Иска ли ни се да узнаем бъдещето? Бихме ли желали да вземаме правилни решения в ситуациите, в които попадаме? Вярваме ли, че Бог има план за живота ни и знаем ли как да открием какъв е този план? Хората постоянно търсят и се стремят да разберат какво предстои, лутат се, искат някой да ги напътства. Навсякъде се публикуват астрологични прогнози. Пълно е с врачки и гадатели. Всички се опитват да разберат какво ще се случи и как да се подготвят за предстоящото. Този стремеж и любопитството да се открие нещо за бъдещето са неразделна част от човешкото естество. За християните един от най-често задаваните въпроси е как да разберат Божията воля з живота си. Понякога се ядосваме от очевидната липса на Божествено ръководство за днешния ден и за епохата, в която живеем. Обръщаме поглед към библейските времена, когато е имало пророци и когато ангели са слизали и са разговаряли с хора посред бял ден. И ни се иска да имаме същата възможност да узнаваме Божията воля. От една страна, незрелите християни често прибягват до трикове или до човешки методи, като например: хвърляне на монета, теглене на клечка или поставянето на някакъв предначертан сложен план, който Бог да следва, за да разберат каква е волята Му. Ръководството от подобни методи обаче може да идва от обикновената случайност или дори от самия дявол. Даже атеистът може да използва монети и клечки в опита си да стигне до някакво решение. От друга страна, християнинът интелектуалец стига до заключението, че Бог ни е дал цялото възможно ръководство, което е възнамерявал да ни предостави, когато ни е създал с ум, способен да мисли и разсъждава. Садукеите в дните на Христос са били жертва на тази философия. Те смятали, че след като е извикал човека в съществуване. Бог го е оставил да разчита на себе си. Вярвали, че единственият метод, по който човечеството може да опознае Божията воля, е чрез простичкия процес на размишление и взимане на разумно решение. Но ако логиката и разумът са единственият начин за предаване на Божията воля, атеистът и езичникът биха били толкова сигурни, че правят правилния избор, колкото и християнинът. Тогава ръководството би било въпрос на коефициент на интелигентност, а не на духовно просветление. Може би всички сме използвали подобен подход в някакъв етап от живота си, като сме смятали, че каквото и да решим, то ще отговаря на Божието решение, или пък сме опитвали някой от триковете поради липса на по-добър метод.
Едно лято в колежа трябваше да взема решение за лятната си работа. Смятах да продавам книги. След като изпратих няколко писма, получих три покани – от Вашингтон, от Тексас и Уайоминг. Струваше ми се, че един от тези три възможни избора е по-добър и затова потърсих Божието ръководство, за да стигна до правилното решение. След като размислих как да го постигна, реших да използвам един доста сложен метод. Взех няколко листа хартия, разкъсах всеки от тях на равни парчета и след това ги подредих в четири еднакви по големина купчинки. На всяко листче от една купчина написах „Вашингтон“, втората купчина бе за Тексас, третата за Уайоминг. Четвъртата купчина бе с бели листчета, за да бъда справедлив към Бога и да Му дам възможността „Нито едно от горните“‘. Няма как да не признаете, че това бе внимателно планирана операция! После поставих всички листчета в една шапка и я разклатих енергично, за да се размесят. След това коленичих и се помолих Бог да ме ръководи в решението, което възнамерявах да взема, и ако трябва да отида на едно от тези три места или някъде другаде, да ми помогне да разбера волята Му, като направи така, че да изтегля един и същи отговор три пъти последователно. Изтеглих листче, на което пишеше „Уайоминг“. Върнах го обратно, разклатих шапката още веднъж и извадих второ листче. „Уайоминг.“ Започнах да се вълнувам! Върнах го, разклатих шапката отново и взех трето листче. „Уайоминг!