Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – ПОЛУЧАВАШ ТАВА, КОЕТО ВИЖДАШ – Част шестнадесет – Тай Гибсън

Единственият, най-ЖИЗНЕНОВАЖЕН проблем, с който трябва да се справим, когато и да било, е ОБРАЗЪТ на Божия ХАРКТЕР, който пазим в сърцето си.

Чуствах, че военният мъж иска да ми каже нещо. Но се колебаеше. Често се плъзгаше напред по седалката и се навеждаше като че ли се канеше да говори, само за да се върне обратно. До този момент, на тази приятелска визита относно баналните неща на живота, говорех предимно аз.

Накрая не можех да издържам повече. В усилието да изкарам думите от устата му, изкушението да го ударя по тила нарастваше в мен и си представих, че е по-добре да разчупя леда, за да пощадя себе си от предприемането на други методи.

– Извинявай Томи, искаш ли да споделиш нещо с мен? Може би те разбирам погрешно, но ако имаш нещо в сърцето си, освободи го.

– Да, – се усмихна той с явно облекчение. – Има нещо, което бих искал да споделя – личното ми свидетелство за Божието ръководство в моя живот. Имаш ли нещо против?

Съгласих се незабавно. Томи току-що бе чул моето свидетелство на семинара, който водех в църквата близо до неговия дом. Сега той искаше да разкаже историята на собственото си пътуване до небесния Отец, чрез изключително уникална среща със земния си баща.

Томи започна…..

Израстнах без да познавам баща си. И въпреки това имах негов образ в съзнанието си, благодарение на майка ми.

Докато израствах тя непрестанно ми повтаряше две неща,. Ти си себично, некадърно малко дете-чудовище. И винаги допълваше. Ти си като баща си.

Струваше ми се, че колкото повече тези мисли се натрупваха в ума ми, толкова по-безпомощен се чуствах в стремежа си към добро поведение. Все повече и повече приличах на баща си, като баща ми, какъвто го виждах във въображението си и го мразех.

Няколко пъти попитах мама за татко. Тя накратко ме информира, че той не заслужава да бъде познаван. Ако той те обичаше, казваше тя, нямаше ли да се обади или поне да изпрати картичка за рождения ти ден веднъж в годината?

Като възмъжах животът ставаше все по-труден и по-труден. Избавлението ми беше армията. Изглежда строгостта и дисциплината за кратко канализираха моята безисходица. Никога не можах напълно да се освободя от факта, че вътрешно бях грозен човек. Мразех се. Мразех и почти всеки около мен. Тогава стана нещо, което промени всичко.

Мама направи шокиращо съобщение пред семейството и приятелите. От години тя тайно живеела като лесбийка. Сега чуствала необходимост да го прави свободно и открито без никакви кавги. Тази стряскаща новина ме събуди и породи в мен желание да видя баща си. Чудех се дали всичко, което мама ми каза беше вярно. Като разпитвах близките си аз намерих името на града, четири щата далеч от мястото, където живеех. Добрах се до възможния телефонен номер в телефонния указател.

Когато набирах номера, ръката ми трепереше.

– Тук е Макгрегър, – отговори рязко гласът от другата страна.

– Татко, – казах аз, – исках да кажа г-н Макгрегър, аз съм Томи, вашият син. Моля ви, не затваряйте. Не зная дали искате да имате нещо общо с мен и не искам да ви безпокоя, но аз вече съм възрастен. Имам съпруга и три деца. Ако е възможно, бих искал да се видим поне веднъж.

Когато стомахът ми се обърна от страх да не получа отказ, мек и нетърпелив глас ми отговори:

– Ще ми бъде приятно да се видим, синко.

Тръгнах да уредя пътуването. Самолеттният билет беше купен, направих резервация за рента-кар. Най-после, след години на горчивина /мъка/ , омраза и смут , настъпи денят на първата среща.Стоях пред стара фермерска къща. Един трактор беше качен на дънера на едно дърво, явно готов за ремонт. Навсякъде около малкия дом се виждаха следи от дългогодишен труд. Като стоях до скърцащата дървена порта, вътрешностите ми отново се обърнаха..

Един възрастен човек, малко приведен от годините на тежък труд във фермата, отвори вратата,. Очите му изглеждаха нервни, но мили.

– Г-н Макгрегър, аз съм Томи.

– Синко, моля, влез. – Гласът му беше нежен като очите му.

