ВИНАТА – 48 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА

ЕМОЦИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ

48
ВИНАТА

ВИНАТА УВРЕЖДА ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ. Скръб, безпокойство, недоволство, угризения, вина, недоверие – всички те разрушават жизнените сили и водят до упадък и смърт.

КАК ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВИНАТА. Чувството за вина трябва да бъде поставено в подножието на Голготския кръст. То отравя изворите на живота и на истинското щастие. Исус казва: „Остави го на Мен – Аз ще отнема греха ти и ще ти дам мир. Не унижавай повече самоуважението и достойнството си, защото Съм те изкупил с цената на собствената Си кръв. Ти си Мой; Аз ще превърна в сила твоята слабост; ще премахна твоите угризения за греха.“
В такъв случай обърнете вашето благодарно и треперещо от несигурност сърце и се дръжте за надеждата, която е пред вас. Бог приема вашето съкрушено, каещо се сърце. Предлага ви безвъзмездно прощение. Предлага да ви приеме в Своето семейство, Неговата благодат да помогне на вашата слабост и милият Исус да ви води стъпка по стъпка, стига само да поставите ръката си в Неговата и да Му позволите да ви води.
Сатана се стреми да отклони умовете ни от мощния Закрилник, за да ни накара да размишляваме върху упадъка на своята душа. Но макар Исус да вижда вината на миналото ни, Той ни дава прошка; и не трябва да Го безчестим, като се съмняваме в Неговата любов.

НЕГОВАТА ЛЮБОВ ОСВОБОЖДАВА ОТ ВИНАТА. Любовта, която Христос разпръсква в цялото същество на човека е съживяваща сила. Всяка жизнено важна част на тялото – мозъкът, сърцето, нервите – бива докосната с изцеление от тази любов. Тя пробужда към дейност най-висшите сили на човешкото същество. Нейното докосване освобождава душата от вината и скръбта, от безпокойството и грижите, които смазват жизнените сили. С нея идва спокойствието и ведростта. Тя всажда в душата радост, която нищо земно не може да унищожи – радост в Светия Дух, даваща здраве и живот.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ГРЕШНИК СЕ НУЖДАЕ ОТ НАЙ-ГОЛЕМИЯ СПАСИТЕЛ. Ако чувствате, че сте най-големият грешник, Христос е точно Онзи, от Когото се нуждаете – най-великият Спасител. Повдигнете глава и отвърнете поглед от себе си и от греховете си. Отправете го към разпънатия за вас Спасител. Отклонете го от отровното ухапване на змията и го отправете към Божия Агнец, Който носи греха на света.

ТОЙ ЩЕ ВИ ДАДЕ ПОЧИВКА. Исус е понанесъл бремето на човешката вина. Той ще вземе товара и от нашите уморени рамене. Ще ни даде почивка. Ще свали от нас и бремето на грижите и скърбите. Кани ни да възложим своите грижи върху Него, защото ни носи в сърцето Си.

НЕ ВСИЧКИ ГРЕХОВЕ СА ОТ ЕДНА И СЪЩА ВЕЛИЧИНА. Господ не счита всички грехове за такива от еднаква величина. Има степени на вина в Неговата оценка, както и според човешката. Но колкото и маловажна да изглежда в очите на хората тази или онази погрешна постъпка, никой грях не е малък в очите на Бога. Човешката преценка е частична и несъвършена, но Бог оценява всички неща според каквито наистина са. Пияницата бива презиран и за него се казва, че грехът му ще го изключи от небето; докато в същото време гордост, себелюбие и алчност твърде често остават неукорени и неизобличени. Но това са грехове, особено оскърбителни за Бога, защото се противопоставят на добротата и щедростта на Неговия характер, на несебелюбивата Му любов, която е самата атмосфера на непадналата в грях Вселена. Този, който е затънал в по-големи грехове, може да има усещането за своя срам и окаянство, както и за нуждата си от Христовата благодат. Но гордостта не чувства никаква нужда и така затваря човешкото сърце за Христос и за безпределните благословения, които Той е дошъл да даде.

НУЖЕН Е ПОЛОЖИТЕЛЕН ПОДХОД КЪМ ВИНОВНИЯ. Никой не е бил направен по-добър чрез укор или изобличение. Да посочиш на една изкушавана душа нейната вина – това по никакъв начин няма да я вдъхнови към решение да стане по-добра. Посочете на грешния и обезкуражен човек Този, Който спасява докрай всички обърнали се към Него. Покажете му какъв може да стане. Кажете му, че в него няма нищо, което може да го препоръча пред Бога, но че Христос е умрял за него, за да може той да бъде приет от Възлюбения. Вдъхнете на такава душа надежда, покажете й, че в Христовата сила тя може да извърши нещо по-добро. Покажете пред нея отговорностите й. Посочете й висините, до които може да стигне. Помогнете й да се хване за милостта на Господа, да се довери на Неговата опрощаваща сила. Исус очаква да поеме ръката на човека, чака да му даде сила за благороден и благодетелен живот.

