Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Вярност,заради която могат да ви убият – 4 (2-ра част) – Видях Исус да идва – Дуайт Нелсън

Змеят не е глупак. За змея няма значение дали причините са икономически, социални, религиозни или просто за удобство. Независимо дали бойното поле е в Европа, в Съединените щати, Латинска Америка, Азия или Африка, окончателната му цел си остава да заеме мястото на Бог-Творец и да фалшифицира Неговата събота. Трагичното пророческо предсказание е, че целият свят ще изпълни вековната мечта на Сатана. Луцифер не дава пет пари за двата звяра. Техният съюз е просто фронт за постигане на неутолимата му жажда за себевъзвеличаване. И накрая ще постигне целта си! “И цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея…” (Откр. 13:3,4).
Целият свят ще падне в краката му освен една шепа хора като Седрах, Мисах и Авденаго, които също бяха принудени да избират между вярност към Бога и поклонението пред образ – златния образ на Навуходоносор – чудовищното творение на църква и държава обединени, за да наложат определен вид поклонение. С изпъкнали от гняв вени по врата царят изкрещя на онези трима еврейски последователи на Бога: “Ще ви убия, не чувате ли? Ще ви унищожа и тримата, ако не паднете да се поклоните пред моя образ. Давам ви още една възможност и след това – огнената пещ!”
Божиите трима верни погледнали към разгневения цар: “О, царю, да си жив до века, но дори това да ни струва живота няма да се поклоним на образа” (виж Дан. 3 гл.).
Защо? Защото единствената вярност, за която си струва да живеем, е верността, за която си струва да умрем. Но ако Седрах, Мисах и Авденаго не привличат вниманието ви, ако Апокалипсисът не събужда душата ви, може би ще е добре да чуете Р. Вонг, адвентен пастор в комунистически Китай. Той пише докторат в университета “Андрюс” и наскоро имах възможност да му задам въпроси пред вярващите от университетската църква “Пайъниър мемориъл”. Чуйте един разказ за лоялността.

Вярност, за която си струва да се умре
Дуайт Нелсън: “Сега живеете в Хонг Конг, макар че това не е родното ви място. Споделете с нас историята си.”
Р. Вонг: “Роден съм в Шанхай, Китай. Родителите ми бяха будисти и семейството ми следваше древните предания на тази религия.”
Нелсън: “Бяхте ли комунист?”
Вонг: “Не. Детските ми години бяха преди установяването на комунизма в Китай. Баща ми бе търговец, а домът ни – будистки.”
Нелсън: “Но някак си сте се сблъскали с Адвентната църква. Как е станало това?”
Вонг: “Чрез по-големия ми брат. Един ден, докато вървял по някаква улица в Шанхай, забелязал афиш за религиозни беседи изнасяни от американец на име Фордис Детамор. Брат ми учел в Католическа гимназия. Тъй като повечето му учебници били на английски, решил, че беседите ще му помогнат да си подобри английския. Започнал да присъства на събранията. Отишъл да учи английски, но още по време на първото събрание Светият Дух завладял сърцето му!”
Нелсън: “Значи по-големият ти брат, който искал да усвои английски, се запознал с Господаря на земята. Невероятно! И така, той взел решение да следва Исус не само като Господ на спасението, но и като Господ на съботата. Какво се случи с тебе – детето наблюдаващо големия си брат?”
Вонг: “Виждах, че нещо изключително се е случило с брат ми. Колкото повече го наблюдавах, толкова по-силно впечатление ми правеха нещата, които бе открил. Намерих Библия и започнах сам да я изследвам. Тогава направих същото откритие и се срещнах със същия Исус, Когото той бе срещнал. Отдадох живота си на Бога и се посветих на служба за Него ставайки адвентен християнин.”
Нелсън: “Но тази история е само началото. Били сте призован за пасторска служба. Къде посещавахте семинария?”
Вонг: “През онези далечни дни работех в Адвентната църква в Шанхай. Но държавната китайска църква, известна като “Църква на трите ‘Аз’”, изискваше всеки бъдещ пастор да посещава семинарията на тази църква.”
Нелсън: “Значи за известно време в Китай е имало държавна църква? Всички протестанти и католици в една организация?”
