Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – СВОБОДНИ СМЕ И ТРЯБВА ДА ВИДИМ – Част петнадесет – Тай Гибсън

Общуване = рзбиране. Разбиране = доверие. Доверие = любов. Любов = верност. На този етап послушанието е нищо повече или по-малко от приятелство в действие.

Ако държах оръжие опряно в главата ти и ти кажа скачай, ти щеше да скачаш. Ако ти кажех усмихни се, щеше да се усмихнеш. Ако ти кажех изправи се на главата си, щеше да опиташ.

Поведението може да бъде контролирано със сила.

Но какво ще стане, ако опра оръжието в главата ти и кажа, обичай ме…..чуствай се привързан към мен……довери ми се?

Можеш ли?

Не те питам би ли могъл, като че ли това е просто въпрос на избор. Питам те можеш ли? Дали това би могло да е в сферата на твоите възможности да ме обичаш и да ми се довериш, докато аз съм насочил оръжието си към главата ти? (Тук не говоря за онази любов, която трябва да имаме дори към нашите врагове, но за любовта, която се доверява, която е придружена от вярност и посвещение.)

Разбира се не. Можеш да ме излъжеш, за да спасиш живота си, но в сърцето си просто не можеш да ме обичаш и да ми се довериш. Чуствата на любов и доверие изключват силата и манипулацията. Те не могат да съществуват заедно в осъзнатата реалност на никое човешко преживяване. Ако трябва да срещнем любовта, трябва да я срещнем при обстоятелства, в които сме свободни да обичаме или да не обичаме. Ако в сърцето ти трябва да се установи доверие към някого, то може да стане само, ако наистина виждаме, че този човек е достоен за доверие.

И понеже сме свободни, трябва да виждаме. Това е особено вярно по отношение на връзката ни с Бог.

Ето защо боговдъхновеният автор на песни пееше на Господа: “Вразуми ме и ще пазя закона Ти; да, ще го пазя от все сърце” (Пс. 119:34).

Тук Библията свързва разбирането с действието на волята или силата на избора. Послушанието на Господа от все сърце произлиза от разбирането. Ако трябваше да се подчиним на Божия закон без разбиране на Неговия характер, послушанието ни изобщо нямаше да е послушание, но по-скоро робство. Не ви внушавам, че трябва да имаме непреклонно становище, което изисква съвършено разбиране, преди да се покорим на Господа. Съвсем не. Всъщност, ние никога няма да разберем в съвършенство характера и волята на Всемогъщия Бог. Вярата често изисква да постигнем синхрон с Неговата воля, дори и да не сме разбрали напълно всичките защо и как.

Обаче….

Жизненоважно е да разберем характера на Бог до степента, при която искрената любов и доверие са живи в душата. Съвършеното възприемане не е предпоставка за верността. От друга страна, да видиш Божия закон като деспотичен и Божия характер потенциално жесток и в това замъглено възприятие да се опитваш да бъдеш послушен, е робство. Докато никога няма да можем напълно да познаем огромната дълбочина на Божия характер и цели, трябва да Го видим достатъчно ясно, за да повярваме, че Той е много добър и достоен за доверие.

Тъй като Бог ни създаде морално свободни, със сила за избор дали да Му служим или не, Той ни създаде и с интелект и емоционален капацитет, за да разберем и оценим Неговото достойнство. Колкото по-ясно виждаме Божия характер, толкова по-свободно ще Му се подчиняваме от цяло сърце.

Моля ви, не допускайте всичко това да ви звучи надменно или дръзко, да предположите, че човешките същества трябва да оценяват Божия характер. Сам Бог не би го направил по друг начин. Той създаде този вид споразумение между себе Си и нас. Той ни сътвори със свобода да избираме. Той ни създаде и със сила да разсъждаваме като допълнителен компонент на тази свобода. И аз виждам, че всичко това Го прави по-велик, а не по-нищожен. Да мисля, че Той, който е върховния Бог на универса, избра да предостави Себе Си на моята оценка, ме убеждава много повече, отколкото, че Той е напълно откровен /открит, ясен/ и достоен за доверие. Ако Той изискваше да Му се подчинявам без никакви въпроси и без да търся да Го опозная отблизо, тогава бих се съмнявал в Неговата почтеност. Той няма какво да крие, нищо, от което да се срамува. Няма нищо, което да се страхува, че ще открия, нещо, което да ме отдалечи от Него. Напротив, Той е напълно верен, така че, колкото повече Го опознавам, толкова повече Го обичам и Му се доверявам. Той е напълно достоен за моята най-дълбока вярност и най-висока почит и Той знае това. Той знае това не като въпрос на Божествена гордост, но защото познава присъщата доброта на принципите , с които управлява. Той знае, че ни обича и винаги действа за нашето най-добро. “Защото зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда” (Ер. 29:11).

Колко подходящо беше, че Исус дойде на земята като Божий представител и ни кани по-скоро да ни обогати чрез приятелството Си, отколкото да ни натрапи сляпо подчинение.

“Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господаря му; но ви наричам приятели, защото ви явявам всичко, което съм чул от Отца Си” (Йоан 15:15).

Важността на този текст не може да бъде преувеличена. Той предава същината на всичко, което Бог иска от хората. Той се стреми към непринудено интимно приятелство. За да илюстрира това, което иска да каже, Исус подчертава контраста между двата вида приятелство, които ние добре познаваме: версията за робското приятелство. Робството се характеризира с послушание, мотивирано от страх. Робът върши това, което господарят му е казал, просто защото той е наредил, без да задава въпроси, иначе мисли му. Съвсем противоположното на това приятелство е приятелството, което се характеризира с верност, мотивирана от любов. Човек прави това, което приятелят му го е помолил, защото иска да го направи, не защото е по-добре да го направи. Приятелите са принудени от вътрешното чуство на вярност и желание да доставят удоволствие.

