Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Вярност,заради която могат да ви убият – 4 (1-ва част) – Видях Исус да идва – Дуайт Нелсън

Малцинствата в Америка
Известният историк и биограф Артър Шлезинджър, носител на наградата “Пулицър”, понастоящем професор по хуманитарни науки в университета на Ню Йорк, произнесе зловещо съвременно предсказание, което много напомня на изразите от Апокалипсиса.
На 11 декември 1991 г. в есе, отпечатано в “Уол стрийт джърнъл”, той се опитва да опише общия безпорядък, настъпил в посткомунистическата цивилизация. Заглавието на статията е: “Нова ера започва – историята остава.”
В квадратче е заградено следното прозрение: “Със затихването на войната между идеологиите светът навлиза в още по-опасна ера на етнически и расови сблъсъци. Трагедията в Югославия е само една от многобройните кошмарни поличби.”
В края на есето има една мисъл, която би трябвало да бъде червена лампичка за тези, които виждат, как предсказанията от древния Апокалипсис се превръщат в съвременна история. Запомнете думите му:
“Това, което прави сегашното състояние на нещата толкова тревожно, е фактът, че светът е изправен пред задълбочаваща се рецесия, която задълбочава лошите чувства, антагонизма и омразата. Нашето време изостря всяка форма на враждебност и конфликт. Безработицата, особено сред младите, отравя човешките и социалните отношения. Хора, които не могат да си намерят работа, търсят, кого да обвинят – негрите, евреите, емигрантите. Ако Съединените щати навлязат в период на рецесия, вече няма да бъдат ‘гърне за смесване на нациите’. Ще се превърнат във врящ котел.”
Разбрахте ли? Известният историк предсказва, че задълбочаващата се икономическа криза ще подтикне нацията ни към враждебност водеща до търсене на някое малцинство, върху което да се хвърли вината. Когато времената станат трудни, бабаитите търсят, кого да обвинят. Това е американски ритуал. Ето защо сега е толкова популярно пребиването на японци. (Не казвам това само защото съм Made in Japan, роден съм там и съм прекарал първите 14 години от живота си в Страната на изгряващото слънце.) Не е ли забележително наблюдението на този историк, че когато кризата се задълбочава, вината пада върху малцинствата. Спомням си пасаж от една класическа книга върху Апокалипсиса “Великата борба”:
“Почитащите Божия закон [ще бъдат] обвинени, че са предизвикали нещастията в света, че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата и за борбите, и кръвопролитията сред хората изпълващи земята със страдания” (с. 376, бълг. изд. от 1993 г.).
Шлезинджър казва, че американците са склонни да обвиняват малцинствата за икономическите си трудности. В Апокалипсиса се казва, че накрая Шлезинджър ще се окаже прав.

Малцинствата и Апокалипсиса
“И видях друг звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони и на главите му богохулни имена… И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра… И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана оздравя” (Откр. 13:1,3,11,12).
Ето ги отново – двата апокалиптични звяра, които според пророческото слово ще се обединят в съюз против Бога. Кои са тези две исторически глобални сили? В предишните две глави внимателно проследихме вътрешните доказателства и описания в самото пророчество идентифициращи тези две сили с историческа точност.
Първият звяр е гео-религиозно-политическата сила, имала доминиращо влияние през мрачните средни векове. Смъртно ранен от военен удар в края на 1260-годишното си владичество този звяр е почти унищожен. Но древното пророчество предсказа, че смъртоносната рана ще зарасне. В резултат на това този звяр ще получи феноменално световно влияние. Влияние, което нараства в наше време с изумителна бързина.
Вече отбелязахме (и заради скептиците си струва да повторим), че става въпрос за сила, а не за някой съсед; за институция, а не за отделна личност; за система, а не за някой ваш познат. Но що се отнася до тази институция коментирахме, че в историята на християнството има само една сила, която отговаря на апокалиптичното описание. Тази сила е институцията на римското папство.
Вторият звяр произлиза далеч от Европа и от големите човешките маси точно във времето, когато първият звяр е смъртно ранен. Тази сила ще стане световен водач притежаващ достатъчно голямо влияние, за да накара света да му се подчинява. В предишната глава отбелязахме, че Съединените американски щати са единствената сила, която отговаря на глобалните и исторически параметри на пророчеството.
