ВЯРА – 58 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

58
ВЯРА

ЕДНА ДЕФИНИЦИЯ НА ВЯРАТА. Вярата, спасяващата вяра – тя трябва да се проповядва. Дефиницията на тази вяра в Исус Христос може да бъде описана със следните няколко думи: тя е действието на душата, чрез която целият човек се отдава на ръководството и контрола на Исус Христос. Такъв човек пребъдва в Христос и Христос пребъдва в душата му чрез вяра, като най-значим от всичко. Вярващият поверява тялото и душата си на Бога и с увереност може да каже: Христос е способен да опази онова, което съм Му поверил. Всички, които желаят да извършат това, ще бъдат спасени за вечен живот. Ще съществува увереността, че душата е очистена в кръвта на Христос, че е облечена в Неговата праведност и е скъпоценна в очите Му.
Нашите мисли и надежди са насочени към Второто идване на Господа. Това е денят, когато Съдията на цялата земя ще възнагради доверието на Своите люде.

ДРУГИ ДЕФИНИЦИИ. Чрез вяра получаваме Божията благодат, но не вярата е нашият спасител. Тя не печели нищо. Тя е ръката, чрез която се хващаме за Христос и си присвояваме Неговите заслуги.
Вярата е доверие в Бога – вярване, че Той ни обича и знае най-добре кое е за наше добро. Помага ни вместо да избираме своя път, да избираме Неговия; вместо нашето невежество тя приема Неговата мъдрост; вместо нашата слабост – Неговата сила; вместо нашата греховност – Неговата праведност. Нашият живот, ние самите, сме вече Негови. Вярата признава Неговата собственост и приема Неговите благословения. Истината, праведността, чистотата са посочени като тайни на успеха в живота. Но вярата е, която ни прави техни притежатели.

ПРОСТА В СВОЕТО ДЕЙСТВИЕ. Вярата е проста в своето действие и мощна в резултатите си. Много изповядващи се за християни, които имат познание за Свещеното слово и вярват в неговата истина, не успяват да проявят онова детинско доверие, което е жизнено важно за религията на Исус. Те не се стремят да осъществят онова специално докосване, което донася изцеление на душата.

СМИРЕНИЕТО НЕ Е ВЯРА. Смирението, кротостта и послушанието не са вяра; но са последици, плодове на вярата.

ВЯРАТА ДАВА УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ. Тези неща[докладът за Павловото доверие в Бога] не са написани само за да ги четем и да им се учудваме, но да може същата вяра, действала в Божиите служители, да действа и в нас. По не по-малко забележителен начин от тогава тя ще подейства и сега – винаги когато има вярващи сърца, които да бъдат проводници на Божията сила.
Нека разочарованите от себе си, чиято липса на увереност ги кара да се отдръпват от грижи и отговорности, бъдат научени да разчитат на Бога. Така мнозина, които иначе биха били само като една бройка за този свят или само като безпомощно бреме, ще бъдат в състояние да кажат заедно с апостол Павел: „Всичко мога чрез Христос, Който ме подкрепя“ (Филипяни 4:13).

НУЖНА Е ВЯРА ПРИ ВСЯКА СТЪПКА ПО ПЪТЯ. За по-дребните неща на живота е нужна не по-малко вяра, отколкото за великите. В нашите ежедневни интереси и занимания поддържащата сила на Бога става реалност за нас чрез пребъдващо доверие в Него.

ПРОПОВЯДВАЙТЕ ВЯРАТА. Трябва да ни бъде съвсем ясно как да упражняваме вяра. Всяко Божие обещание има своите условия. Ако желаем да изпълним волята Му, цялата Негова сила е наша. Всяка дарба се съдържа в самото обещание. „Семето е Божието слово“(Лука 8:11). Също толкова сигурно, колкото дъбът се намира в жълъда, Божият дар се намира в Неговото обещание. Ако приемем обещанието, ще имаме и дара.

ВЯРАТА СЪДЪРЖА МНОГО СКЪПОЦЕННИ УРОЦИ ЗА ДЕЦАТА. За детето, което бързо реагира на неправдите, вярата съдържа скъпоценни уроци. Склонността да се съпротивлява на Бога или да отмъщава за неправдите често се подбужда от остро чувство за справедливост и от активен, енергичен дух. Нека такова дете бъде поучавано, че Бог е вечният Страж на правдата. Той нежно се грижи за съществата, които е обикнал толкова, че е дал Своя най-мил, обичан Син, за да бъдат те спасени. Той ще съди всеки вършител на неправда.

УМЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЪЗПИТАН ДА УПРАЖНЯВА ВЯРА. Вярата действа чрез любов и очиства душата от всяко себелюбие. Така тя става съвършена в любовта. След като самите ние сме получили благодат и милост чрез скъпоценната кръв на Христос, как можем да не бъдем нежни и милостиви? „По благодат сте спасени, чрез вяра“ (Ефесяни 2:8). Умът трябва да бъде възпитан да упражнява вяра, а не да таи съмнения, подозрения и ревност. Твърде много сме склонни да гледаме на пречките като на непреодолими препятствия.
Да имаш вяра в Божиите обещания, да вървиш напред с вяра, да напредваш, без да бъдеш управляван от обстоятелствата – това е урок, труден за научаване. И въпреки това необходимо е всяко Божие чедо да го научи. Божията благодат трябва да бъде постоянно приемана и съхранявана чрез Христос. Защото Той ни е даден като единствения Път за приближаване към Бога. Вярата в Божиите думи, изговорени от Христос, обвит в облачния стълб, би дала възможност на израилевите чеда да оставят за живота си един съвсем различен доклад. Но липсата им на вяра в Бога им създаде много тежка история.

ВЯРА И САМОНАДЕЯНОСТ. Някои са изповядвали, че имат голяма вяра и специални дарби в Бога и че получават специални отговори на своите молитви, макар да липсват доказателства за това. Те приемат погрешно дързостта си за вяра. Молитвата чрез вяра никога не е изгубена. Но да се претендира, че на нея винаги ще бъде отговорено точно по начина и за специалното нещо, за което сме очаквали – това е дързост.
ДЪРЗОСТТА Е САТАНИНСКИ ФАЛШИФИКАТ. Вярата в никакъв смисъл няма нищо общо с дързостта и самонадеяността. Само този, който има истинска вяра, се намира в безопасност от дързостта, защото тя е сатанинската фалшификация на вярата. Вярата изисква Божиите обещания и принася плодове на послушание. Дързостта също изисква обещанията, но ги използва, както Сатана прави това – за да извини греха.
Вярата щеше да помогне на нашите първи родители да се доверят на Божията любов и да бъдат послушни на Неговите заповеди. Дързостта ги доведе до престъпване на Неговия закон е мисълта, че голямата Му любов би ги спасила от последиците на техния грях. Не е вяра онова, което изисква благоволението на Небето, без да се съобразява с условията, при които милостта може да бъде получена. Основата на истинската вяра е в обещанията и в съкровищата на Свещеното писание.

КУЛТИВИРАЙТЕ ВЯРА. Хората, които говорят за вяра и развиват у себе си вяра, ще имат такава. Но онези, които подхранват и изразяват съмнения, ще имат съмнения.
Не мислете, че понеже сте правили грешки, трябва винаги да бъдете под осъждение, защото това не е така. Не позволявайте истината да бъде омаловажавана в съзнанието ви, понеже онези, които я изповядват, не живеят последователен християнски живот. Подхранвайте вярата в истината на третата ангелска вест. Ако не култивирате своята вяра, нейната важност постепенно ще загуби силата си във вашия ум и сърце. Ще преживеете опитността на неразумните девици, които не осигурили достатъчно масло за лампите си и светлината им угаснала. Вярата трябва да бъде култивирана. Ако е отслабнала, тя е като хилаво растение, което трябва да бъде поставено на слънчева светлина, да се полива внимателно и да се обгради с нежни грижи.

ВЯРАТА СЕ ВЪЗДИГА НАД СЕНКИТЕ. Когато дойдат облаци между вашата душа и Бога, когато всичко е тъмно и заплашително, когато неприятелят стои, готов да ограби от душата нейната вярност към Бога и към истината и когато заблудата застава, хвалена и привлекателна, тогава е време да се молим и да упражняваме вяра в Бога… Подхранвайки вяра, душата добива сили да се издигне над самата себе си и над пъклената сянка, която неприятелят хвърля по пътя на всеки човек, стремящ се към безсмъртната корона.