Според Исус, нашето приятелство с Него е родено в общуването, което ни връща назад към необходимостта от разбиране. Забелязахте ли какво каза Той? “Наричам ви приятели, понеже [защото] всичко [информацията], което съм чул от Моя Отец, съм го изявил на вас [съобщаване].”

Чрез съобщаването идва разбирането.

Чрез разбирането идва истината.

Чрез истината идва любовта.

Чрез любовта идва верността.

От тази гледна точка послушанието не е изход. В приятелството с Бог, послушанието не е боричкане или тегло /тежест/, или дори въпрос. Напротив, то е силно влечение и най-възвишено търсене на сърцето. Послушанието е естествена последица на любовта, водена от пълно доверие. Цар Давид притежаваше този вид послушание в ума си, когато пееше, “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля и закона Ти е всред сърцето ми” (Пс.40:8). Това има предвид и апостол Павел, когато казва: “Покорявайте се……покорявате се…..Благодарение Богу, че…….вие се покорихте от сърце” (Римл. 6:16,17). Всяко истинско послушание се поражда в сърцето и е съпроводено от вътрешно чуство за лично удовлетворение. Можете да го наречете послушание /подчинение/, можете да го наречете приятелство. Няма разлика.

Послушание /подчинение/, мотивирано от страх, изобщо не е послушание. Като едно малкото момче, изправило се в клас, за да зададе въпрос. Когато учителят му наредил да седне, то отказало. Учителят постоянно бутал малкия приятел надолу, ръмжейки: “Казах ти, седни.” Момчето отговорило: “С тялото си аз съм седнал, но в ума си съм изправен.” Както някой си е казал веднъж: “Човек, убеден против волята си, е все още на същото мнение.”

Да се съгласиш с буквата на Божия закон само от обикновеното чуство на принуда /задължителност/, просто, защото се страхуваме да постъпим другояче, не е истинско послушание /подчинение/. Това е прикрит бунт.Любовта е по-високата цел на Бог. Когато любовта в душата нараства, страхът намалява. “В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е усъвършенстван в любовта. Ние любим Него, защото Бог първо възлюби нас” (1Йоан 4:18,19). И така стигаме дотук, че обичаме Бога без страх, защото разбираме, че Той ни обича. Неговата любов към нас предхожда нашата към Него и прави възможна нашата любов към Него. Когато видим /разберем/ Неговата любов към нас, този поглед ражда любов към Него в нашите сърца. Любовта поражда любов и изпъжда страха.

Вдъхновен от Светия Дух, Захария се помоли Бог да “ даде нам……да Му [на Бог] служим без страх , в святост и правда” (Лука 1:74,75). Павел изрзява същите мисли като описва отношението между християните и Бог: “Защото не сте приели дух [склонност, разположение, предразположение] на робство, та да се страхувате отново; но приели сте дух на осиновение, чрез който викаме : Авва, Отче” (Римл. 8:15).

Божието желание е “да Му служим без страх”, да не сме обвързани с веригите на страха, когато общуваме с Него. По-скоро Той копнее да Го усетим / възприемам, виждам) като любящ, благ Баща, от когото не трябва да се страхуваме. А причината за това е, защото не е страшен.

Бог не е грозен, а красив.

Той не е зъл, но мил.

Не осъжда, но прощава.

Не е деспотичен, но верен на принципите Си.

Не е с променлив характер, но предсказуем.

Не е зъл или дори комбинация между добро и зло, но стопроцентово добър през цялото време.

Проблемът не е кой е Бог, но кой мислим, че е. Страховете се пораждат от погрешната представа за Неговия характер. От друга страна, като видим Неговия характер в истинския му блясък, страхът отминава и любовта възниква. Библията е пълна с обещания, които ни убеждават в силата, която се крие в разбирането на Божия характер. Да размислим върху някои от тях:

Павел се молеше: “Славния Отец да ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете; и да просвети очите на сърцето ви””(Еф. 1:17,18). Да можете да разберете….и да познаете Христовта любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните до цялата Божия пълнота” (Еф. 3:18,19).

Петър признава, че “благодат и мир”навлизат в живота чрез “познанието на Бога и Исуса, нашия Господ, понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, което ни е потребно за живота и за благочестието чрез познанието за Него” (2 Петр.1:2,3).

Йоан обяснява, че “Божията любов се изяви към нас” в това, че “Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него” (Йоан 4:9). Трябва да “видим каква [какъв вид, какво качество, каква дълбочина] любов е показал Бог към нас” (1 Йоан 3:1).

Сам Исус каза: “Това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, когото Си изпратил” (Йоан 17:3).

Тъй като Бог ни освободи, Той също създаде необходимостта да виждаме достатъчно ясно, за да вземаме интелигентни решения. Той желае да просвети всеки, който иска да се запознае с Него. Той никога не опира дуло в главата ти. Той не е властващ особняк. Той е близък приятел.

ВЪЗХИТЕН СЪМ, ГОСПОДИ. Да разбера, че Върховният Управител на универса желае моето приятелство! Трудно ми е да го разбера. Но го вярвам,
защото виждам доказателството в Христос. Той изяви съвсем ясно желанието на сърцето Си. Откри път пред мен да Го позная и обичам без страх. Да, с благоговение и почит, защото Ти си Всемогъщият Бог, но без ужасяващия страх. Аз съм спечелен /победен/. Ти си всичко за мен. Дръж ме здраво, докато достигна другия бряг. Моля се като имам предвид Божия характер. Амин.