В речта си за състоянието на нацията, произнесена през януари 1992 г., президентът Джордж Буш каза, че промените от 1991 г. имат “почти библейски измерения”. След това заяви, че “с Божията благодат Америка спечели студената война и сега е единствената велика сила” на света.
Удивително е, че според пророчеството и двете сили ще придобият световно господство по едно и също време! Зарастването на раната на първия звяр съвпада с издигането на втората сила. Накрая те се обединяват в съюз.
По настояване на президента Роналд Рейгън американското правителство назначи посланик във Ватикана – действие поставящо исторически прецедент в разделението между църква и държава. Така не само се отправя предизвикателство към Първата поправка към Конституцията, но и се прави явно нарушение на тази поправка. Кога някое правителство – нашето или което и да друго – назначава посланик към определена църква? Посланиците се изпращат в суверенни нации. (Сам по себе си този факт е нишка за разплитане на апокалиптичната загадка.)
Нелогичната постъпка на правителството стана съвсем очевидна, когато Кенет Дам от Държавния департамент бе запитан в Камарата на представителите, защо е необходимо да се изпраща посланик в Светия престол. Отговорът му бе: “Това би помогнало на Съединените щати да влияят на политическите становища на римокатолическата църква” (Джеймс Дън, “Религиозни перспективи”, с. 152). Точно това е нарушението – правителството се заплита в религията и всичко това – в името на политиката. В колко църкви има действащ американски посланик? Само в една – Рим.
“Ако имам човек ухо, нека слуша” (Откр. 13:9).
Когато бях във Вашингтон преди няколко седмици, посетих църковен ръководител, завърнал се наскоро от пътуване в Латинска Америка. Помоли ме да не споменавам името на страната и ми разказа, че тамошното правителство обсъжда закон изискващ религиозните учители от всички деноминации да получават дипломите си от правителството и от Католическата църква. Нещо повече, проектозаконът осигурява земя за строеж на Католическа църква във всички бъдещи градоустройствени планове на страната. Всички други изповедания желаещи да строят в нови райони, трябва да искат разрешение от правителството. Да се говори за връзките между църква и държава – та това е ежедневие в Латинска Америка!
Дали скоро няма да стане ежедневие и в Северна Америка?
“И [вторият звяр] вършеше големи знамения, дотам щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя” (Откр. 13:13-15).
“Образ на звяра” – какво ли пък е това? Втората сила – Съединените щати – създава образ на първата сила – Рим. Какво означава всичко това и как може да се осъществи? Първо, забележете, че гръцката дума за образ е “икон”. От нея произлиза и нашата дума “икона”. Образи, икони… какво е всичко това? Не са ли просто изображения, подобия, имитации на истински неща? И така, когато втората сила направи образ на първата, бихме очаквали този образ да изглежда съвсем като първия звяр. Точно подобие.
Но какъв е образът на първия звяр? Няма ли да бъде система, оформено по образа на гео-религиозно-политическата сила, доминирала Средновековието, когато според някои историци неизброими милиони мъже, жени и деца са били убити за вярата си? Не означава ли апокалиптичният “образ” на Средновековната сила подобие или имитация на нейния modus operandi, начин на действие, в края на времето? Не означава ли апокалиптичният “образ на звяра” едно ново създаване на религиозно-политическата конфедерация, която ще постанови религиозни закони със силата на държавата? Според Апокалипсиса това, което се е случило през Средните векове и вече векове наред се върши в Латинска Америка, ще се осъществи в нашата страна и в света, и то с цената на човешки живот:
“И позволи му се да даде дишане на зверовия образ… също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. Тук е нежно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестотин шестдесет и шест” (Откр. 13:15-18).

Въпрос на верност
Кой ще бъде въпросът предизвикващ окончателното свързване между църква и държава, т.е. последната криза? Запомнете следното: Последният проблем на Земята ще бъде въпросът за верността. На коя власт ще бъдеш верен? Няма съмнение, че в библейска перспектива последният конфликт, за който се говори в Апокалипсиса, е в контекста на верността към дадена сила. Във всички пророчества като червена нишка минава въпросът: Коя власт ще избереш, на кого ще бъдеш верен?
В края ще има само две възможности. Кого ще изберете: религиозно-политическата власт на съюза между двата звяра, който ще заплаши с унищожение всички отказали да им се поклонят или властта на Бога-Творец, Който чрез три ангела изпраща последния апел към умиращото творение: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откр. 14:7).