ВЯРАТА ПОЧИВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА. Словото на Господа, изговорено от Неговите служители, се приема от мнозина с оспорвания и страхове. Мнозина ще отстъпят от послушанието си към дадените предупреждения и укори и ще чакат, докато всяка сянка на несигурност бъде премахната от ума им. Неверието, което изисква съвършено познание, никога не ще се покори на доказателствата, които Бог е благоволил да даде. Бог изисква от народа Си вяра, която почива на тежестта на доказателствата, но не и на съвършеното познаване. Христовите последователи, които приемат светлината, изпратена от Бога, трябва да бъдат послушни на Божия глас, говорещ им наред с вика на многото други оспорващи го гласове. Изисква се проницателност, за да се различи гласът на Бога.
Трябва сами да разберем какво представлява християнството; какво е истина; какво е вярата, която сме приели; какво са библейските правила, дадени от най-висшия Авторитет. Мнозина вярват, без да разсъдят каква е основата на тяхната вяра, без достатъчно доказателства за истината по въпроса. Ако бъде представена идея, която е в съгласие със собствените им предварителни мнения, те са готови да я приемат. Не анализират от причина към следствие. Вярата им няма истинска основа и във време на изпитание те ще открият, че са градили върху пясък.

ВЯРАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗРАЗЯВАНА. Ако желаехме да даваме по-голям израз на вярата си, да се радваме повече на благословенията, които знаем, че притежаваме, на великата милост, дълготърпение и любов на Бога, ежедневно бихме имали много по-голяма сила. Не са ли скъпоценните думи на Христос, Божия княз, уверение и сила за нас, която би трябвало да ни оказва голямо влияние, а именно, че нашият небесен Отец много повече желае да даде Светия Си Дух на онези, които искат от Него, отколкото родителите – да дадат добри дарове на своите деца?

ВЯРАТА НЕ БИВА ДА БЪДЕ СМЕСВАНА С ЧУВСТВАТА. Мнозина бъркат в представите си за вярата и живеят много по-ниско от привилегиите, които биха могли да имат. Те бъркат чувствата с вярата и постоянно са смутени и объркани, защото Сатана се възползва по всякакъв начин от тяхното невежество и неопитност.
Трябва да приемаме Христос като свой личен Спасител иначе няма да успеем в старанията си да бъдем победители. Не е добре за нас да се държим настрана от Него, да вярваме, че приятел или съсед може да Го има за свой личен Спасител, но че ние може и да не преживеем Божията опрощаваща любов. Трябва да вярваме, че сме избрани от Бога да бъдем спасени чрез упражняване на вяра, чрез благодатта на Христос и чрез действието на Божия Дух. Би трябвало да Го прославяме и възхваляваме за тази чудесна изява на Неговото незаслужено към нас благоволение.
Божията любов е, която привлича душата към Христос, за да бъде милостиво приета и представена на Бог Отец. Чрез действието на Светия Дух връзката между Бога и грешника се обновява. Отец казва: „Аз ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ. Ще им даря опрощаващата Си любов и Моята радост. Те ще бъдат Мое специално съкровище; защото на този народ, когото съм създал за Себе Си, ще покажа Своята слава.

ВЯРАТА И ЧУВСТВАТА СА РАЗЛИЧНИ НЕЩА. Чувствата и вярата са нещо толкова различно, колкото е различен изтокът от запада. Вярата не зависи от чувствата. Всеки ден трябва да посвещаваме себе си на Бога и да вярваме, че Христос разбира и приема жертвата, без да изпитваме себе си, за да разберем дали притежаваме същата степен на чувство, каквото мислим, че би трябвало да съответства на нашата вяра. Нямаме ли уверението, че нашият Небесен Баща много повече желае да даде Светия Си Дух на тези, които искат от Него с вяра, отколкото родителите – да осигурят добри неща на своите деца? Трябва да вървим напред така, като че за всяка молитва, която сме изпратили към престола на Бога, сме чули отговора от Онзи, Чиито обещания никога не отпадат. Даже когато сме депресирани от тъга, наша привилегия е в сърцето ни да звучи песен за Бога. Когато правим това, мъглата и облаците ще се оттеглят и ние ще преминем от сенките и мрака в слънчевата светлина на Неговото присъствие.