САТАНА НАТРАПВА ЧУВСТВОТО ЗА ВИНОВНОСТ. Божият народ е представен тук [Захария 13 гл.] като престъпник, изправен пред съд. Исус Навин в ролята на първосвещеник се моли за благословение над своя народ, който е в голяма нужда. Макар да умолява Бога, Сатана стои отдясно като негов противник. Той обвинява Божиите чеда и прави така, че техният случай да изглежда колкото е възможно по-безнадежден. Представя пред Бога всичките им лоши постъпки и техните поражения. Показва грешките и неуспехите им, надявайки се, че те ще изглеждат по същия начин и в очите на Христос, че Той няма да им окаже помощ в тяхната голяма нужда. Като представител на Божия народ Исус Навин също стои под осъждение, облечен с изцапани дрехи. Съзнаващ греховете на народа си, той е притиснат от обезсърчение. Сатана потиска душата му с чувството на виновност, което го кара да се вижда почти безпомощен. И въпреки това той стои като молител, докато Сатана стои опълчен срещу него.

ПРЕПЯТСТВИЕ В ИЗИСКВАНЕТО НА БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ. Оттогава съм си мислила, че много от обитателите на психиатричните заведения са стигнали дотам чрез преживявания, подобни на моите. Тяхната съвест е била поразена от чувството за грях и треперещата им вяра не е дръзвала да приеме обещаната прошка от Бога. Те са слушали описания за „ортодоксалния“ пъкъл и това сякаш е съсирвало самата кръв във вените им и е жигосвало огнено впечатление в съзнанието им. Будни или заспали, ужасната картина е стояла винаги пред тях, докато реалността все повече се е загубвала във въображенията им. Те са виждали виещите се пламъци на един митичен пъкъл и са чували само писъците на осъдените. Разумът им е бил детрониран и мозъкът им се е изпълвал с дивите фантазии на един ужасен сън. Онези, които проповядват учението за вечния пъкъл, ще направят по-добре, ако размислят кой е „авторитетът“, от който черпят проповедта си за такова жестоко учение.

КРИЗАТА ЧЕСТО ПОСОЧВА ИЗТОЧНИКА НА СИЛАТА. Бог често пъти довежда човеците до криза, за да им изяви тяхната слабост и да им посочи източника на силата. Ако се молят и бдят в молитва, борейки се храбро, слабите им места ще станат техните силни точки. Опитността на Яков съдържа много ценни уроци за нас. Бог го поучаваше, че със своята собствена сила той никога няма да удържи победата, че трябва да се бори с Бога за сила отгоре.

ПОМНЕТЕ ХРИСТОВАТА БЛАГОДАТ. Когато след греха си (измамата спрямо Исав) Яков бягал от бащиния си дом, бил притиснат от остро чувство за вина. Самотен и отхвърлен, отделен от всичко, което е правело живота му мил, една мисъл над всички други притискала тежко душата му и това бил страхът, че неговият грях го е отделил от Бога, че е изоставен от Небето.
Потънал в тъга, той легнал да почине на коравата земя, заобиколен само от голи хълмове. Над него небесата били огрени от звезди. Когато заспал, странна светлина озарила очите му. И ето, от равнината, на която лежал, сякаш се спуснала голяма тъмна стълба от самите порти на небето – и по нея ангели Божии слизали и се изкачвали. От славата на висините се чул Божият глас с вест на утеха и надежда.
Така на Яков било изяснено онова, което нуждата и копнежът на всяка душа винаги е търсил – Спасителя. С радост и благодарност той видял разкрития пред него начин, по който той – грешникът – можел да възстанови общуването си с Бога. Тази мистична стълба от неговия сън представлявала Христос, единственото средство за общуване между човека и Бога.

БРЕМЕТО НА ВИНАТА Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА МНОГО БОЛЕСТИ. Паралитикът намери в Христос изцеление както за тялото, така и за душата си. Духовното изцеление бе последвано от физическо. Този урок не бива да се пренебрегва. Днес има хиляди страдащи от физически болести, които подобно на паралитика, копнеят за вестта:“Прощават ти се греховете“. Товарът на греха с неговото безпокойство и неудовлетворени желания е основата на техните болести. Те не могат да намерят облекчение, докато не дойдат до Лекаря на душата. Мирът, който само Той може да осигури, ще даде енергия и сила на ума и здраве на тялото им.

