Волята-фактор за успеха – 39 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ВСЯКО ДЕТЕ ТРЯБВА ДА РАЗБИРА КАКВА Е СИЛАТА НА ВОЛЯТА.
Волята е управляваща сила в естеството на човека, ръководеща всички
други способности. Тя не е вкус, нито наклонност, тя е решаваща сила,
която действа в човешките чада за послушание към Бога или за
непослушание. (209.1)
Всяко дете трябва да разбира истинската сила на волята. То трябва
добре да разбере колко велика е отговорността да притежава този дар.
Волята е сила за решаване или за избор. (209.2)
УСПЕХЪТ ИДВА, КОГАТО ВОЛЯТА Е ПРЕДАДЕНА НА БОГА.
Всяко човешко същество, притежаващо разум, има сила да избира правото.
Във всяка опитност на живота Божието слово към нас е: „изберете днес на кого
искате да служите“ Исус Навин 24:15. Всеки може да предаде волята си на
страната на Божията воля – може да избере да се покорява на Него и като се
свърже с божествената сила, може да стои така, че нищо да не го накара да
извърши зло. Всеки юноша, всяко дете има сила да формира характер на
благочестие с помощта на Бога и да живее ползотворен живот(209.3)
РОДИТЕЛЯТ ИЛИ УЧИТЕЛЯТ, КОЙТО ТАКА ВЪЗПИТАВА ДЕТЕТО НА САМООБЛАДАНИЕ,ЩЕ ИМА ВИНАГИ УСПЕХ.•
За повърхностния наблюдател неговата работа може да не изглежда най-
сполучлива, тя може да не бъде оценена така високо, както работата на този,
който държи разума и волята на детето под абсолютната си власт. Но след
години резултатът ще покаже по-добрия метод на възпитание. (209.4)
НЕ ОТСЛАБВАЙТЕ ВОЛЯТА НА ДЕТЕТО, А Я НАПРАВЛЯВАЙТЕ.
Пазете всичката сила на волята, защото човешкото същество се нуждае
от нея. Само й давайте добра насока. Отнасяйте се към нея мило и нежно
като към свещено съкровище. Не я трошете на късове, но с поучение и
истински пример мъдро я възпитавайте и оформяйте, докато детето достигне
отговорна възраст. (210.1)
Децата отрано трябва да бъдат научени да покоряват волята и наклонностите
си на волята и авторитета на своите родители.
Когато родителите научат децата си на това, те ги учат да се покоряват
на Божиите изисквания и ги правят годни за членове на Христовото семейство.
(210.2)
ДА БЪДАТ ВОДЕНИ, А НЕ СМАЧКВАНИ.
Как да се направлява развитието на детето с•подходящ контрол, това
трябва да бъде изучавано от родители и учители. Твърде много ръководство
е точно толкова лошо, както и твърде малко. Усилията да се „прекърши
волята“ на детето са ужасна грешка. Умовете са устроени по различен
начин. Докато със сила може да се постигне външно подчинение,
при много деца това води до по-решителен бунт на сърцето. Макар родителят
или учителят да успеят да наложат волята си, както са искали,
последствията са не по-малко вредни за детето… (210.3)
Тъй като предаването на волята е много по-трудно за някои ученици,
отколкото за други, учителят трябва да прави послушанието към изискванията
си колкото е възможно по-лесно. Волята трябва да се води и
оформя, а не да се пренебрегва или прекършва. (210.4)
ВОДЕТЕ, НО НИКОГА НЕ ТЕГЛЕТЕ.
Позволете на децата, за които се грижите, да имат собствена индивидуалност,
както и вие имате. Винаги се опитвайте да ги водите, но никога
не ги теглете. (210.5)
УПРАЖНЯВАНЕТО НА ВОЛЯТА РАЗШИРЯВА И УКРЕПВА СПОСОБНОСТИТЕ НА УМА.
Едно дете може да бъде така възпитано, че да … няма своя собствена
воля. Дори неговата индивидуалност може да бъде смесена с тази на
човека, който го възпитава и целите и намеренията му да бъдат подчинени
на волята на учителя. Децата, които са така възпитани, винаги ще бъдат
с недостатъчна морална сила и лична отговорност. Те не са били научени
да действат разумно и принципно, волята им е била контролирана от
другиго и умът не е бил използван, за да може да се разшири и укрепи
с упражнение. Те не са били насочени и дисциплинирани да разчитат на
собствените си способности на ума, за да могат да ползват най-добрите
си сили, когато е необходимо. (210.6)
КОГАТО ВЪЗНИКНЕ КОНФЛИКТ.
Ако детето има упорита воля, майката, която разбира своята отговорност,
ще осъзнае, че тази упорита воля е част от наследството, която тя му е
предала. Тя няма да гледа на неговата воля като на нещо, което трябва да
се прекърши. Има време, когато решителността на майката среща решителността
на детето. Тогава мъдрата, зряла воля на майката се сблъсква с
неразумната воля на детето. Тогава побеждава или майката поради своята
възраст и опит, или младата воля на необученото, недисциплинирано дете.
