът на Бог , който спасява въз основа на дела е толкова популярен, – защото това подхранва нашия естествен копнеж за себевъзвеличаване. Започнахме нашия бунт със желанието да живеем независими от Бог и да възвисим себе си до пълно подобие с Него. Тогава е логично всяка религия, която ние, човеците предлагаме, да продължи да поощрява /насърчава/ търсенето на себевъзвеличаване.

Образът на Бог, който спасява по благодат, различен от спасението чрез дела, ни освобождава от греха и поражда истинско послушание на Божия свят закон; не понякога, но постоянно, ако вярата е истинска. Истината никога не пропуска да освободи вярващия (виж Йоан 8:32). Тя върши това чрез промяна на сърцето, което от своя страна променя живота. Истинското изявяване на Божествения характер, пробужда в ума и чуствата дълбоко, очистващо чуство на любов, любов освободена от себичност, любов към един невероятен Бог. Веднъж породена в душата, тази любов неизбежно води грешника до подчинение на Божията воля с преданост и любов. Човешката слава е поставена в пръстта, давайки възможност на Бог да извърши за нас това, което сами не можем да направим.

Библията ни докладва за един единствен начин на спасение: “По благодат [Божията незаслужена любов] сте спасени [освободени от вината и силата на греха]чрез вяра [чрез вяра и приемане на Христос като истината относно Бог]; и това не е от самите вас; това е дар от Бога [напълно безплатен] ; не чрез [спечелен чрез] дела, за да се не похвали някой [че има някаква заслуга в своето спасение]. Защото сме Негово творение [Неговия шедьовър], създадени [не самосътворени] в Христа Исуса за добри дела [които са продукт на нашето спасение, а не средство за получаването му], в които Бог отнапред [нашето участие] е наредил [реализирани в Христос] да ходим” (Еф. 2:8-10).

Няма никаква опасност да направим Божията доброта прекалено добра. Истинската опасност е да пропуснем дори да се доближим до нейното изненадващо величие. Без съмнение, винаги ще има такива, “които ще обръщат Божията благодат в разрешително за безнравственост” (Юда 4). Така да бъде.Но Бог е, какъвто е. Ако изберем да се бунтуваме срещу Него в светлината на Неговата милост, тогава Неговата благодат не трябва да бъде обвинявана. Тази същата благодат, така различна от извинението за греха, подбужда онези, които вярват истински, “ да кажат ‘не’ на нечестието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия век” (Тит 2:11,12).

ОТЧЕ: Виждам че Сатана е многообразен в измамите, но на базисно ниво той притежава една фатална лъжа: Заради себе си, той иска да вярваме, че трябва да бъдем спечелени чрез добри дела от наша страна. С подобна непреодолима пречка пред себе си, мнозина никога няма дори да опитат да се приближат до Теб. Други ревностно ще излеят себе си в самодоволство и ще останат слепи за Твоята любов. Други пък просто ще отхвърлят такава противна идея за Божеството и ще отрекат Твоето съществуване. Благодаря, че отвори очите ми за Твоята незаслужена милост. Нека никога не злоупотребявам с нея, за да извиня моя грях. Нека Твоята доброта пробуди в мен непрестанен стремеж да Те почитам винаги в живота си. Помолих Те в името на Исус Христос. Амин.