НЕ Е ВЪПРОС НА ИМПУЛС. Мнозина прекарват дълги години в мрак и съмнения, понеже не се чувстват така, както те желаят. Но чувството няма нищо общо с вярата. Онази вяра, която действа чрез любов и очиства душата, не е въпрос на импулс. Тя дръзва да се държи за обещанията на Бога, твърдо вярвайки, че Той е в състояние да извърши онова, което е казал. Нашите души могат да бъдат научени да вярват и да разчитат на Божието Слово. Това Слово заявява: „Праведният чрез вяра ще живее“ (Римляни 1:17), а не чрез чувства.

НЕ РАЗЧИТАЙТЕ НА ЧУВСТВА. Нека отстраним всичко, което прилича на недоверие или липса на вяра. Нека започнем живот на просто, детинско доверие, без да разчитаме на чувствата, но на вярата. Не безчестете Исус, като се съмнявате в Неговите скъпоценни обещания! Той иска да Му се доверяваме с непоклатима вяра.

ДЕЙСТВАЙТЕ ПОЛОЖИТЕЛНО И С ВЯРА. Постоянно гледайте към Исус, принасяйки мълчаливи молитви с вяра, държейки се за Неговата сила, независимо дали имате някаква проява на чувства, или не. Вървете право напред, като че всяка молитва е представена пред трона на Бога и й е отговорено от Този, Чиито обещания никога не пропадат. Вървете право напред с песен за Бога в сърцата си дори и когато сте депресирани от трудности и тъга. Казвам ви като такава, която знае: светлината ще дойде, радостта ще бъде ваша и мъглата и облаците ще се оттеглят, когато преминем от потискащата сила на сянката и мрака в ясната слънчева светлина на Божието присъствие.

ВЯРАТА Е ДОКАЗАТЕЛСТВОТО ЗА ХРИСТИЯНСТВО. Когато получавате помощ и утеха, пейте хвала на Бога. Говорете с Бога. Така ще бъдете Негови приятели. Ще разчитате на Него. Ще получите вяра, която ще се доверява, независимо дали чувства или не. Помнете, че чувството не е доказателството за християнство. Безрезервната вяра в Бога показва, че човекът е Негово чедо. Уповавайте се на Бога, Той никога не ще ви разочарова. Той казва: „Няма да ви оставя безутешни. Ще дойда при вас. Още малко, и светът няма да ме вижда, но вие Ме виждате. И понеже Аз живея, и вие ще живеете“ (Йоан 14:18, 19). Ние не виждаме Христос лично. Гледаме към Него чрез вяра. Нашата вяра се държи за Неговите обещания. Така Енох живееше с Бога.

ВЯРАТА Е РЕАЛНА. Мойсей не просто мислеше за Бога; той Го виждаше. Бог бе постоянното видение пред Него. Той никога не свали погледа си от Него.
За Мойсей вярата беше не догадка и предположение – беше реалност. Той вярваше, че Бог ръководи неговия живот по специален начин и във всичките му подробности. Признаваше Него. Доверяваше на Него за силата да устои на всяко изкушение.

ВЯРА В ХРИСТОС, НЕ БЕ В ДРЕХАТА. Когато Исус Христос минаваше, тя [болната жена] се провря напред и успя едва да се докосне до ръба на дрехата Му. В този момент разбра, че е излекувана. Вярата й беше съсредоточена не върху дрехата, но към Този, Който носеше дрехата. В това едничко докосване бе съсредоточена вярата на целия й живот и нейните болки и слабост незабавно изчезнаха. За миг почувства трепет като от електрически ток, минаващ през всяка фибра на тялото й. Получи усещането за съвършено здраве. „Веднага… тя почувства в тялото, че е излекувана от болестта“(Марк 5:29).

ВЯРАТА НЕ СЕ СЪСТОИ В МАТЕРИАЛНИ НЕЩА. Нямаше никаква изцелителна сила в дрехата. Вярата в Личността, Която носеше дрехата, бе възстановила здравето на болната жена.

ВЯРАТА ПРАВИ РАЗЛИКА. Вярата е средството, чрез което истината или заблудата намират място в ума. Истината или заблудата се приемат от ума чрез едно и също действие на ума, но има коренна разлика дали вярваме в Божието слово или в човешки мнения. Когато Христос се разкри на ап. Павел и той се убеди, че преследва Господа в лицето на Неговите светии, тогава прие истината, каквато бе в Исус. Преобразяваща сила се изяви в ума и характера му и той стана нов човек в Христа Исуса. Прие истината така пълно, че нито земя, нито пъкъл можеха да разклатят вярата му.