Вонг: “Не, “Църквата на трите ‘Аз’” бе съюз между всички протестантски църкви. Католическата църква не бе част от този съюз.”
Нелсън: “Значи сте учел в семинария, за да можете да продължите пасторската си работа. Но дошла 1958 г. Какво се е случило?”
Вонг: “През 1958 г. всички църкви в Китай бяха принудени от правителството да задълбочат своето обединение. Не чрез Светия Дух, не чрез приемане на една и съща истина. Просто правителствено решение, задължаващо всички църкви. В резултат на това 90% от църквите бяха затворени и пасторите принудени да си намерят друга работа. Но преди да се влеят в работническото съсловие пасторите бяха задължени да посещават курс за политическо ограмотяване.”
Нелсън: “Вие ходехте ли на този курс?”
Вонг: “Не ходех, тъй като курсовете бяха в събота. Отстраниха ме от курса.”
Нелсън: “Изгонен поради убежденията ви за съботата?”
Вонг: “Точно така. Но преди да ме отстранят, свикаха голямо събрание – повече от 1000 протестантски пастори. Пред тях започнаха да ме критикуват, надявайки се, че ще се отбранявам. Тогава Светият Дух наистина бе с мене. Просто стоях на платформата и се усмихвах. Докато крещяха лозунгите си, чувствах небесен мир дълбоко в сърцето си.”
Нелсън: “Чувстваше ли изкушение да се предадеш? Пред 1000 пастори! Идваше ли ти мисълта: ‘Е, може би ще трябва да направя малък компромис само веднъж в живота си!’”
Вонг: “Не, защото исках да остана верен на Исус и на истината, която бях открил. Чудесно е, че най-малко двама от онези 1000 пастори напуснали курса, изучили Писанието сами и приели Исус като Господар на съботата!”
Нелсън: “И всичко това поради вашето вярно свидетелство! Но междувременно комунистическото правителство започнало да оказва още по-силен натиск и шест години по-късно вие сте се озовал в затвора. Какво се случи?”
Вонг: “В продължение на шест години работех в така наречената нелегална църква. Накрая ме хванаха. Заради вярата ми и проповядването на евангелието бях осъден на затвор и на принудителен тежък труд.
Нелсън: “Дълга ли беше присъдата?”
Вонг: “Прекарах четири години при строг тъмничен режим напълно изолиран от семейството ми и от обществото. Нямах право нито да изпращам, нито да получавам писма. Единична килия. След първите четири години по неизвестни за мене причини настъпи някаква промяна. Преместиха ме в обикновена килия и ми дадоха привилегията да пиша писма.”
Нелсън: “Колко често можехте да пишете?”
Вонг: “Веднъж месечно. Писмото трябваше да бъде ограничено до 100 йероглифа.”
Нелсън: “Само едно писмо на месец. А посещения от семейството?”
Вонг: “Да, веднъж седмично двама членове на семейството можеха да ме посещават за осем минути. Но тези осем минути ми се струваха осем секунди. Пазачите скачаха и изкрещяваха: ‘Времето изтече’. След това ме отвеждаха обратно в килията.”
Нелсън: “Може би сте имал на разположение книгите си и сте могъл да изучавате Свещеното писание?”
Вонг: “О, не! Не ми беше разрешено да имам легло, маса или каквито и да книги. Единствената книга, която можех да притежавам като затворник, бе така наречената Червена библия – избрани цитати на председателя Мао. Копнеех за Библия, за истинска Библия, но нищо не можеше да се направи.
Нелсън: “Докато не измислихте план.”
Вонг: “Мисля, че това бе Божи дар за мене. Когато написах първото писмо, помолих семейството ми да ми изпрати малко храна. Но най-много се нуждаех от Библия. Макар че си спомнях много библейски стихове, които можех да цитирам на другите, желаех да си имам Библия. Но как можех да предам това на семейството ми? Бе изключително опасно. Освен това сред хората бяха останали много малко библии. Точно тогава чух глас от горния етаж на затвора. Един от пазачите викаше затворник по номера му: ‘Затворник номер 115, номер 115.’ Внезапно Светият Дух осветли ума ми и ми помогна да си спомня, че номер 115 от китайската песнарка бе ‘Дай ми Библията’.