Седнахме един срещу друг. Очевидно беше, че никой от нас не знаеше какво да каже. След няколко секунди и двамата се изправихме бавно и протегнахме ръце един към друг. Той ме придърпа към себе си и ме прегърна. Той беше толкова различен от това, което хранех във въображението си.

Очите ми се напълниха със сълзи и аз не можех да се сдържам повече. Той изглеждаше мил, но всичко, което мама ми беше разказвала? Излях въпросите си и изисквах отговори.

– Защо ме роди на този свят и се разведе с мама заради друга жена? Защо си бил толкова груб към нея? Защо не си се погрижил за мен? Защо не се обади, нито писа писмо през тези години?

Старият фермер гледаше объркано и скръбно. Като седна започна да обяснява.

– Никога не съм обичал друга жена, освен майка ти. Все още я обичам, въпреки че не съм я виждал толкова години. Никога не е имало друга жена. Един ден тя просто стана и си отиде. Останах сам през всички тези години, надявайки се, че един ден тя ще се върне. Исках да имам възможност да се обадя или да пиша. Дори по-добре да ви посетя. Но изобщо нямах идея къде те е завела. Като минаха няколко години реших никога да не напускам тази ферма, като си мислех, че един ден ще порастнеш и може би ще дойдеш да ме потърсиш.

Открих, че моят баща е прекрасен стар селянин джентълмен, най-финият мъж, когото някога съм познавал. Когато разбрах, че моят баща беше толкова добър, това ме промени. Всичката горчивина и гняв се стопиха, когато видях тази любов към мен. Странна, безсилна топлина заля сърцето ми. Изглеждаше като че ли всичките конфликти в живота ми бяха разрешени в този момент на истина, когато срещнах баща си и открих, че той беше човек достоен да бъде познаван и подражаван. Преди този момент винаги съм мразел Бога и съм вярвал, че Той е жесток садист от небето, който намира удоволствие в нашето страдание. Но, срещата с баща ми ми помогна да срещна моя небесен Отец.

Майката на Томи го беше излъгала. Погрешната представа, която тя създала в него, породила в него омраза към бащата, когото никога не е познавал. Но фактически, той не е мразил баща си; той е мразил погрешния образ, който нямал нищо общо с реалността. Веднъж открил истината, че баща му е човек с добър характер, цялата перспектива на живота му се променила.

Има много разногласия /спорове/, с които ние човеците трябва да се справим, много проблеми за разрешаване и недоумения за разгадаване. Но най-съдбоносния въпрос, с който всеки от нас трябва да се справи е образа на Божия характер, който всеки от нас държи в сърцето си. Най-значимият въпрос, по който ще трябва да размишляваме е идентичността на Божеството. Жизненоважният проблем, който трябва да положим усилие да разрешим е конфликта в главите ни между несъвместимите образи на Този, Който е в небето, който е наш Отец.

Като Томи, ние сме лъгани отначалото. Характерът на нашия Отец беше ужасно изкривен. Някои от лошите слухове са очебийно клеветнически, разпространявани от Неговите врагове. Други са изкусни инсинуации, вплетени в теологията на онези, които претендират да са Негови приятели. Има само един начин да разберем истината: трябва да се срещнем лично с нашия Отец.

Нашето възприятие за Божия характер е опорната точка за нашето съществуване, ос, около която се въртят всички значими неща в ни. Дали осъзнаваме това или не, но начинът, по който виждаме Бог играе важна роля в оформянето на това, което сме. Образът на Бога, който създаваме в сърцата си, е психологичен шаблон, модел за мислене и чустване, който служи за основен, осезателен пример, чрез който нашата съвест ще вижда и осъжда другите и нас. Начинът, по който разглеждаме Божия характер по отношение на нас, силно влияе на отношението ни къд другите около нас и в края на краищата определя начина, по който се отнасяме към себе си.

В духовното измерение на живота ние се променяме чрез гледане: “Ние всички с открито лице отразяваме , както в огледало, Господната слава [характер], пеобразяваме се в същия образ” (2 Кор.3:18). “Защото, както мисли в душата си [човек], такъв е и той” (Пр. 23:7). Ако, когато падаш, виждаш Бог като съдия, тогава ще си склонен да осъждаш и отхвърляш другите, когато падат. От друга страна, ако виждаш Бог като любов, която променя, тогава ще обичаш другите дори и когато те падат.

