Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

В дните на царица Естир – 49 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

В дните на царица Естир – 49 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Поради милостта на Кир около петдесет хиляди от пленниците се
възползваха от декрета, разрешаващ им да се завърнат в родината. Те
обаче бяха само малък остатък в сравнение със стотиците хиляди,
разпръснати из провинциите на Мидо-Персия. Повечето израилтяни бяха
предпочели да останат в земята на робството, за да не претърпяват
трудностите по пътуването и по възстановяването на изоставените градове
и домове.
Изминаха около двадесет години, когато тогавашният владетел Дарий
Хистасп издаде втори указ, благоприятен като първия. Така в милостта Си
Бог даде на евреите в мидо-Персия още една възможност да се завърнат в
земята на бащите си. Господ предвидя трудните времена, които щяха да
дойдат при царуването на Ксеркс – Асуир според книгата “Естир” – и не
само промени сърцата на властниците, но и вдъхнови Захария да призове
изгнаниците да се завърнат.
“О, о, бягайте от северната земя” – бе вестта, дадена на разпръснатите
израилеви племена, установили се в различни страни далеч от предишните
си домове. “… ще ви разширя към четирите небесни ветрища, казва
Господ. О! Отърви се, сионова дъщерьо, която живееш с вавилонската
дъщеря. Защото така казва Господ на Силите: След възстановяването на
славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже, който
докача вас, докача зеницата на окото Му. Защото ето, аз ще помахам с
ръката си върху тях и те ще станат корист на ония, които са им
работили: и ще познаете, че Господ на силите ме е изпратил.”
Неизменната господня цел бе Божият народ да бъде радост за света и да
прославя името Му. През дългите години на плен Той им бе дал много
възможности да възстановят верността си към Него. Някои бяха решили да
слушат и да се учат – те се бяха спасили по време на големите бедствия.
Много от тях станаха част от завърналия се остатък. Бяха оприличени от
боговдъхновеното слово на клон “от върха на високия кедър”, който
трябва да бъде посаден “на планина висока и отлична, на високата
израилева планина”.
Те бяха тези, “на които Бог подбуди духа”, завърнали се след декрета на
Кир. Но Бог не престана да призовава хората, доброволно останали в
земята на робството. Откриваше им различни възможности, та и те да се
приберат. Но повечето от евреите, които не откликнаха на указа на Кир,
не се поддадоха на ново влияние и не се вслушаха в поканата и дори
когато Захария ги предупреди да бягат от Вавилон без повече да се бавят.
Междувременно условията в Мидо-Персия бързо се промениха. Дарий
Хистасп, при чието управление бе оказана особена милост на евреите, бе
наследен от Ксеркс Велики. При неговото царуване останалите, които не
се бяха вслушвали в призива да бягат, щяха да попаднат в ужасна криза.
Не се бяха възползвали от дадената им от Бога възможност и сега щяха да
се изправят лице срещу лице със смъртта.
Чрез агагеца Аман – безскрупулен човек на висок пост в Мидо-Персия -
Сатана се опита да осуети Божия план. Аман силно мразеше евреина
Мардохей. Той не му бе направил нищо лошо, а просто бе отказал да му се
покланя като на бог. Тъй като не се задоволяваше само с унищожаването
на Мардохей, “Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, сиреч всичките
юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира”.
Заблуден от лъжливите му думи, Ксеркс бе подбуден да издаде указ за
избиване на всички евреи, “пръснати и разсеяни между племената по
всичките области” на Мидоперсийското царство. Определен бе ден, в който
евреите трябваше да бъдат убити, а имуществото им – конфискувано. Царят
едва ли осъзнаваше последиците от изпълнението на неговия указ. Сам
Сатана, скритият подстрекател на плана, се опитваше да премахне от
земята пазителите на познанието за истинския Бог.
“И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана
между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание.” Указите на
мидяните и персите не можеха да се отменят. Очевидно бе, че няма
никаква надежда, всички израилтяните бяха обречени на изтребление.
Но планът на неприятеля бе осуетен от Сила, Която царува сред човешките
чада. По Божие провидение богобоязливата еврейка Естир бе станала
царица в Мидоперсийското царство. Мардохей бе неин близък роднина. В
безнадеждното си положение те решиха да се обърнат към Ксеркс от името
на своя народ. Естир трябваше да се опита да влезе при царя като
застъпник. “А кой знае – каза Мардохей – дали не си дошла ти на
царството за такова време, каквото е това?”