В такива случаи е нужна голяма мъдрост, защото с немъдро ръководство,
със строга принуда детето може да бъде увредено и за този живот и за
бъдещия… Поради липса на мъдрост всичко може да бъде изгубено. (211.1)
Това е криза,която рядко се допуска, защото и за майката, и за детето
тя е тежко преживяване. Голяма грижа трябва да се положи, за да се
избягват такива случаи. Но след като веднъж се стигне дотам, детето
трябва да се доведе до покоряване на по-горната воля на родителя. Майка-
та трябва да владее думите си под съвършен контрол. Не трябва да има
команди на висок глас. Не трябва да се прави нещо, което да развие
непокорен дух у детето. Майката трябва да изучава как да се справя с него
по такъв начин, че да бъде привлечено към Исус. Тя трябва да се моли с
вяра Сатана да не стане победител над волята на детето й. Небесните
ангели наблюдават сцената. (211.2)
МАЙКАТА ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАВА, ЧЕ БОГ Е НЕИН ПОМОЩНИК, ЧЕ В ЛЮБОВТА Е НЕЙНИЯТ УСПЕХ И СИЛАТА Й.
Ако е вярна християнка, няма да насилва детето да се покорява. Тя ще
се моли и когато се моли, ще почувства обновление на собствения си
духовен живот. И тогава ще види, че силата, която работи в нея, работи
също и в детето й. А детето, вместо да бъде принуждавано, бива доведено
да порасне като благороден човек – така битката бива спечелена. Всяка
добра мисъл, всяко търпеливо действие, всяка дума на мъдро ограничаване
са като златни ябълки в сребърно блюдо. Майката е спечелила победа,
чиято скъпоценност с думи не може да се изкаже. Тя е обновила светлината
и е станала по-опитна. „Истинската светлина, която осветява всеки
човек, идващ на света“, е покорила волята й. След бурята идва мир и
слънце – след дъжда. (212.1)
РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ЗАПАЗЯТ МЛАДЕЖКИТЕ СИ ЧУВСТВА.
Малцина осъзнават колко е важно да запазят, доколкото е възможно,
младежките си чувства и да не стават груби и нелюбезни по естество. На
Бога би било угодно да има родители, които да съчетават в себе си благодатната
простота на детето със силата, мъдростта и зрелостта на
мъжеството. Някои никога не са имали истинско детство. Никога не са се
радвали на свободата, простотата и свежестта на покълващия живот. Били
са ругани, грубо пренебрегвани, укорявани и бити, докато невинността и
доверчивата откровеност на детето са се превърнали в страх, омраза,
ревност и измамност. Те рядко имат такива характерни черти, че да направят
детството на собствените си деца щастливо. (212.2)
ГОЛЯМА ГРЕШКА.
Голяма грешка се прави, когато се даде властта в ръцете на детето и му
се позволи да командва в къщи. Така се дава неправилна насока на това чудно
нещо – силата на волята. Но това е правено и ще продължи да бъде правено
защото бащите и майките са слепи и им липсва прозорливост. (213.1)
МАЙКА, КОЯТО СЕ ПРЕДАВА НА ПЛАЧЕЩОТО СИ ДЕТЕ.
Вашето дете се нуждае от мъдра ръка, която да го води правилно. То
е било допуснато да плаче за това, което иска, докато му е станало навик.
Позволено му е било да плаче за баща си, докато той не му угоди. Ако
детето ви бъде при мен за три седмици, бих го преобразила. Бих го на-
карала да разбере, че моята дума е закон и нежно, но с твърдост щях да
прокарвам моите намерения. Нямаше да подчинявам моята воля на неговата.
Вие имате работа за вършене и много сте загубили, че не сте се захванали
за нея по-рано. (213.2)
НЕЩАСТЕН ЖИВОТ НА РАЗВАЛЕНОТО ДЕТЕ.
Всяко дете, което не е внимателно и с молитва дисциплинарно, ще
бъде нещастно и ще оформи толкова нелюбезни черти на характера си, че
Господ не може да го приеме в Своето небесно семейство. Голяма тежест
ще съпътства целия живот на едно покварено дете. С тежки изпитания
разочарования и изкушения то ще следва недисциплинираната си и
зле насочена воля. (213.3)
Децата, които са допуснати да поемат свой собствен път, не са щастливи.
Непокорното сърце няма у себе си елементи на покой и доволство. Умът
и сърцето трябва да бъдат дисциплинирани и доведени до подходящо
ограничение, за да може характерът да бъде в хармония с мъдрите закони,
управляващи нашето естество. Безпокойство и недоволство са плодовете
на отпуснатостта и егоизма. (213.4)
ОСНОВА ЗА МНОГО ТЕЖКИ ИЗПИТАНИЯ.
Тъжните изпитния, които се оказват толкова опасни за успеха на църквата
и които причиняват невярващите да се спъват и да се отвръщат със
съмнение и недоволство, обикновено възникват от непокорен и бунтовен
дух, наследство от родителска небрежност в ранните години на юношата.
Колко много хора са претърпели крушение, колко много престъпления са
извършени под влиянието на бързо възникнала страст, която можеше да
бъде овладяна в детството, когато умът е възприемчив и сърцето се повлиява
лесно за доброто и е покорно на волята на любещата майка. Недостатъчното
възпитание на децата лежи в основата на моралните злини. (214.1)