Последната и неизбежна стъпка от този психологичен процес е или горчива или сладка и зависи от вашата представа за Божия характер. Възприятието ви за Божия характер спрямо вас, формира от своя страна начина на отношението ви към другите и в края формира във вас психологични бариери, чрез които в края ще бъдете съдени от вашата собствена съвест. Колкото по-дълго и последователно гледате Бог като осъждащ съдия, толкова повече ще се отнасяте към другите с осъждане и ще намалите способността си да вярвате, че Бог ви прощава във време на нужда. Прощателността става ограничена не защото Бог отказва да прости, но защото не можем да Го видим като прощаващ. Капацитета да възприемаме и чустваме, да разпознаваме Божията любов е разрушен чрез непрекъснатия отказ да обичаме другите.

Исус изрази тази идея така (обърни сериозно внимание на думите Му, като че ли никога преди не си ги чел):

“Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят, благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост…..Ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които обичат тях. И ако правите добро само на ония, които правят добро на вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото…… Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и заемайте без да очаквате да приимате назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите. Бъдете милосърдни, както и Отец ваш е милосърд. Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени. Давайте и ще ви се даде….защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Лука 6:27,28,32,33,35-38).

Да проследим простата, дълбока логика с която Христос говори тук. Той ни представя три жизненоважни реалности:

1. Исус ни призовава да се отнасяме към непокаяните грешници като че ли те съвсем не са били грешници. Трябва да обичаме, да вършим добро на, да се молим за, да благославяме, да даваме, да прощаваме и да се въздържаме да съдим онези, които са зли и злобни, не след като се покаят.

2. Тогава, от тези съвети, Исус изгради един невероятен мост на разбиране. Причината да се отнасяме към другите по този начин е, защото точно това е начина, по който Бог се отнася към всички грешници, когато са Негови врагове, включително и ние. Преди да се покаем, докато сме в бунт срещу Него, Той ни обича. Той ни дава добро, благославя ни, прощава ни без осъждане. “Ето защо”, завършва Исус, бъдете милостиви така, както [по същия начин] вашият Отец е милостив”. Да приемеш злия и неблагодарния с любов, това ще ни направи деца на Всемогъщия, защото като вършим това ние мислим, чустваме и действаме като Него.

3. Последната цел е много сериозна според Спасителя. Същата мярка на преценка, обяснява Той, която използваме, за да съдим другите, ще се приложи и за нас. Ясно, че Исус не искаше да каже, че ще ни осъди, ако осъждаме другите. Той само поясни, че Бог не работи по системата на осъждането. Характерът на Създателя ни няма да се промени и да върне нашата грозота върху нас. Бог е прощателен. Той не осъжда дори и неблагодарните и злите. Той не престава да бъде този, който е и какъвто е. Но Исус иска да разберем, че ако настояваме за системата на осъждане в отношенията ни с другите, ние изгаряме моста на прощението, по който трябва да минем. Връщаме се назад към неизбежния ъгъл на осъждането. Милостта е единствения път за освобождаването ни от вината, но пренебрегваме нашата възможност да сграбчим това единствено избавление, да простим на онези, които са несправедливи към нас.

Ако виждате осъдителност в Бог, ще съдите другите и накрая ще изпитате осъждането върху себе си. Но ако виждате освобождаващото прощение, което наистина е в Господа, ще прощавате на другите и накрая ще почивате в сигурността на личното прощение. Получавате това, което виждате. Вие сте това, което виждате и вярвате и един ден то ще се върне или като преследване, или като благословение.

Тогава, жизненоважният въпрос на живота е дали виждаме нашия небесен Отец, какъвто е в действителност. Когато го направим, ще открием, че Той е най-прекрасната личност в целия универс.

Благодаря, Томи…..и г-н МакГрегър.

ОТЧЕ МОЙ, благодаря Ти, че чакаш толкова много години, докато се скитам вместо да дойда при теб. Ясно ми е, че богът, когото съм видял и презрял /пренебрегнал/ в моето въображение не си Ти. Сега идвам, за да Те позная за себе си. Виждам, че си най-прекрасната личност в целия универс. И в това откритие е тайната сила на моето преобразяване. Като гледам добротата на Твоя характер, аз се променям. В светлината на Твоята прощаваща любов към мен, аз чуствам как в сърцето ми се стопява всяка осъдителност към другите. Разбира се, как може един простен бунтовник да осъжда друг? Дори и като знам тази истина, аз се нуждая от постоянното Ти внимание. Нека прекрасното Ти лице да бъде винаги пред мен, за да не се връща твърдото и студено сърце, което изоставих. В светлината на характера на Христос Те моля. Амин.

