Вяра и кураж – 32 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Господ заповяда на Мойсей да разкаже отново на израилевите чада за Неговите дела и отношение към тях при освобождаването им от Египет и чудното им запазване в пустинята. Той трябваше да им припомни тяхното неверие и негодувание, когато бяха изпитвани, а също и Господнята велика благодат и доброта, която никога не бе ги напускала. Това ще подбуди вярата им и ще заякчи храбростта им. Когато осъзнаят собствения си грях и слабост, тогава ще признаят, че Бог е бил тяхна правда и сила.
И днес също така е необходимо Божиите деца да помнят кога и как са били изпитвани и къде вярата им е отпаднала, къде са изложили на опасност делото на Бога поради неверието, а също и чрез самоувереността си. Милостта на Бога, подкрепящото Му провидение, никога незабравимите Му избавления трябва да се припомнят отново, стъпка по стъпка. Ако Божият народ си припомня миналото, ще види, че Господ повтаря делата Си. Би трябвало да разбере дадените предупреждения и да се пази да не повтори грешките си. Като се откаже от всяко себеупование, Божият народ трябва да се довери на своя Господ да го предпази от повторно обезславяне на името Му. При всяка победа, която Сатана печели, човешки души се излагат в опасност. Някои стават предмет на неговите изкушения и никога не могат да се възвърнат. Тогава нека тези, които са правили грешки, да вървят внимателно и на всяка крачка да се молят: „Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; нозете ми не са се подхлъзнали“ (Пс. 17:5).
Бог изпраща изпитания, за да види кой ще остане верен пред изкушението. Той поставя всички в трудни ситуации, за да види дали ще се облегнат на една сила, която е вън и над тях. Всеки един има неоткрити черти в характера, които трябва да се изявят чрез изпитания. Бог оставя самонадеяните да бъдат чувствително изкушени, за да познаят безпомощността си.
Когато ни връхлетят изпитания, когато пред себе си не виждаме успеха ни да расте, а един натиск, който иска жертва от всички, как ще приемем сатанинското намекване, че преживяваме много тежко време? Ако ние слушаме неговите внушения, ще се роди неверие към Бога. В такова време трябва да помним, че Бог винаги се е грижил за институтите Си. Трябва да гледаме на работата, която Той е извършил, подобренията, които е разработил. Трябва да съберем доказателствата на небесните благословения, спомените за добро, казвайки: „Господи, ние вярваме в Тебе, в служителите Ти и в делото Ти. Ще се уповаваме на Тебе. Издателството е Твой особен инструмент и ние няма да отпаднем или да се обезсърчим. Ти си ни удостоил, като си ни съединил с центъра Си. Ще пазим Господния път, за да извършваме правда и съд. Ще вършим своята част, като бъдем верни на Божието дело.“

Нашата най-голяма нужда
Ако ни липсва вяра в случаите на трудности, тя ще ни липсва винаги.
Нашата най-голяма нужда е вяра в Бога. Когато погледнем към тъмната страна, ние се откъсваме от Бога израилев. Когато сърцето е отворено за страхове и предположения, пътят на успеха се препречва от неверие. Нека никога не мислим, че Бог е отхвърлил делото Си.
Трябва да се говори по-малко за неверие, по-малко да се мисли, че този или онзи преграждат пътя. Вървете напред с вяра, доверявайте се на Бога, за да приготви Той пътя на делото Си. Тогава ще намерите спокойствие в Христос. Като усъвършенствате вярата си и сте в добро отношение с Бога, и с усърдна молитва се подготвяте да изпълнявате задължението си, Святият Дух ще действа във вас. Многото ангажименти, които сега са неясни, ще можете да разрешите за себе си чрез постоянно упование в Бога. Не трябва да живеете в потискаща несигурност, защото сте под ръководството на Святия Дух. Вие можете да живеете и работите с увереност.
Трябва да имаме по-малко вяра в това, което можем да правим и повече вяра в това, което Бог може да направи за нас, ако имаме чисти ръце и сърца. Не сте назначени на ваша работа; вие вършите Божието дело.
Нужно е повече любов, повече откровеност, по-малко подозрителност, по-малко зломислие. Нуждаем се да бъдем по-малко готови да обвиняваме и нападаме. Това е много оскърбително за Бога. Сърцето трябва да се смекчи и покори чрез любов. Безпомощното състояние на нашите хора е резултат от това, че сърцата им не са в добри отношения с Бога. Отчуждаването от Него е причината за тежкото състояние на нашите институти.
Не се тревожете. Когато гледате на външното и се оплаквате при трудности, вие изявявате болна и слаба вяра. Чрез думите и делата си покажете, че вярата ви е непобедима. Господ е богат на средства. Той владее света. Гледайте на Него, Който има светлина и сила, и способност. Той ще благослови всеки, който се старае да раздава светлина и любов.
Господ иска всички да знаят, че успехът им е скрит в Христос и зависи от тяхното смирение и кротост, от тяхното послушание от все сърце и преданост, когато ще научат урока на великия Учител да умрат в себе си, да не се облягат на човека, да не правят плътта своя мишца. И тогава, когато викат към Него, Господ ще бъде готов да им помогне във време на нужда. Той ще ги води в разсъждението. Ще им бъде от дясната страна, за да ги съветва. Ще им казва: „Този е пътят, ходете в него!“
Нека братята, които имат отговорни постове, говорят на работниците за вяра и кураж. Хвърлете мрежата от дясната страна на кораба, страната на вярата. Докато продължава времето на изпитанието, покажете какво може да се направи от една осветена, жива църква.