Наистина последният въпрос за човешката история е свързан с верността и послушанието: На кого ще се покланяте – на Бога-Творец на вселената или на зверовото творение, т.е. на някакъв образ? В края цялата планета ще трябва да направи своя избор.
Изглежда, че хората са се сблъсквали с този избор от само начало на човешката история. В Свещеното писание като червена нишка е втъкано учението за съботата от седмия ден (Битие 2:1-3). Преди още да бъдат дадени Десетте заповеди, хората спазваха съботата (Изх. 16:4, 22-30). Съботата е в сърцето на Декалога (Изх. 20:8-11). Когато Бог стана един от нас, Исус не престана да спазва съботата (Лука 4:16). Той им се откри като Господар на съботата (Матей 12:8). Този, Който е учредил съботата като Бог, я спазваше и като Човек. След възнесението Му апостолите продължиха да извършват богослужения в съботния ден (Деяния 13:14-16,42,44; 16:12,13; 17:2; 18:1-4). Изкупените от всички векове – победителите от Апокалипсиса – през цялата вечност ще се покланят на Твореца в събота (Исая 66:22,23).
Но защо Бог държи толкова много на седмия ден? Защото от самото начало е учредил съботата като вечен знак, че Той е Господ, Който ни е създал (Изх. 20:8-11; 31:17; Езек. 20:20). Това означава, че чрез съботата влизаме в съприкосновение с Бога, Който копнее да има лично общение с нас. Именно поради тази причина, когато човешката раса стана жертва на измамата на змея, Бог даде на съботата статут на особен знак, че Той е Този – Единственият – Който може да ни спаси (Изх. 31:13; Езек. 20:12; Евр. 4:4-11). Съботата е ден, в който да си спомняме за Бога, Който си е спомнил за нас.
Това обаче е един забравен ден. Ето защо Божията четвърта започва с думата “помни”: “Помни съботния ден, за да го освещаваш” (Изх. 20:8). Не само един ден от седем, но седмият ден (Изх. 20:11) – ден, запечатан завинаги в седмичния цикъл. Вечно напомняне, че нашият творец е единственият Бог, Който може да ни спаси.
Не е чудно, че Луцифер прави всичко възможно да заличи съботата. Ако успее да премахне този божествено-човешки паметник на Сътворението, светът би станал податлив към нашепванията на бунтовника. Наистина податлив! Дяволската му стратегия е успяла с ужасна прецизност да заличи Божия образ от сърцето на човека. Чарлз Дарвин и Карл Маркс са завещали на цивилизацията две отхвърлящи Бога теории, които са ни оставили като сираци по безлюдните улици на времето.
Змеят не е глупак. Планът на Луцифер действа. С еволюцията и комунизмът разяждащи интелектуалните и политическите фронтове от миналото столетие единственото, от което змеят се нуждае, е прехвърляне на мост в сърцето на християнството – единствената област все още вярна на Твореца. С изцеряването на първия звяр през този век змеят най-накрая намери мост. Това означава, че вече държи целия свят в ръцете си – подобно на Бог, какъвто всъщност винаги се е стремял да бъде.
“И цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра. Поклониха се и на звяра, казвайки: ‘Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него?’” (Откр. 13:3, 4). “Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората!… А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди… ще бъда подобен на всевишния” (Исая 14:12-14).
Как си паднал, Луцифер, змея от Апокалипсиса?
Напомня ни се, че войната ще бъде между Луцифер и Агнето, Сатана срещу Христос, бунтовникът срещу Бога – въплътения Бог, Който бе сред нас и заяви: “Човешкият Син е Господар на съботата” (Матей 12:8). Господарят на съботата стана Господ на кръста. Знаете ли защо? Защото църква и държава се обединиха в унищожаването на същия Този Исус, Когото сега искат да използват за своята комбинирана религиозно-политическа власт. Те Го убиха и така Господарят на съботата стана Господ на кръста.
Преди две хиляди години църква и държава се обединиха, за да убият Господаря на съботата. Две хиляди години по-късно църква и държава ще се обединят, за да унищожат Господната събота. Луцифер не се е променил. Ако не може да премахне Господаря на съботата, тогава ще се опита да премахне съботата на Господа.