Единственият, най-ЖИЗНЕНОВАЖЕН проблем, с който трябва да се справим, когато и да било, е ОБРАЗЪТ на Божия ХАРКТЕР, който пазим в сърцето си.

Чуствах, че военният мъж иска да ми каже нещо. Но се колебаеше. Често се плъзгаше напред по седалката и се навеждаше като че ли се канеше да говори, само за да се върне обратно. До този момент, на тази приятелска визита относно баналните неща на живота, говорех предимно аз.

Накрая не можех да издържам повече. В усилието да изкарам думите от устата му, изкушението да го ударя по тила нарастваше в мен и си представих, че е по-добре да разчупя леда, за да пощадя себе си от предприемането на други методи.

– Извинявай Томи, искаш ли да споделиш нещо с мен? Може би те разбирам погрешно, но ако имаш нещо в сърцето си, освободи го.

– Да, – се усмихна той с явно облекчение. – Има нещо, което бих искал да споделя – личното ми свидетелство за Божието ръководство в моя живот. Имаш ли нещо против?

Съгласих се незабавно. Томи току-що бе чул моето свидетелство на семинара, който водех в църквата близо до неговия дом. Сега той искаше да разкаже историята на собственото си пътуване до небесния Отец, чрез изключително уникална среща със земния си баща.

Томи започна…..

Израстнах без да познавам баща си. И въпреки това имах негов образ в съзнанието си, благодарение на майка ми.

Докато израствах тя непрестанно ми повтаряше две неща,. Ти си себично, некадърно малко дете-чудовище. И винаги допълваше. Ти си като баща си.

Струваше ми се, че колкото повече тези мисли се натрупваха в ума ми, толкова по-безпомощен се чуствах в стремежа си към добро поведение. Все повече и повече приличах на баща си, като баща ми, какъвто го виждах във въображението си и го мразех.

Няколко пъти попитах мама за татко. Тя накратко ме информира, че той не заслужава да бъде познаван. Ако той те обичаше, казваше тя, нямаше ли да се обади или поне да изпрати картичка за рождения ти ден веднъж в годината?

Като възмъжах животът ставаше все по-труден и по-труден. Избавлението ми беше армията. Изглежда строгостта и дисциплината за кратко канализираха моята безисходица. Никога не можах напълно да се освободя от факта, че вътрешно бях грозен човек. Мразех се. Мразех и почти всеки около мен. Тогава стана нещо, което промени всичко.

Мама направи шокиращо съобщение пред семейството и приятелите. От години тя тайно живеела като лесбийка. Сега чуствала необходимост да го прави свободно и открито без никакви кавги. Тази стряскаща новина ме събуди и породи в мен желание да видя баща си. Чудех се дали всичко, което мама ми каза беше вярно. Като разпитвах близките си аз намерих името на града, четири щата далеч от мястото, където живеех. Добрах се до възможния телефонен номер в телефонния указател.

Когато набирах номера, ръката ми трепереше.

– Тук е Макгрегър, – отговори рязко гласът от другата страна.

– Татко, – казах аз, – исках да кажа г-н Макгрегър, аз съм Томи, вашият син. Моля ви, не затваряйте. Не зная дали искате да имате нещо общо с мен и не искам да ви безпокоя, но аз вече съм възрастен. Имам съпруга и три деца. Ако е възможно, бих искал да се видим поне веднъж.

Когато стомахът ми се обърна от страх да не получа отказ, мек и нетърпелив глас ми отговори:

– Ще ми бъде приятно да се видим, синко.

Тръгнах да уредя пътуването. Самолеттният билет беше купен, направих резервация за рента-кар. Най-после, след години на горчивина /мъка/ , омраза и смут , настъпи денят на първата среща.Стоях пред стара фермерска къща. Един трактор беше качен на дънера на едно дърво, явно готов за ремонт. Навсякъде около малкия дом се виждаха следи от дългогодишен труд. Като стоях до скърцащата дървена порта, вътрешностите ми отново се обърнаха..

Един възрастен човек, малко приведен от годините на тежък труд във фермата, отвори вратата,. Очите му изглеждаха нервни, но мили.

– Г-н Макгрегър, аз съм Томи.

– Синко, моля, влез. – Гласът му беше нежен като очите му.