Той ще снабди нашите нужди
Ние не разбираме както трябва великата борба между невидимите представителства, борбата между верните и падналите ангели. За всеки човек се борят добри и зли ангели. Това не е въображаема борба! Борбите, в които сме встъпили, не са притворни. Ще трябва да се срещаме с най-силните противници и от нас зависи кой ще победи. Ще намерим силата си там, където първите ученици я намериха. „Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва [и моление].“ „И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър и изпълни цялата къща, гдето седяха. И те всички се изпълниха със Святия Дух…“ (Деян. 1:14, 2:2, 4).
Няма извинение за отпадане и отчаяние, защото всичките обещания за небесна благодат са за тези, които гладуват и жадуват за правдата. Напрежението на желанието, което се описва като глад и жажда, е залог, че чаканото ще се даде.
Веднага щом осъзнаем неспособността си да вършим работата на Бога и се отдали на Неговата мъдрост да ни води, Той може да работи за нас. Ако изпразним душата си от личното Аз, Бог ще снабди всичките ни нужди.
Поставете ума и волята си там, където Святият Дух може да ги достигне, защото Той не ще работи чрез ума и съвестта на друг, за да достигне вашия. С усърдна молитва за мъдрост направете Божието слово ваше учение. Взимайте съвет от осветен разум, предаден изцяло на Бога.
Гледайте на Исус с простота и вяра, съсредоточено, докато духът се засити с изобилие от светлина. Ние не се молим дори и наполовина. Ние не вярваме дори и наполовина. „Искайте и ще ви се даде“ (Лука 11:9). Молете се, вярвайте, подкрепяйте се един друг. Молете се, както никога по-рано не сте се молили, за да сложи Господ ръката Си върху вас, за да можете да схванете дължината и широчината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните с пълнотата на Бога.
Фактът, че сме призовани да понасяме изпитанията, доказва, че Господ Исус вижда в нас нещо много скъпоценно, което Той желае да се развие. Ако Той не виждаше в нас нещо, чрез което да прослави името Си, нямаше да губи време, за да ни усъвършенства. Ние не си правим особен труд да кастрим шипове. Христос не хвърля недостойни камъни в пещта си. Той прави опит с ценна руда.
Ковачът слага желязото и стоманата в огъня, за да разбере какъв вид метал са. Господ оставя избраните Му в пещта на скръбта, за да види състава им и дали може да ги оформи и приспособи за делото Си.

____________
Помнете, че молитвата е вашият източник на сила! Който иска да има успех като Божи служител, няма право да се моли набързо и веднага след това да тича да направи нещо, което би могло иначе да бъде пропуснато или да се забрави. Който така мисли за Бога и не намира време за размисъл, за молитва и очакване Господ да го дари с физическа и духовна сила, много бързо ще се умори. Той не чувства нищо от въздигащото, подкрепящо и оживотворяващо влияние на Божия дух. Не е освежен и подкрепен и не осъществява необходимото разтоварване нито за умореното тяло, нито за изтощения си мозък, което се получава при личния контакт с Христос.
„Чакай Господа! Дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа“ (Пс. 27:14). „Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа“ (Плач Еремиев 3:26) (Свидетелства, т. VII, 1902 г., с. 243, 244).

__________
Направите ли някоя грешка, превърнете поражението в победа. Вслушате ли се в изпратените от Бога учители, ще имате винаги помощ точно навреме. Възложете доверието си на Бога! Молете се много и вярвайте! Доверете се, надявайте се, вярвайте и се дръжте здраво вкопчени в ръката на Вечния, тогава ще бъдете повече от победители.
Верните служители ходят и действат според вярата. Понякога те се уморяват, когато наблюдават само един бавен растеж на делото и тук-там да бушува борбата между доброто и злото. Но ако те се съпротивляват срещу слабостта и обезсърчението, облаците ще се разпръснат и обещанието за освобождение ще се изпълни. Чрез мъглата, с която Сатана ги е обгърнал, ще проблеснат силните лъчи на Слънцето на правдата.
Работете чрез вяра и възложете резултатите на Бога. Молете се с пълно доверие и тайната на Неговото провидение ще даде отговора. Може да изглежда от време на време, че няма да излезете от безизходицата; но работете и вярвайте, прилагайки към усилията доверие, надежда и кураж. Направили ли сте това, което е според възможностите ви, тогава чакайте Господа, изявявайки Неговата вярност; и Той ще изпълни Своето слово. Чакайте, но не в раздразнителна загриженост, а в неустрашима вяра и непоклатимо доверие (Свидетелства, т. VII, 1902 г., с. 244, 245).