“ Три пъти поред! Бях във възторг! Искаше ми се да изляза и още същата вечер да си купя ботуши и каубойска шапка! Тъй като бе прекалено късно за пазаруване, направих нещо друго. Прекосих района на студентските общежития и отидох в дома на любимия си библейски учител, за да му разкажа добрата новина. За мое удивление той се навъси и започна да ми чете конско. Направо ме поля със студен душ. Заяви, че съм избрал много незрял начин да открия Божията воля. Когато свърши да говори, вече не изпитвах никакъв възторг. Върнах се в общежитието в минорно настроение и си легнах доста обезсърчен. Все пак трябваше да взема решение. На следващия ден се сетих за Гедеон. Ето ни библейски пример – добрия стар Гедеон! Той помолил Бога за знак, и то не веднъж, а два пъти. Бог се вслушал в молбата му и направил така, че руното първо да се намокри, а след това да изсъхне. Колкото повече си мислех за Гедеон, толкова по-уверен ставах, че библейският ми учител не е голям капацитет все пак! Вечерта напомних на Бога за Гедеон и отново извадих шапката. Разклатих я и още веднъж изтеглих три листчета. „Уайоминг“, „Уайоминг“, „Уайоминг“ – три пъти поред за втори път. Отново се въодушевих! Прекосих района на общежитията, но този път отидох при друг библейски учител! Предишният очевидно не бе оценил чудото, затова реших да намеря друг. Избрах библейски учител и му казах какво се е случило в два поредни дни. Той очевидно не бе по-възторжен от първия. Също ме укори за незрелите ми методи и заяви, че няма никаква гаранция дали Бог ще иска да ми съобщи нещо чрез избраната от мен система.
Изхвърлих листчетата и същото лято се озовах в Небраска! Често съм се чудил какво би се случило, ако бях отишъл в Уайоминг. Всъщност не съм склонен да отхвърля изцяло този метод. Бог често приема хората такива, каквито са, и милостиво отговаря на тяхното търсене, дори когато не знаят много за Него. Може би най-добрият урок, който получих от Господа, бе по-доброто разбиране за това, как да търся Неговото ръководство според разкритото в Словото Му. Ако някога сте чели биографията на Джордж Мюлър, сигурно знаете, че е имал впечатляващ брой случаи, когато е разбирал Господнето ръководство. Първите двадесет години от живота си Мюлър бил доста разпуснат. След обръщането си към Бога обаче започнал дейност, която продължила повече от петдесет години. Основавал домове за сираци и безпризорни деца в Бристол. Никога не назначил човек за връзки с обществеността. Никога не разказвал за нуждите си. Когато се нуждаел от пари, храна или дрехи за сираците, не казвал на никого, а просто отивал във „вътрешната си стаичка“ и се молел. За целия си живот Мюлър получил милиони в резултат на отговори на своите молитви. Веднъж пътувал с кораб в Атлантическия океан на път за Бристол. Паднала мъгла и капитанът, който по-късно разказва историята, стоял на поста си три денонощия и лично управлявал кораба с минималната възможна скорост. Мюлър се приближил до него и му казал: „Капитане, в събота трябва да съм в Бристол“. „Няма начин да пристигнем до събота – отговорил капитанът. — Не виждате ли мъглата?“ Тогава Мюлър заявил: „Очите ми виждат не мъглата, а живия Бог. Да слезем долу и да се помолим Господ да я разпръсне.“ Капитанът го последвал и двамата коленичили. Мюлър изрекъл съвсем простичка молитва каквато и дете от неделното училище би могло да произнесе: „Скъпи Исусе, Ти знаеш за ангажимента, който си определил за мен в Бристол в събота. Затова те моля да премахнеш мъглата. Амин.“ Капитанът се канел да измърмори някаква молитва, но Мюлър го спрял. „Първо, вие не вярвате, че Бог може да го направи. Второ, аз вярвам, че Той вече го е направил. Ако се качите на мостика, ще откриете, че няма мъгла.