Седнахме един срещу друг. Очевидно беше, че никой от нас не знаеше какво да каже. След няколко секунди и двамата се изправихме бавно и протегнахме ръце един към друг. Той ме придърпа към себе си и ме прегърна. Той беше толкова различен от това, което хранех във въображението си.

Очите ми се напълниха със сълзи и аз не можех да се сдържам повече. Той изглеждаше мил, но всичко, което мама ми беше разказвала? Излях въпросите си и изисквах отговори.

– Защо ме роди на този свят и се разведе с мама заради друга жена? Защо си бил толкова груб към нея? Защо не си се погрижил за мен? Защо не се обади, нито писа писмо през тези години?

Старият фермер гледаше объркано и скръбно. Като седна започна да обяснява.

– Никога не съм обичал друга жена, освен майка ти. Все още я обичам, въпреки че не съм я виждал толкова години. Никога не е имало друга жена. Един ден тя просто стана и си отиде. Останах сам през всички тези години, надявайки се, че един ден тя ще се върне. Исках да имам възможност да се обадя или да пиша. Дори по-добре да ви посетя. Но изобщо нямах идея къде те е завела. Като минаха няколко години реших никога да не напускам тази ферма, като си мислех, че един ден ще порастнеш и може би ще дойдеш да ме потърсиш.

Открих, че моят баща е прекрасен стар селянин джентълмен, най-финият мъж, когото някога съм познавал. Когато разбрах, че моят баща беше толкова добър, това ме промени. Всичката горчивина и гняв се стопиха, когато видях тази любов към мен. Странна, безсилна топлина заля сърцето ми. Изглеждаше като че ли всичките конфликти в живота ми бяха разрешени в този момент на истина, когато срещнах баща си и открих, че той беше човек достоен да бъде познаван и подражаван. Преди този момент винаги съм мразел Бога и съм вярвал, че Той е жесток садист от небето, който намира удоволствие в нашето страдание. Но, срещата с баща ми ми помогна да срещна моя небесен Отец.

Майката на Томи го беше излъгала. Погрешната представа, която тя създала в него, породила в него омраза към бащата, когото никога не е познавал. Но фактически, той не е мразил баща си; той е мразил погрешния образ, който нямал нищо общо с реалността. Веднъж открил истината, че баща му е човек с добър характер, цялата перспектива на живота му се променила.

Има много разногласия /спорове/, с които ние човеците трябва да се справим, много проблеми за разрешаване и недоумения за разгадаване. Но най-съдбоносния въпрос, с който всеки от нас трябва да се справи е образа на Божия характер, който всеки от нас държи в сърцето си. Най-значимият въпрос, по който ще трябва да размишляваме е идентичността на Божеството. Жизненоважният проблем, който трябва да положим усилие да разрешим е конфликта в главите ни между несъвместимите образи на Този, Който е в небето, който е наш Отец.

Като Томи, ние сме лъгани отначалото. Характерът на нашия Отец беше ужасно изкривен. Някои от лошите слухове са очебийно клеветнически, разпространявани от Неговите врагове. Други са изкусни инсинуации, вплетени в теологията на онези, които претендират да са Негови приятели. Има само един начин да разберем истината: трябва да се срещнем лично с нашия Отец.

Нашето възприятие за Божия характер е опорната точка за нашето съществуване, ос, около която се въртят всички значими неща в ни. Дали осъзнаваме това или не, но начинът, по който виждаме Бог играе важна роля в оформянето на това, което сме. Образът на Бога, който създаваме в сърцата си, е психологичен шаблон, модел за мислене и чустване, който служи за основен, осезателен пример, чрез който нашата съвест ще вижда и осъжда другите и нас. Начинът, по който разглеждаме Божия характер по отношение на нас, силно влияе на отношението ни къд другите около нас и в края на краищата определя начина, по който се отнасяме към себе си.

В духовното измерение на живота ние се променяме чрез гледане: “Ние всички с открито лице отразяваме , както в огледало, Господната слава [характер], пеобразяваме се в същия образ” (2 Кор.3:18). “Защото, както мисли в душата си [човек], такъв е и той” (Пр. 23:7). Ако, когато падаш, виждаш Бог като съдия, тогава ще си склонен да осъждаш и отхвърляш другите, когато падат. От друга страна, ако виждаш Бог като любов, която променя, тогава ще обичаш другите дори и когато те падат.

