Вървете напред – 87 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Историята на израилевите чада е записана за наставление и увещание на всички християни. Когато срещаха опасности и затруднения и пътят им изглеждаше затворен, вярата им отпадаше и те недоволстваха срещу водача, когото Бог им бе определил. Обвиняваха го, че ги е въвел в опасност, а всъщност той само бе слушал Божия глас.
Божествената заповед бе: „Вървете напред!“ Те не трябваше да чакат, докато пътят се отвори и разберат целия план за своето освобождение. Божието дело напредва и се развива и Бог ще отвори път пред народа Си. Да се колебаем и да се противопоставяме – това означава да не се доверяваме на Святия Израилев. Бог в провидението Си преведе евреите през планинските теснини към Червеното море пред тях, за да може да издейства освобождението им и завинаги да ги избави от неприятелите им. Те можеха да бъдат спасени и по друг начин, но Той избра този начин, за да изпита вярата им и да усили доверието им в Него. Не можем да обвиняваме Мойсей, че заради допуснатите грешки бе предизвикал хората да се настройват срещу него. Бунтовните, непокорните им сърца ги караха да критикуват човека, когото Бог бе упълномощил да води народа Му. Докато Мойсей крачеше със страх Божи напред и според Божиите наставления с пълна вяра в обещанията Му, онези, които трябваше да го поддържат и ободряват, се обезкуражаваха и не виждаха нищо пред себе си освен нещастия, поражения и смърт.
Господ и сега действа за народа Си, вярващ в истината за това време. Той го е определил да извърши сериозни дела и докато в провидението Си работи за постигането на тази цел, казва на народа си: „Вървете напред.“ Наистина пътят не е още отворен, но когато те тръгнат със силата на вярата и куража, Бог ще го отвори пред очите им. Винаги ще има такива, които ще се оплакват, както древният Израил, и ще стоварват трудностите си върху тези, които Бог е издигнал за специалната цел – напредъка на Неговото дело. Те пропускат да забележат, че Бог ги изпитва, превеждайки ги през тесни места, от които няма освобождение освен чрез Неговата десница.
Идва време, когато християнският живот е изпълнен сякаш с опасности и дългът изглежда много труден за изпълнение. Въображението рисува пред нас гибел, а зад нас – робство или смърт. И въпреки това Божият глас се носи над всички обезкуражения и казва ясно: „Върви напред.“ Трябва да послушаме тази заповед, каквито и да изглеждат последиците, дори и погледът ни да не може да проникне отвъд мрака и да чувстваме ледените вълни под нозете си.

Напредване чрез вяра
Евреите бяха уморени и уплашени. И все пак, когато Мойсей им заръча да вървят напред, ако се бяха върнали назад, ако бяха отказали да се доближат още повече до Червеното море, Бог никога нямаше да отвори пътя пред тях. Стигайки долу до самата вода, те показаха, че вярват в изговореното от Мойсей Божие слово. Направиха всичко във властта им и едва тогава Силният Израилев извърши Своята част и раздели водата, за да направи път за нозете им.

Облаците, събрани по нашия път, никога няма да изчезнат пред духа, който се колебае и съмнява. Изпълненият с неверие казва: „Ние никога няма да можем да преодолеем тези пречки. Нека почакаме, докато те изчезнат и започнем да виждаме пътя си по-ясно“. Но вярата окуражително подтиква напред, надява се на всичко, вярва на всичко. Послушанието към Бога ще донесе сигурна победа. Само чрез вяра можем да достигнем небето.
И нашата история е много подобна на историята на израилевите чада. Бог изведе народа Си от Египет в пустинята, където той можеше да пази Неговия закон и да слуша гласа Му. Египтяните, които не зачитаха Господа, бяха разположили лагера си близо до Божиите люде. Всичко онова, което бе за израилтяните голям поток от светлина, осветяващ целия лагер и разпръскващ светлината по пътя напред, за фараоновите множества бе стена от облаци, която правеше тъмнината на нощта да изглежда още по-черна.
И днес има един народ, чиито люде Бог е направил пазители на Неговия закон. За тези, които слушат Божиите заповеди, той е като огнен стълб, който свети и ги води по пътя към вечното спасение, но за онези, които не зачитат заповедите, той е като нощни облаци (Пс. 111:10). Разбирането на Божието слово е по-добро от всяко друго знание. В спазването на Неговите заповеди има голяма награда и никакви земни подбуди и примамливи неща не трябва да изкушават християните да се поколебават дори и за миг от своята вярност. Богатствата, почестите и земната слава са като плява, която ще изчезне в огъня на Божия гняв.
Гласът на Господа, който заръча на Своите верни да вървят напред, често пъти изпитва вярата им до крайност. Ако отлагат послушанието, докато всяка сянка на несигурност бъде премахната и всичко се изясни, като не остане вече риск за пропадане или поражение, никога няма да се придвижат напред. Онези, които смятат, че им е невъзможно да се подчинят на Божията воля и не проявяват вяра в Неговите обещания, докато всичко не се изясни и не се отвори път пред тях, никога няма да се подчинят. Вярата не означава да се знае нещо със сигурност. Тя е „увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“. Да послушаме Божиите заповеди – това е единственият начин да получим Неговото благоволение. „Върви напред!“- това е лозунгът на християнина.