Кризата, пред която Естир се бе изправила, изискваше бързи и решителни
действия, но както тя, така и Мардохей разбираха, че ако Бог не действа
мощно в тяхна подкрепа, собствените им усилия биха били напразни. И
така, Естир отдели време за близко общуване с Бога, източника на
нейната сила. “Иди – нареди тя на Мардохей, – събери всичките юдеи,
които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни,
нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза
при царя, което не е според закона, и ако погина, нека погина.”
Събитията се развиха бързо. Появяването на Естир пред царя, оказаната й
благосклонност, угощението на царя и царицата с Аман като единствен
гост, неспокойният сън на царя, публичната почит, оказана на Мардохей и
унижението и падането на Аман след разкриване на нечестивия му заговор
- всички тези подробности са позната история. Бог подейства чудно в
полза на покаялия се народ. Издаденият нов указ, разрешаващ на евреите
да се бият за живота си, бързо бе разнесен по всички краища на
царството от куриери на коне, които “излязоха бърже, тикани от царската
заповед”. “И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската
заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И
мнозина от людете на земята станаха юдеи, защото страх от юдеите ги
обзе.”
В определения ден за унищожението им “юдеите се събраха в градовете си
по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха
искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях
обзе всичките племена”. Превъзходни по сила ангели бяха упълномощени от
Бога да пазят людете Му, докато “стояха за живота си”.
На Мардохей бе даден почтеният пост, заеман преди от Аман. Той “стана
втори подир цар Асуира, велик между юдеите и благоугоден на многото си
братя”. Стремеше се да работи за благото на Израил. Така Бог още веднъж
даде на избрания Си народ благоразположението на мидоперсийския двор,
като по този начин направи възможно осъществяването на плана Си да ги
възстанови в собствената им земя. Но едва няколко години по-късно, в
седмата година от царуването на Артаксеркс I, наследник на Ксеркс
Велики, значителен брой от евреите се завърнаха в Ерусалим, водени от
Ездра.
Голямата опасност за Божия народ в дните на Естир не беше нещо
характерно само за онази епоха. Авторът на “Откровение”, гледайки през
вековете към края на човешката история, заяви: “… змеят се разяри
против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното
потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за
Исуса.” Същият дух, водил хора през миналите векове да преследват
истинската църква, в бъдеще ще ги води да действат по същия начин срещу
отстояващите верността си към Бога. Дори в наше време се правят
приготовления за последния голям конфликт.
Указът срещу Божия народ на “остатъка” ще бъде подобен на издадения от
Асуир срещу евреите. Днес враговете на истинската църква виждат в
малката група, спазваща съботната заповед, един Мардохей, застанал край
портата. Почитта на Божия народ към Неговия закон е постоянен упрек към
хората, отхвърлили страха от Бога и потъпкващи Господнята събота.
Сатана ще подстрекава сили срещу малцинството, отказващо да приеме
общоприети обичаи и традиции. Хора на висок пост и с добра репутация ще
се съюзят с беззаконните и безбожните срещу Божиите люде. В желанието
им да ги опозорят ще бъдат използвани богатство, таланти, образование.
Управници, духовници и църковни членове ще правят заговори срещу тях.
Устно и писмено, с хвалби, заплахи и подигравки ще се опитват да сломят
вярата им. Човешките страсти ще бъдат разбудени с лъжливи твърдения и
гневни призиви. В стремежа си да обвинят поддръжниците на библейската
събота няма да могат да използват израза “така говори Словото” и за да
компенсират тази празнина, ще прибягнат до репресивни укази. За да си
осигурят популярност и покровителство, законотворците ще се поддадат на
искането за неделни закони. Но богобоязливите не могат да приемат
институция, нарушаваща заповед от декалога. На това бойно поле ще бъде
проведена последната голяма битка във войната между истината и
заблудата. За изхода не сме оставени в неизвестност. Днес, както и в
дните на Естир и Мардохей, Господ ще защити Своята истина и Своя народ.
Захария 2:6-9
Езекиил 17:22, 23
Ездра 1:5
Естир 3:6
Естир 4:3
Естир 4:14
Естир 4:16
Естир 8:14, 17
Естир 9:2, 16
Естир 10:3
Откр. 12:17