Последната и неизбежна стъпка от този психологичен процес е или горчива или сладка и зависи от вашата представа за Божия характер. Възприятието ви за Божия характер спрямо вас, формира от своя страна начина на отношението ви към другите и в края формира във вас психологични бариери, чрез които в края ще бъдете съдени от вашата собствена съвест. Колкото по-дълго и последователно гледате Бог като осъждащ съдия, толкова повече ще се отнасяте към другите с осъждане и ще намалите способността си да вярвате, че Бог ви прощава във време на нужда. Прощателността става ограничена не защото Бог отказва да прости, но защото не можем да Го видим като прощаващ. Капацитета да възприемаме и чустваме, да разпознаваме Божията любов е разрушен чрез непрекъснатия отказ да обичаме другите.

Исус изрази тази идея така (обърни сериозно внимание на думите Му, като че ли никога преди не си ги чел):

“Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят, благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост…..Ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които обичат тях. И ако правите добро само на ония, които правят добро на вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото…… Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и заемайте без да очаквате да приимате назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите. Бъдете милосърдни, както и Отец ваш е милосърд. Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени. Давайте и ще ви се даде….защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Лука 6:27,28,32,33,35-38).

Да проследим простата, дълбока логика с която Христос говори тук. Той ни представя три жизненоважни реалности:

1. Исус ни призовава да се отнасяме към непокаяните грешници като че ли те съвсем не са били грешници. Трябва да обичаме, да вършим добро на, да се молим за, да благославяме, да даваме, да прощаваме и да се въздържаме да съдим онези, които са зли и злобни, не след като се покаят.

2. Тогава, от тези съвети, Исус изгради един невероятен мост на разбиране. Причината да се отнасяме към другите по този начин е, защото точно това е начина, по който Бог се отнася към всички грешници, когато са Негови врагове, включително и ние. Преди да се покаем, докато сме в бунт срещу Него, Той ни обича. Той ни дава добро, благославя ни, прощава ни без осъждане. “Ето защо”, завършва Исус, бъдете милостиви така, както [по същия начин] вашият Отец е милостив”. Да приемеш злия и неблагодарния с любов, това ще ни направи деца на Всемогъщия, защото като вършим това ние мислим, чустваме и действаме като Него.

3. Последната цел е много сериозна според Спасителя. Същата мярка на преценка, обяснява Той, която използваме, за да съдим другите, ще се приложи и за нас. Ясно, че Исус не искаше да каже, че ще ни осъди, ако осъждаме другите. Той само поясни, че Бог не работи по системата на осъждането. Характерът на Създателя ни няма да се промени и да върне нашата грозота върху нас. Бог е прощателен. Той не осъжда дори и неблагодарните и злите. Той не престава да бъде този, който е и какъвто е. Но Исус иска да разберем, че ако настояваме за системата на осъждане в отношенията ни с другите, ние изгаряме моста на прощението, по който трябва да минем. Връщаме се назад към неизбежния ъгъл на осъждането. Милостта е единствения път за освобождаването ни от вината, но пренебрегваме нашата възможност да сграбчим това единствено избавление, да простим на онези, които са несправедливи към нас.

Ако виждате осъдителност в Бог, ще съдите другите и накрая ще изпитате осъждането върху себе си. Но ако виждате освобождаващото прощение, което наистина е в Господа, ще прощавате на другите и накрая ще почивате в сигурността на личното прощение. Получавате това, което виждате. Вие сте това, което виждате и вярвате и един ден то ще се върне или като преследване, или като благословение.

Тогава, жизненоважният въпрос на живота е дали виждаме нашия небесен Отец, какъвто е в действителност. Когато го направим, ще открием, че Той е най-прекрасната личност в целия универс.

Благодаря, Томи…..и г-н МакГрегър.

ОТЧЕ МОЙ, благодаря Ти, че чакаш толкова много години, докато се скитам вместо да дойда при теб. Ясно ми е, че богът, когото съм видял и презрял /пренебрегнал/ в моето въображение не си Ти. Сега идвам, за да Те позная за себе си. Виждам, че си най-прекрасната личност в целия универс. И в това откритие е тайната сила на моето преобразяване. Като гледам добротата на Твоя характер, аз се променям. В светлината на Твоята прощаваща любов към мен, аз чуствам как в сърцето ми се стопява всяка осъдителност към другите. Разбира се, как може един простен бунтовник да осъжда друг? Дори и като знам тази истина, аз се нуждая от постоянното Ти внимание. Нека прекрасното Ти лице да бъде винаги пред мен, за да не се връща твърдото и студено сърце, което изоставих. В светлината на характера на Христос Те моля. Амин.