Време за изпитване на човешките души 15 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Точно пред нас е времето, в което човешките души ще бъдат изпитани и слабите във вярата няма да устоят на изпита на онези опасни дни. Великите истини на Откровението трябва да се изучават грижливо, тъй като всички ще имаме нужда от разумно познание на Божието слово. Чрез изучаване на Библията и всекидневно общение с Исус ние ще добием ясни, добре оформени възгледи за индивидуална отговорност и сила за устояване в деня на изпита и изкушението. Човек, чието сърце е свързано с Христос чрез скрити връзки, ще бъде опазен от Божията сила чрез спасителна вяра.
Повече трябва да се мисли за Божиите и по-малко за земните неща. Ако напряга ума си в тази насока, обичащият света последовател може така добре да се запознае с Божието слово, както сега е запознат със светските работи. „Вие изследвате Писанията – е казал Христос, – понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мене“ (Йоан 5:39). От християнина се изисква да разглежда прилежно Писанията, да се занимава повторно и повторно с истините на Божието слово. Съзнателното невежество по този въпрос поставя в опасност живота и характера му. Заслепява разума и разваля и най-благородните сили. Точно то води до объркване в живота ни. Нашите хора имат нужда да разбират откровенията на Бога; нуждаят се от систематично познаване на принципите на откритата истина, която ще ги подготви за онова, което ще дойде на земята, и ще ги запази да не бъдат отвличани от всеки вятър на учение.
В света скоро ще настанат големи промени, така че всеки ще се нуждае да познае от опит Божите неща. Сатана работи, за да обезсърчава Божиите чада и да разстройва вярата им. Той се опитва по всякакъв начин да внушава съмнения и въпроси относно положението, вярата, плановете на хората, на които Бог е възложил бремето за провеждането на специално дело и които ревностно го вършат. Макар неговите опити да се провалят от време на време, той пак подновява своите атаки чрез хора, които изповядват, че са смирени и богобоязливи, наглед интересуващи се или вярващи в истината за това време. Защитниците на истината очакват свирепа и жестока съпротива от явните си врагове, но тя не е толкова опасна в сравнение с тайните съмнения на хора, чувстващи се свободни да оспорват и да намират грешки в извършваното от Божиите служители. Може да изглеждат смирени, но се лъжат, а лъжат и други. В сърцата им има завист и зли догатки. Те разклащат вярата на народа в тези, в които би трябвало да имат доверие, в тези, които Бог е избрал да вършат Неговото дело; и когато бъдат изобличени за поведението си, се чувстват лично оскърбени. Докато изповядват, че вършат Божието дело, в действителност ще подпомагат врага.

Нищо не е по-нужно в делото от практическите резултати от общуването с Бога. Чрез всекидневния си живот трябва да показваме, че имаме покой и мир в Господа. Неговият мир в сърцето ще блесне на лицето, ще придаде на гласа убедителна сила, на характера, както и на цялото поведение – морална възвишеност. Хората ще познаят, както бе с учениците, че сме били с Исус. Това ще предаде на труда на проповедниците сила, много по-голяма от силата, идваща от въздействието на тяхното проповядване. Човек не трябва да се лишава от тази сила. Общението с Бога чрез молитва и изучаване на Словото не бива да се занемарява, защото в него е източникът на сила за човека. Никоя друга работа за църквата не трябва да замества това (1900 г. т. 6, с. 47).