Поради тази причина Бог прави паралел между апокалиптичния сблъсък от Откр. 13 гл. и идентични изказвания, разкриващи последователите Му от последното време като хора със засилваща се вяра и безкомпромисно послушание на заповедите Му. Като пролог към 13 гл. текстът от Откр. 12:17 заявява, че Божиите чада от последното време “пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса”. А в епилога към 13 гл. текстът от 14:12 определя светиите като хора, които “пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса”. Сякаш Бог не е желаел да опише последната криза, без да остави неидентифициран Своя народ. За какъв вид народ става въпрос? За хора, които се държат здраво за Исус и имат засилваща се вяра, проявяваща се в послушание към Божиите заповеди.
Нещо повече, според някои известни библейски учени четвъртата заповед е пряко свързана с последния Божи апел за вярност към Небето: “Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откр. 14:7). Така чрез завоалиран език съботата се появява в Откровението като последния тест за лоялност във времето, когато апокалиптичният сблъсък стигне кулминационната си точка.
Ако бяхте на мястото на Луцифер и желаехте да получите поклонението на падналата планета, какво отношение бихте имали към съботата? Тъй като съботата е знак и символ на Божия прерогатив да получи поклонение като Творец и Изкупител (Откр. 4:11), какво бихте предприели? Modus Operandi на Луцифер винаги е бил да мами чрез създаването на фалшификация (винаги е желал да бъде творец) – нещо не съвсем реално, но достатъчно близко до оригинала, така че хората да бъдат подведени и отстранени от Бога. След като е фалшифицирал всичко Божие, няма ли да му се иска да създаде фалшификация на Божия знак на власт – съботата от седмия ден?
Никой не трябва да се учудва, че първият звяр излага пред широката публика начина си на действие. Предисловието на книгата е достатъчно доказателство, че авторът-свещеник Питър Гирман е получил църковното благословение да говори от името на Рим. Запомнете тази впечатляваща поредица от въпроси и отговори:
В: Кой е почивният ден?
О: Съботата е почивният ден.
В: Защо спазваме неделята, а не съботата?
О: Спазваме неделята, а не съботата, защото на Лаодикийския събор от 336 г. Католическата църква е прехвърлила святостта на съботата върху неделята.
В: Защо Католическата църква замества съботата с неделя?
О: Църквата замества съботата с неделя, защото Христос е възкръснал в неделя и Светият Дух е слязъл върху апостолите в неделя.
В: С чия власт църквата е заменила съботата с неделя?
О: Църквата е заменила съботата с неделя по силата на божествената власт дадена й от Исус (“Католически катехизис за новоповярвалия”, с. 50).
“И цялата земя учудена отиде след звяра” (Откр. 13:3).
Дори да е само заради икономически изгоди! В броя на “Юръпиън” от 11-17 октомври 1991 г. се появи следното набиващо се на очи заглавие: “Демаркационна линия в Европа по въпроса за почивния ден.” В статия от Найджел Дъдли и Ян Мадър се казва, че “милиони европейци могат да загубят правото си да работят в неделя и хиляди ще бъдат уволнени, ако бюрократите от Европейската общност успеят да превърнат неделята в задължителна почивка”.
И още нещо: “Страни с големи различия в социалната сфера и начина на работа ще трябва да се придържат към строги правила, ако предложенията за неделята се превърнат в закон. Ще бъде забранено всичко с изключение на най-необходимите услуги. Дори камионите ще бъдат спирани по пътищата.” Очевидно новият план “се прокарва през европейската комисия с минимално разгласяване”. Планът обаче има силна подкрепа в Германия, Холандия, Люксембург и Дания, “чиито строги кодекси на труда възпират търговците от работа в неделя”.
Обезпокояващото в случая е, че този нов европейски план има всички особености на икономическата принуда описана в Апокалипсиса (Откр. 13:16, 17)! В Германия планът почти се изпълнява! Там “забраната да се търгува в неделя е заложена в конституцията и 82% от работниците не работят в неделя”. Цитира се изказването на германския политик Елмар Брок: “Неделята беше най-добрият ден за семейството да прекара времето си заедно.” Кой би се противил на семейната институция?
Спомняте ли си написаното в катехизиса? “Спазваме неделята, а не съботата, защото… Католическата църква е прехвърлила святостта на съботата върху неделята.”
Какво се казва в Апокалипсиса? “[Вторият звяр] упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла… И вършеше големи знамения, дотам щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците… И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовият образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ” (Откр. 13:12,13,15).