НЕВЕЖЕСТВОТО НЕ ПРЕМАХВА ВИНАТА. Ако те бяха знаели, че подлагат на мъчение Онзи, Който бе дошъл да спаси грешната раса от вечна гибел, щяха да бъдат обхванати от угризения и ужас. Но невежеството им не премахва вината им, защото тяхна привилегия бе да знаят и да приемат Исус за свой Спасител.

НЕ НАМАЛЯВАЙТЕ ВИНАТА ЧРЕЗ ИЗВИНЯВАНЕ НА ГРЕХА. Не трябва да се опитваме да намаляваме своята вина чрез извиняване на греха си. Трябва да приемем Божията оценка за греха и че той наистина е нещо тежко. Единствено Голгота може да разкрие ужасното естество на греха. Ако трябваше да понесем възмездието за собствената си вина, бихме били смазани. Но Безгрешният е заел нашето място. Макар и незаслужено, Той е понесъл удара на нашето нечестие. „Ако изповядаме греховете си – казва Господ, – Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“(1Йоаново 1:9).

СМИРЕНИТЕ ДУШИ ПРИЗНАВАТ ВИНАТА СИ. Онези, които не са смирили душите си пред Бога в признаване на вината си, още не са изпълнили първото условие за приемане. Ако не сме преживели истинското покаяние и не сме изповядали греховете си с дълбоко смирение на душата и със съкрушен дух, отвратени от нечестието си, ние никога не сме потърсили наистина прощение на греха. А щом никога не сме го потърсили, никога не сме намерили и мир в Бога. Единствената причина, поради която може би нямаме прощение за миналите си грехове е, че не желаем да смирим гордите си сърца и да се съобразим с условията на Словото на истината.
По този въпрос е дадено изрично наставление. Изповядването на греха – публично или само пред Бога – трябва да бъде почувствано в сърцето и ясно изповядано. То не бива да бъде изисквано от грешника. Не трябва да бъде направено по лек и нехаен начин или насила изискано от онези, които не схващат отвратителния характер на греха. Изповедта, придружена със сълзи и скръб, изливането на най-интимното от душата – това си пробива път до Бога на безкрайното снизхождение и милост. Псалмистът казва: „Господ е близо до съкрушените по сърце и спасява онези, които са с разкаян дух“.

МНОГО ВАЖНО Е ГРЕХЪТ ДА СЕ ИЗОСТАВИ. Ето къде се поставяш под осъждане – ти продължаваш да съгрешаваш. В силата на Христос – престани да грешиш! Взети са всички мерки, за да може Христовата благодат да пребъдва в теб, та грехът винаги да се вижда толкова омразно нещо, каквото в действителност е – (В КУРСИВ) грях. „Но ако съгреши човек, той не е оставен на себе си в отчаяние, за да говори като такъв, който е изгубен и без Христос.

БОГ ОПРОЩАВА ВСИЧКИ, КОИТО ИДВАТ ПРИ НЕГО. Бог справедливо осъжда всички, които не приемат Христос за свой личен Спасител; но опрощава всяка душа, която идва при Него с вяра и я прави способна да върши Божиите дела и чрез вяра да бъде едно с Христос… Господ е взел всички мерки, чрез които човек може да получи пълно и безвъзмездно спасение и да бъде съвършен в Бога. Желае чедата Му да получават светлите лъчи от Слънцето на правдата, та всички да имат светлината на истината. Осигурил е спасение за света на безкрайна цена, като ни е подарил Своя единороден Син. Апостолът казва:“Този, Който не пожали и собствения Си Син, но го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“(Римляни 8:32). В такъв случай, ако не сме спасени, грешката няма да бъде на Бога, но наша – за това, че не сме пожелали да сътрудничим на Божиите средства. Нашата воля не е приела волята на Бога.

НАДЕЖДА ЗА ВСИЧКИ*(ЗАБЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА: *Виж в книгата „Пътят към Христа“ главите „Покаяние“, „Изповед“, „Вяра и приемане от Бога“). Не е нужно никой да се отдава на обезсърчение и отчаяние. Сатана може да дойде при теб с жестокото внушение:“Ти си безнадежден случай. Ти не можеш да бъдеш изкупен“ НО В ХРИСТОС ИМА НАДЕЖДА. Бог не ни казва да побеждаваме със собствена сила. Моли ни да дойдем по-близо до Него. При каквито и трудности да работим, каквото и да тежи на душата и тялото ни, Той очаква да ни направи свободни.