“ Капитанът излязъл и открил, че мъглата наистина се е разсеяла, точно както Мюлър бил казал. В събота били в Бристол. Как да сме сигурни, че знаем каква е Божията воля? Как би могъл Мюлър да живее с такава увереност? Когато човек, който е в такава хармония с Божията воля, започне да обяснява как да я разбираме, ние го слушаме. Почти в края на благочестивия си живот Мюлър посочил седем стъпки за разбиране на Божията воля. Намерих ги като вдъхновяващ материал по темата и прибавих още една. Бих желал да ви поканя заедно да ги изследваме и да се възползваме от тях в живота си. Ще изброим осем точки и след това ще ги проучим по-подробно в следващите осем глави. 1.Да не се следва собствената воля по даден въпрос. Собствената воля трябва да е неутрална. Това не означава, че нямаме предпочитания, а че желаем да постъпим така, както Бог ни посочи. Възможно е само ако човек се посвети на ежедневно общуване с Бога, тъй като не е възможно сами да се подчиним. Бог трябва да го направи за нас. Примерът на Исус е записан в Матей 26:39 и Йоан 4:39. 2.Да не се действа под напора на чувствата. Всъщност ние не използваме само един метод. Важна е комбинацията от осемте. Често се изкушаваме да вземаме решение въз основа на чувствата, затова се вслушайте в предупреждението: Не го правете! Макар че Светият Дух често ръководи чрез впечатленията на сърцето (виж Исая 30:21), никога не бива да вземаме решение единствено въз основа на чувствата. 3.Изучаване, на Божието Слово, за да разберем има ли нещо казано, което да ни насочи в настоящата ситуация. Бог винаги ни ръководи чрез Словото Си, а не в разрез с него. Вижте Псалм 119:105. Възможно е да няма специфична информация по нашия въпрос, макар често да са дадени принципи, които могат да се приложат. Винаги можем да прибегнем до Словото за общуване с Бога. 4.Разглеждане на обстоятелства, създадени от Провидението. „И помни целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил“ (Второзаконие 8:2). Да погледнем как Бог е ръководил в миналото и да разберем как сегашното решение може да стане част от пътя, по който вървим. 5.Съветване с благочестиви приятели. Това е стъпка, която прибавих към списъка на Мюлър. Намира се в Притчи 11:14 и Псалм 1:1. Не се съветвайте с не особено духовни приятели! И още веднъж, не вземайте решение, основаващо се на казаното от приятелите. Приемете съвета като нещо, което може да помогне при вземането на решение. 6.Молитва към Бога за разкриване на волята Му относно решението, което предстои да се вземе. Яков 1:5. 7.Вземане на решение въз основа на предишните шест стъпки. Да не се чака за знамение или гръмотевица от небето. Да претеглим с молитвен дух всички доказателства и да решим. След това да кажем на Бога за решението си. 8.Действане според взетото решение и покана към Бог да ни спре, ако сме пропуснали дадените от Него сигнали. Трябва да имаме усет кога „вратата се затваря“. Бог знае как да отваря и да затваря врати. Понякога се случва някоя „врата“ да се затръшне пред лицето ни. Преживявал съм го при различни обстоятелства! Обикновено се е случвало, когато съм пропускал точка първа. Дори апостол Павел понякога е виждал как врати се затварят пред него. Описано е в Деяния 16:6-9. Това са стъпките. И тези от нас, които са ги изпробвали през годините, за да вземат решение или да търсят Божията воля по даден въпрос, знаят, че са изключително полезни. Бог има воля. Желае да ни направлява, когато вземаме важни за живота си решения. Той притежава план за нас и най-голямото щастие може да бъде намерено, когато следваме този план. Ако е волята му да отида в Ниневия, няма да е доволен, когато се отправя към Tapс. Бог знае кое ще е най-добро за нас и кое ще донесе най-големи благословения на околните. Той иска волята Му да стане позната на всички желаещи да се вслушат в нея. В Пс. 32:8 е дадено следното обещание: „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху теб ще бъде окото Ми“. В Йоан 10:3-5 е записано: „Пазачът Му отваря; и овцете слушат гласа Му; и вика Своите овце по име и ги извежда. Когато е извел всички Свои, Той върви пред тях; и овцете Го следват, защото познават гласа Му. А след чужд човек няма да вървят, но ще побягнат от него, защото не познават гласа на чуждия“. Давид се моли: „… и ме води по вечния път“ (Пс. 139:24). В Притчи 3:5,6 е записано: „Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“. Апостол Павел казва в Римл. 12:2: „И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“. От Йеремия 10:23 разбираме, че: „… пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си“. Можем да изброим много други библейски текстове, за да докажем това твърдение. Бог иска да ни води, да ни направлява, да действа пред нас. Не желае да разчитаме на собствения си слаб разум, нито да се спъваме в тъмнина и да не знаем дали постъпваме правилно, или не. Той има воля и желае да ни я разкрива. Трябва обаче да подчертаем и да наблегнем на едно важно условие за разбирането на Божията воля, преди да продължим по-нататък. Този, които истински се стреми да я разбере, би се стремил всеки ден да опознава Бога. Неговото ръководство не е нещо като спасителен изход при пожар, когато То призоваваме само ако се изправим пред някакво много важно решение. То се състои в опознаване на Бога ден след ден чрез молитва и изучаване на Словото Му, за да стигнем до състояние, при което ще започнем да разбираме Неговата воля и по отношение на дребните неща в ежедневието. Представете си, че ви дам списък с неща, които трябва да направите, за да се научите да плувате. Представете си също, че изчетете списъка, като задържате дъха, движите ръцете си и ритате с крака. И накрая идвате при мене и казвате: „Не става! Все още не мога да плувам“. Започваме да обсъждаме затруднението и тогава откривате, че всъщност трябва да сте във вода! Не мислите ли, че това би показало сериозен пробив в комуникацията помежду ни? Би било трагично да правим подобна грешка в областта на опознаване на Божията воля в живота ни. Нямам думи, с които да подчертая важността и значението на този пример, колкото и да е елементарен. За да опознаем Божията воля в живота си, трябва първо да опознаем Бога. Не е достатъчно да се обръщаме към Него само когато имаме някакъв проблем или криза. Прочетете отново стиховете от Йоан 10 гл. Овцете са тези, които познават гласа Му и могат да следват водителството на Пастира. Те са Го опознали толкова добре, че могат да разтичават гласа Му сред другите гласове. Когато им говори, те Го следват. Познаваме ли Го? Знаем ли какво означава да отделяме време всеки ден, за да задълбочим познанството и връзката си с Него? Знаем ли какво означава да разговаряме с Него просто заради самия разговор, дори когато не се нуждаем от нищо освен от самия Него. Знаем ли какво означава да Го слушаме да ни говори чрез Словото Си? Имаме ли преживяването на учениците, които са вървели по пътя за Емаус, и усещали ли сме сърцата ни да горят, докато Той ни говори, когато вървим заедно? Общуваме ли с Него ден след ден? Ако можем да отговорим с „да“ на тези въпроси, значи сме в състояние да търсим ръководството Му за подробности от живота си. Ако не Го познаваме, тогава първата ни работа трябва да е лично да запознаем с Него. Само когато Го познаваме отблизо, можем правилно да разбираме ръководството Му и ще желаем да го приемаме. Да не се опитваме да „плуваме“ по начина, описан в това старо детско стихче: Може ли ли поплувам, мамо? Да, но стой до мойто рамо! Дрехите си съблечи, но не смей да стъпваш във водата ти! Да влезем във водата! Да се запознаем с най-добрия Приятел, Когото някога сме имали. Нека да общуваме с Него, за да Го опознаваме. И когато се изправим пред трудно решение, сърцето ни ще знае каква е Неговата воля за живота ни.