ВЯРАТА – МОЩЕН СЪЕДИНИТЕЛ. Вярата е завоевател, по-мощен от смъртта. Ако на болните може да бъде помогнато да отправят очите си с вяра към Великия Лекар, ще видим удивителни резултати. Тя ще донесе живот и на тялото, и на душата.

ЕЖЕДНЕВНО УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЯРА. Намирам, че трябва да воювам в доброто воюване на вярата всеки ден. Необходимо ми е да упражнявам цялата си вяра и да не разчитам на чувства. Да действам така, сякаш знам, че Господ ме чува и ще ми отговори, и ще ме благослови. Вярата не е щастлив полет на чувствата. Тя е просто доверяване на Бога според Неговото Слово – вярване, че Той ще изпълни обещанията Си, защото е казал, че ще ги изпълни.

ВЯРАТА Е ДЕЙСТВЕНА. Когато погледнеш към Голгота, това не е, за да смълчиш душата си пред неизпълнения дълг, нито да се успокоиш, за да заспиш, но да се създаде у теб вяра в Исус – действена вяра, която очиства душата от тинята на себелюбието. Когато се хванем за Христос чрез вяра, нашето дело току-що е започнало.
Всеки човек има покварени и греховни навици, които трябва да бъдат победени чрез енергична борба. От всяка душа се изисква да воюва в битката на вярата. Ако е последовател на Христос, човекът не може да бъде остър в отношенията си, не може да бъде коравосърдечен и лишен от съчувствие. Не може да бъде груб в речта си. Не може да бъде изпълнен с надутост и самолюбие. Не може да бъде надменен, нито ще използва груби думи или укори и осъждане.

ВЯРАТА ОФОРМЯ ЖИВОТА. Животът се оформя от вярата. Ако можем да получим светлина и истина, а пренебрегваме и не използваме привилегията да я чуем и видим, ние буквално я отхвърляме. Избираме по-скоро мрака, отколкото светлината.

ВЯРАТА ОБЕЩАВА УСПЕХ. Ще имаме успех, ако се движим напред с вяра, решени да вършим разумно Божието дело. Не бива да си позволяваме да бъдем спъвани от човеци, които обичат да застават на негативната страна и да проявяват много малко вяра. Божието мисионско дело трябва да бъде провеждано от хора с много вяра и постоянно да расте по сила и ефикасност.

ВЯРАТА ОЧИСТВА ДУШАТА. Трябва да имаме вяра, жива вяра, която действа с любов и очиства душата. Трябва да се научим да занасяме всичко пред Господа с простота и със сериозна вяра. Най-голямото бреме, което трябва да носим в този живот, е собственото ни „аз“. Ако не се научим в училището на Христос да бъдем кротки и смирени, ще пропуснем скъпоценни привилегии и възможности да се запознаем с Исус. Собственото „аз“ е най-трудното нещо, което трябва да управляваме. Когато полагаме товарите си, нека не забравяме да положим собственото си „аз“ пред нозете на Христос.
Предайте Му себе си, за да бъдете оформени от Него и да бъдете „съдове за почест“. Вашите изкушения, идеи и чувства трябва да бъдат положени в подножието на кръста. Тогава душата е готова да слуша думите на Божественото наставление. Исус ще ви даде да пиете от водата, която изтича от Божията река. Под смекчаващото и покоряващо влияние на Светия Дух вашата студенина и равнодушие ще изчезнат. Христос ще бъде във вас извор на вода, извираща за вечен живот.

ОТВАРЯ ТАЙНИТЕ НА УСПЕХА В ЖИВОТА. Истинската вяра и истинската молитва – о, колко силни са те! Те са като две ръце, чрез които човекът молител се хваща за силата на безпределната Любов. Вярата е доверие в Бога – вярване, че Той ни обича и знае кое е за наше добро. Така вместо да вървим по собствените си пътища, тя ни помага да вървим по Неговия път. На мястото на нашето невежество тя приема Неговата мъдрост; на мястото на нашата слабост – Неговата сила; на мястото на нашата греховност – Неговата праведност. Нашият живот, ние самите сме вече Негови. Вярата признава Неговото владичество и приема благословението от това. Истината, праведността, чистотата са посочени като тайни за успеха в живота. Но вярата е, която ни прави притежатели на тези неща. Всеки импулс или вдъхновение е дар от Бога. Вярата приема от Него живота, който единствен може да осъществи действителен растеж и ефикасност.