Въздържателното дело 54 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

В нашето дело трябва да се обръща по-голямо внимание на въздържателната реформа. Всяко задължение за реформа изисква покаяние, вяра и послушание. Това означава издигане на душата до нов и по-благороден живот. Така всяка истинска реформа намира своето място във вестта на третия ангел. Особено въздържателното дело се нуждае от нашето внимание и подкрепа. На лагерните събрания трябва да обръщаме вниманието към него и да му придаваме жизнено значение. Трябва да представяме на хората принципите на истинското въздържание и да ги поканваме да подпишат обещанието за въздържание. Внимателно да се работи и специално внимание да се отдава на поробените от зли навици. Трябва да ги водим при Христовия кръст.
На лагерните ни събрания трябва да участват с познанията си и медицински служители. Те трябва да се отличават с мъдрост и здрав разум, да уважават службата на Словото и в тях да няма неверие. Тези хора са пазители на здравето на народа и трябва да бъдат признати в това и почитани. Да поучават народа за опасностите от невъздържанието. Това зло да бъде отричано много по-смело в бъдещето, отколкото се е правело в миналото. Проповедници и лекари да откриват пред хората злините от невъздържанието. И едните, и другите да работят в евангелското дело със сила да осъждат греха и да издигат правдата. Проповедници и лекари, които не отправят лични призиви до народа, не осъществяват добросъвестно дълга си. Те пропускат да изпълнят очаквания от Бога дълг.
В други църкви има християни, които защитават въздържателните принципи. Да търсим начини за сближаване с тези работници и да им дадем възможност да застанат рамо до рамо с нас. Да поканваме издигнати и добри хора до подкрепят нашите усилия за спасяване на загубеното.
Ако въздържателното дело бе провеждано така, както ни бе дадено преди тридесет години, ако на хората от нашите лагерни събрания представяхме вредата от невъздържанието в ядене и пиене, особено в пиене на спиртни напитки, ако се говореше за това във връзка с доказателствата за скорошното идване на Христос, между народа би се почувствало раздвижване. Ако във въздържателното дело проявявахме същото усърдие, както в истините, които изповядваме, бихме станали оръдие за спасяване на стотици, дори и хиляди от гибел.
Само вечността ще открие каква е била службата от този род – колко много човешки души, заболели духовно поради неверие и уморени от света и безпокойството, са били доведени до великия Лекар, Който копнее да спаси напълно всички, дошли при Него. Христос е възкръснал Спасител и има изцеление „в крилата Му“.

Като виждаме хора да посещават места, където се дава алкохолна отрова, унищожаваща техния разум, като виждаме душите им изложени на опасност, какво правим, за да ги избавим? Нашата работа за изкушаваните и грешните ще е успешна само ако човешкият характер бъде преобразяван от Христовата благодат и човек има жива връзка с вечния Бог. Това е целта на всяка въздържателна работа. Призвани сме да работим с повече от човешки сили, да работим със силата, която е в Исус Христос. Този, Който се смири, за да приеме човешко естество, е Същият, Който ще ни покаже как да водим битката. Христос е поверил делото Си в ръцете ни и ние трябва да се борим с Бога, измолвайки от Него ден и нощ онази сила, която е невидима. Победата се печели само с Бога чрез Христос.
С приближаването на края на времето ние трябва да издигаме все по-високо и по-високо разбиранията си за здравната реформа и християнското въздържание и да представяме тази реформа по един все по-положителен и решителен начин. Постоянно трябва да се стараем да превъзпитаваме хората не само с думите си, но и с живота си. Принципът и практиката, когато са свързани и вървят заедно, имат решаващо влияние (1900 г., т. 6, стр. 112).