Високото призвание на нашите здравни работници – 15 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Работниците в нашите санаториуми имат високо и свято призвание. Те трябва да осъзнаят светостта на своето дело. Характерът на това дело и обхватът на неговото влияние изискват усърдно старание и безусловно посвещение.
В нашите санаториуми болните и страдащите трябва да бъдат доведени до способността да осъзнаят нуждата си от духовна помощ, както и от физическо излекуване. Трябва да им се даде всяка възможност да възстановят на физическото си здраве, но и да им се покаже какво значи да си благословен със светлината и живота на Христос, какво значи да си свързан с Него. Трябва да видят, че Христовата благодат в душата издига цялото същество. И по никакъв начин те не могат да научат за Исусовия живот, освен да го видят отразен в живота на Неговите последователи.
Погледът на верния работник трябва да е насочен към Христос. Като помни, че надеждата му за вечния живот зависи от Христовия кръст, той е решил никога да не обезславя Този, Който отдаде живота си за него. Мисли за страдащото човечество. Моли се, работи и бди за души като човек, който ще дава отчет, знаейки, че хората, които Господ довежда до истината и правдата, си заслужава да бъдат спасени.
Нашите санитарни работници участват в една война. На болните и нещастните трябва да представят истината за това време така, както е в Христос; трябва да я представят в цялата й сериозност и с такава простота и нежност, че човешките души да се привличат при Спасителя. Нека винаги да Го издигат в думи и дела като надежда за вечен живот. Да не се изговарят остри думи, да не се извършват себелюбиви дела. Да се отнасят любезно с всички. Думите им да са благи и любезни. Тези, които показват истинска скромност и християнска учтивост, ще печелят души за Христос.
Ние трябва да се стараем да възстановим физическото и духовното здраве на хората, които идват в нашите санаториуми. И следователно нека се приготвим да ги отделим за известно време от обкръжения, които ги държат далеч от Христос, и да ги въведем в една по-чиста атмосфера. Когато болните са на открито, заобиколени от красивите творения на Господа, дишайки свежия въздух, носещ здраве, добре е да им се говори за новия живот в Христос. Тук може да се изричат думи от Писанието. Слънчевата светлина на Христовата правда може да заблести в сърцата, помрачени от греха. Търпеливо и любезно убедете болните в нуждата им от Спасител. Кажете им, че Той дава сила на отмалелите и на безсилните.
Ние трябва по-пълно да оценим значението на думите „Пожелах сянката му и седнах под нея“ (Песен на песните 2:3). Тези думи не ни представят бързо минаване, но спокойна почивка. Има много от изповядващите се за християни, които са загрижени и притеснени, други, които са толкова заети, че не могат да намерят време да почиват спокойно в Божиите обещания; а някои, които така действат, като че ли мирът и тишината не им понасят. Към всички тях е Христовата покана: „Дойдете при Мене… и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).
Нека се отдалечим от горещите и прашни улици на живота и да си починем под сянката на Христовата любов. Тук получаваме сила за борбата. Тук се научаваме как да намалим труда и тревогата и как да пеем и говорим за слава на Бога. Нека всички обременени и уморени научат от Христос урока за спокойното доверие. Те трябва да седят под Неговата сянка, ако искат да притежават Божия мир и спокойствие.
Тези, които встъпват в санитарната работа, трябва да притежават съкровища от богат опит, защото истината е посадена в сърцето и се отглежда и подхранва от Божията благодат като свято нещо. Вкоренени и основани в истината, те трябва да имат вяра, която действа с любов и очиства сърцата. Молейки се постоянно за благословение, трябва да държат прозорците на душата затворени за маларичната атмосфера на света и отворени за небето, за да получат от светлите лъчи на Слънцето на правдата.

Насочвайте мислите към Христос
Кой се подготвя да се захване разумно за лекарската мисионерска работа? Чрез нея при Христос умовете на хората, които идват в нашите санаториуми за лечение, трябва да бъдат довеждани и поучавани да съединят своята слабост с Божията сила. Всеки работник трябва да бъде разумно силен. Тогава в широк смисъл той може да представи истината, както е в Исус.
Работниците в нашите санаториуми постоянно са изложени на изкушение. Те контактуват с невярващи и неутвърдените във вярата, ще бъдат разколебани. Но тези, които пребъдват в Христос, ще посрещат невярващите също както Той ги посрещаше. Но ще отказват да бъдат отвлечени в тяхното верноподанство, а всякога ще бъдат готови да изговарят една дума навреме, всякога ще бъдат готови да сеят семената на истината. Те ще бдят в молитва, утвърждавайки своята цялост и показвайки всекидневно стабилността на религията си. Влиянието на такива работници е благословение за мнозина. Чрез добре уреден живот те привличат души при кръста. Един истински християнин постоянно изповядва Христос. Винаги е весел, винаги е готов да дава надежда и утеха на вярващите.
„Страх от Господа е начало на мъдростта“ (Пр. 1:7). Едно изречение от Писанието е много по-ценно, отколкото десет хиляди човешки идеи или доказателства. Тези, които отказват да следват Божия път, накрая ще получат присъдата: „Махнете се от Мене“. Но когато вървим по Божия път, Господ Исус води умовете ни и изпълва устните ни с увереност. Можем да бъдем силни в Господа и в силата на Неговото могъщество. Като приемаме Христос, ние се обличаме със сила. Един Спасител, Който живее в нас, прави силата Си наша собственост. Истината става наша стока в търговията. В живота не се вижда никаква неправда. Можем да говорим на тези, които не познават истината. Христовото присъствие в сърцето е животворна сила, която укрепва цялото същество.
Дадоха ми се наставления да кажа на нашите санитарни работници, че неверието и самоувереността са опасни и е нужно постоянно да се пазят от тях. Те трябва да напредват в борбата срещу злото с такова усърдие и преданост, че болните да чувстват издигащото влияние на техните несебелюбивите им усилия.
Никаква себичност не трябва да опетнява нашето служене. „Не можете да служите на Бога и на мамона.“ Издигнете Човека от Голгота. Издигнете Го чрез жива вяра в Бога, за да успеят молитвите ви. Осъзнаваме ли колко бързо ще дойде Исус при нас? Той ни говори лично. Той ще открие Себе Си на всеки, желаещ да се облече с дрехата на Неговата правда. Той обявява: „Аз Съм, Който държа дясната ти ръка!“ Нека да застанем там, където Той може да ни държи за ръката, където можем да Го чуем да казва с увереност и авторитет: „Аз Съм Този, Който бе мъртъв и оживя; и ето, Аз съм жив завинаги“.