Бързо реших да използвам този номер и прибавих още един ред към късото ми писмо: ‘Моля те, изпрати ми книгата от 115 страници’. Подчертах 115. Помолих се горещо и подадох писмото на пазача, който трябваше да го провери, преди да го изпрати. Молех се усърдно да не открият тайната ми!”
Нелсън: “Удивен съм от факта, че сестра ви е получила писмото, видяла числото 115, спомнила си песента и се сетила, какво искате! Това е просто невероятно.”
Вонг: “Вярвам, че същият Дух, Който просвети ума ми, даде разбиране и на членовете на семейството ми.”
Нелсън: “Ето че идва следващото 8-минутно посещение. Носят ви храна и пазачът проверява всеки абсолютно всичко?”
Вонг: “Точно така.”
Нелсън: “Почувствахте ли разочарование, когато не видяхте нищо друго освен малко храна и калъп сапун?”
Вонг: “Да, отначало не разбрах, какво ми пращат, но малко преди края на посещението сестра ми прошепна: ‘Когато използваш сапуна, срежи го на две.’ Кимнах с глава и се усмихнах в знак на разбиране.”
Нелсън: “Добре, но сега кажи заради всички нас, които използват малки сапунчета, очевидно не става въпрос за сапун “Айвъри” или “Дайъл”, каква беше големината на калъпа?”
Вонг: “Огромен калъп сапун.”
Нелсън: “И вие си тананикахте ‘Дай ми Библията’, докато се връщахте към килията. Вярвали сте, че на молитвата ви е отговорено чрез калъп сапун. Но какво стана със съкилийниците ви? Нямаше ли да разберат?”
Вонг: “Беше много трудно. Ако имаше нещо необичайно, бяха длъжни да докладват. И така, през нощта, когато настъпи тъмнина, обърнах гръб към тях и накиснах малко мръсни дрехи в леген. След това счупих сапуна на две и намерих джобен Нов завет увит в найлон.”
Нелсън: “Наистина сте се сдобил с Нов завет! Но вие сте бил в затвор от 1964 до 1979 г. и то в строга изолация. Последвала нова присъда и накрая принудителен труд. Накрая през 1979 г. настъпи нормализация на американско-китайските отношения. Бяха освободени много затворници. Напуснахте родната си страна. Но дотук ли свършва историята? Като погледна назад към голямата цена, която сте платил за верността си към Исус, трябва да ви помитам в края, кое ви даде сила да не измените на Бога?
Вонг: “Наистина чувствам, че Господ Исус Христос ме обича толкова много, че не можех да се отрека от Него или да се въздържа да не прославя името Му сред толкова много хора в Китай. Те нямат никаква възможност за опознаят Христос и Неговата истина. Чувствах, че Бог ме призовава да отдам живота си за Него в моята родина. Когато пристигнах в Щатите, просто не успях да изпълня съвета на някои хора да си намеря друга работа. Как мога да правя нещо друго освен споделянето на добрата вест за Исус?
В Китай нямах свободата да проповядвам. Дори ме хвърлиха в затвор. Сега имам свобода тук и мога да говоря за това, което съм открил в Исус. Искам обаче да се върна при народа си. Бог е смисълът на живота ми и аз вярвам, че ще отвори врата пред мене да говоря и в родината си за Господа на спасението, Който е и Господар на съботата.”
____________________________________________________________

Затворническата килия в Китай или квартала, в който живеете. Апокалиптичната картина е една и съща, не е ли така? Защото ако е вярно, че единствената вярност, заради която си струва да живеем, е верността, за която си струва да умрем, тогава не можем ли да кажем с еднаква сила, че верността, за която си струва да умрем, е тази, за която си струва да живеем? Какво чакаме? Лоялност към Агнето или към Луцифер? Това е призивът към нас, нашият избор.
“И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; защото те се бесовски духове, които като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
Ето, ида като крадец. Блажен, оня, който бди да пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не видят срамотата му…
След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето облечени с бели дрехи, с палмови клони в ръцете си… И рекох му: ‘Господарю мой, ти знаеш.’ А той ми каза: ‘Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето’” (Откр. 16:13-15; 7:9,14).